Влияние на личността на учителя при формирането на умения за действия в критични ситуации и преодоляване на отрицателните емоции

Стихийните бедствия са комплексно явление, което в днешно време е обект на изследване от страна на различни науки: география, геофизика, биология, психология и др. Това е съвсем естествено, тъй като те съпътстват човека през целия му живот и цената, която човечеството плаща, е висока.

Опитите да бъдат обяснени и научно обосновани тези явления водят началото си още от древността. Един от първите, които разглеждат въпроса за вулканичната дейност, е сицилианският грък Емпедокъл, живял от 490 до 430 год. пр.н.е. По-късно целенасочени и системни изследвания на стихийни бедствия се провеждат през Възраждането.

Нашите наблюдения обаче показват, че този проблем се разглежда предимно от географска гледна точка, като не се обръща достатъчно внимание на неговата психологическа и педагогическа посока. Известно е мястото на стихийните бедствия в живота на човека и по-точно на заплахата, която те носят. Много често жертви на природни бедствия, заедно с възрастните, са и децата. Изборът на тема е обусловен от стремежа да приобщим нашите усилия към търсенията в тази област, като съсредоточим вниманието си върху начините за опазване на живота и здравето на децата по време на стихийно бедствие, ролята на взаимоотношенията учител – ученик в този процес и динамиката, с която те се променят през годините.

Актуалността на темата се определя и от факта, че всеки момент в някоя точка на земното кълбо става стихийно бедствие, което поставя човека в условия, непрекъснато дестабилизиращи психическата му устойчивост и адаптивност. Това изисква и нова насоченост на образователния процес в началния етап на основната образователна степен, целяща да подготвя учениците за адекватно реагиране в ситуация на стихийно бедствие.

Ще разгледаме факторите, пораждащи страх у учениците по време на стихийно бедствие преди 20 години и в днешно време, и ролята на образованието при опазването на живота и здравето на учениците в съвременните условия на живот.

В нашето изследване се предлага хипотезата, че ако се дадат необходимите, предвидени в учебните програми по родинознание и час на класа знания чрез използването на съвременните технологии и прилагането на подходящи иновативни методи на преподаване, то може да се очаква, че в резултат на тях ще е налице много по-добра информираност у учениците и те ще придобият повече компетентности от тези на своите връстници преди 20 години за правилно действие в критична ситуация, каквато е тази на стихийното бедствие.

Също така се изразява убеждението, че формирането и проявата на хуманни взаимоотношения между учител и ученик, установяването на атмосфера на толерантност, разбирателство, доверие и партньорство, могат да окажат положително влияние при овладяването на знанията и изграждането на умения за действие.

За реализиране на поставените цели и задачи и за доказване на предложената хипотеза е използван следният методически инструментариум:

1. Теоретичен анализ на специализираната литература по проблема.

2. Въпросник за установяване на знанията и уменията на учениците.

3. Наблюдения върху поведението на учениците в определени ситуации.

4. Проучване на ученическото творчество – тематично ориентирани съчинения и рисунки, отразяващи представите на учениците за съответното природно бедствие, както и състоянието на страх по отношение на него.

Изследването е проведено с 40 ученици от четвърти клас на 81. СУ ,,В. Юго“ – гр. София. Между техните резултати и резултатите, получени от същото изследване, проведено с връстниците им преди 20 години от същото училище, е направен сравнителен анализ.

Съотношението на резултатите често надхвърля 100%, тъй като някои от децата са давали повече от един верен отговор.

В своето емоционално развитие човек е откривал неща, от които трябва основателно да се страхува, защото го заплашват. В индивидуалното си развитие той повтаря историческото развитие на човечеството. Усвоявайки човешкия опит, детето попада в различни ситуации, като преживява различни страхове, и факторите, които пораждат тези страхове, значително нарастват в съвременното човечество. Всяко дете слуша и гледа по телевизията и в интернет истории за пострадали от земетресения, наводнения, мълнии и става свидетел на страха и ужаса, които засегнатите изпитват. Всички фактори генерират у него страх и то основателно, защото детето разбира, че това са лоши неща, от които човек страда и понякога заплаща с живота си. Страхът от природни бедствия може да се отнесе към т.н. вечни страхове. Това е проблем, който касае цялото човечество. Природните бедствия не са тема, по която децата разговарят помежду си, докато играят, защото въпросите, свързани със стихийните бедствия и щетите от тях, са от света на възрастните. От коментарите на възрастните обаче те усещат, че се е случило нещо непоправимо.

