Иновативни мултикултурни практики в часовете по литература в XII клас

Представя се експеримент за създаване и апробиране на технология за овладяване на знания и умения в обучението по литература – възприемане на смисли от художествени творби, умения за тълкуване на различни като тематичен, ценностен, проблемен и жанров избор текстове, формирането на мотивация за четене, развиване на умения за публично общуване, логическо и емоционално въздействие чрез речта, както и да се провери ефективността на технологията в училищната практика. Акцентът се поставя върху иновативни мултикултурни добри практики в обучението по литература в ХІІ клас, използвани и пряко, и адаптирано чрез изучаване, създаване, обобщаване и разпространяване. За опора служат теоретични постановки и педагогически идеи и обобщения. А осмислянето на практиката води до развитие на теорията.

1. Въведение

Обучението по български език и литература в гимназиалния етап, и по-конкретно в XI-XII клас, е от особено важно значение, защото е свързано не само с подготовката за предстоящия задължителен зрелостен изпит, но и с усилията, насочени към цялостното личностно развитие на учениците. Един от основните проблеми в обучението по български език и литература в съвременното училище е този за мотивацията за четене и уменията за публично общуване – изказване пред аудитория, логическо и емоционално въздействие чрез речта, състезателно начало (Глушкова, 2018: 22).

Изучаваното учебно съдържание по БЕЛ може да бъде изцяло подчинено на придобиването на умения и прилагането им на практика. Учебните дейности могат да създават възможности за самостоятелно решаване на проблеми чрез изследване, проекти, проучване, доклади, решаване на казуси и т.н. Учителят и учебниците обаче не трябва да бъдат единственият източник на информация.

Тук е и новата роля на учителя, който да организира учебната среда; планира учебните дейности; подбира методите, подходите и образователните ресурси; обогатява образователния процес със ситуации, близки на реалните. Промяната на фокуса в преподаването е към интегрирано междупредметно взаимодействие; практическа насоченост на обучението; ориентация на обучението към резултатите; прилагане на иновативни подходи и практики в процеса на преподаване и учене.

Традиционният метод на обучение остарява и всеки може лесно да се увери в това. Затова и ставаме свидетели на навлизащи нови, модерни практики, които действат на различен от досегашния принцип. Много от тези системи са все още на експериментално ниво, но показват потенциал и обещаващи резултати.

2. Цел

Целта на експерименталното изследване е да представи рефлексия на добра педагогическа практика, най-доброто от всекидневната работа с учениците и за което може да се покажат резултати. Работата систематизира и представя конкретна успешна преподавателска дейност от позицията на познания върху съвременни педагогически и методически разбирания. Собствената практика е по посока на подготовката и провеждането на учебно-възпитателния процес. Акцентът се поставя върху иновативни мултикултурни добри практики в обучението по литература в ХІІ клас, използвани и пряко, и адаптирано. Представят се проверени и усъвършенствани техники и технологии, теоретични идеи, устойчиви положителни резултати, които са важен белег на добрата педагогическа практика, изпробвани новости, разрешаване на констатирани проблеми в практиката. Анализът се съпътства с доказателство – тест, представящ положителни резултати. Обсъждането на добрия опит е аргументиран чрез изходни постановки, реализация на целите, приложение на методи, техники, ресурси, описание на дейностите. Темата е свързана с прилагане на иновативни мултикултурни практики в обучението по литература, методи и техники за обучение, за възпитание, за насърчаване на интереса на учениците, развиване на специфични знания, умения и компетентности; разработване на ресурси (работни задачи, презентации), използване на ИКТ в обучението, извънкласна дейност.

3. Хипотеза

Ако в часовете по литература се разработят, апробират и приложат подходящи иновативни мултикултурни практики на преподаване, съобразени с възрастовите характеристики и индивидуалните особености на изследваните ученици, то може да се очаква разширяване и затвърдяване на литературните компетентности на учениците и по-високи резултати в обучението по литература.

4. Предмет на изследването

Целесъобразността и ефективността на прилаганите иновативни мултикултурни технологии на преподаване в часовете по литература.

5. Обект

Обект на педагогическото изследване е процесът на обучение по литература в 12.клас, свързан с усвояването на знанията и уменията на дванадесетокласниците за възприемане на смисли от художествени творби, за тълкуване на различни като тематичен, ценностен, проблемен и жанров избор текстове, свързани със социокултурните и литературните компетентности на учениците.

6. Обхват

31 ученици от XII клас – 17–19-годишни.

