РАЗВИВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНАТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ

В статията се представя самостоятелната работа на учениците по История и цивилизации, която трябва да бъде поетапно изградена, за да се развият уменията за познавателна самостоятелност. Един от пътищата за развиване на познавателната самостоятелност, на творческото мислене в класната дейност по История и цивилизация е проблемното обучение.

В своята мисия класната дейност се ръководи от желанието „да се разчупят“ определени стереотипи и да се разкрие образът на една съвременна иновационна форма за образователно-възпитателна работа с учениците. Надграждането започва там, където вече изграждаме трайни умения за обработка на информация и акумулиране на знания, отговарящи на един „холистичен“ подход на учене (Табакова, 2013). По отношение структурата на учебното съдържание надграждането е стремеж да бъдат обхванати две и повече нива, на които се разгръща човешката дейност. И още, „основният“ авторов текст трябва да отговаря на това изискване, за да имат всички останали дейности модел за своя краен резултат. По този начин определяме посоката: от многообразие на дейности, разделяне и неизбежно частични обяснения към изграждане на по-сложни модели на интерпретация, към интердисциплинарност на мисленето. Всеки практически проблем от теоретична гледна точка е „интердисциплинарен възел“. Затова тук вниманието е насочено към развитието на „синтезни“ умения (текст-разсъждение, резюме, есе) (Кушева, 2006).

Предложените тук дейности са съобразени с възрастовите особености и подчертания интерес на учениците към историческото познание. Чрез тях се формират знания и умения за работа с документи и снимков материал, осъществява се изследователска дейност. Те стимулират развитието на интересите на базата на съхранения архивен материал и дават възможност за усвояване на важни комуникативни умения и умения за работа в екип. Опирайки се на принципа, че „за учениците учебното съдържание може да стане интересно и леко за усвояване, ако се създадат условия за творческо мислене и за самостоятелна работа, като обучението се осъществява в позитивен климат, в който учениците се чувстват емоционално безопасно“ (Игликина, 2019) и в съответствие с приоритетите на средното образование и специфичните цели на историческото образование, обучителната технология поставя акцент върху уменията и компетенциите на учениците да оперират свободно с факти и понятия, да оценяват и интерпретират събития от националната и световната история и да анализират от критична позиция разнообразни по вид исторически източници.

Важен ракурс се получава в резултат от целенасочения акцент върху синхрона на разнородните задачи. Да се установява едновременност на събития и личности, на идеи, реформи и преобразувания, е базисно умение, което учениците е необходимо да владеят. Погледът чрез историческите документи, в които е отразено развитието на българската държава и нейните съседи, има два ефекта. Единият се изразява в подпомагане на учениците с опори за установяването на взаимодействия, влияния или паралелност, а другият – в подреждането по нов начин и актуализирането на познания от предходни класове. Това задълбочено и детайлно навлизане в историята допринася за обогатяване на познанието. Един от сериозните проблеми, пред които се изправя всеки ученик, е владеенето на историческата терминология. Кои са основните понятия, какво е тяхното съдържание, как да се използват те при самостоятелното използване на текстове или при тълкуването на източници.

Иновациите в методиката през последните години са фокусирани върху технологиите за самостоятелно конструиране на писмени текстове от учениците, като те разбират и анализират причинно-следствените връзки, съпоставят исторически процеси, стремят се към многовариантни отговори с възможности за интерпретация, аргументирано представят собствена позиция (Иванов, 2012). Съобразно целта на педагогическото изследване бе създадена и апробирана технология за развиване на специфични умения чрез създаването на пакет от работни листове. Работните листове са на база надграждане на учебното съдържание в посока към изграждане на по-сложни модели на интерпретация, към интердисциплинарност на мисленето. Те следват алгоритми и са разработени върху темата за Средновековна България. Пакетът от обучителни работни листове съдържа разнородни задачи с цел надграждане на базисното учебно съдържание. В първата част се разглеждат и анализират различни исторически източници – документи, изображения, исторически карти, с цел усъвършенстване уменията на учениците за работа с тях – представяне на източника чрез откриване, извличане и открояване на съдържащата се в него информация. Във втората част от работните листове предимно разглеждаме задачи и въпроси, свързани с изграждане на умения за съставяне на писмени текстове, извеждане на причинно-следствени връзки, изразяване на лична позиция.

