Развитие на математическото мислене при деца на 5–6-години

Математическата компетентност в предучилищна възраст е основа за по-късен училищен и житейски успех. Разглежда се значението на стимулирането на математическото мислене у децата още в детската градина, ролята на учителя и нуждата от професионална подготовка. Подчертава се, че развиването на мисленето е по-важно от усвояването на алгоритми и че целта на обучението е изграждане на стабилна основа за бъдещо знание.

„Математиката е азбуката, с която Бог е написал Вселената“ – казва Галилей. От древността до днес тя съпътства човека като основен инструмент за разбиране на реалността. Въпреки това обществото често проявява отчуждение към тази наука – феномен, който започва още от най-ранно детство. Причината често е в неподходящите образователни практики. Ето защо е необходимо преосмисляне на методите за обучение по математика още в предучилищна възраст.

За умственото развитие на детето съществено значение има усвояването на математически представи, които активно влияят на формирането на умствени действия, толкова необходими за познаването на заобикалящия свят и за решаването на различни практически задачи, както и за успешно обучение в началните класове на основното училище. Детето на 5–6 години трябва да умее да сравнява, класифицира, анализира и обобщава резултатите от своята дейност. Логическите прийоми на умствените действия – сравнение, обобщение, анализ, синтез, класификация, аналогия, систематизация, абстрахиране – в литературата се наричат още логически прийоми на мисленето. Развиването на логическото мислене на детето в предучилищна възраст е най-целесъобразно да се осъществява в рамките на математическото развитие.

Математическата компетентност в предучилищна възраст представлява съвкупност от умения, които позволяват на детето да възприема, анализира и структурира информация за света около себе си. Тя не се свежда само до броене и пресмятане, а обхваща редица когнитивни процеси като класифициране, сравняване, разпознаване на закономерности, ориентация в пространството и времето, логическо разсъждение и последователност (Пиаже, 1971). Математиката служи като инструмент, чрез който децата подреждат своята среда и намират логика в ежедневните събития – от това да оценят коя кула е по-висока, до способността да разпределят справедливо играчките между приятелите си (Щайнаус, цит. по Иванова, 2019).

Развитието на математическото мислене не се случва автоматично. То изисква внимателно наблюдение, целенасочено педагогическо ръководство и подкрепа от възрастните (Баранова, 2018). Основната роля в този процес се пада на детския учител, който трябва да разбира как децата учат, как мислят и как изграждат знанията си. Това предполага планиране на образователната дейност така, че да включва разнообразни игрови и практически ситуации, в които детето открива математическите закономерности самостоятелно, а не просто възпроизвежда чужди знания (Иванова, 2019).

Изключително важно е да се отчита индивидуалното темпо на развитие на всяко дете. Жан Пиаже определя четири основни етапа в когнитивното развитие, които се застъпват и не са строго свързани с конкретна възраст. Това означава, че в една и съща група могат да съществуват значителни различия между децата по отношение на тяхната способност да разбират абстрактни понятия. Някои деца все още мислят конкретно, докато други вече правят опити за логически разсъждения. Следователно задачата на учителя е да създава условия за обучение, които да бъдат адаптирани към моментното когнитивно равнище на всяко дете (Баранова, 2018).

За съжаление често математиката се преподава като поредица от алгоритми, които трябва да бъдат заучени и възпроизведени без разбиране. Това води до формиране на отрицателни нагласи към предмета още в ранна възраст (Иванова, 2019). Прекомерното съсредоточаване върху крайния резултат – правилния отговор – вместо върху самия процес на мислене и търсене на решения, създава у детето чувство на неувереност и провал. В резултат се изгражда убеждение, че математиката е трудна, неразбираема и „не за мен“ (Петрова, 2020). Този начин на преподаване трябва да бъде заменен с подход, който акцентира върху мисловната активност, откриването на зависимости и формулирането на изводи.

Важно е да се осъзнае, че математиката присъства в ежедневието на детето, дори то да не си дава сметка за това. Децата използват математически умения, когато подреждат играчки по големина, броят бонбони, избират коя чаша е по-пълна или кога ще е техният ред в играта. Когато учителите и родителите насочват вниманието към тези ситуации, детето започва да осъзнава връзката между математическите знания и реалността. Това създава положителна нагласа и засилва мотивацията за учене.

От решаващо значение за успешното обучение по математика е и професионалната подготовка на педагогическите кадри. Един добър учител трябва да притежава знания в три основни области: самата математика, методиката на преподаване и детската психология. Не е достатъчно да познава математическите термини и техники – нужно е да знае как се формират математическите понятия в съзнанието на децата, какви трудности могат да възникнат при тяхното усвояване и кои подходи могат да помогнат на различните ученици (Иванова, 2019). Това изисква съзнателна и постоянна работа по повишаване на професионалната квалификация.

Ефективното математическо обучение в детската градина не цели натрупване на енциклопедични знания, а развитие на умения за мислене. Когато детето разсъждава логически, прави сравнения, открива причини и следствия, то вече използва математическия подход към реалността. Затова в центъра на обучението трябва да бъде развитието на детското мислене, а не скоростта на броене или умението да решава задачи за време. Математиката не е надпревара, а средство за структуриране на опита и ориентиране в заобикалящия свят.

Преподаването на математика, особено в предучилищна възраст, от една страна е сложен въпрос, изискващ от учителя обширни психологически и педагогически знания, но от друга, противно на очакванията, много лесен, при условие че възрастните не го усложняват прекалено. Ефективното преподаване на математика означава преди всичко да следваме детето, да уважаваме индивидуалния му темп на развитие, неговите възможности и най-вече да се ръководим от идеята, че детето не е в състояние да разбира и решава сложни действия, записани в символи, защото умът му все още не е готов. Детето постига готовност за оперативно мислене с възрастта, то не се ражда с нея. В същото време развитието на оперативното мислене е свързано преди всичко с опита на детето, че зад абстрактните понятия и символи стоят реални неща. Процесът на развитие на оперативното мислене не протича с еднаква скорост при всички деца, но при всички включва самостоятелна дейност и мултисензорно ангажиране в ежедневния опит за това какво е математиката на практика.