Педагогическа технология за развитие на уменията за писане на есе

Есето е вид „лично послание, размисъл символ, метафора”, което е толкова по-значимо, колкото е по-богата културата, житейският опит, езиковите и културните познания на автора. В този смисъл писането на есе от ученика е в пряка връзка и с получените литературни знания. Есето е именно начин литературата да бъде видяна и осмислена като култура.

Овладяването на есеистичния тип реч е дълъг процес. Неговото начало може да се положи още в средния курс /V–VII клас/, когато се създават условия ученикът да се постави в ролята на автор, който да създаде собствен текст /без това да се абсолютизира на този етап, тъй като учениците са още малки, липсват им възможности за осмисляне на наблюдаваните явления и факти, недостатъчен е житейският им опит и теоретичната им подготовка/. В VII–VIII клас есеистичните опити биха могли да се насочат към писмено изразяване на емоционално отношение към даден обект или впечатление от него, случка от ежедневието, отношение към литературен герой или творба, като се поставя акцент върху нравствената оценка и изводи.

На тази възраст учениците биха могли да бъдат запознати и с някои особености на есеистичния изказ, да се изисква спазването им при писане /напр. обхват на темата, искреност в разсъжденията, пренасяне на литературните знания в контекста на темата и т.н./. В края на обучението учениците трябва да имат в някаква степен увереност в собствените възможности за писмено изразяване на мнение по някакъв проблем.

Работата върху есето като учебен жанр може да започне с уводен урок, в който с помощта на обяснително-илюстративен подход да се въведе понятието „есе” и да се запознаят учениците с историята на европейското и българското есе чрез прочит на образци. Важно е още тук да се установят особеностите на есето и да се открият приликите и разликите между отделните видове есета (литературно-научно, художествено, публицистично или ако приемем определенията на П. Алексиев, в зависимост от целта на разсъждението имаме: есе-рефлексия; есе-казус; есе-апел).

В следващи часове се поставя акцент върху умението на учениците за ориентиране в речевата ситуация чрез предоставяне на ученически есета. Формулират се критериите за успешно есе и учениците имат задача да открият спазени ли са и доколко най-важните показатели (напр. целенасоченост, ясно формулирана идея, умение за реализация в съответствие с речевата ситуация и речевото намерение на пишещия (микротеми, абзаци, последователност, убедителност на изложението и т.н.).

Целенасочено и преднамерено може да се работи и в часовете по литература, в които чрез интерпретация на художествените текстове учениците да достигнат до общозначими обобщения за човека и човешката същност, за отчуждението му от природата, за съхраняване (или губене) на нравствени ценности, за хармонията вътре в нас и около нас и т.н. Литературата за VIII клас дава много възможности за заглавия и теми за есе („Любов и омраза”, „Дългът към рода и дългът към сърцето”, „Смелостта е винаги изход”, „Аз и моите родители”, „Какво ще ми липсва, ако „животът поиска” да замина за чужбина?”, „Домът – моята сигурност и сила”, „Природата – огледало на душата”, „Доброто и злото”, „Детското страдание – вчера и днес”, „Да можеш или да имаш?”, „Може ли да се пребориш със себе си?”, „Кои три неща ще дадат смисъл на моя живот?”, „Кой е по-силен – човекът или природата?”, „Как си представям моята среща с извънземни?”).

Интересно поставя тези проблеми Й. Радичков (изборът на тема за „Доброто и злото” може да се обвърже с една добра интерпретация на разказа „Нежната спирала” например). Къс разказ с малко герои и събития, случващи се за кратко време, но в него водещи са преживяванията и вътрешното осмисляне на една случка. Привидно ловджийският разказ се оказва всъщност психологическо и философско повествование за природата и за човека като част от нея. Писателят внушава, че вътрешният свят на личността е под силното въздействие на съвършената Природа и това се осъществява неусетно за самия човек (безпомощен и безсилен да разгадае докрай тайните на битието). От реакциите на учениците е очевидно, че са възприели художествения текст по-дълбоко, не са останали при случката и ловците-герои. Създаденото емоционално настроение може да се подсили, като се акцентира върху контраста. От една страна, върху природната картина (зима, студ, снежна белота, зимно небе, чистота, красота). По правило природата ни облагородява, връща ни хармонията, добротата, способността на сетивата да видят красотата, способността да променим отношението си към видимия свят, да бъдем добри. Доброто е нравствено понятие с много широк обхват. То е абсолютна духовна потребност в потока на самия живот (следователно, ако човек иска да живее, трябва да култивира доброто в себе си).

Обратно обаче на очакванията, човекът е носител на дисхармония, на зло (присъствието му сред зимната природа е свързано с лов – смърт, насилие, агресия). Налага силата и въображаемото си превъзходство над природата. В текста природата и хората съществуват като че ли независимо един от друг, няма единение, няма сливане. Има дистанцирана враждебност, сякаш природата предусеща човешката агресивност. Високомерни, мрачни, недоволни, хората извършват посегателство над природата (конярят, мъжът със сините очи). Така за пореден път човекът открива злото, което носи в себе си (конярят безпричинно перва с камшика си „храста през лицето”; обсебеният от ловна страст човек причинява ненужна смърт, защото душата му е мъртва, не е убежище на доброто). Един-единствен изстрел отеква в ледената пустош, но той е достатъчен, за да наруши хармонията между небето и земята и да отнеме частица живот (гълъбът е соларен знак, миролюбива божия птица, символ на доброто и справедливостта). Изстрелът на човека унищожава всичко това. Доказва се за пореден път, че не може да се постигне хармония там, където човешката ръка се намесва грубо и нарушава виталния природен кръг.

