ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 10. КЛАС

Измерването на входното равнище е един изключително важен етап от цялостната процедура на педагогическото изследване. Това е ключов елемент, даващ началните посоки на стартирането на експеримента; причината да бъдат правилно организирани и осъществени първите стъпки на изследването, за да може вярно да се определи първоначалната хипотеза и свързаните с нея дейности, необходими за потвърждаването й.

Основната цел на входното равнище на десетокласниците кореспондира с целите и задачите на осъществяваното педагогическо изследване.

Първа позиция е отредена на свързването й с реалното определяне на статичното състояние на граматичните, правописните и пунктуационните умения на учениците в началото на 10.клас чрез измерване броя на допусканите различни типове правописни и пунктуационни грешки.

На второ място са отделните типове граматични, правописни и пунктуационни грешки, допускани от учениците, които определят акцентите на бъдещата дейност за тяхното предотвратяване в обучението по български език.

На трето място поставяме сравняването на началното състояние с измереното крайно състояние, което сравняване ще покаже ефекта от педагогическия експеримент и неговата практическа насоченост.

При изследване на входното равнище поставям задача и на двете паралелки да съставят освен тест и писмен текст на тема: Страхуваме ли се от COVID 19? Целта ми е да проверя доколко познават и прилагат правилата за правопис (непостоянно Ъ, подвижно Ъ, променливо Я, слято, полуслято, разделно писане, главни и малки букви), за граматическа грамотност (съгласуване по род и число, членуване на имената, падежни форми на местоименията …) и за употреба на пунктуационни знаци при обособени части, при вметнати думи и изрази, при сложен съюз.

Резултати на учениците от експерименталната паралелка

Средният успех на учениците от експерименталната паралелка е добър (4,41). Те са получили 7 много добри (41 %) и 10 добри оценки (59 %). При тях няма отлични оценки, но няма и средни и слаби оценки, което показва сравнително високо ниво на езикова компетентност. Няма ученици, които да не са покрили минимума, а това означава, че всички ученици владеят (макар и в различна степен) основните правописни и пунктуационни норми. Най-високият тестов бал в училището е 20 точки, а най-ниският – 11 точки. Нито един ученик не е решил всички задачи от теста.

Учениците се справят с лекота със задачите за откриване на грешки, свързани с озвучаване на беззвучни съгласни пред звучна съгласна (задача № 5) и пунктуацията на сложното съставно с подчинено обстоятелствено изречение за причина и цел (задача № 20), както и употребата на пълен член в задача 12, които са решени от всички ученици. 16 ученици от участвалите 17 са решили вярно задачата за откриване на грешки в пунктуацията на сложен съюз (задача № 23). Лесни за учениците са се оказали и задачите за откриване на грешки в думи с начално О/У (задача № 2) и за членуване на съществителни имена от м.р., ед.ч. в зависимост от синтактичната им служба (задача № 4), които са решени от 15 ученици. Най-трудна за учениците се е оказала задача № 25 за пунктуация на сложното смесено изречение, която е решена само от 1 ученик. Сериозни затруднения са създали и задача № 22 за пунктуация на сложно съставно с подчинено определително изречение в комбинация с обособено приложение, решена само от 2 ученици; задача № 21 за пунктуация на вметнати думи и изрази и задача № 24 за пунктуация на сложното смесено изречение, решени от 4 ученици. Резултатът от теста е много близък до резултата на класа за І учебен срок – разликата е само 0,05 в полза на теста. Това показва, че тестът проверява обективно знанията и компетентностите на учениците в областта на правописа и пунктуацията.

Резултати на учениците от контролната паралелка

По-нисък резултат е резултатът на учениците от експерименталната паралелка – среден (3,40). Той е значително по-нисък от средния успех на учениците от цялата представителна извадка (срв. Добър 3.91). Учениците от тази паралелка не са получили отлични и много добри оценки, а трима от тях (19 %) не са покрили минимума и са получили слаби оценки. Най-голям е броят на добрите оценки – 9 или 56 %, следвани от средните – 4 или 25 % и слабите оценки. В тази паралелка има слаби оценки – тревожен факт, който говори за пропуски в езиковата подготовка на учениците. В голяма степен тези ниски резултати се обясняват със социалния статус на част от учениците, обучавани в паралелката, но е възможно да се дължи и на други фактори –взаимоотношения “учител – ученик”, “учител-ученици”, мотивация за учебен труд и др.

Най-високият тестов бал е 15 точки, а най-ниският – 5 точки. Нито един ученик не е решил всички задачи от теста, а трима са получили слаби оценки, което означава, че не владеят в достатъчна степен основните правописни и пунктуационни правила.

Учениците се справят добре със задачите за откриване на грешки, свързани с озвучаване на беззвучни съгласни пред звучна съгласна (задача № 5), която е решена от най-много ученици, със задачата за откриване на грешки в правописа, дължащи се на обеззвучаване на звучни съгласни в края на думата (задача № 7), и със задачата за правописа на думи с меки съгласни (задача № 8).

Най-трудна за учениците се е оказала задача № 22 за пунктуация на сложно съставно с подчинено определително изречение в комбинация с обособено приложение, която не е решена от нито 1 ученик. Малко са верните отговори и на задача № 9 за правописа на думи с променливо я, както и на задача № 25 за пунктуация на сложното смесено изречение (само по 1 верен отговор). Не е овладяно в достатъчна степен правилото за двойно н (задача № 3), както и правилото за членуване на съществителни имена от м.р., ед.ч. в зависимост от синтактичната им служба (задача № 14). Като цяло резултатът от теста (Среден 3,40) е малко по-висок от средния успех на класа за І учебен срок (Среден 3,11), но наличието на слаби оценки говори за пропуски в правописната и пунктуационната култура на учениците.

