МОДЕЛ НА ПАТРИОТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 5.КЛАС ЧРЕЗ ИЗВЪНКЛАСНИ ПРОЕКТНО-ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

Статията представя описание на проведеното от автора педагогическо изследване на приложен модел за патриотично възпитание на ученици от 5.клас чрез извънкласни проектно-практически дейности. Целта на изследването е създаване и въвеждане в практиката на училищното образование иновационен модел за формиране светогледа на учениците и създаване на чувство за национална принадлежност, култура и ценности у тях чрез работа по проект и практическа дейност. Представени и анализирани са резултатите от проведения експеримент, които установяват надеждността и ефективността му.

Патриотичното възпитание заема важна част от изграждането на национално самочувствие, поради което е част от задължителните теми във всички учебни часове (Михайлов, 2025). Особеност на обучението е необходимостта да се събуди любопитството на децата към собствения им народ, както и към българските традиции и обичаи (Гаджева, 2023).

Значимостта на патриотичното възпитание в съвременното образование се определя от факта, че поради глобализацията и достъпа до интернет, все повече историческата памет започва да избледнява и едновременно с това се появяват нови европейски демократични ценности (Господинов, 2022). Това изисква от младите хора нов тип мислене, висока гражданска култура и активно участие в училищния и обществения живот. Учениците трябва да усвоят умения за защитаване на своите права, свободата и демокрацията, като е необходимо да са убедени, че българската културна идентичност е традиционно европейска и следва да се съхранява и опазва, като се формира родолюбие (Стойчева, 2015).

Училищното образование поставя ученика в центъра на образователния процес и осигурява равен достъп и качествено образование. Българското училищно образование има своите традиции и съхранена култура, но високотехнологичното глобализирано общество изисква съвременното обучение да бъде гъвкаво и да използва методи и подходи, които са подходящи за повишаване на мотивацията на учениците.

Патриотичното възпитание следва да формира:

• етническо самосъзнание/идентичност на основа на ценностите и културата на конкретния етнос;
• гражданско самосъзнание/гражданска идентичност на основа на всички права и задължения, които са заложени в националното законодателство;
• национално самосъзнание/национална идентичност въз основа на системата от национални ценности и чувството за национална принадлежност;
• чувство подрастващите да бъдат активни носители на собствената си различност, която да предизвиква национална гордост, национално самосъзнание и достойнство.

Актуалността и значимостта на темата се определят от факта, че в настоящето патриотичното възпитание се осъществява изключително трудно, а поколенията израстват без патриотични и духовни ценности. Недостатъчен е броят на часовете, свързани с патриотичното възпитание в учебните програми, поради което основният фокус трябва да се насочи към формиране на базови знания и компетентности, отнасящи се до: националната гордост; постиженията на българския народ; уважението към държавните символи; усвояване на модел на поведение, насочен към толерантност и уважение; както и познаване на историята и културата и стремеж за съхранението им. Безспорно е, че когато учебното съдържание се поднася на учениците по интересен за тях начин, се създават предпоставки за по-лесното му и трайно усвояване.

Организирането и изпълнението на различни проекти въздейства емоционално върху учениците и ги мотивира за активно участие в учебните дейности.

Реализираните проекти в извънкласни дейности са ефективно средство за патриотично възпитание, като изучаваните теми следва да бъдат представени при спазване на принципа на концентрично обучение във всеки следващ клас и предоставяне на възможност за формиране, развитие и самоусъвършенстване на знанията и уменията.

Целите на патриотичното възпитание следва да са насочени към:

• Възпитаване на любов към семейството, дома, училището, родното място, страната и вярност към родовите корени и традиции.
• Съхраняване на местните традиции и традиционните за българите нравствени ценности.
• Развитие на интереса към българското народно творчество и занаяти.
• Развитие на чувство за гордост от постиженията на българите.
• Формиране на светоглед, гражданско поведение, позиция, гражданска съвест и отговорност.
• Формиране на толерантност и уважение към другите народи и техните традиции.

Патриотичното възпитание е продължителен процес, изискващ включването на цялата общественост и отделни институции. Семейството е първата социална среда на подрастващите, от която те усвояват знания за родната история, националните герои, запазването на идентичността и самобитността. В училищната среда е необходимо използването на такива форми и методи на обучение, чрез които да се насърчи формирането на патриотични чувства, ценностна система и усещане за принадлежност към дадена общност. С патриотичното възпитание се цели постигането на национална гордост и самосъзнание, както и усещане за принадлежност.

Целта на проведеното изследване е да се конструира и приложи модел за патриотично възпитание на учениците от 5.клас чрез извънкласни проектни дейности и да се провери ефективността му.

Задачи, които си поставя изследването, са: да се формира у учениците по-голяма привързаност към езика, културата и традициите, да се създаде устойчив интерес към културното наследство и историческото минало на българите, да придобият чувство за национална гордост и активна гражданска позиция, да развият умения за комуникация и творческа креативност.

Обект на педагогическия експеримент е патриотичното възпитание на учениците от 5.клас, включени в клуб по интереси ,,Нашето училище празнува“.

