Емоционално танцово интерпретиране на музиката – иновативен метод за развиване на музикална и емоционална изразност

Съвременното образование изисква подходи, които стимулират интелектуалното развитие на учениците, тяхната социална, емоционална и творческа ангажираност. Музиката и танцът предлагат много възможности за развиване на интегрални умения чрез движение, преживяване и самоизразяване. Методът „емоционално танцово интерпретиране на музика“ има за цел да стимулира способността на учениците да осмислят музиката не само рационално, но и чрез чувствата и тялото си.

Методът се гради на принципите на: интегралното преживяване на Орф-педагогиката; музикално-двигателния подход на Емил Жак-Далкроз; съвременните идеи за социално-емоционално учене.

Изследванията показват, че включването на емоционален компонент в обучението по музика повишава ангажираността на учениците, както и подобрява усвояването на съдържанието.

Иновативният метод бе приложен експериментално в часовете по музика с 3.клас. Целта бе да се измерят и оценят уменията за формиране и развитие на метроритмичния усет от учениците в 3-ти клас, за да се откроят съответните приоритети на методическо въздействие и да се приложат на практика технологични решения в тази посока.

Съобразно целта и задачите на експерименталното изследване е проведено проучване, включващо следните стъпки:

1. Слушане и преживяване на музикално произведение;

2. Групова дискусия за емоционалния характер на музиката – игривост, напрежение, радост, тъга и др.;

3. Импровизационно двигателно изразяване – свободен танц или хореографирана комбинация, съобразена с характера на музиката;

4. Обратна връзка и рефлексия – кратко вербално изразяване на преживяното от страна на учениците.

С цел проследяване на ефекта от въведената педагогическа практика използвах работени листове с тестови въпроси, защото те измерват постиженията, уменията и компетенциите на учениците преди и след иновацията и позволяват точна преценка.

Преди прилагане на иновацията мнозинството от учениците отговаряха повърхностно на въпросите. Малка част от тях разпознаваха основните елементи на музикалната изразност.

След прилагане на иновацията повечето ученици са развили умения за възприемане на музикални характеристики – темпо, ритъм, динамика, музикален характер. Разпознават по-точно характера на музиката, като го съпоставят с лични емоционални преживявания. Значително по-точно и последователно свързват конкретни музикални откъси с емоции като радост, тъга, тревожност или вълнение. Включването на танцова интерпретация подпомогна емоционалното възприемане на музиката.

Иновацията показа, че използването на въображаемо движение като основа за емоционално възприемане на музиката носи значим педагогически ефект.

Ясно се отчете подобрение на способността на учениците да се движат в съответствие с ритъма и характера на музиката, а и на желанието им да импровизират и участват активно. Те показват нарастваща свобода, креативност и увереност при работа в група и при индивидуални задачи.

Учениците демонстрират по-голяма смелост и креативност. Наблюдава се значително повишаване на уменията за музикално възприемане и емоционално отразяване.

Налице е отчетливо подобрение в общата ангажираност по време на часовете по музика. В края на иновационния цикъл учениците проявяват по-голямо желание за участие, по-малко напрежение при представяне пред клас и повишена емоционална свързаност с учебното съдържание.

Наблюдава се подобрение и в способността на учениците да описват преживяното по време на слушане на музика, да го изразят с танц и да говорят за чувствата си. Много от тях за пръв път дефинираха собствените си емоции по отношение на произведенията.

Прилагането на иновативния метод показва, че интегрирането на емоционално танцово интерпретиране в обучението по музика стимулира не само музикалните, но и личностните и социалните умения на децата.

Резултатите от теста доказват, че този подход съдейства за по- задълбочено възприемане на музикалното съдържание, за изграждане на увереност в артистичното себеизразяване и за развиване на музикална интелигентност.

Методът се оказа особено полезен за ученици със затруднения в традиционното музикално обучение, като им представи нови начини за разбиране и участие.

Иновативният метод се утвърждава като ефективен начин за стимулиране на многопластово развитие на ученика – музикално, двигателно, емоционално, социално. Той превръща обучението в преживяване, в което всеки ученик има възможност да се изрази според собствените си възприятия. Особено ефективен е при ученици със слабо вербално изразяване. Приложим е както в редовните учебни часове, така и в допълнителни форми – занимания по интереси, музикални ателиета и др.

Направеният анализ потвърждава, че прилагането на иновационни стратегии в обучението по музика е необходимо и целесъобразно, особено в начален етап, когато учениците са отворени към преживяване, игра и емоционално общуване.

Методът „емоционално танцово интерпретиране на музика“ разширява педагогическия инструментариум и доказва, че музикалното изкуство може да бъде средство не само за знание, но и за изграждане на емоционално богати, чувствителни и съпричастни личности.