7. Хронологични рамки на изследването

Експерименталното изследване е с продължителност 6 месеца: от м. септември 2024 г. до м. февруари 2025 г. През м. септември 2024 г. се проведе Констатиращият етап на експерименталното изследване чрез контролна работа с тест за установяване на входно равнище. От м. септември 2024 г. до м. февруари 2025 г. се проведе Формиращият етап на експерименталното изследване чрез прилагането на иновативни мултикултурни практики в обучението по литература. През м. януари 2025 г. се проведе Контролният етап на експерименталното изследване чрез тест за установяване на междинното равнище в обучението на учениците, или т.нар. Класна работа №1, а през м. февруари 2025 г. се обработи и анализира емпиричният материал. Използваха се отново методите от Констатиращия етап, последвани от: събиране; обработка; анализ и представяне на резултатите, както и от доказване на хипотезата и представяне на изводи и заключения.

8. Етапи на изследването

Констатиращ етап – контролна работа чрез тест за установяване на входното равнище преди обучаващия (формиращия) етап на експерименталното изследване. Предназначението е контрол, оценка и самооценка на езикови и литературни знания и умения от XI клас на изминалата учебна година.

Формиращ етап – апробиране и прилагане на иновативни мултикултурни практики в обучението на учениците по литература.

Контролен етап – тест за установяване на междинното равнище в обучението на учениците, или т.нар. Класна работа №1 отново чрез използване методите от Констатиращия етап, установяване продуктивността на приложените методически инструменти; събиране, обработка, анализ, обобщаване и представяне на получените резултати след обучаващия/формиращия етап на експеримента; доказване на хипотезата и представяне на изводи и заключения.

9. Резултати

9.1. Констатиращ етап

Средният успех от литературните задачи на 31 тестирани ученици е Добър 3,52.

9.2. Извадка от работната програма на експерименталното изследване. Формиращ етап

м. ХІІ. 2024 г. – м. І. 2025 г.

3. II. Вярата и надеждата: 3.1. Елин Пелин – „Спасова могила“; 3.2. Атанас Далчев – „Молитва“; 3.3. Никола Вапцаров – „Вяра“

1. Урокът е за преговор и обобщение, обхваща 2 учебни часа. Изследва темите за вярата и надеждата в съвременния свят чрез три литературни произведения по темата Вяра и надежда: Как духовната опора ни помага в трудни моменти, като разглежда ролята на вярата и надеждата като източник на утеха в моменти на трудности. Учениците влизат в ролята на изследователи за това как тези концепции се проявяват както в литературата, така и в техния собствен живот. Учениците тълкуват три микротеми чрез три художествени творби – Вярата като гарант за съществуването в ,,Спасова могила“ на Елин Пелин; Вярата като висша ценност на Човека във ,,Вяра“ на Никола Вапцаров и Простотата на живота – една неосъществима молитва в ,,Молитва“ на Атанас Далчев. 2. Откриване с провокативна обстановка – затъмняване, три предмета: кръст, запалени свещи и скулптура „Мислителят – Tong yu yi pin“. Учениците асоциират символичното значение на предметите с темата за вярата и надеждата чрез разсъждения под формата на фронтална беседа. 3. Видео кадър от документалния филм, посветен на филипинския лечител Алекс Орбито, който прави операции с голи ръце (връзка с темата за вярата и надеждата чрез дискусия). 4. Ефектът на изненадата – под столовете си учениците намират листчета със задачи: една част от тях трябва да напишат своя мечта, друга – очаквания от живота, и трета – очаквания от часа. В края на часа ги подреждат на дъската под формата на дърво: стъблото се оформя от очакванията, а короната – от мечтите. Отново се свързва с темата за вярата и надеждата, за различността в очакванията, надеждите и мечтите на хората. Прави се асоциация с Дървото на живота от Библията, а оттам и с майката София и дъщерите ѝ Вяра, Надежда и Любов. 5. Вярата в другия, чувството за емпатия – на акустична китара се изпълнява песента на Б.Т.Р. и Ахат – „Вяра“, а текстът на Волен Николаев е визуализиран на дъската. Обсъждат с кое произведение от трите намират връзка. След това учениците потапят в боя ръката си, оставят отпечатък върху бяло платно. Стискат ръката на свой съученик и забелязват ефекта. Дискутират по въпросите: Има ли ръце, които са еднакви? Има ли нечия ръка, която да е бяла? Тази част от урока трябва да насърчи учениците да проявят разбиране и съчувствие към чуждите вярвания и надежди, като се опитат да разберат различните гледни точки и житейски перспективи. 6. Учителят кара учениците да прилепят двете си ръце и да усетят топлината (енергията), тълкувайки жеста като знак на молитва. Разделя ги на групи и припомня основите на молитвата и нейната роля в литературата. Разглежда моделът на молитвата в изкуството и се представят примери, които се записват на дъската. Свързват жанра на молитвата с употребата му в трите изучени художествени произведения. 7. Учениците работят по въпроси като „Какво се надявам да ми се случи в бъдеще?“ и „Какво вярвам, че заслужава моето семейство?“. Групите обсъждат своите лични молитви и представят резултатите пред класа, като правят връзка с листчетата от Дървото на живота от дъската и с примерите за молитви в изкуствата. 8. Класът участва в дискусия върху темите за вярата и надеждата в „Молитва“, „Спасова могила“ и „Вяра“. Обсъждат въпроси като „Как вярата и надеждата подкрепят човека в трудностите?“ и „Могат ли молитвите да утвърдят вярата и надеждата в съвременния свят?“. Учителят провокира учениците със снимки и кратки факти на случаи с хора, победили наркотиците, рака, феномени на успешни операции на прохождане, проглеждане; разкази за „завърнали се от отвъдното“ и др. 9. Ученици представят свои рефлексии пред класа като изразяват свои мисли и чувства по темата чрез попълване на изречения като „Чувствам се обнадежден/а, когато…“ и „Моята молитва е към…“ по творчески начин. Например чрез писане на собствени молитви или изразяване на своите идеи чрез изкуство или мултимедия. Тази дейност, разбира се, предварително е била зададена за домашна работа. 10. Вярата и надеждата за опознаването на хората в съвременния свят. За тази дейност учителят показва пред класа камъче, което изважда от торбичка с камъчета, в която има по едно за всеки ученик. Разсъждава, че хората ги приемат за даденост, считайки ги всички общо-взето за еднакви. Правят се асоциации – торбичката е животът, а камъчетата са вярванията, надеждите, очакванията и мечтите на хората. След това всеки ученик избира камъче и внимателно трябва да изследва неравностите, драскотините, белезите и дефектите по него. Предметите, които са си взели, са вярванията, надеждите, очакванията и мечтите на техните съученици, които трябва добре да опознаят и след това да представят на останалите. След като всички са говорили и представили своите съученици, учителят ги провокира с въпроса: „Мислите ли, че всички камъчета са еднакви?“, за да създаде възможност за дискусия. След това учителят събира всички камъчета, смесва ги и после пита учениците дали могат да намерят отново мечтите на съучениците си. Когато всички успеят да намерят своя предмет, учителят обобщава, че вярата, надеждата, мечтите и очакванията са различни при хората, но им помагат да се опознаят по-добре и да осъзнаят своята уникалност и „специалност“ в живота. 11. Закриване на урока – засвирва гайдар, а учениците се хващат на хоро с идеята за опознаването и обединяването на хората чрез вярата и надеждата (части от урока са доразработки и адаптации по фондация „Заедно в час“ и екипът на Prepodavame.bg 2025, и по Наръчник за учителя – „Методи и подходи за работа в мултикултурна среда“ на М. Назер и кол., фондация „Солидарност в действие“ 2019).

