ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ВЛИЯНИЕТО НА ПРИКАЗКИТЕ ВЪРХУ НРАВСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ НА 5–6-ГОДИШНИ ДЕЦА

Всички израстваме с четенето и разказването на приказки. Няма да сбъркам, ако кажа, че първите ни приказки са били „Житената питка“, „Червената шапчица“, „Дядо вади ряпа“, „Снежанка и седемте джуджета“. В началото ги запомняме по картинките: животни, хора, природа, след което чакаме всяка нова приказка, за да научим нова история за следващия приказен герой. Докато слушаме сюжета, сърцето ни се свива в очакване на чудо, магия. И всеки път искаме да знаем: „Как ще свърши историята?“

В тази статия се акцентира върху ролята на приказките за формирането на нравствените качества на детето. Целта на проведеното изследване е да се разбере каква е ролята на приказките за формирането на личността на детето.

Изследването е проведено в 3 етапа – констатиращ, формиращ и контролен. На констатиращия етап са оценени нравствените качества, като добро-зло, щедрост-алчност, трудолюбие-мързел, истина-лъжа. С тези понятия децата се запознават в предучилищна възраст и от тях най-често се изисква прилагането на тези морални стандарти.

В хода на диагностиката са използвани методите „Завършете историята“ и „Сюжетни картинки“ .

Методът „Наблюдение“ (Г. Л. Урунтаева) е използван за съставяне на карта на наблюдение на моралното и емоционалното развитие на децата в различни режимни моменти в продължение на 2 седмици.

Таблица 1. Наблюдение на моралното и емоционалното развитие на децата

Параметри	Критерии и оценки
Емоции (социални умения)	Разбира преживяванията на другите, проявява загриженост, взаимопомощ, съчувствие, реагира адекватно на неуспехите на другите; мотивира решението си с морална норма (+); Реагира адекватно на неуспехите на другите, но не проявява загриженост, съчувствие, взаимопомощ (–); Реагира безразлично или неадекватно на неуспехите на другите, не проявява загриженост, съчувствие, състрадание (–).
Изразяване на емоциите	В неудобни ситуации детето е търпеливо, спокойно, уравновесено, способно да сдържа емоциите си (+). В неудобни ситуации невинаги е търпеливо, сдържано (–); В неудобни ситуации е несдържано, може да бъде агресивно, избухливо (–).
Нравствено развитие (морална преценка, осъзнаване на моралните норми)	Способно правилно да оцени поведението си, мотивирайки оценката с морална норма (+); Притежава морални преценки, рационално обяснява действията си (+); Назовава нормата, правилно оценява поведението на децата, но не мотивира оценката си (–); Оценява поведението на децата като положително или отрицателно, но не мотивира оценката и не формулира морална норма (–).
Морална саморегулация	Поведението на детето е стабилно, позитивно насочено, то е учтиво, тактично (+); Невинаги се вслушва в коментарите и изискванията на възрастен, може да нарушава правилата, невинаги е учтиво и тактично (–); Поведението на детето е нестабилно, ситуационно, често проявява негативно поведение, нетактично е, неучтиво (–).

Децата, получили по-голям брой плюсове (75-100%), се характеризират с добре развит морал и емоционалност. Децата, получили 50-75% от знаците „+“, имат достатъчно емоционално развитие, но върху някои от техните особености трябва да се работи. Децата, получили по-малко от 50% от плюсовете, са с недостатъчно развити морални качества и е възможно емоционално разстройство.

Анализът на резултатите от констатиращия етап на експеримента по метода „Завършете историята“ (фиг. 1) показва, че при 10 деца (50%) формираните нравствени качества са на средно ниво. Децата са наясно с такива морални качества като добро – зло, щедрост – алчност, трудолюбие – мързел, истина – лъжа. Те правилно оценяват поведението на децата от чутите истории, посочват морален стандарт, но не могат да мотивират оценката си.

На високо ниво на развитие на моралното съзнание са 2 деца – 10%. Тези деца посочват морален стандарт, правилно оценяват поведението на децата и мотивират своята оценка.

На ниско ниво на развитие на моралното съзнание са 8 деца – 40%. Тези деца правилно оценяват поведението на децата като положително или отрицателно (добро – лошо), но оценката не е мотивирана и моралните качества не са формулирани.

Фигура 1. Резултати, получени по време на изследването с помощта на метода „Завършете историята“ (по Г. Л. Урунтаева, Ю. А. Афонкина) (в процентно отношение)

Фигура 2. Резултати, получени при провеждане на “Наблюдение” (по Г. Л. Урунтаева)

Диаграмата на фиг. 2 показва, че в тази група 55% от децата в предучилищна възраст имат високо ниво на нравствено развитие и емоционалност, 30% имат средно ниво и 15% са демонстрирали ниско ниво на морално и емоционално развитие.