Използваните от мен работните листове съдържат задачи за:

• установяване на синхрон между историческите събития от съответния период на българската държава;
• сравняване на информация от различни исторически източници; откриване и анализиране на информация от исторически карти; осъществяване на проучвания за това как историческите личности са отразени в изкуството;
• формулиране на изводи за значимостта на историческите събития и процеси; съставяне на самостоятелен текст – отговор на исторически въпрос, есе.

Чрез поставените задачи учениците придобиват следните умения:

• Извличат и интерпретират информация от различни източници – исторически извор, историческа карта, художествени картини и др.
• Усъвършенстват уменията си за анализ на исторически текст като източник на историята.
• Правят заключения въз основа на съпоставяне на два източника с различен произход.
• Определят причини и следствия от дадено историческо събитие.
• Изразяват критично отношение при анализ на информация от различни източници.
• Усвояват алгоритъм за анализ на исторически текст като източник на историята и за писане на текст.
• Формулират аргументи и привеждат доказателства при писмени изложения по конкретен исторически въпрос.

За осъществяването на целта е необходимо на учениците да се осигурят разнообразни източници и да им се предложат дейности, с помощта на които те да възприемат самостоятелно и да осмислят от различни перспективи историческото разнообразие, сложността и нееднополюсността на историческите оценки. Самостоятелната работа на учениците по История и цивилизации трябва да бъде поетапно изградена, за да се развият умения за познавателна самостоятелност.

Един от пътищата за развиване на познавателната самостоятелност, на творческото мислене в класната дейност по История и цивилизация е проблемното обучение, което се реализира с помощта на:

• Проблемно усвояване на знанията (дискусия);
• Частично изследователски метод (конспект, резюме, анализ на карикатура, историческа карта, художествено произведение, текст-разсъждение и т.н.);
• Отговор на исторически въпрос;
• Изготвяне на историческо есе.

Структура на проблемното занятие по История и цивилизации:

• Организация на проблемната ситуация (определяне на проблема, който изисква решение от страна на учениците);
• Ориентиране в трудностите при решаването на проблема (отделяне на частните проблеми, установяване на реда на техните решения);
• Колективно, групово или индивидуално решаване на частните проблеми; проверка на резултатите (обсъждане, поправка на грешките);
• Обединяване на резултатите, получени при решаване на частните проблеми, и решение на главния проблем.

Проблемното обучение по История и цивилизации възпитава концептуалност в мисленето, помага за овладяването на системен подход към историческите факти, събития и явления. Това е една от причините съвременното училище да се насочи към проблемното обучение, особено в извънкласните форми на работа. То се изгражда върху търсенето на съществени връзки между историческите събития, които могат да се осмислят в отделните проблемни ситуации (Шопов, 1993).

В българската дидактика е изградена доста точна представа за ролята на проблемното обучение и пътищата за неговата обща реализация в класно-урочната система. Именно чрез разнообразни дейности в много по-голяма степен може да се стимулира самостоятелната работа на учениците, да се засилват връзките на обучението с живота, да се създава система от творчески задачи, които извеждат ученика извън рамките на повтаряне на заученото. В проблемното обучение по История намират място както дискусията, така и развитието на творческите способности на ученика и задачите от изследователски характер. Но това са само елементи на проблемното обучение, свързани с най-общите му принципи, които можем да определим като активно усвояване на историческите знания във връзка с развитието на творческите способности на учениците.

В завършен вид проблемното обучение по История като структура на учебен процес представлява система от свързани помежду си и усложняващи се проблемни ситуации, в хода на които ученикът под ръководството на учителя овладява съдържанието на историческата тема, методите за нейното изучаване и усвояване и развива качества, необходими за творческо отношение към историческата наука и живот (Шопов, 1993). Не смятам за необходимо да характеризираме основните елементи на проблемното обучение: проблемния въпрос, проблемната ситуация, проблемния анализ на историческото събитие, явление. Само ще се опитаме по-конкретно да определим характерните качества на проблемния въпрос, които го отличават от въпросите с репродуктивен характер.

Проблемният въпрос трябва да бъде същевременно и увлекателна за ученика задача, да отговаря на неговите нужди, да влиза в кръга на неговите интереси (въпрос с проблемен характер се поражда може би в пресечната точка между научната логика и интересите на ученика). Едно от съществените качества на проблемния въпрос е неговата обемност – възможността да обхване не само единичния факт, но и повече материал – тогава проблемният въпрос помага да се види общото в единичното, да се разкрият връзките между отделните елементи, етапи, тенденции, факти (Кушева, 2007).