Взаимодействието детска градина – семейство

Взаимодействието между детската градина и семейството е от съществено значение за пълноценното развитие на детската личност. Средата в детската градина трябва да бъде стимулираща, познавателна и социално ангажираща, прилагаща различни методи и стратегии, които да насърчават взаимното разбиране и подкрепа. Съществуват разнообразни форми на взаимодействие – беседи, родителски срещи, тренинги, практикуми, конференции и други иновативни подходи. Ефективното сътрудничество води до подобряване на учебния процес, емоционалното благополучие и социалните умения на детето.

Връзката между детската градина и семейството е обективна необходимост. Без нея е невъзможно формирането на личността на подрастващите. Психолого-педагогическите изследвания доказват необходимостта от все по-тясно взаимодействие между детската градина и семейството във възпитателно-образователния процес, насочен към формиране на детската личност.

Взаимодействието между детската градина и семейството е много по-различно и специфично от различните дейности, които извършват двете социални институции. „Семейството и детската градина са две системи, различни по структура и съдържание, но тясно свързани с една обща цел – отглеждането и възпитанието на деца със специфични възрастови особености“ (Бонева, 1992).

Взаимодействието на двата възпитателни фактора може да се разглежда като характеристика на съвкупното им действие в рамките на единния процес на възпитанието. Връзката между детската градина и семейството е обективна необходимост. Без нея е невъзможно формирането на личността на подрастващите. Психолого-педагогическите изследвания доказват необходимостта от все по-тясно взаимодействие между детската градина и семейството във възпитателно-образователния процес, насочен към формирането на съвременното дете (Кърцелянска-Станчева, 2011).

Основните функции на педагога при работата със семейството са:

Съветник. Информира семейството за важността и начините на взаимодействие между родителите и децата. Разказва за развитието на детето. Дава педагогически съвети по възпитанието.

Консултант. Консултира по въпросите на междуличностното взаимодействие в семейството. Разяснява на родители начините за създаване на нормални условия за развитие на детето в семейна и друга социална среда.

Защитник. Защитава правата на детето, когато има деградация в личността на родителя. Защитава детето, като създава условия за съхраняване на неговата самоценност.

Ролята на учителя е ключова за сътрудничеството, като той се явява организатор на взаимодействието между детето и родителя. Неговата работа включва не само преподаването и възпитанието на децата, но и установяване на ефективна комуникация с родителите, както и координация на усилията за постигане на общите за развитието на детето цели.

Форми на взаимодействие между детската градина и семейството

Нагледни материали (информационни табла, изложби). Целта е не толкова да се запознаят родителите с въпросите на възпитанието чрез материалите, а педагогът да покаже възпитателно-образователния процес, методите на работа, резултатите от работата на децата. Нужната информация се представя достъпно и разбираемо за всеки един, защото целта е да достигнат до разбиране и съответно да могат да прилагат знанията, получени от педагога, върху собствените си деца, тоест да се даде нужната педагогическа информация за ежедневието в детското заведение.

Открити форми пред родителите. Откритите форми позволяват на родителите да посетят педагогически форми на организация на живота на децата и да видят постиженията на своето дете, да се запознаят с условията на живот и дейност в детската градина, да овладеят отделните методически похвати от учителя.

Родителски събирания, срещи са традиционна форма на взаимодействие между семейството и детското заведение. Те могат да бъдат общи или групови. На общите срещи се обсъждат задачи за новата учебна година, резултати от образователната дейност, могат да се канят специалисти – психолог, логопед и други. А груповите събрания са вид събирания с ясна цел, тематична насоченост, съобразена с актуалните и бъдещи потребности на децата от групата. Обсъждат се организационни въпроси, отнасящи се до предстоящи мероприятия – екскурзии, празници и друга активност. Формата на провеждане би трябвало да провокира интереса на родителите, за да изкажат своето мнение, да дебатират.

