ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ С ЕЛЕМЕНТИ НА ГЕЙМИФИКАЦИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИИТ

Представени са възможностите на интерактивното обучение като специална форма на организация на познавателната дейност. Чрез него се създават комфортни условия на обучение – условия, при които ученикът чувства своята интелектуална състоятелност, своята успешност, която прави продуктивен самия процес на обучение.

Интерактивно базираното обучение се определя преди всичко като диалогово обучение, в хода на което се осъществява съвместно решаване на общи, но значими за всеки участник задачи.

Един от вариантите на обучение в интерактивен режим е базирано на игра обучение (game based education). [1]

Играта е вид симулация, изискваща активно участие, при което се прилагат усвоени знания. Имитация на реална дейност в една или друга създадена ситуация. Участниците изпълняват определени роли или са активни зрители. Ефективността е много по-висока в сравнение с традиционните практики. Играта е забавна и привлекателна за участниците. Насърчава и спомага за комуникацията. Увеличава интереса към обучението и развива самостоятелност у учениците. [2]

Обучението по информационни технологии в гимназиален етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с учебния предмет, с изграждането на дигитални компетентности на ученика и с приложението им в различни предметни области. Предметът се изучава в IX клас като общообразователен предмет с един час седмично. Първите три модула – „Компютърни системи“, „Компютърни мрежи и услуги“ и „Приложни програми“ са включени в изследването ми, базирано на игра обучение. Основната цел на сценариите в тези модули е учениците да осъзнаят, че уменията за работа с текстообработка и таблични данни са неразделна част от общата култура.

При моделирането на един нетрадиционен урок в IX клас по ИТ като интерактивна игра потърсих решение на въпроса: „Как да мотивирам учениците да овладеят повече нови знания?” Като това да е достъпно, привлекателно, успешно.

Потърсих подход, при който обучаемите да са въвлечени в активни действия при натрупване на базисни знания и обогатяване на познанията си. Новото при този подход е, че теоретичният материал е представен чрез интерактивни игри, а не по традиционния начин на преподаване.

Интерактивните игри, които използвам в часовете, са на разположение на учениците от експерименталната група в моя блог https://www.daskalo.com/vesela2404/, в секция Интерактивни игри по ИТ.

В един час за обобщение използвам интерактивни игри от типа:

• Решаване на кръстословица
• Посочване на верния отговор
• Стани богат
• Последователност и подредба
• Задача за групиране
• Групи в пъзел
• Интерактивни тестове

Чрез тестиране – една от най-често използваните форми за събиране на необходимите данни за емпирично изследване, и използването на статистическия метод за проверка на хипотези t-разпределение на Стюдънт, тъй като ще работим с две извадки, които са независими една от друга и определяме извадките като малки – под 50 човека, анализът може да се обобщи в две посоки, които показват положителните му страни:

• Учениците, участвали в интерактивната игра, показаха по-високо равнище на знания и умения в сравнение с ученици от други групи. Това се подкрепя от получените резултати на контролния тест в IX ^б клас – няма слаби оценки и средният успех е с 0,92 по-висок от средния успех на групата от IX ^в клас, в който е работено по традиционния начин.
• Повиши се мотивацията на учениците за учене, провокирана от желанието или необходимостта да се усвои ново знание по достъпен и привлекателен начин. Две трети от учениците са отделили повече време за подготовката си за интерактивната игра от обикновено. Този модел допринася за лесно и успешно учене (96%) и увеличава желанието им да се представят добре (91%). Като цяло учениците изразяват желанието си за участие в игра и по друга тема (88%).

Когато учебната работа е интересна и творческа, когато води към успех и има като очакване и резултат одобрението на учителя, на съучениците и преди всичко на самия ученик, се постига удовлетвореност от ученето, мотивация за влагане на повече усилия и стремеж към по-добри резултати.

Влияние оказаха и новата организация на времето, средата и пространството. Постигнатите резултати не биха били възможни без разнообразните методи и интерактивни средства, използвани в учебния процес. Обогатяването на традиционния педагогически подход превърна учениците от „пасивни” консуматори в активни партньори на преподавателя и творци на собственото си знание. Това доведе до възможно удоволствие от ученето.

