Моят творчески процес има за цел да създаде основата и бъдещото разбиране за модалните глаголи в английския език и чрез това разбиране да могат учениците по-пълноценно да използват езика в своето общуване. Тази цел е достижима само когато преподаването и усвояването на езика са достигнали до момента на натрупване на определено количество знание, което може да доведе до качествено изменение в начина на изказ на ученика. Така поддържайки целта върху акцента за усъвършенстване уменията за комуникативност у учениците, бе създадена тази нова технология.
Задачите на новата технология са:
- Ученето на езика да е свързано с ефективна комуникация чрез езика;
- Учениците да имат разбираемо произношение, приемлив акцент;
- Всички опити на ученика за комуникация да се поощряват;
- Езикът да се учи в процеса на комуникация;
- Да се поддържа интересът от страна на учениците е приоритет;
- Да се постигне свобода на изказа и приемлива акуратност, която да се оценява в контекст, а не абстрактно.
В процеса на преподаване на граматика в моето изследване ще включа използването на два подхода, които са най-ползотворни при преподаването на граматика: дедуктивния подход и индукционния подход.
При дедуктивния подход първо се представят правилата, моделите и принципите, след което се преминава към правилата. Дедуктивният подход е известен още като преподаване, водено от правила. Някои характерни черти на дедуктивния подход са:
- обясняване на правила;
- превод;
- попълване на упражнения;
- самостоятелно изучаване на граматика.
Основни предимства на дедуктивния подход са:
- Позволява директно адресиране на проблема и по тази причина е икономичен откъм време.
- Някои аспекти на граматиката (например формата или образуването на определено глаголно време) стават по-ясни, ако се представят директно, а не се извличат от примери.
- Отнася се с уважение към интелигентността и зрелостта на учащите и признава ролята на когнитивните процеси при чуждоезиковото усвояване.
- Отговаря на голяма част от очакванията и нагласите на учащите с по-аналитичен стил на учене.
Недостатъци на дедуктивния подход:
- Стартирането на урока с представянето на граматически правила може да подейства отблъскващо за една част от учащите.
- По-малките ученици не се справят с граматическата терминология.
- Явното обясняване на граматиката поставя учителя в центъра на урока и не насърчава активността на учениците и интеракцията между тях.
- Представянето на граматическите правила вместо онагледяването им чрез примери или демонстрации често затруднява запаметяването им.
- Честото използване на дедуктивния подход насажда внушението, че ученето на език е свързано с наизустяване на правила (точно това се опитвам да избегна, но понякога с цел усвояване на материала е полезно, дори желателно).
При индуктивния подход традиционно урокът започва с представянето на примери и от тях се извеждат правилата. Този подход се използва основно при преподаване на граматиката на родния език, защото учащите могат да построят граматично правилни форми, но не познават правилата, които ги управляват. Индуктивният подход често се асоциира с директния метод и естествения подход към чуждоезиковото обучение. И при двата метода граматиката се представя така, че да се пречупи през личния опит на учащия. При Директния метод правилата на езика се усвояват чрез преживяване на осмислянето им и чрез повторение на примерите, които са систематично градирани по трудност и поставени в ясен контекст (Thornbuty, 2002).
Предимства на индуктивния подход (Widodo, 2006):
- Учениците се научават да извличат правила и това насърчава тяхната автономност.
- Използва се когнитивният потенциал на учащите.
- Учащите са в активна, а не в пасивна позиция. Тази активност е предпоставка за по-висока мотивация.
- Учащите активно участват в процесите на откриване на модели и решаване на проблеми, което прави ученето на граматиката по-интересна дейност.
- Ако решаването на проблеми се извършва в сътрудничество с другите учащи, те имат повече възможности за езикова практика.
Като недостатъци на индуктивния подход се считат:
- Подходът е неикономичен откъм време и енергия.
- Имплицитното представяне на правилата може да доведе до неправилното им научаване.
- Учителят инвестира твърде много енергия в планирането на урока.
- Подходът може да не отговаря на стила на учене или на миналия обучителен опит на учащите.
Не е постигнато съгласие по въпроса кой от двата подхода е по-добър, защото очевидно и двата имат своите предимства и недостатъци. Изборът им зависи от широк набор от фактори, като:
- възрастовите характеристики на учащите;
- когнитивната зрялост и стил на учене на учащите;
- конкретната граматическа категория, която ще се преподава;
- културния контекст и характерните за него убеждения за ученето на чужди езици;
- образователния контекст, учебната програма и дефинираните образователни цели;
- родния език на учащите и неговата съпоставимост с изучавания чужд език.