Като цяло при решаването на задачите от теста са получени 480 точки, което представлява 58 % от възможния максимален брой точки. Този факт показва, че изследваните ученици владеят в достатъчна степен повече от половината от граматичните, правописните и пунктуационните норми.

Най-добре се познават и прилагат правилата за:

• бройна форма за мн.ч. на същ. имена от м.р., които не назовават лица (задача № 11);
• причастията и учтивата форма в българския книжовен език (задача № 18);
• озвучаване на беззвучни съгласни през звучни съгласни (задача № 5);

Най-слабо се владеят следните езикови норми:

• пунктуация на сложно смесено изречение (задача № 24 и задача № 25);
• пунктуация на вметнати части (задача № 21);
• пунктуация на обособено приложение (задача № 23).

Радващо е, че в теста няма нито една задача, която да не е решена от нито един ученик. Най-трудната задача в теста (задача № 25) е решена от 3 ученици, но високата й степен на трудност (9 %) не предполага използването й в други изследвания. В теста няма и нито 1 задача, която да е решена от всички ученици. Най-лесни за учениците са се оказали задача № 11 и задача № 18, които са решени от 28 ученици. Ниската им степен на трудност (85 %) не позволява използването им в бъдеще при други измервания на постиженията на учениците. (Тези изводи се свързват с твърдението, че подходящи за педагогически измервания са задачи със степен на трудност между 20% и 80%. В използвания тест такива задачи се оказаха именно задача № 25 и задачи № 11 и № 18).

Степента на трудност на целия тест може да се изчисли като процентно отношение на постигнатия брой точки за дадените верни отговори от всички участници в експеримента (480) и възможния максимален брой точки (825). Полученият резултат е 58 %, което показва, че използваният тест е със средна степен на трудност.

Близостта на получените оценки при решаването на теста до срочните оценки на учениците и класовете за І учебен срок показва обективност на оценката на компетентностите на учениците, завършващи първи гимназиален етап, в областта на граматиката, правописа и пунктуацията, извършена чрез дидактически тест. Резултатите от проведения дидактически тест дават информация както за нивото на тази компетентност, така и за пропуските в езиковата подготовка, за причините за тези пропуски и за бъдещи действия с цел преодоляването им.

Изводи от анализа на констатиращия етап

Във връзка със събрания емпиричен материал при осъществяване на диагностиката на входното равнище и направения на тази база данни анализ на резултатите, могат да се направят следните изводи:

Най-често допускани в началото на учебната година правописни и пунктуационни грешки на учениците са свързани с употреба на сложни смесени изречения. Не се спазва правилото, че простите изречения, които влизат в състава на сложното смесено изречение, обикновено се отделят със запетая. Не пишат запетая пред и, да, за да отделят подчиненото изречение от независимото.

От направените изчисления на усреднения процент на пунктуационните грешки се вижда, че учениците не познават правилата за пунктуационно оформяне на сложно съставно изречение:

• не пишат запетая пред подчинено допълнително изречение, което започва със съюза че;
• пишат запетая пред еднократно употребена частица да и пред косвен въпрос;
• пишат запетая пред подчинено допълнително изречение, което започва с относително местоимение;
• не отделят подчиненото обстоятелствено изречение от главното със запетая;
• не ограждат подчиненото обстоятелствено изречение със запетая, когато е вмъкнато между частите на главното изречение;
• пишат запетая между два съюза, употребени един след друг;
• пишат запетая пред относителни наречия – съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, чак, даже и др. (напр. само когато; само като)
• не ограждат със запетая подчиненото определително изречение, когато е вмъкнато между частите на главното;
• пишат запетая пред частицата да в подчинено определително изречение;

По-рядко учениците употребяват сложни съчинени изречения, но и там се нарушават пунктуационните правила:

• не пишат запетая пред съчинителните съюзи ала, а, но, обаче и др.;
• не поставят запетая при повторителни съюзи (или-или, дали-или, нито-нито);
• не поставят препинателен знак в безсъюзните сложни съчинени изречения.

Работейки активно за намаляване на пунктуационните грешки, е уместно да се държи сметка за състоянието на други два типа пунктуационни грешки – при употреба на вметнати думи и изрази и при употреба на обособени части. И тук се отчита непознаване на пунктуационните правила:

• не отделят със запетая вметнатите думи и изрази;
• пишат запетая при вметнати думи и изрази, които са изгубили вметнатия си характер;
• отделят със запетая наречия, изрази като вероятно, сигурно, навярно, обаче, особено, следователно, несъмнено, според мен, може би;
• пишат запетая пред обособена част, когато тя е причастие и пред нея стои съюз.

От направените изчисления на усреднения процент на правописните грешки се вижда, че учениците не познават правилата за:

• обеззвучаване на звучни съгласни в края на думата;
• откриване на грешки в правописа на думи, при които има редукция на широките гласни, когато не са под ударение;
• правописа на думи с променливо я;
• употреба на двойно н;
• членуване на съществителни имена от м.р. ед.ч. в зависимост от синтактичната им служба;
• откриване на грешки в членуването на същ. имена от ж.р., завършващи на щ;
• правопис на думи с групи -ър- /-ръ-; -ъл- / -лъ;
• прилагане на морфологичния принцип и изключения от него при писане на думи с представки;
• членуване на сложни думи;
• правопис на думи в съответствие със синтактичната им служба.

Изведените изводи доказват необходимостта от конкретни езикови задачи за намаляване на различни типове правописни и пунктуационни грешки с цел постигане на максимален практически и езиков ефект при провеждане на експеримента.