Игрови подход при четене с разбиране

Редица изследвания показват, че връзката между четенето за удоволствие и успеха в училище е правопропорционална. Затова и на нас като учители много ни се иска да имаме четящи деца. Доказано е, че колкото повече чете едно дете, толкова повече се развиват неговите знания и умения за четене с разбиране. В тази статия представям как чрез две свои иновации стимулирам четенето на учениците, с което целя да се повиши и тяхната успеваемост в часовете по български език и литература.

Непосредствено преди постъпването на детето в първи клас играта има приоритетно място в живота му. През началния училищен етап тя не губи своята сила, а продължава да проектира изключителното и специфичното свое влияние върху личността на малкия ученик. За съжаление през това време от развитието му играта остава на заден план, ученикът има много да учи и да се упражнява.

През началния училищен период играта не бива да има съпътстваща роля, да й се отреждат подпомагащи функции, а да има достойно място в учебната дейност на малкия ученик. Детето иска да бъде откривател, изследовател и именно тази предпоставка, определяща характера на неговите усилия, лежи в основата на неговото учене.

Съвременният ученик живее във века на информационните технологии, появяват се много предизвикателства пред учебната дейност и като цяло в образователната система у нас.

Продуктивното взаимодействие в процеса на обучение предпоставя процесите на активно учене. Ученикът е активен участник като субект в процеса на обучение, за което е важно да вижда приложимостта на това, което учи, а още повече се интересува и от начините, които му предоставя учителят как да учи.

В тази посока за да се постигне успешна учебно-възпитателна дейност в началното училище, е необходимо вътрешният ориентир да бъде насочен към опита на детето, към неговия откривателски дух, към неговото ентусиазирано изследователско търсене. Ефективната педагогическа и методическа работа в това отношение зависи изцяло от онова, което е много добре познато на детето, а това е играта. Несъмнено тя активизира способностите на малкия ученик за самостоятелно мислене и справяне с възникналите училищно-обучителни и житейско-индивидуални предизвикателства. Натрупаният игрови опит, формиран през предучилищния период, не бива да се игнорира. По-скоро трябва да приемем, че ученето и играта имат равностойно място в процеса на обучение в началното училище и че ученето се подпомага от играта „Малкият ученик се учи по-добре, докато играе“ (Дечев, 2015).

Чрез игрови методи учениците могат да развиват важни умения, като решаване на проблеми, работа в екип и адаптивност.

Първата дейност, с която искам да подтикна учениците да четат с желание и интерес, е да ги запозная с един текст от читанката, където „Слънчо и Таласъмчо играят на криеница“, който е глава от книгата-игра на Никола Райков „Голямото приключение на малкото таласъмче“. Точно така, книга-игра.

Когато бях ученичка и нямаше масово електронни игри, се развличахме с такъв тип четиво. По мое време книгите-игри бяха доста модерни и училищната библиотека беше доста богато заредена с тези книги. Какво представлява книгата-игра? Книга-игра – това е литературна форма, в която пред читателя се поставят значими избори и в зависимост от решенията му сюжетът се развива и завършва по различен начин. Тоест, за да можем да определим нещо като книга-игра, в най-общи линии това трябва да е художествена литература (роман, новела, повест, разказ – без значение, дори сме виждали и интерактивни стихотворения) и да има игра, т.е. избори и игрални механики, вследствие от които да има възможност за различни резултати, и в контекста на книгите това е разлика в повествованието, в сюжета.

Книгите-игри придобиват популярността си като приключения за ролеви игри и почти винаги читателят се отъждествява с лирическия „аз”. Самите книги-игри са разделени на глави (наричани епизоди), обикновено много на брой и кратки. Те не се четат един след друг, като при нормална книга. Избори какво да направи героят се дават в края на някои от епизодите, например:

„Ако искаш да приближиш непознатия и да го заговориш > Иди на 123; Ако предпочиташ да залегнеш в снега с надеждата, че не те е забелязал > Иди на 223”.

В зависимост от решението, което читателят вземе, той продължава да чете на посочен друг епизод. Това е основата на жанра и много книги-игри имат само тази игрална „механика” в тях – такава е популярната в САЩ поредица „Избери своето приключение” (Choose your own adventure) и дори в тази проста и достъпна за всички форма, успяват да обединят магията на четенето с възможността да си част от приключението, което те кара да четеш с още повече внимание, интерес и въображение.

