Педагогическа технология за формиране на емоционална интелигентност при 4-5-годишни деца

През учебната 2024/2025 г. се проведе експериментално изследване с 20 деца на 4- и 5-годишна възраст с цел установяване на равнището на емоционалната им интелигентност и приложение на разнообразни методи за развитието на емоционалността им. Проведеното изследване се състоеше от три етапа: констатиращ, формиращ и контролен. През формиращия етап се приложи работна програма на базата на разнообразни ролеви игри и подходяща за възрастта на децата художествена литература. След формиращия етап се анализираха данните от проведения инструментариум и се сравниха резултатите. Темата е изключително актуална и значима. Днес формирането на емоционалната интелигентност при деца от предучилищна възраст е от особено значение за по-нататъшното развитие на чувството на успех и удовлетвореност.

В процеса на израстване детето е в непрекъснат контакт със социалната среда, която способства за неговото развитие. Социалните умения и разпознаването на емоциите са форми на поведение, които трябва да бъдат усвоени, а развитието им започва още от най-ранно детство. За успешното адаптиране на децата в новата социална среда и взаимодействие с околните е необходимо развитие не само на интелектуалните компетентности, но и по-нататъшна емоционална интелигентност. Редица изследвания в сферата на педагогиката и психологията допринасят за „по-доброто“ развитие на детската емоционалност. В съвременната образователна система все по-голямо внимание се обръща не само на когнитивното развитие на децата, но и на тяхното емоционално и социално израстване.

Емоционалната интелигентност се утвърждава като ключов фактор за изграждането на пълноценна личност, способна да се справя със собствените емоции, да разбира чувствата на другите и да изгражда положителни взаимоотношения. Тези умения са особено важни в предучилищна възраст, когато се полагат основите на доброто социално поведение.

През годините редица автори се стремят да дадат определение на емоционалната интелигентност, като тя все по-често става обект на различни видове тестове и измервания. Терминът „емоционална интелигентност” включва две различни понятия – емоция и интелигентност, и може да се разглежда като когнитивна способност, социална компетентност или личностна характеристика. Дефинициите варират съобразно гледните точки на изследователите – философски, психологични или неврологични. В съвременния тълковен речник на българския език се посочва, че емоция е душевно преживяване, чувство. А интелигентност е: потенциалната (вродена) способност на даден съзнателен индивид да прави изводи (умозаключения) върху дадена информация. Степента на интелигентност не зависи от количеството информация (знания и опит), натрупана от индивида; умствена развитост, подготвеност към разбиране на теоретичните въпроси, към усвояване на научните познания; културност; качество на ерудиран, начетен човек.

Един от най-известните автори, писали за емоционалната интелигентност, в едноименната си книга дава определение на термина емоция като: „чувство и свързаните с него мисли, психологически и биологични състояния, както и обусловената от него склонност към едно или друго действие“ (Голман, 2011).

Емоциите според Изард изразяват отношението на детето към света и начина, по който възприема себе си. Емоциите са необходими за оцеляването и благополучието на човека. Не притежавайки емоции, т.е. не умеейки да изпитваме радост и печал, гняв и вина, не бихме били наистина хора. Емоциите са един от признаците на човечността. Не по-малка е и нашата способност да съпреживяваме чуждите емоции, способност за емпатия, както и способността да я изразим с думи (Изард, 2017).

Така че ключовият момент е да разберем емоциите. Емоцията е реакцията на тялото към всяка промяна във външната среда. „Основните емоции се разделят на четири класа емоционални състояния: страх и гняв, тъга и радост. Първата двойка е свързана с оцеляването, втората – със задоволяването на нашите нужди. Според проучване, най-изразената емоция на работното място е гневът, най-слабо изразената е радостта. Страхът насочва действията ни „настрани“, гневът е насочен „към“ другия, тъгата е насочена „вътре“ в нас“ (Шабанов и Алешина, 2014).

Румен Стаматов e един от българските психолози, подробно описващ и разглеждащ емоциите при децата в труда си „Детска психология“. Той приема мнението на К. Изард, че емоциите са дадени на детето още от раждането. Те са първичната мотивационна система с универсално значение (Стаматов, 2000).

А тяхната класификация е следната: интерес; радост; страх; тревожност; страдание; тъга и депресия; гняв; вина и самота.

Развитието на емоционалната интелигентност при децата може да стане чрез разнообразни подходи и дейности, които ангажират както ума, така и емоционалната сфера. Положително влияние в учебно-възпитателната роля оказват следните методи:

• Ролева игра;
• Четене на книги за емоционалната интелигентност;
• Игри за разпознаване на емоции;
• Арт терапия и креативни упражнения.

Целта на моето изследване беше да се разработи и апробира експериментално педагогическа технология за влиянието на художествената литература и ролевите игри при формиране на емоционалната интелигентност при 4-5-годишни деца.

Хипотеза: Допуска се, че чрез системно приложение на подходящи ролеви игри и художествена литература, съобразена с възрастовите характеристики и индивидуалните особености на изследваните деца в образователния процес, ще се повиши емоционалната интелигентност на 4-5-годишните деца.

В експерименталното изследване се използват едни от най-често срещаните методи в педагогическите изследвания с цел проследяване емоционалното развитие на изследвания контингент от деца, както и доказване на хипотезата.

• Анкета с родители;
• Тест за емоционално развитие на Ели Драголова;
• Педагогическо наблюдение по метода „Емоционално домино“.

В детската градина децата могат чрез подходяща обучителна програма да се запознаят със своите емоции, да ги назоват, да ги разберат и да получат знания за начините на тяхното управление. Като се има предвид фактът, че при децата от предучилищна възраст емоционалните, социалните и личностните качества и умения се развиват чрез интеракция със заобикалящата ги среда, чрез обогатяване на собствения си опит на база собствени постижения и грешки, реших за подходящо да включа в ежедневието на децата различни активности за себеопознаване и разбиране както на собствените емоции, така и тези на околните.

1. „Часовник на емоциите“ – представлява кръгъл стенен часовник с изобразени основни емоции и стрелка, която децата местят според емоционалното им състояние в различни моменти.

2. „Куб с емотикони“ – изобразени емотикони на всяка страна на куба, при хвърляне на куба децата имитират съответната емоция и посочват моменти, когато се чувстват по този начин.

3. „Цветни емоции-табелки“ – идеята за този вид активност е заимствана от песента „Как се чувствам“. След слушане на песента установихме, че можем да представим емоциите на децата чрез цветове, а за по-добро онагледяване изработих табелки с емоциите.

4. „Вълшебната кутия“ – това е шарена кутия с огледало вътре, което децата не виждат, преди учителят да им каже, че „в кутията е снимката на най-доброто дете“. Това се повтаря с всички деца.

Анализът на доводите за емоционална зрялост при 4-5-годишните деца дава основните насоки за постигане на целта:

• Предучилищната възраст е изключително подходяща за начало на формиране и развитие на емоционалната интелигентност;

• В предучилищна възраст децата трудно изразяват емоциите си поради липса на социални компетенции;

• За да се осъществи взаимодействие за формиране на емоционална интелигентност, трябва да се ограничат дестабилизиращите фактори;

• За да има трайно и по-нататъшно развитие на емоционалното изразяване, трябва да се работи с всички деца в групата, както и с родителите.