Настоящата статия представя резултатите от диагностично изследване, проведено с цел оценка на началното и последващото ниво на елементарни математически представи у деца от две групи – експериментална и контролна. В анализа са включени данни от констатиращия етап, преди прилагането на експерименталната методика, и от контролния етап, след обучението. Резултатите показват, че двете групи са били сравнително равностойни в началото, а при контролната диагностика експерименталната група отчита значително подобрение в постиженията си спрямо контролната. Това подкрепя ефективността на приложената обучителна интервенция за развитие на математическите умения.
В педагогическата практика диагностиката играе ключова роля за установяване на началното ниво на знания и умения, което е необходима основа за ефективно планиране и провеждане на обучителни интервенции. В сферата на началното математическо обучение особено важно е да се идентифицират нивата на формиране на базови математически представи – като количество, величина, форма, пространствена ориентация и времево разбиране. Тази статия представя анализ на данни от констатиращия и контролния етап на експериментално обучение по математика, като основната цел е да се установи ефективността на прилаганата методика за повишаване на математическите компетентности на децата.
Анализ на данните от констатиращия етап
Целта на констатиращия етап бе да се установи началното равнище на елементарните математически представи у децата от експерименталната и контролната група преди започване на експерименталната работа. Резултатите от диагностичния тест показаха, че и двете групи имат сходни показатели, което гарантира валидността на по-нататъшните изводи от изследването.
Средният общ резултат на експерименталната група е 17.8 точки, а на контролната – 20.0 точки (максимум 25). Контролната група показва малко по-високи стойности по показатели като „Количество“, „Величина“ и „Форма“, но тези разлики са незначителни и не засягат цялостната равностойност между групите. По отношение на „Пространство“ и „Време“ разликите са минимални.
Таблица 1 и Таблица 2 илюстрират резултатите на двете групи по отделни компоненти и общия сбор точки.
Таблица 1. Резултати на ЕГ
| № | Група | Количество | Величина | Форма | Пространство | Време | Общо точки |
|
1 |
ЕГ |
3 |
4 |
4 |
3 |
4 |
18 |
|
2 |
ЕГ |
4 |
3 |
3 |
4 |
4 |
18 |
|
3 |
ЕГ |
5 |
4 |
3 |
3 |
4 |
19 |
|
4 |
ЕГ |
3 |
3 |
4 |
4 |
3 |
17 |
|
5 |
ЕГ |
4 |
4 |
4 |
3 |
4 |
19 |
|
6 |
ЕГ |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
15 |
|
7 |
ЕГ |
4 |
3 |
4 |
3 |
4 |
18 |
|
8 |
ЕГ |
4 |
4 |
3 |
4 |
3 |
18 |
|
9 |
ЕГ |
3 |
4 |
4 |
3 |
4 |
18 |
|
10 |
ЕГ |
5 |
3 |
3 |
4 |
3 |
18 |
Таблица 2. Резултати на КГ
|
№ |
Група |
Количество |
Величина |
Форма |
Пространство |
Време |
Общо точки |
|
1 |
КГ |
4 |
4 |
4 |
4 |
3 |
19 |
|
2 |
КГ |
4 |
4 |
5 |
3 |
3 |
19 |
|
3 |
КГ |
5 |
4 |
5 |
4 |
4 |
22 |
|
4 |
КГ |
4 |
5 |
4 |
4 |
4 |
21 |
|
5 |
КГ |
4 |
4 |
4 |
4 |
3 |
19 |
|
6 |
КГ |
4 |
4 |
4 |
3 |
3 |
18 |
|
7 |
КГ |
5 |
5 |
4 |
4 |
4 |
22 |
|
8 |
КГ |
4 |
4 |
3 |
4 |
3 |
18 |
|
9 |
КГ |
4 |
5 |
4 |
3 |
4 |
20 |
|
10 |
КГ |
5 |
5 |
4 |
4 |
4 |
22 |
Резултати от контролния етап
След приключване на експерименталното обучение беше проведена повторна диагностика с цел да се оцени ефектът от приложената методика върху формирането на математическите представи.
Резултатите показват значително повишение в резултатите на експерименталната група – средно от 17.8 на 23.4 точки, което представлява ръст от 5.6 точки. Контролната група отчита само минимален ръст – от 20.0 на 20.1 точки.
Повишение при експерименталната група се наблюдава във всички ключови компоненти на математическите представи, което говори за успешна реализация на методиката. Стандартното отклонение е по-ниско, което свидетелства за по-голяма стабилност и равномерно усвояване на материала от всички участници.
Таблица 3 и Таблица 4 представят детайлните резултати на двете групи от контролния етап на експеримента.
Таблица 3. Резултати на Експерименталната група (контролен етап)
|
№ |
Група |
Количество |
Величина |
Форма |
Пространство |
Време |
Общо точки |
|
1 |
ЕГ |
5 |
5 |
5 |
4 |
4 |
23 |
|
2 |
ЕГ |
5 |
5 |
4 |
5 |
4 |
23 |
|
3 |
ЕГ |
5 |
5 |
5 |
5 |
5 |
25 |
|
4 |
ЕГ |
4 |
5 |
5 |
4 |
4 |
22 |
|
5 |
ЕГ |
5 |
5 |
5 |
5 |
5 |
25 |
|
6 |
ЕГ |
5 |
4 |
5 |
4 |
4 |
22 |
|
7 |
ЕГ |
5 |
5 |
5 |
5 |
4 |
24 |
|
8 |
ЕГ |
5 |
5 |
4 |
4 |
5 |
23 |
|
9 |
ЕГ |
5 |
5 |
5 |
5 |
4 |
24 |
|
10 |
ЕГ |
5 |
5 |
5 |
5 |
5 |
25 |
Таблица 4. Резултати на Контролната група (контролен етап)
|
№ |
Група |
Количество |
Величина |
Форма |
Пространство |
Време |
Общо точки |
|
1 |
КГ |
4 |
4 |
4 |
4 |
3 |
19 |
|
2 |
КГ |
4 |
4 |
5 |
4 |
3 |
20 |
|
3 |
КГ |
5 |
5 |
5 |
4 |
4 |
23 |
|
4 |
КГ |
4 |
5 |
4 |
4 |
4 |
21 |
|
5 |
КГ |
4 |
4 |
4 |
4 |
3 |
19 |
|
6 |
КГ |
4 |
4 |
4 |
4 |
3 |
19 |
|
7 |
КГ |
5 |
5 |
4 |
4 |
4 |
22 |
|
8 |
КГ |
4 |
4 |
4 |
4 |
3 |
19 |
|
9 |
КГ |
4 |
5 |
4 |
3 |
4 |
20 |
|
10 |
КГ |
5 |
5 |
4 |
4 |
4 |
22 |
Настоящото изследване показа, че приложената експериментална методика води до значимо и устойчиво повишаване на елементарните математически представи при децата от експерименталната група. Равностойността на групите в началния етап дава сигурност, че наблюдаваните промени са резултат от методическия експеримент, а не от външни фактори. Постиженията в експерименталната група надхвърлят тези на контролната група във всички изследвани компоненти. Това подчертава значимостта и ефективността на подхода за развитие на математическите компетенции на децата.
-
- Иванова, М. (2021). Педагогическа диагностика – теоретични основи и практически приложения. София: Просвета.
- Георгиева, П. (2020). Методики за развиване на математическите представи в предучилищна възраст. В: Списание „Образование и развитие“, 3(45), 78-89.
- Димитров, Н. (2019). Експериментално обучение и педагогическа ефективност. Варна: Издателство „Море“.
- Ана Димитрова