Дидактическите материали по групи за втора задача включват следните примери.
[su_note note_color=“#f5f5f5″ radius=“0″][su_spacer size=“0″]
Първа група
фиг. 1
Пример 1.
При много гъби съществува тясна връзка с дърветата. Гъбният мицел плътно оплита корените на растението, образувайки т.нар. микориза – гъбокорен. Разклонената мрежа от гъбни хифи изпълнява роля на коренови власинки, помагайки на растението да извлича от почвата минерални вещества като азот и фосфор. Гъбите получават от растението някои продукти на фотосинтезата (фиг. 1).
фиг. 2
Пример 2.
Лишеите са форма на съвместно съществуване на гъби и водорасли. Чрез фотосинтеза водораслите произвеждат органични вещества както за себе си, така и за гъбата, която не би могла да оцелее сама. Благодарение на тази симбиоза лишеите са достигнали високо видово разнообразие (повече от 20 000 вида) и са получили способността да живеят в най-суровите условия – в полярните области, на голи скали, по кората на дърветата, високо в планината (фиг. 2).
Пример 3.
Черното орехово дърво от вида Juglans nigra има корени, отделящи химичното вещество juglone, което често убива околните растения.
Втора група
Пример 1.
Големите бозайници (кучета, елени) например разпространяват семена и плодове на растенията, които се прикрепват за козината им чрез специални приспособления – шипчета, бодли и др., като не получават изгода от това.
фиг. 3
Пример 2.
Красивите корали ксантела са просто скелет от коралови полипи – подобни на хидра същества. Планктонът, с който би трябвало да се прехранват, е рядкост по тези ширини. Своя разцвет коралите дължат на удивителното си съжителство с миниатюрни (0.005 mm) едноклетъчни водорасли от вида Pyrrophyta – жълтеникавите петна на снимката. Наричат се зооксантела (Symbiodinium microadriaticum). Тя помага за отлагането на арагонита – варовиковия скелет (фиг. 3).
фиг. 4
Пример 3.
Широко известно е взаимодействието между раците и актиниите. Последните се прикрепват на черупката, а стрелкащите се пипала на актинията са надеждна защита на двата вида. Актинията се храни от остатъците на храната, добивана от рака. Използва го и като „безплатен транспорт“ (фиг. 4).
[su_spacer size=“0″]
Трета група
Пример 1.
В една екосистема трудно съжителстват съвместно обикновената леска (Corylus avellana) и бъзът (Sambucus sp.). Те изискват еднакво количество светлина и хранителни вещества. Освен това развиват на еднаква дълбочина кореновите си системи. Много често само единият вид оцелява в резултат на взаимодействието.
Пример 2.
В атмосферата азотът се намира в свободна форма във вид на молекула N2. Растенията могат да усвояват азота само в свързан вид (като атоми). Бактериите от рода Rhizobium играят тази важна роля в селското стопанство. Те образуват азото фиксиращи възелчета в корените на бобовите растения като грах, фасул и люцерна. Фиксацията на азота става с помощта на фермента нитрогеназа, който работи обаче само в анаеробни условия.
Пример 3.
Рибата Photoblepharon свети, защото в специална торбичка под окото й живеят симбиотични фосфоресциращи бактерии. Те светят, преобразувайки химична енергия с помощта на фермента люцифераза. Бактериите се хранят предимно с вещества като глюкоза, които, както и кислорода за дишане, им доставя самата риба чрез кръвоносните съдове, пронизващи светещата торбичка. С нейна помощ рибата може да привлича плячка, да обърква хищниците, да си намери партньор в тъмното. Но фенерчето може и да демаскира стопанина си и затова рибата си има нещо като клепач, който „включва“ и „изключва“ светлината.
Четвърта група
фиг. 5
Пример 1.
Рибата прилепало се отличава от другите риби с това, че първият гръбен плавник е отместен на главата и преобразуван в смукало, с чиято помощ се прикрепя към различни „стопани“ – големи риби, костенурки, китове. Хранят се предимно със свободно плаващи планктонови организми (фиг. 5).
фиг. 6
Пример 2.
Малките кърлежи от рода Poechilochirus се возят като автостопаджии на гърба на торни и други бръмбари (фиг. 6).
фиг. 7
Пример 3.
Ярко оцветените риби клоуни или амфиприони са широко разпространени в Тихия и Индийския океан. Те живеят близо до актиниите. В случай на заплаха рибката намира убежище в пипалата на актинията. Амфиприоните са покрити с особена кожна слуз, благодарение на която актинията не ги възприема като хранителен обект. На базата на тази слуз вече се произвежда средство срещу ужилване от медузи и насекоми. В подобни отношения са много риби в кораловите рифове (фиг. 7).
[/su_note]