Към тази проста формула често се добавят други механики, например зарове и шанс, логически загадки, дневник на приключението, избор и развиване на умения и показатели на героя, предмети, кодови думи, движение по карта и какво ли още не, като у нас в края на 90-те дори стана популярен специфичен хибрид между книгите-игри и настолните игри, наричан „страт” (от „стратегическа книга-игра”).

Вярно е, че книгите-игри от миналия век не само в България, но и по целия свят бяха основно ориентирани към детската и юношеската аудитория. В последните години обаче се наблюдава тяхното възраждане именно от тези вече пораснали деца, които са отраснали с тези книги. Зародилата се „нова вълна” до голяма степен е ориентирана към фенове на жанра, които сега са на зряла възраст. В България това явление започна през 2011 година и в момента можем да се наслаждаваме на изключително разнообразие – от „Голямото приключение на малкото таласъмче” на Никола Райков за възраст 3-8 години (с която той съвсем наскоро спечели приза „Най-добър детски фантаст за 2013 г.“ и номинация за „Еврокон“), през класическите героични приключения за юноши, до преводния ужас в Лъвкрафтски стил „Съновидение” на Емануел Керо и историческия интерактивен роман „Калоян и Златният печат” на Георги Караджов.

След като запознах своите ученици с главата на Райков от читанката, след това ги запознах с трите книги от поредицата, които имах. Прочетох им първа глава от първата книга, след това те решиха как да продължи нашият герой и така прочетохме до първия край книжката в клас. Децата бяха много впечатлени от информацията за съществуването на такава книга-игра.

Също им направи впечатление, че за разлика от другите книги тази има и следговор, в който авторът и книжката спорят и предлагат общи съвети към четящите деца за забавления и предизвикателства, които да направят към някои от главите. Разбира се, че изпробвахме някои от предизвикателствата. Играхме на криеница, като децата пееха и песничката на Таласъмчо, докато мижаха. Направихме и предизвикателството от втората книга, в която се искаше да направим макет на солетената страна от истински солети и след това да си организираме състезание по надгризване със солети. Ами направихме го и имахме щастлив победител.

След част от тези игри интересът нарасна неимоверно. Всички искаха да имат книгата и да я четат, нещо, което не бях виждала досега, книга да предизвика такъв интерес у учениците. На следващия ден учениците споделиха, че са си поискали за подарък, кой от Дядо Коледа, кой за рождения си ден, да получи поредицата на Никола Райков. Останах много доволна, защото явно си бях свършила работата добре, подтикнах децата сами да искат да четат. Около Коледа поисках да си закупя и други поредици на автора, както и една от настолните му игри и останах приятно изненадана да разбера, че всички книги на автора ги има в интернет с възможност да бъдат свалени и четени безплатно. Естествено, веднага споделих тази информация с моите ученици и вече имах възможност да ангажирам целия клас с четене на въпросните книжки. Тук вече децата имаха по-голям избор на книжки и герои и всеки споделяше прочетеното със своите съученици, като обсъждаха коя книжка четат, до коя глава са стигнали, избираха си предизвикателства, които да направят, и кодове, които да дешифрират. След месец си планирах и следващата дейност, която да продължи да държи интереса на децата към четенето.

Втората ми дейност бе да организирам онлайн среща с автора Никола Райков, който с готовност прие поканата ми да се включи в нашата класна стая.

Гостуването на ролеви модели в класната стая обикновено е много въздействащо за учениците, а запознанството с истински писател може да промени цялостно отношението им към книгите и четенето.

Ето защо положих усилия и организирах онлайн среща със съвременен автор в класната стая, какъвто е Никола Райков. След време можем да се свържем с конкретно издателство, чиито книги четем заедно с децата, или пък да потърсим вече съществуващи кампании, насърчаващи четенето, като “Писател назаем”.

Писателят си поговори с децата и ги въвлече в дискусия. Той им разказа от какво черпи вдъхновение и как протича писателският процес при него. Сподели специалната история зад написването на дадена книга. След това чуха и първи новината за предстоящото излизане на втората книга за дугулите „Дугулите и нашествието на бумбаците“, като той им разказа за книжката и им показа трейлър за нея. Децата с много желание и интерес си задаваха въпросите, като направиха и свое предложение към автора да създаде книга-игра с всички свои герои от другите книжки като в мултивселената на Марвел.

Когато приключи онлайн срещата ни с автора, обсъдихме с учениците впечатленията им, след като гостът си отиде. Разказаха какво им е харесало, какво ги е изненадало, какво ги е впечатлило и разбраха, че четенето може да е забавно и интересно.