Резултатите показват, че децата имат предимно високо ниво на морално и емоционално развитие (55%). Децата могат не само до голяма степен да контролират изразяването на чувствата си, да ги показват в културно приета форма, но и съзнателно да ги използват, информирайки другите за своите преживявания. Децата в ПГ развиват обобщени представи за истинност, отзивчивост, справедливост, смелост, скромност, учтивост, трудолюбие, грижовност, използвайки конкретни примери.

30% имат средно ниво на емоционално и морално развитие, 15% имат ниско ниво. Тези деца не контролират достатъчно изразяването на емоциите си, а познаването на моралните норми невинаги осигурява тяхното прилагане в реална житейска ситуация. Някои деца, познавайки добре нормата на справедливост, не я спазват в реални взаимодействия.

Резултатите от поставената задача на децата „Сюжетни картинки“ (фиг. 3) показва, че децата изразяват емоционалното си отношение към нравствените качества по различни начини (добро – зло, щедрост – алчност, трудолюбие – мързел, истина – лъжа).

На високо ниво на емоционално отношение към нравствените качества са 2 деца – 10%. Тези деца не само подреждат правилно картинките, но и обосновават своя избор, придружавайки го с ярки емоционални реакции.

На средно ниво на развитие на емоционалното отношение към нравствените качества са 8 деца – 40%. Децата правилно подреждат картинките – от дясната страна – добри постъпки; от лявата страна – лоши. Децата обясняват действията си. Емоционалните реакции към случващото се са адекватни, но слабо изразени.

На ниско ниво на емоционално отношение към нравствените качества са 10 деца – 50%. Тези деца представят правилно снимките, но не могат да обяснят действията си. Получените резултати показват необходимостта от работа върху формирането на нравствено възпитание при децата в предучилищна възраст.

Фигура 3. Резултати, получени по метода “Сюжетни картинки”

Таблица 2. Резултати от проведената диагностика на I етап по тестовете “Завършете историята” и “Сюжетни картинки” в проценти

Ниво	Завършете историята Брой деца в %	Сюжетни картинки Брой деца в %
Високо	10	10
Средно	50	40
Ниско	40	50

 

На основа на проведената диагностика бяха направени следните изводи: проявлението на морални чувства не е постоянно, а селективно (преобладава предимно информационният и когнитивният компонент). Това се обяснява с факта, че наличието на положителни емоционални прояви, например взаимопомощ, добронамереност, отзивчивост, поради възрастта и индивидуалните характеристики на децата в ПГ, невинаги намира израз в практиката. По този начин получените резултати показват необходимостта от провеждане на работа по развитието на нравствените качества.

От проведената анкета с родителите става ясно, че 10 човека винаги обръщат внимание на формирането на нравствени качества – 50% от родителите; 6 човека – 30% – рядко, в зависимост от случая; 4 човека – 20% изобщо не обръщат внимание на нравственото възпитание на детето, за тях е важно детето да е здраво и да е нахранено. За съжаление 14 родители – 70% не обясняват на детето какво означава да си честен; 6 човека – 30% от родителите се опитват да обяснят какво означава да си справедлив. Почти всички родители – 16 човека – 80% отговарят, че формирането на нравствени качества трябва да започне от раждането, а 2 души – 10% смятат, че това трябва да стане от 4 до 6 години. Оказва се, че в забързаното ежедневие само 10 от родителите, участващи в анкетата, четат приказки на децата всеки ден, или 50% от родителите. 2 родители четат 2-3 пъти седмично, т.е. 10%. Останалите 8 човека четат рядко, защото нямат време и предпочитат да дават на децата си телефоните – 40% от родителите.

Анализирайки като цяло разбирането за необходимостта от формиране на нравствени качества у децата в предучилищна възраст и състоянието на съвременната практика на детските градини и в семейството, можем да направим следните изводи: детската градина обръща внимание на решаването на проблеми с формирането на нравствени качества на децата, но работата е според децата и възникналите ситуации в ежедневието на групата; използват се методи и форми на работа, които не са достатъчни на днешните деца.

На основа на резултатите от I етап е очертан план за работа за формиране на нравствените качества при децата от предучилищна възраст.

Използвани са български народни приказки, както и авторски приказки на чуждестранни автори: Д. Родари, Братя Грим, Х. К. Андерсен, Ш. Перо, и др.

