Помагало за ограмотяване на ученици с нарушения в писмената реч

В статията е представено помагало в две части, създадено в помощ на ограмотяването на учениците с нарушения в устната и писмената реч. Помагалото е резултат от дългогодишната практика на автора като логопед в Държавен логопедичен център. Първата част „Азбуката в печатни и ръкописни букви“ позволява под формата на три забавни учебни игри да се научат буквите от българската азбука. Втората част „Сричкови таблици за корекция на нарушенията в устната и писмената реч“ е подходяща както за усвояване на четенето и писането, така и за корекция на нарушенията в устната реч.

Децата с нарушения в писмената реч, постъпващи в логопедичните кабинети в началните и средните училища, са основната част от всички записани за терапия деца. За означаване на този тип нарушения в логопедичната теория и практика се използват различни термини. Понятията дислексия и дисграфия се употребяват нееднозначно и се наблюдава тенденция за тяхното постоянно разширяване.

В съвременната научна литература съществуват множество подходи за описание и категоризиране на нарушенията в писането и четенето, като няма единство в разбирането и употребата на термините. Според Екатерина Тодорова [9] „…някои автори все още дефинират дислексията като изолирано нарушение в четенето, други смятат, че това е специфично нарушение на четенето и писането, според трети дислексията обхваща всички области от нарушенията на способността за учене, а според четвърти дислексията е форма на езиково нарушение“.

На базата на моята дългогодишна практика като логопед считам за подходящо да бъдат използвани термини, които описват нарушенията в по-тесен смисъл. Според мен дислексията и дисграфията са специфични нарушения в овладяването на процесите четене и писане от деца със съхранен интелект, изразяващи се в трудно усвояване на графичните знаци на писмената реч и правилата за тяхната употреба, както и в допускане на специфични грешки с устойчив характер, за преодоляването на които е необходимо дългосрочно прилагане на допълнителни, целенасочени упражнения, извън предвидените в учебната програма.

Нарушенията в писмената реч имат своеобразна проява при всяко дете, което изисква индивидуален подход при работата с него. За всички деца обаче е валидна истината, че те обичат да играят. Тази тяхна особеност беше използвана при създаването на учебното помагало. Целта беше то да позволи преодоляването на отрицателните преживявания на неуспех, които децата са изпитвали и продължават да изпитват в учебния процес в периода на ограмотяването. Усвояването на буквите за тях е предизвикателство, което изисква значително по-големи усилия и повече време, отколкото при останалите ученици. Много често в логопедичните кабинети постъпват за терапия ученици във втори, трети, четвърти, пети и дори в шести клас, които не са затвърдили връзката между звука и неговата буква или между различните варианти на буквата и не могат да оперират бързо и сигурно с тях. В тези случаи терапевтичната работа задължително започва със затвърдяване на това важно и особено необходимо умение. Понякога по-големите деца отказват да четат и пишат букви, убедени, че няма да се справят, или обидени, че трябва да се връщат на материала от първи клас. Използват всякакви възможности за отклоняване на вниманието на логопеда и избягване на изпълнение на упражнения от този тип.

Първата част на помагалото „Азбуката в печатни и ръкописни букви“ осигурява преминаване, под формата на три забавни игри, през основния и задължителен етап от усвояване на процесите четене и писане – научаването на всички букви в техните различни варианти. То представлява кутия, съдържаща 236 карти с буквите на българската азбука – печатни и ръкописни, главни и малки. Всяка буква /с изключение на „ь“/ е представена на отделна карта като главна печатна, малка печатна, главна ръкописна и малка ръкописна. От всеки вариант има по две еднакви карти. Всички карти са еднакви по размер, буквите са контрастни – черни на бял фон. Картите са изчистени от други знаци или картинки, с изключение на един ред, който служи за различаване на букви с еднакъв образ, разположени по различен начин в пространството (малки ръкописни букви – и-п, в-д …). Гърбът на всички карти е едноцветен – бледосин.

Предложени са три учебни игри, които позволяват:

• да се развиват параметрите на паметта и на вниманието;
• да се затвърдява връзката между звука и неговата буква;
• да се затвърдяват образите на ръкописните и печатните букви;
• да се затвърдява връзката между различните варианти на буквата;
• да се изгражда умение за запомняне и възпроизвеждане на последователност от звукове и букви /игра „Запомни и повтори“/;
• да се повишава нивото на сложност, според изградените вече умения.

Първата игра – „Мемори с букви“ изисква двама или повече участници. В играта участват двойки от еднакви букви, като такива двойки могат да бъдат образувани от:

• Двойка от главни печатни букви;
• Двойка от малки печатни букви;
• Двойка от главни ръкописни букви;
• Двойка от малки ръкописни букви;
• Двойка от главна и малка печатни букви;
• Двойка от главна и малка ръкописни букви;
• Двойка от главни печатна и ръкописна букви;
• Двойка от малки печатна и ръкописна букви;
• Двойка от главна печатна и малка ръкописна букви;
• Двойка от главна ръкописна и малка печатна букви.

Според целите на играта и възможностите на участниците логопедът избира броя и вида карти, които ще участват. Препоръчително е повечето избрани за участие двойки да бъдат от затвърдени вече букви, като се включват постепенно по една или две двойки, незатвърдени от детето букви. Правилата на играта са същите, както правилата на класическата игра за памет. Всички карти се обръщат с гръб и всеки от участниците отваря по две карти. Целта е да бъде отворена двойка еднакви карти. Когато това се случи, участникът взима картите, получава една точка и има право на още един ход.

