Настоящата статия акцентира върху развиване на логическото мислене и формиране на компетентности за частите на речта във 2.клас, ролята и приложението на мисловните карти в обучението и за развитието на учениците.
Усвояването на българския език е главна и основна задача на съвременното училище. Осъществяването й, разбира се, няма как да стане без обучението по български език. За успешното протичане на езиковия урок най-важно условие е избраният технологичен процес да е на разбираем за учениците език и да е наситен с подходящи за тях дейности и занимания.
Учебният предмет Български език и литература в началния етап на основната образователна степен се характеризира с някои специфики, главна от които е, че има комплексен характер. Езиковото и литературното обучение се осъществяват в единство, тъй като основните цели в началното училище са свързани с овладяването на четенето и писането като взаимно обусловени речеви дейности. Обучението по български език осигурява основата на правилното писане, а чрез обучението по литература се усъвършенстват уменията за бързо четене с разбиране. Езиковото обучение е ориентирано към изучаване на езикови факти и явления и към усвояване на основните правописни и пунктуационни норми на българския език. Главният очакван резултат от началното обучение по български език е малките ученици да придобият компетентности за ефективно участие в комуникация чрез реч, т. е. обучението има комуникативноречева ориентация (Танкова, 2016).
Обучението по български език в началното училище има пропедевтичен характер – то подготвя учениците за изучаване на езика като система в прогимназиалния етап на основната образователна степен. Въпреки това в учебните програми по Български език (от 2. до 4.клас) фигурира колона „Основни нови понятия“, която е включена към учебното съдържание, и в нея са фиксирани понятията, с които учениците трябва да се запознаят в началния курс на обучение и с чиято терминология трябва да боравят.
Съвременното езиково обучение се гради върху три основни подхода:
- системно-структурен;
- речево-комуникативен;
- функционално-стилистичен (Танкова, 2016).
Обучението по български език в началното училище се учи като система и учениците осъзнават основните езикови единици, които изграждат тази система.
В началното училище се поставят основите на езиковата грамотност. Езиковото обучение приоритетно е насочено към изграждането на умения да се създава граматически правилна и стилистически точна реч. Ето защо в учебното съдържание по български език доминиращо място е отделено на онези езикови знания и умения, които са в основата на правилното изразяване чрез устна и писмена реч. Формиране на езиковите понятия в началното училище се осъществява на три равнища – допонятийно, емпирическо и теоретическо равнище.
Във 2.клас се задълбочават усвоените фонетични и синтактични знания и умения. Те започват да си служат с определения. Второкласниците постепенно преминават от допонятийно равнище към емпирично равнище на овладяване на езика. Това им дава възможност да се справят и с елементарни задачи, свързани с формалното изграждане на изречението.
Второкласниците с богата речева практика не се затрудняват и при овлавдяването на граматическия род. Достатъчно е те да свържат съответното съществително име или прилагателно име с една от трите помощни думи „един, една, едно“, например: един прозорец (мъжки род), една гора (женски род), едно огледало (среден род).
Уменията да определят граматическия род и число на съществителните имена учениците прилагат и при определянето на граматическия род и число на прилагателните имена. Вниманието им се насочва към разликите във формите на прилагателното, например: зелен, зелена, зелено, зелени.
По същия начин второкласниците наблюдават и промените на глагола по число, например: пея – пеем; играя – играем и т. н. Така постепенно учениците навлизат в граматическите структури на думата, което развива тяхното лингвистично мислене.
Във 2.клас учениците изучават и видовете съществителни имена. Те се научават да правят разлика между съществително нарицателно и съществително собствено име като отговор на въпросите „Какво е това?“ (топка, раница, тетрадка, училище и т.н .) и „Кой е?“, „Коя е?“ (Иван, Мария и т.н.). Същевременно второкласниците усвояват и умалителните съществителни имена, като си помагат с помощните думи „малко“, „мило“. В училищната практика умалителните имена често се определят като „съществителни, които назовават малки предмети“, но подобна дефиниция провокира неточности, тъй като децата погрешно могат да определят като умалителни съществителни имена думи като „мравка“, „копче“ и т.н. Затова е по-добре да се използва изразът „умалени предмети“, който изисква съотнасяне от типха „орех – орехче“; „куче – кученце“; „коте – котенце“ и т.н. (Танкова, 2016).
В началната училищна възраст мисленето е централно в психическото развитие на детето и става определящо в системата на другите психични процеси. Под влияние на учебната дейност се прави преход от нагледно-образно към словесно-логическо мислене. Детето вече е в състояние да прави прости умозаключения, не е толкова подчинено на нагледно възприеманата ситуация. Наред с ежедневните понятия у детето започват да се формират научни понятия, характеризиращи се с обобщеност, осъзнатост, произволност, систематичност. Малкият ученик може да усвои съществените признаци на едно или друго понятие, но при насочването му към конкретни обекти се опира на външния им образ (Лазарова, 2022).