При работата с приказки като основни методи и техники се използват игрови задачи, експериментални игри с предмети и материали, проблемни въпроси, моделиране на приказни сюжети, творчески задачи, елементи на драматизация. Използването на тези методи и техники насърчава формирането на познавателна активност, развитието на креативността при децата в предучилищна възраст; учи на действия, с помощта на които се осъществява творческият процес.

Изготвен е тематичен работен план, по който е работено от октомври 2024 г. до май 2025 г. с цел формиране на нравствени качества с помощта на приказки сред децата в предучилищна възраст. Освен за развитие на нравствените качества, децата се насърчават да говорят и да подобряват речевата си техника, да разказват спокойно без да се притесняват от грешки, да развиват въображението си и творческите си заложби.

Нравствените категории като: добро – зло, мога – не мога, правилно – грешно, позволено – забранено, се формират както с личен пример, така и с помощта на народни и авторски приказки, включително и тези за животни. Избраните приказки в мини-библиотеката ни помагат да покажем как добрите и трудолюбивите хора побеждават – в приказката “Вълкът и седемте козлета”, „Котка, петел и лисица“, „Зайовата къщичка“; че злото се наказва – приказката „Дядо вади ряпа“ учи децата да бъдат приятелски настроени, дружелюбни и трудолюбиви; приказката „Маша и мечока“ предупреждава, че не можем да ходим в гората сами – че може да попаднем в беда и ако това се случи – да не се отчайваме, да се опитаме да намерим изход от трудната ситуация (приказка “Неволята”); приказките „Дивите лебеди“, „Сестра Альонушка и брат Иванушка„, „Снежанка и седемте джуджета“ ни учат, че трябва да слушаме родителите си, по-възрастните от нас; приказката „На страха очите са големи” осмива страха и малодушието; приказката „Който не работи, не трябва да яде“ ни учи на трудолюбие; приказките „Лисицата и жеравът“, „Лисицата и таралежът“, „Лисицата и вълка“ и др. – за хитростта в различни ситуации; приказките „Човекът и мечката“, „Как човекът раздели гъските“, „Лисицата и козелът“ възхваляват мъдростта; приказката „Джак и бобеното зърно” насърчава грижата за близките; „Палечка“ на Андерсен учи на милосърдие, състрадание; приказката „Трите прасенца“ ни учи на изобретателност, взаимопомощ; „Добрата домакиня“ – на сърдечност; приказката „Палавото мишле” ни показва непокорството; „Омагьосаните ръце“ ни учи да не чупим това, което ние самите не сме направили.

Родителите и учителите имат специална роля в работата с приказки, обяснявайки значението на приказките за развитието на вътрешния свят на хората, творчеството, емоционалната сфера и чувствата на детето. Играта и приказката не трябва да се представят като временни явления в развитието на детето в предучилищна възраст.

Подготвени са костюми за представления и разиграване на приказки по време на съвместната дейност с децата. Подготвен е параван и “кутия” за театър. След всяка тема се прави изложба и се коментират творбите на децата, които се слагат в папка, за създаване на книга с приказно творчество на групата. По този начин в резултат на извършената работа нивото на знания на децата за формиране на морални качества чрез приказки е повишено. Те чакат с интерес заниманията да започнат и се вълнуват при всяка нова среща с приказните герои.

Работата с народни и авторски приказки може да се извършва с помощта на различни стратегии и организационни форми, в различни моменти от ежедневието на децата. Могат да бъдат включени разнообразие от игри и упражнения, свързани с приказките – рисуване, моделиране, проектиране, творчески задачи, включващи и участието на родителите.

Анализ на резултатите от контролния етап на експеримента

Целта на контролния етап на изследването е да се анализират резултатите от работата и да се направи сравнителен анализ на констатиращия и контролния етап на изследването. Проведено е повторно проучване с методите „Завършете историята“ и „Сюжетни картинки“.

Анализът на резултатите от контролния експеримент по метода „Завършете историята“ показва, че 12 деца или 60% от групата са развили моралните си качества на средно ниво. Децата са наясно с такива морални качества като добро – зло, щедрост – алчност, трудолюбие – мързел, истина – лъжа. Те правилно оценяват поведението на децата, посочват морален стандарт, но не могат да се мотивират.

На високо ниво на развитие на нравствено съзнание са 6 деца – 30%. Тези деца назовават нравствени качества, правилно оценяват поведението на децата и мотивират оценката си. На ниско ниво на развитие на моралното съзнание са 2 деца – 10%. Тези деца правилно оценяват поведението на децата като положително или отрицателно (добро – лошо), но оценката не е мотивирана и нравствените качества не са формулирани.