Втората игра – „Коя е буквата?“ предполага участието на дете и логопед, или родител, учител. В играта могат да участват различен брой карти, като практиката ми показва, че оптималният брой е от четири до десет. Видът на картите е по избор, според познанията на детето. Логопедът подрежда избраните карти с буквите нагоре в две колони или в две редици. Оставя на детето необходимото време за наблюдаване и запомняне, след което обръща картите на същите места с буквите надолу. Докато логопедът затваря картите, детето ги наблюдава и изговаря техните звукове. Веднага след това или след известно време логопедът посочва една от картите. Ако детето я познае, взима картата и тя му носи точка. Ако не успее, точката е за логопеда. След това логопедът посочва следваща карта, която трябва да бъде позната и назована от детето. Последователно или в разбъркан ред се посочват всички карти. В края на играта точките се събират и победител е този, който събере повече точки.

В третата игра – „ Запомни и повтори“ участват дете и логопед, учител, родител. В играта участват всички карти от един шрифт. Картите се подреждат в редове. Последователността им може да бъде или по реда на буквите в азбуката, или разбъркано. Детето ги прочита, посочвайки всяка буква. След това то се обръща с гръб към картите. Логопедът изговаря последователно два звука. Детето трябва да ги запомни. При покана от логопеда, то се обръща с лице към картите, повтаря чутите звукове и посочва техните букви, спазвайки зададения ред. Играта се усложнява постепенно със запомняне на три, четири или повече звука. Ако звуковете образуват дума, буквите им може да бъдат извадени и подредени на нов, отделен ред, така че думата да може да бъде прочетена.

По същество тази игра изгражда умения за звуков синтез.

Веднага след успешното затвърдяването на образа на буквите на гласните звукове и на един съгласен звук, може да се пристъпи към сливането на звуковете/буквите в сричка. Това позволява на децата да започнат да осъзнават идеята за линейното представяне на устната реч в писмена форма. Овладяването на структурата на отворената и затворената сричка е основа за овладяване на по-сложни сричкови структури и усвояване на процесите четене и писане.

Втората част на учебното помагало „Сричкови таблици за корекция на нарушенията в устната и писмената реч“ подпомага изграждането на умения за сливане на звуковете/буквите в сричка. Още в първите български методични ръководства за корекция на нарушенията в устната и писмената реч на Захария Банова и Мария Иванова [2] се отбелязва, че предпоставка за правилно и гладко четене е умението на учениците да възприемат зрително бързо сричките и да ги назовават, както и се препоръчва използването на сричкови таблици.

Създадените сричкови таблици в това помагало са с ясна структура, лесни са за употреба и предоставят много и различни възможности за приложение. Съобразени са с основните дидактични принципи – за нагледност, за достъпност – преход от лесно към сложно, за съзнателност и активност, за системност и последователност, за трайно усвояване на знанията и уменията. Представляват таблици с нанесени една или две срички във всяка клетка. Сричките са образувани или с един основен съгласен звук и други подходящи съгласни за получаване на срички със струпани съгласни, или с два основни съгласни звука, обикновено опозиционни фонеми. Това позволява таблиците да бъдат използвани в логопедичната терапия за:

• за затвърдяване на връзката звук – буква;
• за затвърдяване посоката на четене;
• за затвърдяване мястото на буквата в сричката;
• за усвояване на процеса четене;
• за диференциране на различни видове срички;
• за диференциране на опозиционните звукове;
• за автоматизация на правилната артикулационна позиция на звуковете, след тяхната постановка при артикулационни нарушения;
• за тренировка на говорния апарат и придобиване на точност и пъргавина на произношението
• за изходна позиция в различни езикови игри;
• в процеса на логопедична терапия на нарушената плавност;
• за ориентиране в колона и ред.

Сборникът започва с таблица с буквите на гласните звукове, които са в основата на усвояването на процеса четене и предоставят възможност за продължително изговаряне на звука и свързването му със съответната буква. Следващата таблица е с буквите на гласните звукове А, У и буквите Я, Ю, с които много си приличат и се бъркат от децата с нарушения в писмената реч. Изговаряйки звуковете на буквите последователно, децата имат възможност да усетят разликата между тях.

След кратката таблица с четирите букви А, У, Я, Ю, следва обща таблица на буквите на гласните звукове и буквите Я, Ю, които също могат да образуват срички.

Следващите таблици са със сонорите М, Н, Л, Р; таблици, диференциращи ги помежду им, и таблици с останалите съгласни.

След затвърдяване на всяка отделна буква в самостоятелна таблица следва такава, в която същата буква е в съпоставка с друга, означаваща сходен по определен признак звук. Всяка таблица е съставена от няколко колони с разположени в тях постепенно усложняващи се срички. Обикновено първата колона започва с отворени срички с определен съгласен звук, във втората колона сричките са затворени, ако звукът не е звучен съгласен. В третата колона съгласният е между две различни гласни, т.е. сричките са две. В следващата колона съгласният е между две еднакви гласни /което, опитът ми показва, е по-труден вариант от комбинацията с две различни гласни/. Следват колони с две съгласни в различна позиция, като в крайните колони сричките са със струпани съгласни.

За стимулиране на желание за четене и за подобряване на вниманието на учениците е възможно и препоръчително включването на игрови сюжети в работата. Предложени са два варианта на състезателна игра, които са прилагани успешно в логопедичната ми практика.

Учебното помагало може да бъде използвано и за ограмотяване на деца без нарушения в устната и писмената реч, тъй като по лесен и забавен начин предоставя възможност за научаване и затвърдяване на буквите и изграждане на умения за сливане на звуковете в срички, което е предпоставка за успешно усвояване на писането и четенето.