Влиянието на структурните модули на социално-психичните компоненти върху езиково-говорното развитие на децата в ранна детска възраст

В последните години в изследванията, посветени на речевото развитие при децата, редица автори определят влиянието на елементите на социалното обкръжение като решаващи за благоприятно или неблагоприятно въздействие върху езиково-говорното развитие на детето.

Детето възприема социалния опит през призмата на възрастния, в процеса на общуването с обкръжаващите го и в процеса на обучение. От особена значимост за емоционално-психическото и езиково-говорното развитие на детето е физическата му мобилност, което предполага навлизането му в свободно и самостоятелно общуване със заобикалящия го свят, с развитието на пространствената му ориентация и др.

Социалното пространство и неговите съпътстващи особености оказват влияние в израстването на детето. Това са природни, биологични, социални, наследствени фактори, начинът и условията на живот и не на последно място възпитанието и обучението. От значение за развитието на детето е и средата – социумът, като тя не определя развитието му, а само се отразява непряко чрез социалното му функциониране.

В ранна детска възраст между детето и неговите родителите съществува тясна емоционална привързаност. Ако родителите имат желание детето им да расте психически устойчиво и да има възможност да се адаптира в този свят, би било добре да подготвят една благоприятна атмосфера при изграждането на техните взаимоотношения.

Целта на нашето експериментално изследване е да се определи влиянието на структурните модули на социално-психичните компоненти и начините, по които те се отразяват върху езиково-говорното развитие на децата в ранна детска възраст, определянето на които допринася за превенция на езиково-говорните нарушения в тази възраст.

Бяха поканени 47 родители да вземат участие в експерименталното изследване, заедно с техните деца.

Съгласие за участие получихме от 41 родители на деца от двете групи за задължително предучилищно образование към училището и пристъпихме към осъществяване на планираните дейности.

Експериментът може да бъде разделен на три етапа:

Констатиращ етап – основата задача е в прилагането на скрининг карта за проучване, която да обхваща различни когнитивни процеси от развитието на децата в периода от 4 до 6-годишна възраст, отклоненията на които можем да определим като предпоставки за комуникативни нарушения, относно състоянието на езиково-говорното развитие при децата.

Друга задача на този етап е изготвянето на Анкетна карта за родителите, включваща въпроси, свързани с развитието на детето, здравословното му състояние, приобщаването му към социума в училище, както и някои социо-демографски показатели.

Формиращият етап се свързва с извършването на оперативна дейност по скрининга на децата.

Диференцирани са две групи деца – „контролна група“ (КГ – деца, при които не се наблюдават индикации /маркери/ за нарушения в езиково-говорното развитие) и „експериментална група“ (ЕГ – деца, при които се наблюдават предпоставки /маркери/ за нарушения в езиково-говорното развитие).

Анкетата се проведе по метода на отзовалите се родители. Шест от родителите не пожелаха да попълнят анкетната карта (не определиха причината), при което децата не бяха включени в експеримента.

Контролен етап – в края на учебната 2024/2025 година бе извършен повторен експериментален мониторинг на езиково-говорното равнище само на онази част от децата, които през учебната 2024/2025 година са били на 4-годишна възраст.

Изготвен е и анализ на получените резултати от децата на различните проби в диагностичната батерия и обобщение на отговорите на въпросите в Анкетната карта за родителите. Извършена е обработка на получените данни чрез математико-статистически методи на експерименталното проучване и е реализиран поелементен и логико-теоретичен анализ на резултатите и техния синтез.

Работата стартира с установяване на контакт чрез помощта на беседа, която определя емоционалното състояние на детето, наличието на желание у него, интерес към дейностите, готовност да се включи в работа и други предпоставки. В началото на децата се предлагат за изпълнение по-леки задачи, които постепенно се усложняват, но под формата на игрово взаимодействие и приятелска атмосфера на общуване.

В хода на експерименталното изследване при децата се използваха различни игрови подходи, методи и средства, които активираха тяхното внимание и желанието им да се включат в инициативата.

Акценти на съдържанието на експерименталното изследване:

• планиране и организация на изследването – същност, съдържание, процедури;
• литературен обзор по тематиката;
• определяне на обекта и предмета на изследването;
• съставяне на анкетна карта за родители;
• съставяне на методика за скринингово изследване на децата;
• подбор и диференциация на изследваните групи;
• определяне на количествения и качествения им състав;
• същинско изследване и анализ на резултатите;
• оценка на приносите, изводи и препоръки.