За да може детето да овладее собствената си мнемонична дейност, е необходима целенасочена работа, специално организиране на логическата памет и волевото запомняне. Именно затова е изключително важен подобърт на методи и средства за улесняването на тези процеси у детето и за развитието на неговото логическо мислене. Така например мисловните карти са много подходящи, тъй като те представят информацията нагледно-образно и същевременно показват взаимовръзките между различни явления, процеси. Това влияе изключително ефективно върху мисловните дейности на учениците и превръща ученето в забавление за тях.
Мисловните карти са схема, карта, изображение и се създават, за да представят информация, идея или план за действие. Те са нагледно помощно средство на мисълта и именно оттам носят и името си. Те са средство, което може да послужи за структуриране, анализ, събиране, синтезиране, научаване и генериране на нови или съществуващи идеи.
Понятието „мисловна карта“ (от английски Mind Map), наричани още „интелектуални карти“ или „карти на знанието“, се определя като „удобен начин за изобразяване на процеса на общото системно мислене с помощта на схема“ (Алексиева, 2015).
С помощта на мисловните карти информацията се визуализира по нов начин, което позволява по-доброто ѝ възприемане и разбиране.
В процеса на учене мисловните карти са метод за запомняне, възпроизвеждане и преговаряне, който повтаря т.нар. „вътрешни“ карти на ума, защото спомагат за „освобождаване“ на мисленето от ограниченията на традиционното линейно водене на записки, което се използва масово в училище. Ефективността на мисловната карта е в нейната динамична форма. Тя се разчертава във формата на мозъчна клетка и целта е да насърчи мозъка да работи бързо и ефективно в стила, в който това става в природата. Мисловната карта може да се използва за: учене; планиране; творчески дейности; разработване на проекти; търсене на решения при възникнали проблемни ситуации и т.н. Те са много подходящи за използване при четене, преговаряне на учебно съдържание, водене на бележки, подготовка за изпити и др.
Основни характеристики на метода „мисловни карти“ са:
- обектът, който е фокус на вниманието, се откроява като централно понятие;
- основните теми на мислене излизат от централното понятие като клони;
- клоните включват ключово изображение или ключова дума, изписани върху свързана с централното понятие линия;
- второстепенните теми също се изобразяват като разклонения на клоните от по-високо ниво;
- клоните се свързват в мрежовидна структура (Чолакова, 2022).
Мисловните карти като метод могат да се използват в различни аспекти при организиране на процеса на обучение:
- при представяне на ново учебно съдържание;
- за осмисляне и визуализиране на идеи, концепции, теории, понятия, процеси т.н.;
- за организиране и интерактивно представяне на дадена тема от учебната програма;
- за изготвяне на презентации, свързани с учебния материал;
- за по-лесно запомняне на постъпилата информация от страна на учениците.
Прилагането на този метод на обучение помага на преподавателя да представи информацията по нов и различен начин на своите ученици. Мисловните карти насърчават изобретателността, а това има положителен ефект върху постиженията на учениците.
Мисловните карти могат да бъдат ефективно средство за подпомагане процеса на овладяване на знания и умения в обучението по български език. Приложението на мисловните карти в обучението по български език води до разнообразяване на начина на преподаване, подобряване на преподавателските умения, разширяване на спектъра на използваните педагогически похвати и появяване на нови, по-големи възможности за въздействие върху учениците. Едновременно с това те създават условия учителят да представя учебното съдържание по занимателен и атрактивен начин, който да ангажира вниманието и да е насочен към интересите и потребностите на учениците.
Приложението на мисловните карти повишава мотивацията за учене и засилва интереса на учениците към учебния предмет. От труга страна, приложението на мисловните карти в обучението позволява на учителя да демонстрира своите професионални и личностни качества, внасяйки положителни промени в организацията на учебния процес. Чрез приложението на мисловните карти в обучението се спомага за достигане на трайни знания у учениците.
Приложението на мисловните карти в обучението по български език във втори клас може да бъде изключително полезно за развиване на логическото мислене и формиране на комепетентности за частите на речта. Чрез тях учениците нагледно могат да проследяват връзките и отношенията и да достигат до нови знания, създават се благоприятни условия за обучение и личностно развитие, като учениците едновременно учат и се забавляват, мислят и правят взаимовръзки, запомнят и анализират, изследват и откриват. Те са активни в ученето, а всичко това стои в основата на развиване на логическото им мислене и формирането на компетентности.
Лиляна Топчиева, старши учител в ОУ „Васил Левски“, гр. Златоград