Така или иначе, когато става въпрос за преподаване и учене на граматика, се има предвид един съзнателен процес, при който на учащите съзнателно се представят конкретни езикови правила, които те по-късно съзнателно упражняват и учителите съзнателно коригират при нужда.
При преподаването на граматика една част от учителите по английски език започват с твърде дълги, понякога и подробни обяснения на самото граматическо правило, след което дават примери и упражнения. Това означава, че тези учители по английски език не ангажират учениците с откриването на правилото и рядко тръгват от примерите към правилото. Други предпочитат да представят граматиката в контекст и оставят учениците сами да прочетат правилата за образуването и употребата на конкретната граматическа категория. Техните ученици се опитват да използват езика комуникативно и в процеса на общуване да усвояват граматиката. Обикновено учителите имат три варианта на представяне на един граматичен урок.
1. Представяне на граматичния урок чрез обяснение
Успехът на едно обяснение зависи от разбирането на терминологията, която ще се използва в часа. Този подход би бил подходящ за учащи, които са аналитично настроени, и неподходящ при учащи, които искат да акцентират върху развитието на комуникативните си умения, или при малки деца, на които ще е непосилно да се обясни граматика чрез сложни термини. Но ако граматическото правило е лесно за обяснение и се поднесе с по-разбираеми думи, този подход е по-икономичен откъм време.
Пример 1:
Учителят: Когато искаме да представим урок за позволение и задължение, както в следния пример: Can I go out this evening? (учителят записва изречението на дъската и кара учениците да го повторят) Или Well you must do your homework first. Then you must practice your violine. И And you mustn’t be late for bed because you need to get up early in the morning. Всичко казано е за взимане или даване на позволение или заявяване на задължение. Трябва да се знае, че модалните глаголи в българския език нямат същите правила, а имено, че: изискат смисловият глагол да е в инфинитивна форма, нямат окончания за род и число, което на български език е различно.
Учителя задава въпроса към учениците: Where and when are you allowed to go out and who with?
2. Представяне на граматичния урок чрез демонстрация
Пример 2:
Учителят: Наблюдавайте ме внимателно и слушайте. Ще чуете по три изречения за позволение и задължение (учителят ги записва на дъската и обръща внимание на разликата в употребата и смисъла им).
You must switch off your phone in class. You are not allowed to play computer games in class. You must not call your parents in class.
You must come on time for class. You must follow the rules in class. You are not allowed to ask questions when the teacher has not finished with the lesson. You must show respect.
3. Представяне на граматичния урок чрез ситуация
Пример 3:
Учителят показва следното изображение:
В примери 2 и 3 урокът започва с демонстрация или изображение, което предотвратява използването на превод, като провокира комуникативния метод. Така се дава възможност за персонализация и разгъване на креативността на учениците при последващите етапи от представянето.
С тези два примера именно започва моето откритие за най-ползотворен урок, в който се разкриват възможностите на учениците да възпроизвеждат определена ситуация със свои думи, когато я разиграем по роли така, че тя да се запомни, бидейки част от техния всекидневен живот. Проблем може да бъде за някои ученици липсата на достатъчно лексика, с която да използват демонстрацията; използването на изображение може да бъде възприето като детински подход от по-зрелите ученици с по-аналитично мислене и по-различни очаквания за преподаването на граматика в часовете по английски език.
Този подход не е от най-икономичните откъм време. Примери 2 и 3 са по-интерактивни и ангажиращи за учениците, но невинаги са приложими в класната стая, когато възникват спонтанни въпроси по време на други комуникативни дейности.
Друга особеност е, че когато учителят първо представя устната форма на изреченията и след това писмената или обратно, първоначалният фокус от страна на учениците може да се загуби и затова се налага избор според ситуацията и учениците.
Да познаваме езика, не означава да сме запаметили граматическите правила, а да знаем как тези правила се прилагат на практика с цел да реализираме обществена дейност от различен тип. Прецизността на езика – умението учащият да произвежда граматически верни изречения, и свободата на изказа – опитност в комуникацията да произвеждаш изречения в писмена или устна форма с лекота, без дълги паузи или затруднения, са двата фактора, които определят успеха на изучаващите чужд език.
