Математическата игра – средство за повишаване качеството на знанията на учениците

Дидактичната игра в обучението по математика е мощно средство за подтикване на учениците към активна познавателна дейност, повишаване на интереса им към математиката и в резултат на това – по-лесно усвояване на учебното съдържание. Тя е утвърдено в педагогическата теория и практика средство за уточняване, разширяване и затвърдяване на знанията. В настоящата статия се разглежда разработката на  методичен вариант на основата на игровите методи за повишаване качеството на знанията и уменията на учениците за таблично умножение и деление във втори клас. Системата от дидактични игри е апробирана в проведен от автора педагогически експеримент. Това са модифициран вариант на популярни за възрастта на учениците игри.

Математиката е наука, която си служи с много понятия, математическият език е ограничен в точна рамка, всичко е ясно и конкретно. Както детската игра, така и математиката е процес на действие. Абстрактните математически категории – понятие, съждение и умозаключение – не се овладяват, а се формират в съзнанието на учащия се, съобразно неговите индивидуални възможности. Тези специфики изискват и специфичен начин на преподаване или ,,пресъздаване“ на математиката, което може да стане лесно чрез използването на дидактични игри и внасянето на състезателен елемент в задачите от учебника (Вълкова, 2007).

Търсенето и прилагането на нови, модерни и ефективни методи, техники и похвати в обучението, които активизират мисленето на учениците и стимулират самостоятелното учене, се налага от новите изисквания на времето и обществото и се превръща в основен акцент в педагогическата практика. Поддържането на интереса към математиката до голяма степен зависи от методиката на нейното преподаване и от това, колко умело ще бъде поднесен урокът. Необходимо е по време на урока да се създадат условия за активно участие на всички ученици, за да може да се стимулира и развива любознателността им, да се провокира у тях заинтересованост от придобиването, затвърдяването и надграждането на знания, умения и компетентности.

Създаването на интерес към обучението по математика, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, са реализуеми, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в синхрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, техники, похвати. Възможностите на игровите технологии – за разкриване на привлекателната страна на математиката, повишаване на интереса на учениците към предмета, постигане на по-пълно усвояване на учебното съдържание от раздел ,,Таблично умножение и деление“ във втори клас и по-голяма трайност на придобитите знания – са много.

Примерни игри:

Игра ,,Кой е по-бърз?“

Състезателният елемент на играта е едно от любимите неща на учениците. Именно надпреварата под форма на добронамерена игра със съученици и приятели мотивира децата да развиват своите умения в дадена област, да бъдат по-наблюдатели и бързи. Победителите в едно състезание се превръщат в герои и модели за подражание. В същото време подтикват останалите деца да се стремят към същия успех. Също така състезанията изграждат психическата устойчивост и упоритост на участниците.

Играта Кой е по-бърз? е пример за дейност, която включва всички тези особености в себе си. В нея състезателите са двама. Но тя може да се разиграе няколко пъти, за да се включат всички деца от класа.

Предварителна подготовка

За нейната подготовка ни е необходим само един картон размер А2 (ако играта ще се разиграва няколко пъти, ще ни трябват съответно и толкова броя картони). На него чертаем таблица от три реда и три колони. Трябва да получим шест секции, в които записваме произволни задачи от вече изучените таблици за умножение и деление.

Дъската в класната стая се разделя на две части. Във всяка от тях се начертава по една таблица от същия вид. Новите две таблици остават празни, в тях състезателите ще попълват отговорите на задачите. Например в първата секция състезателят поставя отговорът на задачата от съответстващата й секция на таблицата от картона.

Ход на играта

Картонът се поставя на стол няколко крачки пред дъската, точно между двете празни таблици. Учителят изтегля два номера и състезателите застават пред стола. Когато играта стартира, те поглеждат към първата задача. Всеки ученик тича до празната таблица срещу него и нанася верния й отговор. След това се връща до стола, прочита следващата задача и по най-бързия начин отива отново до дъската, за да нанесе и нейния отговор. Това действие се повтаря, докато не свършат всички примери. Състезателите нямат право да нанасят отговорите на две задачи едновременно. Победител е този, който нанесе първи правилните отговори на всички задачи. При грешна задача победата се присъжда на другия състезател. Ако и двамата са допуснали грешки, то победител няма.

Игра ,,Умножавай и се забавлявай“

Играта ,Умножавай и се забавлявай помага на децата да запомнят и да работят с таблицата за умножение много по-лесно. Играта е много проста и за нейното изпълнение не са необходими много материали.