Насилие, грубост, агресия, себичност, злоба – това демонстрира човекът, не научил никакъв урок от постъпките си. Посегателството срещу живота всъщност е насилие срещу хармонията в света, намеса в природните закони и злина за самия човешки род. Защото, ако нашият живот има някакъв смисъл, не е ли той преди всичко в усилията (и надеждите) да премахнем злото и да дадем шанс на доброто?! (Поставя се този въпрос за размисъл). Писателят постоянно насочва вниманието на читателя към устойчивите народни виждания за добро и зло (тема, която по-късно се предлага като заглавие на есето).

Обобщава се отново всичко, като се търсят отговори на въпросите: Какво ни кара да се насочим към този проблем; Интересува ли ме този проблем, какво ще бъде моето лично твърдение /теза/, Как да го напиша, за да убедя всеки, който ще прочете написаното от мен есе, и т.н. С цел активиране и насочване мислите на учениците може да се пристъпи към създаването на т.нар. лексикална мрежа (избира се смислов център – дума или словосъчетание с ключова позиция по отношение значението на заглавието и се записват всички думи, словосъчетания, пословици, сентенции, които спонтанно хрумват във връзка с нея).

Фигура 1.

Така създадената мрежа може да бъде добра смислова опора за изграждането на текста на есето. След като определим най-общо посоката на нашите размисли (ръководени от заглавието, разбира се), може да запишем поредица от твърдения, въз основа на които ще оформим своя текст (тези твърдения ще се използват дословно или по смисъл).

Ако заглавието на есето е формулирано като въпрос, твърдение или предполага избор на становище, може да се направи обсъждане и да се набележат аргументи както в подкрепа на мнението, което застъпваме, така и възможните доводи против него. Този подход (по-сложен), от една страна, помага да защитим по-убедително своята позиция „за”. От друга – разсъжденията в посока против може да станат част от нашето изложение, като се стремим да ги опровергаем и така да засилим въздействието на текста върху читателя.

Един от познатите начини да мобилизираме мислите на учениците в определена посока е съставянето на план. В него вниманието е насочено в две посоки: съдържанието, което да подберем в съответствие със заглавието, и последователността на твърденията и доказателствата. Планът може да се оформи въз основа на лексикалната мрежа, на формулираните въпроси или твърдения, може да е обобщен или подробен и все пак е само една опора, без да е абсолютно задължителен.

Редно е да се помисли как ще изкажат своите размисли, как ще ги подредят, за да бъде тезата обоснована, а текстът интересен за читателя. Може да се набележи къде е подходящо да се прави описание, къде може да се опише събитие, случка; уместно ли е да включим риторични въпроси или да привлечем вниманието на читателя с възклицания напр. и т.н. Трябва да ни ръководи единствено стремежът да представим убедително и интересно мнението си. Подчертава се отново, че впечатлението за оригиналност се създава преди всичко от нашата искрена индивидуална гледна точка към това, за което пишем.

Оформянето на текста като завършена цялост се свързва с умението да пишем само по поставената тема, без да се разширява нейният обхват, без да се „разводнява” или подменя. Как ще започнем и как ще завършим са много важни етапи (те са смислово най-натоварени по отношение на изразената позиция, но също и по отношение желаното въздействие върху читателя).

Необходимо е да се прави разлика между изчерпателност и завършеност на текста. Изчерпателно е подробното, пълно, обстойно изложение по даден въпрос, което го обхваща изцяло. Безспорно есето не може да изчерпи разглеждания проблем, но текстът трябва да бъде завършен, т.е. да показва, че авторът е приключил своето изказване.

Ако сме работили достатъчно ефективно, емоционално сме ангажирали ученика, заглавието е дало достатъчно силен тласък на мислите и чувствата му, ще видим ученици, които пишат с увлечение и вдъхновение.

Текстът внимателно трябва да се прочете и да се прецени къде и как да се редактира (с цел да се подобри в стилно отношение). Проследява се структурата на написаното есе (свързаност на началото, основното изложение и заключителните думи), създава ли текстът впечатление за цялост: основна теза, аргументи за доказването на една теза е възможно да се използват една, две или повече аргументативни вериги според обстоятелствата и изискванията на темата, доказателства (подкрепящи аргументите с конкретни примери, наблюдения, случки и т.н.). Съсредоточено ли е написаното по поставената тема, допускат ли се клишета, повторения; къде и как са използвани различните типове текст (разсъждение, повествование, описание). Всичко това съдейства за яснота у ученика по отношение технологията на конструиране на този тип текст.

Самите езикови конструкции също внимателно се проследяват (словоред, ясна или неясна, незавършена мисъл, неуместна употреба на думи и изрази и др.). Личното удовлетворение, постоянният интерес са добри мотиви за усвояването на есето като алтернатива на интерпретативното съчинение в домашни, класни и зрелостни писмени работи.