Много често като преподавател по английски език трябва да работим с ученици на различни нива на владеене на езика, различен опит и нагласи към ученето на езика. Някои от учениците са акуратни при производството на писмена или устна реч в контекста на класната стая, но се притесняват да говорят извън нейните граници. Има и ученици, които говорят освободено и гладко, но с грешки. Затова и учителя често се колебае по отношение на това да развива ли акуратност на речта, или свобода на изказа. И прецизността, и свободата на изказа са еднакво важни за успешната комуникация и затова е от изключителна важност ние като учители да насочваме вниманието на учениците не само към граматиката на формата, но и към граматиката на функциите. Граматиката на формата запознава с граматическите структури и правила, които показват как една система или подсистема на езика функционира. Докато граматиката на функциите сглобява граматическите структури на езика и начините, по които те могат да се използват в многообразието от ситуации и хора.
Според Скот Торнбъри (Thornbury, 2002) едно упражнение, целящо повишаване на акуратността, има следните характеристики:
- Акцент върху формата
- Познаване на формата
- Време за мислене
- Обратна връзка
В своя авторски учебник Х. Терлемезян акцентира върху четири етапа на провеждане на упражненията в часовете по английски език:
Етап 1 – упражнения тип „дрил“
Така ги нарича Х. Терлемезян, а според мен това са упражнения, имащи за цел да формират езиков навик у учащите и те да придобият опитност, навик или тренировка как да отговарят например на идентични въпроси от типа:
Teacher: How are you?
Student: Fine, how are you?
Teacher: Anna, how are you?
Student: Fine, how are you?
Този тип упражнения има доста разновидности и е оправдано да се използват, доколкото способстват за запаметяване на готови фрази, изрази, клишета, което е предпоставка за постигане на свобода на изказа. Те са полезни за упражняване и на произношението на новите езикови елементи, но и са доста скучни. За да се избегне това, вариантите са: повтаряния в хор; с флаш карти; чрез запаметяване; повтаряния с трансформация (от положително в отрицателно изречение – това, което съм използвала, за да докажа ефективността на моята иновативна технология в упражнението на модалните глаголи); повторения по двойки; повторения в кръг (много подходящо за степенуване на прилагателни). Повторенията дават известна увереност на учащите, като им помагат да свикнат с новите думи, изрази и структури и така да ги запаметят по-лесно, ефективно и бързо. С този тип упражнения не трябва да се прекалява, защото често се възприемат за нелепи от по-възрастните учащи. Многократните повторения не гарантират услужливост на запаметяващите функции на мозъка, докато не се включат положителните емоционални стимули и адекватна околна среда, подходяща за учащия.
Етап 2 – контролиран тип упражнения
Те следват тези от етап 1, по-провокативни са и включват формата на новата структура. При тях няма повторения, учениците работят самостоятелно със собствено темпо, има един верен отговор, което им дава възможност да се концентрират върху целевата граматична структура и да стават по-уверени в знанията си и в изпълнението на задачата. В моето изследване това е втората задача от теста и на двете групи.
Етап 3 – полуконтролиран тип упражнения
Етап 4 – свободен тип упражнения
Учениците имат пълна свобода с езика, който създават. Учителят не може да контролира или да предвиди какво ще каже ученикът. Важното тук е учителят да осигури всички предходни етапи. Тези упражнения дават възможност на учениците да персонализират новото съдържание, което засилва техния интерес и мотивация за работа. Учениците се концентрират върху това какво казват, а не толкова върху това как го казват. Ако се цели постигане свобода на изказа, упражненията трябва да имат някои важни характеристики (Thornbury, 2002):
- Акцент върху значението и по-малко върху формата;
- Непредсказуемост и автентичност – постигнати чрез стимулиране на ситуации от реалния живот;
- Комуникативна цел и възможност за общуване;
- Готови изрази, които са част от ежедневния език;
- Повторяемост на целевата граматична структура.
В заключение на всичко казано дотук крайната цел на учителя е да се усвоят знанията за правилата при образуването на различните граматични конструкции и да се даде възможност на учениците да ги упражняват, първо в по-ограничен етап (каквато беше моята контролна група), последвано от по-неконтролиран свободен етап, с цел да се стигне до момента на самостоятелно правилно използване на всички преподадени граматични конструкции (каквато беше моята експериментална група). Използват се невероятно количество ресурси за упражняване на граматиката, заедно с подготовка на учениците за тестове, което често довежда до скучни серии от уроци, посветени само на граматика, но да не забравяме, че има още цели пет компонента от изучаването на езика – лексика, слушане, четене, писане и говорене. Така стигаме до извода, че изучаването на езика трябва да се организира така, че да доведе до успешно представяне на изпити/тестове, а и до умело използване и интегрално прилагане на знанията чрез всички компоненти на езика.
-
- Светлана Чолакова