РАЗВИВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА ДЕЕСПОСОБНОСТ НА 6–7-ГОДИШНИТЕ ДЕЦА ЧРЕЗ СИСТЕМА ОТ УПРАЖНЕНИЯ С ЕЛЕМЕНТИ НА ЙОГА

За повишаване на физическата дееспособност и възпитаване на физически качества у децата е необходимо въвеждане на нови елементи и упражнения, които допълнително ще ги мотивират да спортуват и да се усъвършенстват физически. Работата за развиване на физическата дееспособност е съпроводена с общ обем на функционалните възможности на организма, но трябва да отчетем факта, че всяко дете има различен темп на развитие и различна физическа култура. Тук на помощ ни идват леките йога упражнения, които са интригуващи и лесно изпълними от децата. Физическата дейност, съпроводена с йога упражнения, винаги е свързана с двигателните умения и навици, а също и с волевите качества. Положителните емоции в йога упражненията, повторяемостта и психическото разтоварване стимулират по-добра умствена дейност в предучилищния и началния етап на образование. Като целта е общо укрепване на организма, добра двигателна компетенция, физическо, емоционално и когнитивно здраве на децата.

При 6-7-годишните функционалното състояние отразява достигнатото ниво на физическите сили на детето. За това ниво се съди по максималните постижения, показани при тестването в края на всяка учебна година, с помощта на което се измерва проявлението на физическите качества, но това не бива да бъде унифицирана рамка, защото е по-важно децата да изпитват удовлетворение от самата физическа дейност. Разбира се, добрата физическа подготовка и дееспособност на децата в 4-та възрастова група е гаранция за добро здраве и повишена умствено-познавателна дейност, която ще се развива в следващия етап от обучението и възпитанието на децата – в училище.

Детската йога, съчетана с основната физическа дейност в детската градина, е не само ефективна форма за повишаване на физическата дееспособност на децата, но тя е и разновидност на психотерапията и автотренинга. В основата на йога упражненията са залегнали самоконтролът, самоусъвършенстването, саморегулацията и мотивацията за физическа култура и спорт. Тази система включва някои дихателни упражнения, точно подбрани елементи на детска йога, масаж, упражнения с по-нисък интензитет, упражнения за разтягане и др.

Резултати от контролния етап

Характеристики	Контролна група (традиционна методика) X2	Експериментална група (иновативна методика) X1
1. Наблюдавани деца	30	30
2. Средно постижение (бр. точки)	11,40	13,37
3. Средно квадратично отклонение	σ1 1,48	σ2 2,76

Самият контролен етап премина през следните 5 основни стъпки /етапи/:

I етап:

Съставяме две хипотези – Нулева (H₀) и Алтернативна (H₁), което гласи, че при Нулевата (H₀) хипотеза разликата има случаен характер, а при Алтернативната (H₁) хипотеза разликата не е случайна, а има закономерен характер.

, т.е. разликата е статистически незначима;

, т.е. разликата е статистически значима и се дължи на систематични фактори.

В нашия случай, работейки с две групи – КГ и ЕГ, ясно се вижда, че успехът в ЕГ е по-висок, отколкото този в КГ и затова имаме Дясна критична област.

На фиг. 1 е изобразена критичната област и ясно се вижда Дясно дефинираната критична област в нашия случай:

Фиг. 1. Критична област

Потвърждава се, че алтернативната хипотеза е вярна и разликата не е случайна, а е резултат от приложената иновативна методика и рискът от грешка е само 5%.

II етап:

Методът на проверка на поставените по-горе две хипотези зависи от зададените параметри, в случая работим за сравняване на средни величини и затова търсим разликите между средния успех на 6-7-годишните деца по физическа дееспособност, затова използвахме Т-критерия на Стюдънт, със съответната формула:

III етап:

При изчисляването на емпиричната характеристика по данните от извадката на двете групи – КГ и ЕГ използвахме и следните допълнителни формули:

IV етап:

Намерихме теоретичната стойност на характеристиката по стандартната таблица на съответното теоретично разпределение при предварително зададено равнище на значимости и определихме степени на свобода. Тогава сравнихме това, което получихме от формулата, с това, което е в таблицата като теоретична стойност, и се направи съответното заключение.

V етап:

Заключение: Получената емпирична характеристика е по-голяма (>) от теоретичната характеристика /в таблицата, която използвахме за сверяване/, затова ще отхвърлим Нулевата хипотеза (H₀) и ще приемем Алтернативната хипотеза (H₁). Това означава, че разликата в средната успеваемост при физическа дееспособност на децата от КГ и ЕГ не е случайна, а се дължи на приложената нова методика на обучение по физическа култура.

Полученото заключение е вероятностно, приемането на Алтернативната хипотеза означава, че наличните емпирични данни са в нейна полза и то винаги със зададена вероятност (риск) от 5% грешка.

Получените резултати може да се обобщят така:

1. В резултат на проверката се потвърди статистическата значимост на параметъра и в този случай Нулевата хипотеза се отхвърли и се прие Алтернативната хипотеза.
2. Установи се, че в края на предучилищния период /изходно ниво/ са настъпили редица подобрения на двигателните възможности при момичетата и момчетата от двете подготвителни групи по всички показатели, като децата от ЕГ са показали по-високи нива на физическа дееспособност и обща физическа култура, в сравнение с КГ в детската градина.
3. Това означава, че разликата в средния успех на децата между КГ и ЕГ /по всички показатели на физическата дееспособност/ не е случайна, а се дължи на приложената нова методика при 6-7-годишните, които се занимаваха допълнително с упражнения с елементи от йога в часовете и заниманията по физическа култура и извън тях.
4. Съчетаването на упражненията с йога елементи, спортната дейност и спортът като цяло, с тези игри и упражнения, които развиват физическите умения и дееспособност на децата, трябва да бъде приоритет при възпитаването и обучението на подрастващите. Чрез тези спортни дейности децата не само че се забавляват, но и усвояват важни умения, които ще им помогнат в бъдеще да са здрави, уверени и социално адаптирани личности.