Зависимост между вниманието и уменията за ориентиране в пространството на 6–7-годишните деца

В изследването ще потърсим отговор на въпроса съществува ли зависимост между вниманието като когнитивен процес и развиването на уменията на децата в предучилищна възраст за ориентиране в пространството. Диагностичното изследване отразява педагогическата работа в детската градина, като основната цел е подобряване и повишаване качеството на педагогическото взаимодействие, както и възможност да се открият определени зависимости в развитието и изграждането на когнитивните процеси при децата в предучилищна възраст. Направен е опит да се установи връзката между вниманието и развитието на пространствените представи при деца на 6–7-годишна възраст.

За целите на изследването са представени две педагогически ситуации по образователно направление „Математика“, ядро „Пространствени отношения“. Педагогическото взаимодействие премина в основната си форма във възрастовата група от четвърта подготвителна група 6-7-годишни деца. Бяха проведени и проби за изследване на вниманието, като се изследваха само отделни свойства на вниманието – концентрация и устойчивост на вниманието, и тест на К.К. Платонов /модификация Е. Драголова/ за обем и разпределеност на вниманието. Тестовете бяха проведени индивидуално (Братоева, Драголова, 2018).

Педагогическото взаимодействие и проведените тестове за внимание протекоха в спокойна атмосфера в помещението в групата, което допринесе за една позитивна и качествена изява на децата. Програмата, с която се обучават децата в четвърта подготвителна група, е на издателство „Слово“ – познавателните книжки „Моливко – играя и зная“ (Гълъбова, 2018).

Децата, които участваха в педагогическото взаимодействие и в тестовете за внимание, са 26, от четвърта подготвителна група „Здравец“ от гр. София.

Те бяха организирани в сутрешния режим на работа. Реализирането на педагогическите ситуации беше проведено в регламентираното време за обучение и съобразено с годишното тематично разпределение, отговарящо на възрастовата група; съобразено беше и времетраенето на педагогическото взаимодействие според заложените стандарти. При проведените тестове бяха заложени времеви изисквания, които бяха спазени, според особеностите на тестовете. За отразяването на постиженията на децата при педагогическите задачи се получаваха точки, съобразени със степента на необходимост от намеса на учителя; отразени са резултатите при самостоятелно изпълнение на задачите и при помощ от учителя.

Цели и задачи на изследването

Цел: Основната цел на диагностичното изследване е откриване на зависимост между вниманието и уменията на 6-7-годишните деца за ориентиране в пространствените отношения в заобикалящата действителност.

Задачи на изследването:

1. Анализ на факторите, влияещи за развитието на представите за пространствени отношения при деца на 6-7-годишна възраст и вниманието като когнитивен процес.

2. Постановка и описание на диагностичното изследване, целящо откриване на диагностична зависимост между вниманието и уменията на 6-7-годишните деца за ориентиране в пространствените отношения в заобикалящата действителност.

3. Статистически анализ на резултатите от диагностичното изследване. Корелационен анализ.

4 Формулиране на изводи и обобщения на получените резултати от диагностичното изследване.

Предмет и обект на изследването

Предмет на настоящето изследване е развитието на уменията на децата за ориентиране в пространството и откриване на зависимост между вниманието и изграждането на пространствените отношения при деца на 6-7-годишна възраст.

Обект на изследването е педагогическото взаимодействие с деца на 6-7-годишна възраст, целящо откриване на зависимост между вниманието и изграждане на представите за пространствени отношения в заобикалящата действителност.

Обхват на изследването са 26 деца в четвърта подготвителна група, като момичетата са 10, а момчетата – 16.

Количествен и качествен анализ на резултатите

Бяха проведени две педагогически ситуации от един модул и ядро, като се оценяваха постиженията при задачите за умения, които са представени за самостоятелна работа на децата от групата. Самостоятелните работи бяха разпределени в две педагогически ситуации по три задачи, общо шест задачи, и се присъдиха стойности на изпълненията, като максималните точки за постиженията бяха 18 точки, които включваха:

– самостоятелно изпълнение на задачата – 3 точки;

– изпълнение с насочващи въпроси – 2 точки;

– изпълнение с помощ от учителя – 1 точка.

Резултатите от постиженията на децата са изразени за всяка задача от първа до шеста в процентно отношение графично и таблично, представена е и статистическа обработка на данните чрез корелационен анализ на резултатите от постиженията и резултатите от обработката на тест за изследване на обема и разпределеността на вниманието на К. К. Платонов /модификация Е. Драголова/.

Таблица с резултати

Задача	Самостоятелно изпълнение /3 т./	С насочващи въпроси /2 т./	С помощ от учителя /1 т./
първа задача	81,00%	15,00%	4,00%
втора задача	77,00%	23,00%
трета задача	73,00%	15,00%	12,00%
четвърта задача	69,00%	19,00%	12,00%
пета задача	58,00%	15,00%	27,00%
шеста задача	65,00%	4,00%	31,00%

Ясно се вижда, че самостоятелното изпълнение на задачите постепенно намалява с увеличаването на броя на поставените задачи. За първата задача самостоятелно са работили 81% от децата, но на пета и шеста задача процентите на самостоятелно изпълнили задачата намаляват на 58%, което показва, че задачите се усложняват, от една страна, и от друга, концентрацията на внимание става все по-нестабилна в хода на решаване на задачите.

