Използването на платформата Kahoot в обучението по математика в 7. клас – анализ и педагогически изводи

Настоящата статия има за цел да представи изследване върху влиянието на електронната платформа Kahoot в процеса на преподаване и учене в 7.клас по математика, като акцентът е поставен върху раздела „Успоредници“. Проведеното изследване е реализирано в реална образователна среда през учебната 2024 – 2025 година и включва 21 ученици от седми клас. Темата „Успоредници“ е основополагаща в обучението по геометрия и включва редица ключови понятия, свойства и зависимости, които изискват не само фактологично запаметяване, но и способност за логическо мислене и приложение в нови ситуации.

Интегрирането на електронната платформа Kahoot в учебния процес е част от иновативен подход, който комбинира дигитални технологии, геймификация и интерактивно преподаване. Платформата предлага възможност за създаване на кратки, динамични игрови тестове, които провокират ученическо участие, конкурентност и по-добро усвояване на учебния материал. Методиката на изследването се основава на формиращо оценяване чрез тестове в края на всеки урок, които служат като инструмент за обратна връзка, рефлексия и активизиране на познавателната дейност. Използваните методи включват входен и изходен тест, анкетно проучване и самооценъчни карти, като чрез тях се цели пълноценно отчитане както на количествените, така и на качествените аспекти на обучението.

В началото на раздела „Успоредници“ се провежда входен тест, който измерва началното ниво на знания на учениците. В края на раздела, след реализиране на системна работа с Kahoot след всеки урок, се прилага изходен тест със сходна структура. И двата теста са разработени в съответствие с познавателните нива от таксономията на Блум и включват задачи с различна сложност – от дефиниране и разпознаване на геометрични фигури и свойства, до приложение на теореми в нестандартни ситуации и аналитичен разбор на задачи.

Резултатите от тестовете ясно показват положителна динамика – при 77% от учениците се отчита подобрение в постиженията, като средната разлика между входния и изходния тест е 3,55 точки. Някои ученици показват значителен напредък – до 10–12 точки – особено при задачите, изискващи прилагане на знания в нов контекст или решаване на по-сложни геометрични казуси. Тези резултати потвърждават не само ефективността на платформата като средство за упражнение, но и нейната способност да стимулира аналитичното мислене и задълбочено разбиране.

За да се потвърди статистически значимостта на наблюдаваното подобрение, е приложен непараметричният тест на Уилкоксън за свързани извадки. Изчисленията показват, че стойността на тестовата статистика е под критичната граница, което потвърждава, че подобрението не е резултат от случайни фактори, а е свързано с приложената педагогическа интервенция.

Изследването включва и анкетно проучване, чрез което се изследват ученическите нагласи спрямо използването на платформата. Анкетата съдържа въпроси, насочени към емоционалния отклик, възприеманата полезност и желанието за бъдещо използване. Всички ученици споделят положително отношение към Kahoot – платформата е определена като „интересна“, „по-забавна от традиционните упражнения“, „мотивираща за участие“ и „помагаща за по-добро запаметяване на материала“. 85% от участниците изразяват желание платформата да се прилага и в други предмети, което говори за прехвърляемостта на положителния ефект извън конкретния предмет и раздел.

Друг ценен източник на информация са самооценъчните карти, попълнени от учениците след края на темата. Те показват, че мнозинството от учениците се възприемат като активни участници в обучителния процес – 15 ученици се самоопределят като „много активни“, а останалите като „активни“. Отговорите разкриват, че по време на работа с Kahoot учениците не просто са отговаряли на въпроси, а са размишлявали, правили логически връзки и прилагали знанията си. Това е показател за осъзнато учене, което надхвърля рутинното механично възпроизвеждане.

Въз основа на анализа могат да се формулират следните основни педагогически изводи:

• Повишена ангажираност и мотивация: Платформата стимулира ученическото участие чрез игрови елементи, което повишава вниманието и създава позитивна нагласа към предмета.

• По-добро разбиране на съдържанието: Интерактивният характер на Kahoot улеснява усвояването на геометричните свойства и зависимости, като подпомага както визуализацията, така и логическото обвързване на понятията.

• Развитие на умения за саморефлексия: Учениците осмислят своя напредък и затруднения, благодарение на редовната обратна връзка след всеки тест.

• Създаване на приобщаваща и стимулираща учебна среда: Конкурентният, но безнаказателен характер на платформата редуцира тревожността и създава безопасна атмосфера за грешки и учене от тях.

В бъдещата практика може да се предложи системно интегриране на платформата не само в конкретния раздел „Успоредници“, но и в други теми от учебната програма. Комбинация с визуални и динамични инструменти като GeoGebra допълнително би обогатила обучението, като позволи задълбочено изследване на геометричните връзки чрез динамична визуализация.

В заключение, изследването демонстрира, че използването на дигитални платформи с игрови елементи като Kahoot е не просто модерна алтернатива, а ефективно средство за повишаване на качеството на обучението. Когато подобна иновация е обвързана с ясно поставени педагогически цели, тя води до конкретни резултати: по-добро разбиране, трайни знания, повишена мотивация и активно участие. В контекста на дигиталното поколение, интегрирането на геймифицирани решения може да се окаже ключ към съвременно и ангажиращо образование, което подготвя учениците не само с конкретни знания, но и с умения за учене, саморефлексия и критическо мислене.