Обект на експеримента e съотношението на речевото развитие при деца от 4 до 6-годишна възраст в контекста на отражението на социално-психичните фактори и влиянието им върху компонентите на езиково-говорното развитие на децата.

Предмет на експеримента са социално-психичните структурни единици, които оказват влияние върху езиково-говорното развитие при децата от предучилищна възраст.

Целта на проведеното експериментално проучване е да се определи влиянието на структурните модули на социално-психичните компоненти върху езиково-говорното състояние на децата в ранна детска възраст.

Основната цел може да бъде осъществена чрез решаване на следните задачи:

1. Анализ на специализираната литература по въпросите на съотнасянето между социално-психичните елементи и правилното езиково-говорно развитие.
2. Подбор на изследователския инструментариум и конструиране на ориентирана съобразно поставените цели методика на изследване.
3. Осигуряване на подходящи условия за провеждане на изследването.
4. Скрининг на езиково-говорното равнище на децата.
5. Формиране и изследване на адекватни целеви групи деца на възраст от 4 до 6 години.
6. Подбор на подходящи математико-статистически методи за обработка, анализ-обобщение и синтезирано подреждане на получените резултати.
7. Определяне на социално-психичните структури, влияещи върху езиково-говорното развитие на децата.
8. Съпоставка и оценка на анкетната карта на родителите.
9. Определяне степента на значимост на причините от микро- и макросредата за речевото развитие на деца от предучилищна възраст.

В експерименталното изследване бяха приложени следните методи:

1. Анкета за родители

В проведения експеримент е използвана пряка, неанонимна, индивидуална анкета. В основната част на Анкетата за родителите са структурирани въпроси в три области:

• Въпроси, свързани със здравето на детето;
• Въпроси, свързани със социалното обкръжение и живот на детето в семейството;
• Въпроси, свързани с училището – родителите и детето.

Целта на първата група въпроси е да се изясни разликата в здравословния статус на децата с предпоставки за езиково-говорното развитие и без предпоставки за комуникативни нарушения.

При втората група въпросите са свързани със семейната среда и обкръжение, в които се отглеждат децата и от двете групи. Изследователският фокус е насочен към установяването на атмосферата на семейния микроклимат, в която се възпитават и отглеждат децата със и без индикации за логопедични проблеми.

В третата група въпросите дават данни за различията при децата, като елемент от макросредата (училището).

2. Експерименталното проучване при децата се проведе чрез прилагане на диагностична батерия, която предоставя данни за логопедичен статус, езиково декодиране, езиково кодиране.

От направения експеримент са откроени акценти, очертаващи значимостта на социалните фактори за езиково-говорното развитие на децата.

Осъществен е мониторинг на специализираната литература по въпросите на взаимовръзката между социално-психичните фактори за правилно езиково-говорно развитие при деца от предучилищна възраст.

Извършена е количествена и качествена обработка на резултатите, интерпретирани са актуални данни, отразяващи значението на социалните фактори на средата при езиково-говорното развитие на деца (от 4 до 6 г.) в определена възрастова група.

Констатирано и доказано в експерименталното изследване с особена важност за езиково-говорното развитие на децата в предучилищна възраст е осъзнатата необходимост родителите да търсят възможности да обогатяват както пасивния, така и активния речник на децата чрез четенето и разказването на приказки. От получените резултати е видно, че това е изключително недостатъчно – на 83% от децата с индикации за логопедични проблеми не им четат или им четат приказки до 3 часа седмично. Това е изключително недостатъчно и е показател, който влияе неблагоприятно върху правилното езиково-говорно развитие при децата.

От изключително важно значение е да се онагледят още веднъж резултатите, даващи основание за размисъл. Те биха могли да отправят послание към всички специалисти, които работят с деца. Несъмнено практическото им значение би могло да бъде основа за разработване на програми, методики, практически помагала и друга литература в помощ на родителите, да бъдат модел и еталон във връзката родител – дете.

Акцентът е върху изключително важната роля на семейството като основен и най-важен двигател за правилното езиково-говорно развитие на детето.