След направената анкета по повод на друго изследване на въпроса „От какво се страхуваш?“ на второ място след страха от болест идва страхът от природно бедствие. Днес, когато зададохме на децата същия въпрос, страхът от природно бедствие отново попадна сред първите три причини за страх. Достатъчна ли е информацията, която учениците получават, за да могат да реагират адекватно в случай на бедствие. По-подготвени ли са днешните деца от своите връстници преди 20 години да осигурят безопасността си, ако се наложи, и ако не, какво е необходимо да се промени в подготовката на децата, за да може, ако не се намалят, то поне да се овладеят емоциите по време на бедствие? Всички тези въпроси възникнаха по време на една евакуация по повод на сигнал за поставена бомба. Голяма част от децата изпаднаха в паника, започнаха да прибират нещата си, да звънят на родителите си, а след извеждането се разпръснаха, коментирайки случилото се. Те реагираха така, защото се страхуваха от ситуация, криеща в себе си неизвестност и опасност, за преодоляването на която не са в състояние да направят нищо. Тази случка ни доведе до извода, че освен до формирането на предвидените по програма компетентности за действие по време на бедствия и аварии, всеки учител трябва да работи и за преодоляването на отрицателните емоции, които съпътстват винаги преживяването на някои от посочените природни бедствия. Всеки знае, че децата се страхуват, но тук става въпрос не за онези страхове, с които детето постъпва в първи клас, а за т.н. реален, основателен страх. „Реалният страх е нещо разбираемо. За него можем да кажем, че е реакция спрямо възприемането на някаква външна опасност, т.е. на очаквана, предвиждана вреда; той е свързан с рефлекса за бягство и се разглежда като проява на инстинкта за себесъхранение. Обуславя се от обстоятелствата, обектите и ситуациите, при които възниква.“

Колкото повече растат и осъзнават света около себе си, толкова повече децата усещат своята безпомощност пред природата. Именно в това се състои ролята на учителя и на методите, които използва, за да даде на учениците знания за източника, генериращ у тях страх, както и да развие умения за разумно поведение в случай на природно бедствие. В повечето случаи децата нямат представа за опасностите, които ги заобикалят, до момента, в който нещо силно и извънредно не ги накара да се стреснат. Ето защо, ако не предупредим детето за реалните опасности, които го заплашват, сами ще го изложим на тях. Не може да не се каже на детето, че ако не изключи котлона, ще възникне пожар, или че при земетресение сградата може да се срути.

Основна задача на училищното обучение и възпитание е да създаде и укрепи у учениците чувство за съхранение и предпазване от реално съществуващи опасност. Необходимо е детето да се страхува от огън, от къпане в дълбоки, мътни и бързотечащи води, от земетресения, урагани и др. Неразумно е да се утвърждава смелост по отношение на тези неща. Но ако се спре дотук, т.е. утвърждаване на страх от реална опасност, ще възпитаваме страхливци. Истинската ни задача е да научим децата не само да разпознават и да се предпазват от опасностите, но и да им обясним, че те са появяват понякога при неразумно, невнимателно поведение или са резултат от действието на природни сили, които са извън човешките възможности. Децата наблюдават дейността на учителя и черпят от нея образци за подражание.

