ПЕДАГОГИЧЕСКИ МОДЕЛ ЗА ФОРМИРАНЕ НА КУЛТУРНИ И НАЦИОНАЛНИ ЦЕННОСТИ У ДЕЦАТА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

За да се приучат децата да уважават българските традиции, е необходимо да се интегрират елементи от културното наследство в ежедневието на детската градина и семейството. Важно е децата от ранна възраст да участват в традиционни събития, да се запознават с българските празници и обичаи. В статията са представени резултатите след провеждане на педагогически ситуации, свързани с формирането на културни и национални ценности.

Един от проблемите на съвременното образование е, че във възпитанието не се спазва историческата приемственост на поколенията. Много е опасно да се лишава детето от историческа памет. Децата са лишени от възможността да следват примера на хора, живели в миналото, те не знаят как са решавали тогава проблемите си, какво се е случило с тези, които са се противопоставили на висшите ценности, и с тези, които са успели да променят живота си и да ни оставят ярък пример.

В предучилищната възраст настъпват значителни промени в мотивационната сфера, усвояват се морални правила и норми. Това се проявява във факта, че поведението на децата се определя от система от мотиви, сред които социалните мотиви започват да играят основна роля, а натрупването на социален опит позволява на децата в предучилищна възраст да се ориентират в правилата и нормите, приети в обществото, и да предвидят последствията от своите действия и въздействието им върху тях самите и другите.

За да се приучат децата да уважават българските традиции, е необходимо да се интегрират елементи от културното наследство в ежедневието на детската градина и семейството. Важно е децата от ранна възраст да участват в традиционни събития, да се запознават с българските празници и обичаи.

През учебната 2024/2025 година в група „Звънче“ на детска градина „Щастливо детство“ град Раковски при провеждането на педагогически ситуации по ОН „Околен свят“, свързани с формирането на културни и национални ценности, бяха използвани съвременни образователни методи. При реализирането на педагогическия модел се включиха и родителите на децата от групата. С децата бяха проведени тестове – в началото и в края на учебната година, а по време на реализираните ситуации се водеше протокол за наблюдение поведението на децата. През месец март родителите попълниха анонимна анкета, чрез която дадоха своята оценка за организираните дейности.

Организация на изследването

Цел на изследването: Да се приложи модел за формиране на културни и национални ценности у децата от 2-ра възрастова група чрез съвременни образователни методи.

Задачи на модела на обучението са:

• Да се организира и осъществи експеримент за проверка на ефективността на експерименталната методика.
• Да се определят критерии и показатели за установяване ефекта от съвременните образователни методи за формиране на културни и национални ценности у децата.
• Да се извърши количествен и качествен анализ на резултатите от изследването.

Обект на изследването е процесът на формиране на представи за културните и националните ценности у 26 деца на 4-8-годишна възраст /16 момичета и 10 момчета/.

Предмет на изследването е моделът за формиране на културни и национални ценности.

Метод за изследване: тестиране.

Инструментариум: Дидактически тест – стандартизирана система от въпроси и задачи, проверяваща в еднакви условия нивото на обученост или готовността за обучение.

Резултати от изследването

Резултатите от теста показват, че 77% (20) от учениците са получили висока оценка. Познават официалните празници, разказват за тях и споделят как се подготвят да го отбележат. Познават предмети, свързани с традициите и обичаите в България. Описват празнична трапеза, разказват как празнуват рожден ден/имен ден. Отбелязват на празничния календар рождения си ден. Включват се с желание в подготовката за честването на националния празник и участват в честванията на официални празници и обичаи.

Децата, които са получили добра оценка, са 23% (6) – при тях има минимални пропуски, свързани с умението да разказват как се подготвят за Коледа и с описанието на празнична трапеза. Не проявяват висока активност при подготовката за честването на националния празник и участват в отбелязването само на някои празници от празничния календар. Няма ученици с ниска оценка.

• 77% от децата умеят да разказват как се подготвят за празниците у дома, докато 23% срещат трудности, което може да се дължи на по-бедния речник или притеснение.
• Всички деца познават предмети, свързани с българските традиции и обичаи.
• 77% от децата описват празничната трапеза, докато 23% срещат трудности.
• Всички деца знаят рождените си дни и ги отбелязват правилно в празничния календар.
• При подготовката за празници не всички деца проявяват висока активност (23%), но по-голямата част от тях – 77% се включват активно при организирането на официални празници или български обичаи и традиции.
• Не всички деца участват в отбелязването на празниците по празничния календар, което се дължи на честото отсъствие на децата от групата, поради което участват в отбелязването само на някои празници.
• Всички деца използват поздрав при отбелязване на фолклорен празни или обичаи.

Заключение

След приложения педагогически модел през учебната година и извършения анализ на резултатите от изследване на формираните културни и национални ценности у децата, могат да бъдат направени следните изводи:

• Децата познават официалните празници, отбелязвани в България;
• Познават предмети от типичните обичаи и традиции;
• Участват в подготовката за честването на националния празник;
• Включват се в отбелязването на националния празник и официални празници, традиции и обичаи.

Патриотичното чувство е многостранно по своето съдържание – любов към семейството, родните места, гордост, чувство за връзка с външния свят и желание да се запази и увеличи богатството на страната.

Моралното и патриотичното възпитание на децата в предучилищна възраст днес е една от водещите задачи на детския педагог в работата му в посока на формиране на културни и национални ценности у децата. Социокултурното развитие означава процес на навлизане на детето в културата, приемане и усвояване на универсални и национални ценности, социални норми, присъщи на дадено общество, както и творческа преоценка на опита чрез формиране на собствен модел на поведение в дадена среда.