Децата, които се справят с насочващи въпроси от първа до шеста задача, процентно изразено остават стабилни като показатели от 23%-15%; единствено при шеста задача, която е най-усложнена, се вижда, че само 4% от групата се справят с насочващи въпроси. Нараства процентно 27%-31% необходимостта от помощ от учител при пета и шеста задача.

– Вид – обикновена линейна зависимост – изследва се влиянието на един фактор.

– Форма – праволинейна на измененията на /х,/ съответства изменение на /у/ правопропорционално.

– Сила – корелационна, непълна зависимост. Коефициентът на корелация при изследването е r =0, 315.

В зависимост от абсолютната стойност на R се използва следнaта скала за интерпретация на корелационна зависимост:

• при стойност 0 – липсва зависимост;

• до 0,3 – зависимостта е слаба;

•  от 0,3 до 0,5 – умерена зависимост;

• от 0,5 до 0,7 – значителна зависимост;

•  от 0,7 до 0,9 – силна зависимост;

• над 0,9 – много силна зависимост;

• при 1 – зависимостта е функционална.

Наблюдаваме умерена зависимост, която се отчита от коефициента на корелация на Пиърсън. При r>0 зависимостта е възходяща /еднопосочна, положителна/. Това означава, че има диагностична зависимост между уменията на децата за ориентиране в пространството и обема на внимание, макар че зависимостта е умерена.

При отчитане на пробата за изследване на концентрацията и устойчивостта на вниманието – „Украсяване на рамки“ на Шарлоте Бюлер, повечето деца не успяха да се справят. От 26 деца при 14 пробата беше успешно изпълнена, а при 12 деца пробата е неуспешна – 48% от децата не се справиха. Извършването на пробата по-скоро посочи свойствата на вниманието и необходимостта от съзряване на определени структури в анатомичното и физиологично развитие при децата.

След математико-статистическа обработка на данните от диагностичното изследване и от представените по-горе резултати ясно можем да потвърдим, че се потвърждава хипотеза Н1.

Изводи и обобщение

Изводите и обобщенията, които можем да направим от проведеното диагностично изследване, са няколко.

1 . При всяко дете психомоторното развитие следва своя индивидуален ход, който се дирижира от потребностите и средата на детето. Теориите, които са описани от Пиаже и изследователи в областта на детското развитие, са с условен характер. Психичното и физическо съзряване при децата е индивидуално; често във възрастта между 5-7 години се наблюдава така нареченият латентен период, който се характеризира с това, че когнитивните способности и възможности на детето невинаги се проявяват.

За развитието на представите за пространствени отношения е необходима по-сложна обработка на информацията, постъпваща от сензорните канали. Счита се, че хемисферната латерализация е в пряка връзка с обработката на постъпващите стимули.

Ясно се разбира от литературния обзор по темата за развитието на вниманието при деца на възраст 6-7 години, че вниманието като когнитивен процес е твърде нестабилна и неустойчива структура. Отделните свойства на вниманието се развиват независимо едно от друго и са подчинени от степента на съзряване на мозъчната кора и мозъчните структури в детска възраст.

Развитието на представите за пространствените отношения и вниманието са когнитивни процеси, които подлежат на надграждане, усъвършенстване на базата на обучението в предучилищна възраст. Вниманието при децата и развитието на представите за пространствени отношения са конструкти, които търпят надграждане, съзряване и развитие. Вниманието при децата на 6-7-годишна възраст е твърде динамично, неустойчиво и крехко. То често се ангажира с дейности, свързани с проучване и изследване на заобикалящата действителност. Огромно значение за детето има обучението, социализацията и възпитанието в предучилищна възраст, защото има специфични особености при съзряването на отделните базови компетенции, като езикови умения, развитие на представите за пространствени отношения, социални умения, възприятие и др.

Известен е фактът, че посочените компетентности имат критична възраст на съзряване и развитие и тази възраст е предучилищната при децата.

2. Знанията и уменията се усвояват поетапно на спираловидния принцип, както са заложени в програмната система. Децата показаха висока ангажираност и удовлетвореност от възможностите си. Ясно се очерта изводът, че така представени формите на педагогическо взаимодействие са приложими и обезпечават реализирането на образователната и възпитателната дейност. Постиженията се отчитат през шест месеца, тъй като се очаква актуализиране на знанията и уменията на децата в посока надграждане.

Използваният инструментариум отговаря на поставените цели на изследването – тест за изследване на обема и разпределението на вниманието на К. К. Платонов /модификация Е. Драголова/.

Постиженията се отчитат през шест месеца, тъй като се очаква актуализиране на знанията и уменията на децата в посока надграждане.

3. Основната цел на изследването бе откриване на диагностична зависимост между вниманието и уменията на 6-7-годишните деца за ориентиране в пространствените отношения в заобикалящата действителност.

За целта на диагностичното изследване се изградиха следните работни хипотези:

– H1 – има диагностична зависимост между вниманието и уменията на 6-7-годишните деца за ориентиране в пространството.

– H0 – няма диагностична зависимост между вниманието и уменията на 6-7-годишните деца за ориентиране в пространството.

От получените резултати и от корелационния анализ се потвърди хипотезата Н1:

H1 – има диагностична зависимост между вниманието и уменията на 6-7-годишните деца за ориентиране в пространството.

Тези резултати ни показват моментна снимка на заложената хипотеза. Когнитивният феномен внимание, както и развитието на представите за пространствени отношения при децата са в динамика и в процес на изграждане, но темата е особено актуална за бъдещо развитие и надграждане предвид съвременната действителност.