Иновативен подход за усвояване на лексика и развитие на умението „четене с разбиране” в обучението по немски език – ниво А1

В статията се представя резултат от педагогическо изследване, чиято цел е да се повишат мотивацията и постиженията на ученици при овладяване на нова лексика и развиване на умението „четене с разбиране” в началното чуждоезиково обучение по немски език. Иновативният подход включва създаване на личен тематичен речник от учениците и използването на тези думи при съставяне на писмен текст. Изследването е проведено с ученици, изучаващи немски език на ниво А1. Представени са резултати от констатиращ и контролен тест, анализирани чрез качествен и количествен анализ, както и чрез корелационен анализ и сравнителен анализ чрез t-критерий на Стюдънт. Данните потвърждават ефективността на метода по отношение на лексикалната компетентност, мотивацията и уменията за разбиране на текст.

В контекста на глобализацията и мултикултурното общество овладяването на чужд език се превръща в основна необходимост за личностно и професионално развитие. Немският език, като широко разпространен и използван в образователни, научни и икономически контексти, заема важно място в системата на чуждоезиковото обучение. Особено предизвикателство при обучението на учениците на начално ниво (А1) е придобиването на достатъчен лексикален запас и развиването на умението за разбиране на писмен текст. Настоящата статия разглежда ефективността на проектно-базиран подход, който ангажира учениците в създаването на личен речник и писмено прилагане на новата лексика, с цел подобряване на четивните умения и речевата активност.

Теоретична рамка

Лексикалната компетентност е определена в Общата европейска езикова рамка (GER) като „знанията за лексикални единици и умението за тяхното прилагане в общуването” (Council of Europe, 2001, с. 110). Усвояването на нова лексика е пряко свързано с развитието на четивни стратегии, като глобално, селективно, детайлно и ориентирано четене (Westhoff, 2007). Особено на ниво А1 е от ключово значение текстовете да бъдат смислово и езиково достъпни, за да подпомогнат разбирането и активирането на съществуващи знания. Проектно-базираното обучение се разглежда като ефективна педагогическа стратегия, при която учениците поемат отговорност и работят по реални задачи в автентични контексти.

Методология на изследването

Изследването е проведено в ПГ „Васил Димитров“, град Мадан през учебната 2024/2025 г. с 23 ученици от ІX клас, изучаващи немски език като втори чужд. Приложен е педагогически експеримент в три етапа:

• Констатиращ етап: Провеждане на диагностичен тест за проверка на началното ниво на лексикална компетентност и умение за разбиране на текст.
• Формиращ етап: Реализиране на проект – съставяне на личен речник от 50 думи, използвани в тематичен писмен текст.
• Контролен етап: Провеждане на аналогичен тест за измерване на напредъка. Резултатите са обработени чрез t-критерий на Стюдънт за зависими извадки.

Резултати

В резултат на проведения констатиращ етап бе установено, че средният резултат на учениците преди прилагането на проектно-базираната програма е 18.35 точки, като повечето оценки се разпределят в интервала среден до добър. След прилагането на иновационната програма се наблюдава значително повишение на средния резултат до 21.43 точки. С цел доказване на статистическата значимост на наблюдаваната разлика между резултатите преди и след експеримента, бе приложен t-критерий на Стюдънт за зависими извадки. Изчислената t-стойност е 5.09, при p ≈ 0.00004 (p < 0.05), което потвърждава хипотезата, че разликата между двата етапа не е случайна, а се дължи на прилагането на проектно-базираната работна програма. Не се наблюдават слаби оценки след експеримента, а броят на добрите, много добрите и отличните оценки се увеличава.

Резултатите потвърждават, че ангажирането на учениците в практическа езикова дейност, съчетаваща четене и писане, води до по-добро разбиране и усвояване на лексиката. Проектно-базираното обучение също така повишава вътрешната мотивация, като предоставя на учениците цел и лична отговорност в езиковия процес. Изводът, че съществува положителна възходяща връзка между резултатите от двата теста, подкрепя и хипотезата, че проектно-базираната работа води до устойчиво подобряване на знанията и уменията. Корелационният коефициент е R = 0.59, което означава, че има значителна възходяща зависимост между резултатите от първия и втория тест при измерване на умението „четене с разбиране“.

Заключение и препоръки

Предложеният иновативен метод, съчетаващ създаване на личен речник и писмено приложение на новата лексика, е ефективен подход за развитие на умението „четене с разбиране” и на лексикалната компетентност при ученици на ниво А1. Той може успешно да бъде интегриран в практиката на чуждоезиковото обучение като средство за активиране на самостоятелно учене и разширяване на речевия потенциал. Приложените методи и стратегии имат измерим положителен ефект върху резултатите, като същевременно повишават мотивацията и увереността на учениците.