Затова е необходимо пред учениците да се разиграват ситуации, наподобяващи различни бедствия. Така те си изграждат модели на поведение. Известно е, че малките ученици имат образно мислене. Те наблюдават нечие поведение и след това го възпроизведат в сходна ситуация. Често обаче опитите им завършват неуспешно. Малките ученици невинаги усвояват знанията бързо и с безупречна сръчност. Едни запомнят по-бързо, други по-бавно. Необходимо е време да осмислят операциите, които се изискват от тях, и точната им последователност. Техните неуспехи не бива да се посрещат нито с неодобрение и критика, нито с голямо одобрение, защото в първия случай у децата се утвърждава чувство за малоценност, а във втория се появява прекалена увереност и подценяване на ситуацията. Глобалните проблеми трябва да се обсъждат с малкия ученик внимателно, спокойно, компетентно, с уважение към личността му. Не трябва да предпазваме децата от трудности, а да ги напътстваме как да ги преодоляват. Търпеливото и деликатно коментиране на въпросите за природните бедствия е най-добрата помощ, която можем до окажем. ,,Пожарите тази година са много по-опустошителни от миналогодишните“. Подобни забележки са полезни за детето. Ако то не реагира, значи още не е дорасло за тези глобални теми, но рано или късно ще започне да се вълнува от нещастието на хората по света.

По мнението на Аристотел страхът е признак на слабост. С такава постановка не можем да се съгласим. Не може да е страхливец човек, който се бои от земетресение или бяга при вида на пожар. Доказано е, че страх по различни поводи изпитва всеки човек, включително и този, който е признат за много смел. Въпросът е как се формира и изживява това чувство, когато човек разполага с много по-голям обем от информация и се озове в определен момент в реална екстремна ситуация. Има хора, които с помощта на волята и разума с нищо не издават изживявания страх, като с това вдъхват увереност и спокойствие. Съществуват и други, които и в поддаваща се на контрол ситуация изпадат в паника, като така излагат на опасност и своя, и живота на другите. Повечето хора се срамуват, че са се уплашили, когато земята под краката им се е разтресла. Това е особено характерно за децата в начална възраст.

По време на пожар, земетресение, гръмотевична буря и др. всеки човек се страхува, но не бива да се допуска страхът да определя дейността и поведението му. Дали проявата на страх е обвързана с информираността и опита на човек? Различават ли се емоциите, знанията и уменията за действие по време на природно бедствие на днешните деца от тези на техните връстници в близкото минало? На тези въпроси търсим отговор с настоящия сравнителен анализ.

Анализът е въз основа на данните, получени от въпросник, използван при анкетиране на ученици от началния етап на основната образователна степен, както и съчинения и рисунки, които те направиха през учебната 2002/2003 г. и учебната 2022/2023 г.

Като анализирахме, систематизирахме и сравнихме получените отговори, установихме, че ако през 2003 г. само 44% от анкетираните деца са наясно със същността на стихийното бедствие, то днес този процент е около 97%. Ако преди 20 години 45% от учениците не са имали точна представа за явлението, а 11% изобщо не са разбрали въпроса, то днес само 3% не са разбрали въпроса. Класифициране на данните не се наложи, тъй като имаме къс вариационен ред, а и величините, които разглеждаме, не могат да бъдат класифицирани по стандартния начин. При статистическия анализа на данните са приложени номинална и рангова скала, тъй като сме използвали анкетата като метод за получаване на информация и при двете контролни групи.

Представянето на резултатите от изследването е посредством табличен и графичен способ. Представа за това каква информация са имали учениците за стихийните бедствия преди и каква в днешни дни и доколко двете анкетирани групи осъзнават значимостта на стихиите за живота на човека, ще получим от диаграма 1 и 2. Нека сравним знанията и уменията на децата за действие само при стихиите, които са характерни за нашата страна.

Диаграма 1.

Диаграма 2.

От диаграмите се вижда, че днес четвъртокласниците са по-добре информирани по отношение на бедствията земетресение и наводнение от своите връстници през 2003 г. Що се отнася до пожара, децата винаги са го възприемали само като резултат от човешка дейност, затова и като причина голям процент посочват играта с огън, а гръмотевичните бури те рядко свързват с природно бедствие. Всяка година обаче в училище се провеждат учебни евакуации за земетресение и пожар, затова и висок процент от учениците смятат, че са напълно подготвени да действат в ситуация на реална опасност. Ако сравним показателите на диаграмата, виждаме, че днес децата са значително по-уверени в своята подготовка и показват в анкетата по-висока компетентност от връстниците си през 2003 г. Това се дължи на по-големите дигитални възможности на учителя да представи учебния материал пред децата. С помощта на електронните материали /учебници, видеоматериали, игри, тестове, симулации/ учениците за значително по-кратко време получават огромен обем от информация, която благодарение на тези ресурси успяват лесно да асимилират и систематизират, а оттук и усещането, че могат да се справят в реални условия. Това обаче не бива да омаловажава ролята на практическите упражнения.

