В статията са представени резултатите от проведено тестиране и наблюдение на децата от втора възрастова група, които имат за цел изследване на математическите им представи за геометрични фигури и форми чрез съвременни иновативни методи.
Днес учителят трябва да организира образователните дейности в детската градина така, че всяко дете да бъде активно и ентусиазирано ангажирано. Когато предлага на децата задачи с математическо съдържание, е необходимо да се вземе предвид, че техните индивидуални способности и предпочитания ще бъдат различни и следователно усвояването на математическо съдържание от децата има индивидуален характер.
В детските градини се формира нова образователна среда, появяват се високотехнологични информационни инструменти за обучение и развитие на децата в предучилищна възраст (мултимедийни компютри, проектори, екрани, сензорни интерактивни дъски и др.). Разширява се производството на развиващи и образователни мултимедийни продукти (компютърни игри, електронни енциклопедии, анимационни филми, образователни видеоклипове и програми, уебсайтове и др.). Интересът на учителите и специалистите по предучилищно образование към тези технологии и възможностите за използването им в професионалната им дейност нараства.
През учебната 2024/2025 година с децата от втора група на детска градина ,,Щастливо детство‘‘ в град Раковски бяха проведени серия от педагогически ситуации за формиране на представите им за геометрични фигури и форми.
Организация на изследването
Цел на изследването – да се проведе проучване и установят формираните математически представи у децата от втора възрастова група за геометрични фигури и форми.
Задачи на модела на обучението са:
- да се изготви инструментариум, с който да се изследва резултатите от добрата практика;
- да се проведе изследване сред децата;
- да се обобщят резултатите от изследването;
- да се анализират и интерпретират получените резултати.
Обект на изследването са формираните математически представи за геометрични фигури и форми на 16 деца от 2-ра група на детска градина ,,Щастливо детство‘‘, град Раковски.
Предмет на изследването е ефективността на проведения модел за развитие на математическите представи на децата за геометрични фигури и форми.
Метод за изследване: тестиране и наблюдение.
Инструментариум:
- дидактически тест – измерва резултатите от усвояването на определено учебно съдържание, което е включено в някаква учебна дейност и преследва определени цели и задачи;
- протокол за наблюдение по критерии и показатели.
Резултати от изследването
С децата от втора възрастова група в началото на учебната година беше проведен тест за установяване степента на формираните представи за геометрични фигури и форми.
Резултатите показват, че няма нито едно дете с отличен резултат. Освен това няма и нито едно, което да е постигнало незадоволителен резултат. Средната оценка е 5,75, което е „добър резултат“. 58% от децата са получили добра оценка на теста. По-голямата част от децата са постигнали резултати, близки до 6, с лека тенденция към по-високи резултати, тъй като режимът е 7. Има области, в които някои деца се нуждаят от повече подкрепа и практика, особено при разпознаването и използването на основни геометрични фигури.
При провеждането на педагогическите ситуации с децата беше воден протокол, който имаше за цел да проследи поведението им, по изготвени критерии и показатели. Резултатите от проведеното наблюдение показват, че децата по време на педагогическите ситуации по математика са проявявали добронамереност и отзивчивост едно към друго. 87% са си оказвали помощ и са проявявали активно комуникация едно с друго. Емпатия се наблюдава при 56% от децата, а 50% показват отношение при несправедливо поведение.
По отношение на прояви на негативни качества не се наблюдават деца, влизащи в конфликт едно с друго, не се проявява агресия или спорове, както и проява на грубост. Само 25% от децата показват активност по отношение желанието си да бъдат първи при решаване на задача или игра, свързана с геометричните фигури и форми.
С децата от втора възрастова група в края на учебната година беше проведен тест № 2. Децата видимо са подобрили своя резултат след провеждане на втория тест. 68% са се справили отлично, а 32% – много добре. Това показва, че промяната на образователната стратегия и въвеждането на такава, свързана с повече игри, е спомогнала за увеличаване на резултата.
Данните предполагат необходимост от персонализиране на инструкциите, за да обслужват по-добре онези деца, които са се затруднили при тест 1, като същевременно продължават да развиват и укрепват уменията на тези, които са се представили добре.
Използването на интерактивни приложения и игри може да направи изучаването на геометрични фигури по-привлекателно. Тези инструменти позволяват на децата да изследват геометрични фигури в цифрова среда, улеснявайки интуитивното разбиране на техните свойства и връзки.
Бижков, Г. (1996) Теория и методика на дидактическите тестове, Просвета, София. e-mail:mariq.penishewa@abv.bg