Приказката в едно експериментално изследване

Напоследък все по-често и в различни случаи забелязваме, че децата четат текст без разбиране, че интерпретирането на текст ги затруднява. Мисловните процеси при голяма част от тях протичат бавно и често неадекватно. Всичко това ни мотивира да експериментираме в една група на детска градина „Еделвайс“ в град Етрополе с 30 четири-пет годишни деца в периода октомври 2024 г. – април 2025 г.

Поставихме си за цел да разработим и да апробираме дидактична технология за стимулиране на уменията на 4-5-годишните деца за интерпретиране на приказния жанр.

Защо именно приказния жанр? Защото приказката е достъпна, интересна, обичана от децата и е известно, че провокирането на интерес до голяма степен благоприятства решаването на поставените задачи.

Задачите бяха:

1. Да се установи нивото на умения за интерпретиране на приказния жанр при 4-5-годишните деца, на два етапа – констатиращ и контролен.

2. Да се установи нивото на развитие на мисловните операции при 4-5-годишните деца на констатиращ и контролен етап от експерименталното изследване.

Хипотезата беше, че ако се разработи адекватна дидактична технология за стимулиране на уменията на децата за интерпретиране на приказния жанр, съобразена с възрастовите характеристики и индивидуалните особености на изследваните деца, както и с познавателното съдържание на Образователно направление „Български език и литература“, може да се очаква по-висока степен на развитие на уменията за интерпретиране на текст, както и развитие на мисловните операции.

Съобразихме диагностичния инструментариум с възрастовите и психичните особености на децата. Като основен метод за измерване и оценяване използвахме диагностични тестове. Приложихме тестовете на К. Чичикова и Т. Долчева.

Поставихме децата при еднакви условия, като им дадохме възможност да работят самостоятелно, без да се влияят едно от друго. Не поставихме условия за бързина, осигурявахме им спокойствие, в протоколи за всяко дете записвахме отговорите от тестовете. Към всеки тест определихме критерии според съдържанието на приказката и темата на теста.

В инструментариума заложихме два вида тестове: единият – за изследване на уменията на децата за интерпретиране на приказки, и вторият – за изследване на мисловните операции.

За теста „Разпознаване на литературен герой“ ползвахме илюстрации към приказките „Дядо и ряпа“ – Ран Босилек, “Дядовата питка“ – Тр. Симеонов, “Корабчето“ – Сутеев. Разстилахме картинките пред децата и те откриваха героите, случките, поведението на съответните герои, като разглеждат и отговарят на поставените въпроси. За всеки правилен отговор получиха по 1 точка.

За теста „Кои са частите на приказката“ ползвахме илюстрации към познатите приказки: “Червената шапчица“, „Вълкът и седемте козлета“, „Дядовата питка“. Въпросите се определяха от следните критерии: разпознаване на литературния герой, назоваване заглавието на приказка, определяне на началото, средата и края на приказката, мнение на детето по съдържанието. За всеки верен отговор се дава по 1 точка и се съставя протокол за всяко дете.

За изследване на мисловните операции приложихме 2 теста (Батоева, Попов).Темата на единия тест беше „Четвъртият е излишен“. Целта бе проучване на възможностите на децата за откриване на общото и различното в предметите и отхвърляне на различния. За теста „Проби за логическо мислене“ ползвахме модифицирания тест от Е. Драголова. Децата трябваше да открият принципите за подреждане.

Работната програма на експерименталното изследване съобразихме с учебния материал в учебните помагала по Образователно направление „Български език“ и учебно разпределение, което актуализирахме, съобразихме с условията в нашата детска градина и с познанията и интересите на децата. Добавихме нови приказки, инсценировки, куклен театър. Заложихме работната програма в таблица, по месеци, със следните графи: Тема; Образователни цели и задачи; Методи и похвати; Очаквани резултати; Интегративни връзки с други образователни направления (Математика, Изобразително изкуство, Околен свят и т.н.).

Формулирахме методически изисквания за реализиране на работната програма, определихме темата, образователните ядра, очакваните резултати и методическите насоки.

За обработване на резултатите от изследването използвахме математико-статистически методи. Чрез тях проверяваме наличието на взаимовръзка между две и повече величини от изследователската област, проверяваме верността на определени хипотези и др. Основната задача на тези методи в педагогическите изследвания и в частност в нашия случай бе формулирането на проверени изводи за възможностите на децата за интерпретиране на приказки и степента на развитие на мисловните операции, върху основата на получените емпирични данни от изследването на всяко дете.

В тази дейност полезни ни бяха препоръките на Ф. Стоянова за изчисляване на стандартното отклонение и методът на Уилкоксън.

Какво показа анализът на резултатите от експерименталното изследване?

За констатиращия етап нанесохме в таблица данните от тестовете за всяко дете от групата. При тестовете за интерпретиране общият брой точки изглежда така: 13 точки имат 5 деца; 12 точки – 3 деца; 11 точки – 2 деца; 10 точки – 1 дете; 9 точки – 5 деца; 8 точки – 3 деца; 7 точки – 2 деца; 6 точки – 3 деца; 5 точки – 2 деца; 4 точки -2 деца; 1 точка – 2 деца.

По равнища уменията за интерпретиране изглеждат така: над средно – 5 деца, под средно – 6 деца, над средно – 19 деца; проценти съответно: 17%, 20% и 63%.

Децата с резултати под средното ниво изпитват затруднения при интерпретиране на приказния жанр. Те объркват заглавието на приказката, не разпознават приказен герой или пренасят случка от една приказка в друга.

След обработка на данните от протоколите за всяко дете от констатиращия етап за нивото на развитие на мисловните операции се оказа, че под средното ниво попадат 3 деца (10%), на средно ниво са 20 деца (67%), над средното – 7 деца (23%). Групата като цяло покрива минимума за ниво на развитие на мисловните операции за съответната възраст.

Резултатите от контролния етап на изследването показват, че с интерпретирането на приказния жанр над средното равнище се справят 8 деца (27%), на средно равнище са 17 деца (56%) и под средно равнище попадат 5 деца (17%).

Нивото на развитие на мисловните операции в конкретния етап е следното: над средно ниво – 9 деца (30%), на средно ниво 19 деца (63%), под средно ниво 2 деца (7%).

Сравнителният анализ на резултатите от констатиращия и от контролния етап показва развитие на уменията на децата да интерпретират приказния жанр, както и развитие на възможностите при мисловните операции. Децата все по-добре се справят с разбиране на съдържанието, определяне на основните моменти, герои, определяне на части (начало, среда, край), проявяват желание за участие в имитационни игри и драматизации.

В развитието на мисловните операции 24 деца (80%) са повишили нивото си, 6 деца (20%) са го запазили. Следователно приложената работна програма в експерименталното изследване показва много добри резултати.

Изводите и обобщенията от нашето експериментално изследване са обнадеждаващи. Разработената и апробирана дидактична технология е ефективна и приложима. Тя дава възможност за развитие на уменията за интерпретиране на приказния жанр за повишаване на нивото на мисловните операции.

Това е пример, че детската градина може да допринесе много за развитието на децата вече в училищна възраст да интерпретират текст, за да говорим все по-рядко за деца, които не могат да четат текст с разбиране.