Обхват: 15 ученици от 5.клас при СУ ,,Никола Йонков Вапцаров“ в гр. Приморско, участващи в клуб ,,Нашето училище празнува“.

Хипотеза: Ако целенасочено се разработи и приложи модел за патриотично образование в извънкласни форми чрез работа по проект и практическа дейност, то това ще доведе до формиране на чувство за гордост към националните постижения, привързаност към езика, културата и традициите, формиране на устойчив интерес към историческото минало, познаване на културното и историческото наследство и личностите, които са допринесли за възхода им, емоционално обвързване с българския народ и неговите традиции.

Предмет на изследването: Влиянието на извънкласните форми (по предмета Български език и литература) върху формирането на национална култура и патриотично възпитание на учениците.

Методите на педагогическия експеримент са: анализ на научна, методическа, педагогическа, учебна и нормативна литература, свързана с темата на изследването, педагогически експеримент, педагогическо наблюдение, тестиране, анкетиране, анализ и обобщение.

Инструментариумът, който беше използван, включва: тестове за входно и изходно ниво, протокол за наблюдение, анкета на учениците и карта за експертна оценка.

Етапи на педагогическия експеримент: предварително проучване, реализиране на дейностите, контрол и оценка на извършените от учениците дейности.

Педагогическото изследване се проведе през учебната 2024-2025 г. в Средно училище “Никола Йонков Вапцаров“, гр. Приморско, от месец октомври до месец юни. В Клуб “Нашето училище празнува“ участват 15 ученици от 5.клас, проявяващи интерес към фолклора, историята и бита на българите. Дейностите на клуба са разделени в 3 модула.

В началото на експеримента (първи етап – констатиращ) на учениците беше направен тест за установяване на знанията и уменията, с които постъпват в клуба. Средният успех от приложения тест е Много добър (4,67). 54% от учениците са с висока степен на познание, 33% със средна и 13% със слаба.

Вторият етап (формиращ) на експеримента е обучение по предложения модел за патриотично възпитание. То се осъществи в периода 04.10.2024 – 04.06.2025 г. Времето и мястото за провеждане на дейностите на групата бе различно, в зависимост от темата на урока, целта и задачите, които сме си поставили. Мястото може да е класна стая или в читалище, или в училищния двор, но времето за работа е след учебните занятия. Групите работят и в извънучилищна среда – по време на екскурзии и посещение на музеи, културни и исторически обекти, както и при участие в тържества. Тъй като една от задачите на групата е да отбелязва празници от фолклорния и националния календар на българите, често дейността се провежда в почивни и празнични дни, пред жителите и гостите на Община Приморско.

С учениците са проведени различни занятия – наблюдения на ритуали, характерни за региона на Странджа, екскурзии, практическа дейност, свързана с изработването на украси, викторини, реализирани изяви (участие в училищни и обществени мероприятия, благотворителни базари) за представяне на подготвените от клуба литературно-музикални програми.

При провеждане на урок „Там, където българският дух победи“ се осъществи педагогическо наблюдение върху дейността на учениците при осъществяване на практическа дейност след посещението на Национален парк-музей ,,Шипка“. Събрани са данни, чрез които се отчита развитието на познавателни, социални и практически умения на учениците при следните критерии: проявен интерес към практическа дейност; активност при осъществяване на дейността; екипна работа.

Получените резултати дават основание да се твърди, че се наблюдава висока степен на социални и познавателни умения, което е предпоставка за повишаване на интереса и мотивацията.

В последния етап на експеримента (констатиращ) на учениците беше направен тест за изходяща диагностика. Резултатите показват висока степен на усвоените знания и умения. Средният успех от Тест 2 е Много добър (5,47). 87% от учениците са с висока степен, а само 13% са със средна, липсват ученици с ниска степен на усвоени знания.

Направеният анализ след двата теста по категоричен начин показва ефективността на приложеното обучение с патриотична насоченост. Познанията на учениците, свързани с фолклорните празници и познаването на важни исторически и културни събития и личности, допринесли за възхода на България, са нараснали.

Направена беше и анкета на учениците, с цел да се провери отношението им към приложения модел за патриотично възпитание с преобладаване на проектна и практическа дейност. Резултатите показват голям интерес към извършените дейности и желание за продължаване на дейността и в 6.клас. Всички анализи показват, че целта на педагогическото изследване е постигната. Доказана е хипотезата, че приложението на модела за патриотично възпитание чрез проектна дейност е успешно.

Заключение

Желанието ми да изградя чувство на национална гордост у учениците от пети клас намери своето отражение в реализирането на дейността на клуб ,,Нашето училище празнува“. Наред с изпълнението на задачата да накарам децата да се гордеят, че са българи, тези уроци доведоха до повишаване на техния интерес не само в часовете по БЕЛ, но и по други учебни дисциплини като Човекът и обществото, Човекът и природата, както и по Музика и Изобразително изкуство. Мотивираха ги да продължат да се включват в различни извънкласни дейност и ги направиха по-старателни и отговорни.