Предварителна подготовка

Трябват ни няколко листа цветна хартия. Броят на цветовете трябва да отговаря на броя изучени таблици, които ще се упражняват с дадената игра. Ако не разполагате с цветна хартия, може да използвате бяла копирна. Като при този вариант числата трябва да се напишат с различни цветни маркери (флумастери, цветни моливи) върху хартията, за да се отличават различните таблици.

Подготовката започва като направим малки цветни листчета с еднаква големина, на които да напишем таблицата за умножение до 10. На гърба на всяко листче записваме правилния отговор на задачата, която стои на лицето му.

Започваме с таблицата за умножение с числото 2. Избираме цвят за тази таблица и започваме да я изписваме. На първото листче записваме 1.2, а на гърба му поставяме отговора – 2. На второто листче записваме 2.2, а на гърба му – 4. На третото 3.2, на гърба му – 6 и т.н. За следващата таблица избираме друг цвят листчета и я изписваме по същия начин. Така разписваме всички изучени таблици. Добре е да се изготвят няколко такива комплекта, за да играят едновременно всички деца от класа.

Ход на играта

Преди да започне играта, разбъркваме всички листчета добре, за да се смесят задачите от отделните таблици. Слагаме ги на масата и започваме да играем. Това може да се случи по двойки, а може и с повече деца. Когато се играе с повече от две деца, те се подреждат в кръг и предварително избират посока на въртене и от кое дете ще започне играта.

Листчетата се поставят едно върху друго като тесте карти. Първият играч вижда задачата върху листчето, което стои най-отгоре, и дава своя отговор. Обръща картата и проверява отговора си. Ако той е верен, играчът взема листчето за себе си. Ако отговорът е грешен, поставя листчето най-отдолу под всички други. Вторият играч поглежда новата задача от следващото листче и отговаря. Обръща го и прави проверка. В зависимост от това вярно или грешно е отговорил – взема листчето за себе си или го поставя най-отдолу. Така играчите се редуват един след друг, докато свършат всички задачи. Целта на играта е да се съберат колкото се може повече листчета.

За да се усложни играта, могат да се добавят и задачи с деление. Тогава листчетата стават много повече и е по-интересно за учениците. В този случай е добре играта да се играе от повече деца. Например класът може да се раздели на два отбора и да се образуват два кръга от играчи в класната стая. След това победителите от двата кръга могат да премерят сили, образувайки нов трети кръг.

Тази игра е със състезателен характер и това много се харесва на учениците. А какво по-хубаво от това децата да учат, докато се забавляват.

Игра ,,Кое число съм аз?“

Кое число съм аз? е игра, чрез която учениците не само упражняват по интересен начин таблицата за умножение, но благодарение на нея те затвърдяват и уменията си за намиране на неизвестен множител, когато се знаят произведението и другият множител. В тази игра отново участва целият клас едновременно.

Предварителна подготовка

За да реализираме тази дейност, са ни необходими два обръча или коронки, които се поставят върху главите на децата. Ако нямате готови такива, не е трудно да се направят с помощта на картон, ножица и кламери. На всеки обръч/коронка трябва да има процеп, на който да се закрепят картонени карти. Тези карти се изготвят предварително от учителя. На тях се записват числата до 10. Трябват ни два комплекта такива карти, като на всяка карта е изписано само по едно число. Големината на числата трябва да бъде такава, че да се виждат ясно от целия клас, когато един от съучениците им застане пред тях.

Ход на играта

Учителят е водещият в играта. Той изтегля от кутия два номера и децата, които имат същия номер в клас, излизат отпред с лице към съучениците си. След това на главите им се поставят обръчите. Учителят взема две от изработените карти с числа и ги закрепя на обръчите. Така целият клас вижда кои са числата с изключение на двамата играчи, които носят числата на главите си. Учителят задава въпрос на класа:

• Математици, произведението на тези две числа е…

Учениците отговарят в един глас колко е произведението на числата. Така те упражняват таблицата за умножение. След това водещият обръща двамата играчи един срещу друг. Така всяко дете вижда числото на детето срещу него. Знае и произведението благодарение на своите съученици. Тогава лесно може да разбере кое число носи на главата си.

Учителят последователно задава един и същ въпрос и на двамата играчи:

• Кое число си ти?

Те отговарят и по този начин затвърдяват уменията си за намиране на неизвестен множител при дадени произведение и другия множител. Ако някой от играчите сгреши, това не трябва да се превръща в проблем. Важно е ученикът да не губи желание, а да се стимулира и при следващия опит ще успее.