Какво може да се подобри? Урокът като интерактивна игра не трябва да бъде самоцелно и епизодично прилаган. Умелото му и периодично използване ще позволи на преподавателя да направи подходящ подбор на учебно съдържание, от една страна, а от друга страна, да се обогатяват компетенциите на учениците. Самите части (задачи) на играта могат да бъдат променяни, съобразно съдържанието на избраната тема от учебната програма.

Могат да се направят следните изводи:

• Създадена бе методика и технологичен алгоритъм на обучение по ИТ.
• Проведено бе емпирично изследване на ефективността на модела на обучение.
• Получените резултати бяха обработени и анализирани и на тази основа се моделира рационален формат на успешно учене чрез интерактивно базирана технология.
• Проверката потвърди хипотезата на изследването.
• Интерактивната игра допринесе за развиване, задълбочаване и повишаване знанията на учениците по отношение на обем и трайност, както и за подобряване на качеството на педагогическия процес в значителна степен. Моделът спомага за това, всеки ученик да придобива знания и да оползотворява максимално времето в учебния час.
• Повишава се познавателната активност на учениците и равнището на познавателния интерес, което е предпоставка за задълбочено усвояване на учебния материал и развитие на творческото мислене, т.е. този модел на обучение спомага за повишаване постиженията и мотивацията на учениците за учене, а не да бъдат натрапени от учителя.
• Играта прави обучението по ИТ интересно, атрактивно, достъпно и значително променя отношението и нагласите на учениците към ученето.
• От значение е практическата насоченост на модела, който може да се прилага и от други колеги.

Ето защо си струва да се отдели времето, необходимо за подготовката и реализацията на този модел на обучение, чрез който освен всичко друго се постига и главната цел на обучението по предмета – учениците да усвояват систематизирани знания.

Интерактивното учене е дидактическо взаимодействие, при което се усвояват и развиват не само знания и умения, но и поведение, включително и инициативност, и способност за сътрудничество. Това учене помага учениците да “преживеят” процеса на обучение, да общуват пълноценно, училището за тях да бъде освен източник на знания, още и на положителни емоции.

Ефективността на учебния процес се повишава, знанията, усвоени по този начин, се отличават с по-голяма трайност и задълбоченост. С използването на игри при организацията на обучението учениците развиват и личностни качества като активност, инициативност, бързина. Овладяват нови, социално значими похвати на поведение и общуване. Емоционалният фон се отличава с висока динамика и положително отношение на учениците към овладяване на знанията, защото, обуславяйки личната изява на учениците, информацията се трансформира в личностно значимо знание.

За да сме адекватни на предизвикателствата на времето, бума на информационните технологии, за да задържим интереса на учениците към училището и ученето, можем да погледнем малко по-надалеч. Без да пренебрегваме или омаловажаваме традиционните методи и прийоми на работа, можем да сме отворени за иновациите, да се опитаме да ги наложим във времето, преди то – времето, да ги наложи на нас.

Обучението е успешно, защото:

1. Въвлича и ангажира учениците, прави ги отговорни за резултатите от обучението.
2. Позволява на ученика да прави грешки и да намира решения, развива творческия потенциал.
3. Спомага на учениците с различни стилове на учене да учат по-пълноценно.
4. Засилва настойчивостта на учениците в ученето, ентусиазма им и доверието в учителя, развива се самоувереност.
5. Стимулира се когнитивното развитие, повишава се нивото на критичност на мисленето.
6. Развиват се по-силни положителни чувства към съучениците и учителя, по-добро разбиране на чуждото мнение.
7. Осигурява се непрекъсната обратна връзка.
8. Намалява се умората на учениците.
9. Изчезва ясната граница между учител и ученик – всички притежават определено ниво на опитност.
10. Подобряват се компетентността и житейските умения.
11. Учителят и учениците се забавляват в обучението.