Резултатите от изпълнението на задачата „Сюжетни картинки“ от децата показват, че 5-6-годишните деца изразяват емоционалното си отношение към нравствените качества (добро – зло, щедрост – алчност, трудолюбие – мързел, истина – лъжа). 10 деца са с високо ниво на емоционално отношение към моралните качества – 50%. Тези деца не само подреждат правилно картинките, но и обосновават отговорите си, придружавайки ги с ярки емоционални реакции.

На средно ниво на развитие на емоционалното отношение към нравствените качества са 9 деца – 45%. Децата правилно подреждат картинките – от дясната страна – добрите постъпки, от лявата страна – лошите. Обясняват действията си. Емоционалните реакции към действието са адекватни, но слабо изразени.

На ниско ниво на емоционално отношение към нравствените качества е 1 дете – 5%. Това дете правилно подрежда картинките, но не може да обясни действията си.

Таблица 3. Резултати от диагностиката на III етап по методите „Довърши историята“ и „Сюжетни картинки“

Ниво	Завършете историята Брой деца в %	Сюжетни картинки Брой деца в %
Високо	60	50
Средно	30	45
Ниско	10	5

 

Фигура 4. Ниво на формиране на нравствени качества на контролния етап на изследването

От диаграмата се вижда, че почти половината от изследваните лица на контролния етап на изследването – 12 деца – 60% са показали висока информираност за нравствените качества, а на констатиращия етап има 2 деца с високо ниво – 10%. Това означава, че високото ниво се е увеличило с 10 деца – 50% ; на контролния етап 6 деца – 30% са показали средно съзнание за морални качества, а на констатиращия етап – 2 деца – 10%; и само 2 деца – 10% показват ниско ниво на осъзнаване на нравствените качества, отколкото на констатиращия етап – 10 деца – 50% по-малко.

В тестваната група децата имат добро ниво на осъзнаване на нравствените качества. За да определим дали отношението на родителите към формирането на морални качества при децата в предучилищна възраст са се променили, се провежда същото проучване сред родителите, както в първия етап на изследването. Участват 10 родители, като отговарят на същите въпроси като на констатиращия етап.

Отношението на родителите към разбирането за формирането на нравствени качества се промени; 8 човека са започнали винаги да обръщат внимание – 80% от родителите; и рядко – 2 човека – 20% в зависимост от случая. 80% от родителите или 8 от тях са започнали да четат приказки на децата си всеки ден, а 20% от тях, т.е. 2 – четат при всеки удобен случай.

Съвместната работа в детска градина и семейство може бъде ефективна, това се вижда от добрите показатели за емоционалното отношение на децата към нравствените качества. При наблюдения върху общуването на децата от предучилищна възраст в образователни и свободни дейности, стигаме до извода, че специалната работа с децата допринася за повишаване на общото морално възпитание.

От проведеното проучване може да заключим, че разработеният дългосрочен план, формите и методите, използвани в процеса на нравственото развитие на децата в предучилищна възраст, са много ефективни при формирането на морални качества. Нравственото възпитание ще бъде по-ефективно при използване на приказката като педагогическо средство, ако: работата по нравственото възпитание се извършва целенасочено в съответствие с предвидения план; се използват различните видове дейности, базирани на приказки (театър, влизане в роля, рисунки и др.); се вземат предвид индивидуалните и възрастовите характеристики на децата.

Приказката е любимо четиво за децата – те я обичат и слушат с интерес. Със своя непредвидим финал има положително въздействие над децата, с интересни и разнообразни герои, тя грабва вниманието им от първо четене. Децата се учат от тях, разграничават добро от зло, правят анализ какво трябва и какво не трябва да е поведението на героите в приказките и най- важното – могат да кажат защо.

Четенето и слушането на приказки би следвало да се превърне в ежедневие в рамките на дневния режим на детето, не само в детската градина, а и у дома. За по-пълното възприемане на приказките би могло да се включат разнообразни изобразителни дейности като рисуване, моделиране, апликиране, драматизация и т.н. Децата могат да изиграват определени приказки под формата на сценка, като по този начин още по-добре могат да разберат постъпките на героите в тях. Те могат и сами да си измислят приказки, които след това да разказват, като по този начин развиват своето въображение, дава им се възможност за личностна изява и по-лесно адаптиране към съответната среда.

Във всички времена приказката е допринасяла за развитието на положителни междуличностни отношения, социални умения и поведение, както и на нравствените качества на детската личност, които определят вътрешния свят на детето.