След това учителят тегли други два номера, за да могат децата да разменят ролите си.

Игра ,,Цветен килим“

Цветен килим е състезателна игра, една от най-любимите на децата. При нея класът е разделен на два отбора, които се състезават едновременно един срещу друг. Невъзможно е да се играе в класната стая, поради липса на достатъчно пространство. Най-добре е да се играе на открито. Но ако това не е възможно, физкултурният салон е добра алтернатива.

Предварителна подготовка

Предварителната подготовка не изисква много време и ресурси. Необходими са ни цветни листове хартия формат А4. Колкото повече цветове използваме, толкова по-цветен ще ни бъде килимът. На всеки лист се записва по едно число, което да отговаря на произведение или частно от изучена таблица. Учителят подготвя и задачи, на които трябва да отговарят учениците, преминавайки по цветния килим. Това означава, че ако имаме пример 7.8, то задължително трябва да има и цветен лист с числото 56. Ако имаме задача 27:3, трябва да има и лист с числото 9 и т.н.

Трябват ни 2 комплекта едни и същи цветни листове, защото ще са ни необходими два еднакви килима за двата отбора. Броят на листовете зависи от това колко голям искаме да бъде килимът ни. Важен е, разбира се, и броят на играчите в един отбор. След като подредим двата килима, залепваме с тиксо листовете един за друг, за да не се разместват, когато децата скачат върху тях. Килимите се подреждат така, че двата отбора да играят с гръб един към друг. Това се прави с цел да не ,,преписват“ верните отговори, тъй като задачите за двата отбора са еднакви. Всеки отбор си има четец, който прочита задачата на всеки играч от лист, даден му от учителя. Това състезание може да се направи и между два класа.

Ход на играта

Състезателите от всеки отбор се подреждат един зад друг. Подава се начало на играта. Всеки четец прочита задачата на първия си играч. Той трябва да намери своя отговор сред числата от първия ред на килима и да стъпи върху него. При грешка, играчът се връща отначало. При правилен отговор се задава нов въпрос, чийто отговор трябва да се търси в следващия ред на килима и детето да стъпи върху него. Така постепенно състезателят трябва да стигне до края на килима. Тогава се връща бързо, докосва ръката на следващия участник и застава най-отзад на опашката. При докосването на ръцете четецът веднага прочита задачата на втория играч и той започва да преминава по цветния килим. Целта е всички ученици да преминат през него. При тази игра е много важно да се следи за това дали децата допускат грешки, за да бъде и честно обявен победителят в нея. Тук учениците трябва да бъдат много бързи, но и достатъчно съсредоточени в решаването на примерите. Който отбор премине по-бързо през задачите, той печели играта.

Игра ,,Математическо бинго“

Бингото винаги е забавна игра, на която може да се наслаждават хора от всички възрасти. Нашата версия на тази класическа игра служи за подобряване уменията на учениците да умножават.

Предварителна подготовка

Играта няма нужда от специална подготовка, която изисква време и много ресурси. Единственото нещо, което ни е необходимо, това е хартия, на която да записваме числата.

Тази игра има едно основно предимство – в нея може да участва целият клас едновременно. Така всички деца са ангажирани и щастливи.

Учителят предварително е записал на малки правоъгълни листчета примери с действие умножение. На всяко листче трябва да има само по един пример. На по-малки листчета се записват и отговорите на задачите. Например ако на правоъгълно листче е записано 5.6, то задължително трябва да има и по-малко листче, на което да пише 30. Малките листчета с отговорите на задачите трябва да бъдат такъв брой, че да могат да се разпределят поравно на учениците.

За улеснение правоъгълните листчета могат да се поставят в малка картонена кутия, която стои пред човека, който ще ръководи играта. Най-добре е ръководната роля да се изпълнява от учителя, тъй като в края на играта той ще трябва да провери победителят коректно ли е задрасквал своите бинго числа.

Ход на играта

Малките листчета с отговорите се разбъркват хубаво и се раздават на децата. Ръководителят изтегля от кутията един пример и го прочита на глас. Ако играчът има отговор на въпроса в своите бинго числа, той може да го задраска. Първият ученик, който задраска всичките си числа, е победител.

Като заключение е важно да отбележим, че дидактическите игри трябва да бъдат не самоцел на урока, а средство за обучение и възпитание. Играта не бива да се разглежда като забавление, а като творческа дейност, свързана с овладяването на определен материал.