От диаграмата виждаме, че децата и от двете представителни групи са участвали основно в учебни евакуации и игри, свързани със земетресение и пожар. Ако преди двадесет години са гледали с еднаква сериозност на двете най-опустошителни стихии, то днес, след земетресението в Турция, вниманието на всички изцяло е насочено към подготовката на децата да действат в ситуация на земетресение поради неговата непредсказуемост и неизбежност. Мисълта за земетресение омаловажава всички останали бедствия, от които сякаш по-лесно можем да избягаме. Затова и не се отделя много внимание на гръмотевичната буря и наводнението. Виждаме, че и двете групи не са участвали в евакуации, свързани с тези две бедствия.

В заключение ще кажем, че учениците и преди двадесет години, и в днешно време имат представа и знаят да действат само при някои от стихийните бедствия, като децата в днешно време, благодарение на по-големите дигитални възможности в училище, както и възможността за ползване на интернет, са значително по-информирани и подготвени да действат в ситуация на бедствие. Това са бедствия, при които съществува реална опасност да пострадат или пък самите те да причинят. За явления, които не са характерни за нашата страна, те знаят много малко. Представянето на достатъчно информация и по подходящ начин в часовете по роден край, родинознание и часа на класа, ще даде възможност на учениците да разберат закономерностите на природата, мястото на човека в нея, както и да контролират отрицателните емоции, които неизвестността и незнанието пораждат, за да могат да бъдат полезни както на себе си, така и на останалите.

В резултат на направения от нас статистически анализ установихме следното:

1. За децата от четвърти клас и преди двадесет години, и днес голяма част от стихийните бедствия, които стават по света, са непознати.

2. По отношение на половината от познатите бедствия учениците днес, за разлика от своите връстници преди, са по-добре запознати с причините, които ги пораждат.

3. Обогатяването на представите на днешните деца чрез използването на всички възможни дигитални ресурси в едни случаи води до задълбочаване на страха и чувството за неподготвеност, а в други до неговото намаляване и съответно пренебрегване на сериозността на бедствието.

4. Животът и здравето на децата могат да бъдат опазени чрез целенасочена работа, предполагаща търсенето и прилагането на най-разнообразни и съобразени със съответната група ученици ресурси, и правилни взаимоотношения между учител и ученик.

5. Обективният характер на голяма част от страховете по отношение на природните бедствия налага тяхното преодоляване да става по пътя на обективно представяне на реалната картина на всяко едно от познатите бедствия. Именно максималното и пълноценно използване на всички съвременни електронни ресурси ще допринесе за формиране на необходимите компетентности за адекватно поведение по време на природни бедствия.

След проучване на педагогическата практика се формира убеждението, че учителят трябва да работи в следните направления:

1. На учениците да се дава достоверна и достатъчна информация по отношение на стихийните бедствия и ситуациите, които биха застрашили живота и здравето им, чрез подходящи дигитални ресурси.

2. Предвиждане на повече практически занятия и включване на учениците в учебни евакуации, симулиращи и по-малко опасни стихийни бедствия.

3. Контролиране на поведението на учениците за овладяване на правилата за поведение по време на бедствие.

4. Справяне с неправилните представи и неадекватното поведение в критична ситуация.

5. Неутрализиране на вредните емоции по време на практически занятия.

6. Укрепване на съзнателното безпокойство по време на стихийно бедствие.

Задачата на всеки учител, обучаващ деца с цел опазване на живота и здравето им по време на стихийни бедствия, е да помогне на учениците да осъзнаят зависимостта на човека от света, в който живеем, и непредсказуемото поведение на природата. Това може да бъде постигнато само с помощта на подходящи методи, средства и материали, отговарящи на потребностите на съвременните деца. Освен това учителят е инициатор за създаването на положителен климат в училище, което е в основата на развиването на важни и устойчиви компетентности.