Субект-субективното общуване с родителите спомага за приобщаването им към живота в детската група и стимулира активността им.

Беседите са най-често практикуваната форма. Съдържанието на беседата трябва да е значимо за родителя и да се осъществява така, че да стимулира събеседника към изказване на мнение.

Тренингът като форма предполага серия от занятия практикуми, включващи съвместна творческа дейност на деца и родители при екипна работа. Тренингът е ефективна форма за развитие на възпитателните умения в родителите, например: за развитие на такт и доверие между родителите и децата; за позитивно общуване; за взаимодействие и взаимопомощ; за установяване на правила за изход от конфликтни ситуации; за развиване на симпатия, добронамереност, съчувствие и разбиране на другия.

Консултациите с родители целят самите родители да придобият определени знания и умения, да получат помощ за решаване на възникнал проблем. Консултациите се провеждат индивидуално или с подгрупи родители, имащи еднакви проблеми или постижения във възпитанието.

Практикумите са интерактивна форма за връзка с родителите. Родителите се учат как да беседват с децата за прочетена приказка, как да разглеждат илюстрации, как да развиват артикулационния апарат, умения за самообслужване и как те се изграждат.

Родителски конференции. Целта им е да се обмени опит по семейно възпитание, може да присъства и специалист, което да предизвика активно отношение, обсъждане или провеждане на дискусия. В програмата на конференцията могат да се включат дейности като концерти, изложби, игри, празници, разкриващи мястото и ролята на децата, учителите, родителите.

Подвижната библиотека е форма за повишаване педагогическата култура на родителите чрез подбор на книги, статии по определена тематика.

В педагогическата практика на детските градини се срещат иновативни, разнообразни форми за връзка с родителите: „Телефон на доверието“, „Ден на добрите дела“, „Пътуващ дневник“, табло на групата, стая на семейството в детската градина, конкурси, празници и други.

Въпреки многото предимства сътрудничеството може да срещне и предизвикателства, като различия в мненията между родители и учители, липса на време или различни подходи към възпитанието. Решаването на тези предизвикателства изисква:

Отворена комуникация – редовен и открит диалог между всички страни за решаване на възникналите проблеми.

Фокус върху детето – всички решения трябва да бъдат вземани с оглед на интересите и нуждите на детето.

Гъвкавост – понякога е необходимо да се правят компромиси и да се адаптират подходите към конкретната ситуация и индивидуалността на детето.

За да бъде сътрудничеството между учителите, родителите и децата ефективно, трябва да се прилагат различни методи и стратегии, които да насърчават взаимното разбиране и подкрепа. Ангажираността на родителите в предучилищното и училищното образование предполага помощ за адекватната им социална идентификация, за осъзнаването на споделена отговорност към обучението на подрастващите, за анализ на качеството на преподаване и усвояване на знания. Тя е израз на обмяна на опит, на добри практики, на идеи и иновативен принос като разновидност на трансфер към други партньори на професионалистите педагози.

Основната цел на предучилищното образование в България е създаването на възможност на всяко дете да развива максимално своите потребности и да се подготвя за училищно обучение чрез въвеждането му в предметната и материалната среда, ориентирането в общочовешки ценности и формирането на определени умения и навици за адаптиране към новата среда и към ученето като дейност. Наред с това детската градина съхранява и насърчава детската индивидуалност към самоизява.

Така определената цел на предучилищното образование поставя пред обществеността ни две основни перспективи.

Първата е създаването на условия за формиране на положително отношение към училището и мотивация за учене – важни фактори за успех в училище. Ранното формиране на мотиви за учене гарантира трайно положително отношение към тази дейност и създава мотиви за учене през целия живот.

Втората глобална перспектива на предучилищното образование е да полага усилия за изграждане на положително отношение към образованието и у родителите. Мотивираните родители помагат да се преодолеят трудностите и препятствията, да се гарантира успешно обучение на децата при постъпване в началното училище и след това (Гюров, 2008).