Настоящата разработка разглежда възможностите за формиране на екологична култура у деца в предучилищна възраст чрез използване на елементарни природни опити в образователния процес. Чрез практически дейности, съобразени с възрастовите особености на децата, се развиват познавателни умения, формират се положителни нагласи и се изгражда отговорно поведение към природната среда. Представени са конкретни примери за опити и анализ на резултатите от тяхното приложение в педагогическата практика. Изводите потвърждават, че преживелищното и активно учене е ефективен път към изграждане на начална екологична култура.
Въведение
В съвременния свят опазването на природната среда е глобален приоритет. Началото на изграждане на екологична култура трябва да започне още в детската градина. Ранното детство е периодът, в който децата развиват най-силно своята наблюдателност, любопитство и желание за откривателство. Именно в този етап се създава основата на ценности, свързани с отговорност към природата. В този контекст прилагането на елементарни опити с екологична насоченост в педагогическата практика е ефективен метод за възпитаване на чувствителност към природата и устойчиво поведение. Разнообразните екологични методи и техники стимулират познавателните интереси на децата, желанието им да научат повече за нуждите на живите същества, за да се научат правилно да се грижат за тях и по силите си да участват в защита на природата като цяло.
Играта, като водеща дейност, започва да придобива признаци на трудова дейност, по време на която децата изграждат, създават нещо необходимо в ежедневието. В играта става важно спазването на установените правила. Такива игри формират елементарни трудови умения у децата, развиват практическо мислене. Детето се развива, развива способността да планира своите действия, усъвършенстват се ръчните движения, умствените операции, идеите и въображението. Активно се развива мотивационната, когнитивната, комуникативната сфера, творческото, когнитивното, афективното въображение, вниманието и паметта стават произволни, умствените действия се подобряват, самосъзнанието се формира до края на предучилищното детство.
Цел на изследването
Формиране на начална екологична култура у децата от предучилищна възраст чрез системно прилагане на елементарни природни опити в образователната среда на детската градина, като се изследва влиянието на практическите дейности върху изграждането на знания, умения и положително отношение към природата, както и върху стимулирането на познавателната активност и наблюдателността на децата.
Това е важно, защото именно в предучилищната възраст се полагат основите на ценностната система и навиците за отговорно поведение, а ранният досег с природата чрез опити формира трайна екологична култура, която децата пренасят и развиват през целия си по-нататъшен живот.
Задачи
Задачите на екологичното образование на децата от предучилищна възраст са:
1. Да се насърчи когнитивното развитие на децата.
Решения:
- да продължи запознаването с живота на животните и растенията в различни условия, да разшири разбирането за обекти и явления от неживата природа;
- продължават да рационализират натрупаната и получена информация за света;
- да се покаже значението и ролята на причинно-следствените връзки в нашия свят;
- да доведе децата до съзнателното разделяне на животните на диви и домашни, растенията – на култивирани и диви;
- да се покаже взаимовръзката и взаимозависимостта на живата и неживата природа, сезоните, техния ритъм; наблюдават и записват сезонните промени и тяхното влияние върху живота на природата и човека.
2. Укрепване на когнитивното отношение към света.
Решения:
- създават се условия за самостоятелна познавателна дейност; редовно провеждане на образователни семинари;
- създава се развиваща предметна среда;
- запознават се с различни начини и източници на информация, показват тяхната роля и значение в човешкия живот.
3. Формиране на внимателно и творческо отношение към света чрез развитие на основите на екологичната култура.
Решения:
- формиране на чувство за отговорност за съдбата на нашата планета, целия живот на нея;
- да се активизира самостоятелната дейност на децата за опазване и увеличаване на богатството на заобикалящата природа;
- създаване на условия за естетическо възприемане на природата чрез различни видове изкуство.
4. Развиване на емоционална отзивчивост към естетическата страна на заобикалящата реалност.
Решения:
- създават се ситуации за съзерцание на красиви гледки и природни обекти;
- да развият способността да се наслаждават на разнообразието и елегантността на формите, цветовете, миризмите и звуците на природата, да се покаже на децата красотата на всички периоди от деня;
- възпитава се отношение към природата, желание да защитават и съхраняват нейната уникална красота;
- да се помогне на децата с помощта на произведения на изкуството да почувстват възхищение от онези прояви на живота, които не са забелязали преди (красотата на добре познати неща: зеленчуци, плодове, цветя, дървета, природни феномени);
- да обръщат внимание на изразните средства, с помощта на които художниците предават състоянието на природата;
- да се запознаят с творчеството на местни поети, художници;
- активно включване на родителите.
Методи на работа
- Наблюдение и експеримент – чрез системни наблюдения и провеждане на елементарни природни опити децата изграждат първоначални представи за явленията и връзките в природата.
- Образователни игри – дидактическите и сюжетно-ролевите игри създават емоционална нагласа и мотивират децата да участват активно в екологични дейности.
- Демонстрации и групова работа – педагогът показва начини за грижа към растения и животни, а децата изпълняват дейностите съвместно, като се учат на сътрудничество и споделяне на опита.
- Разговори и дискусии – кратки беседи преди и след опита, в които се обсъждат наблюденията и се формулират изводи, подпомагащи изграждането на екологични понятия и ценности.
- Портфолио на децата (рисунки, дневник на наблюденията) – събиране на снимки, рисунки, наблюдения и резултати от опитите в индивидуални папки, които проследяват развитието на екологичната култура и личния напредък на всяко дете.
Практическа реализация
В рамките на учебната година бяха проведени поредица от опити с деца на възраст 5–6 години:
- „Покълване на бобено зърно“ – децата проследиха как от семето се появява растение, какво е необходимо за неговия растеж (вода, светлина, топлина).
- „Пречистване на вода с естествени материали“ – демонстрация на филтриране на вода с природни материали (пясък, камъчета, активен въглен).
- „Какво става с боклука?“ – наблюдение на разлагане на био– и небиоотпадъци (ябълкова кора, найлон, пластмаса).
- „Растенията пият вода“ – чрез оцветяване с хранителни бои децата видяха как водата се придвижва по стеблото.
Резултати
- Повишен интерес към природните процеси
- Изградени начални представи за значението на чистата вода, въздух, почва
- Развити умения за наблюдение, анализ и съпоставка
- Формирани навици за екологично поведение
- Осъзнаване на нуждата от опазване на природата
Заключение
Елементарните опити в детската градина са не само инструмент за познание, но и силен възпитателен ресурс. Те подкрепят формирането на екологична култура чрез преживяване, активност и емоционално включване. Чрез системна и целенасочена работа децата изграждат устойчиво отношение към природата, което е основа за отговорно поведение в бъдеще.
-
- Василева, М. (2020). Екологично възпитание в детската градина. София: Булвест 2000.
- Попова, А. (2018). Детето и природата: Педагогически аспекти на екологичното образование. Велико Търново: Университетско издателство.
- Тончева, С. (2019). Елементарни природни опити в детската градина. // Предучилищно възпитание, бр. 4, с. 12–17.
- МОН (2022). Наръчник за прилагане на образователни политики по устойчиво развитие в ПУВ.
- Национална програма „Участвам и променям“ – МОН, 2021.
- Даниела Бакалова
ДГ „Йорданка Николова“ – с. Плетена, общ. Сатовча, обл. Благоевград