1. Учениците идентифицират ценности, проблеми и конфликти, с които е обвързана интерпретацията на темата за вярата и надеждата в „Спасова могила“, във „Вяра“ и в „Молитва“, и обясняват отношенията между тях във връзка със социокултурния контекст на създаването на творбите. 2. Разпознават родови и жанрови характеристики на лириката и епоса съответно чрез разказа и стихотворението, проявени в трите творби. 3. Тълкуват творбите съобразно родовите и жанровите им характеристики и естетически специфичната интерпретация на темата за вярата и надеждата в тях. 4. Идентифицират сравнения и метафори в трите творби и обясняват значението им в контекста на специфичната интерпретация на темата за вярата и надеждата. 5. Описват структурирано отношенията между жанра на разказа в „Спасова могила“, отношенията между лирическите характеристики на „Молитва“ и „Вяра“ и естетически специфичната интерпретация на темата за вярата и надеждата в трите творби. 6. Съпоставят с личния и с обществения си опит интерпретирани в произведенията ценности и норми, проблеми и конфликти, свързани с вярата и надеждата, аргументирано обосновават и защитават позиция по тях. 7. Идентифицират и оценяват в творбите специфични начини за въздействие и за внушение на определена гледна точка, свързана с вярата и надеждата. 8. Намират, подбират, извличат и обработват съобразно няколко критерия информация от различни източници, за да изпълнят самостоятелно конкретна интерактивна задача, свързана с организиране и провеждане на дебат за вярата. 9. Ползите от урока: 9.1. Урокът насърчава емпатия и съчувствие; развива уменията на учениците да разбират и уважават чуждите вярвания и надежди, както и да осмислят своите лични преживявания. 9.2. Развива аналитични умения чрез тълкуване на литературни произведения, учениците се научават да откриват дълбоките символи на вярата и надеждата в текстовете. 9.3. Урокът включва структуриран подход, което улеснява ангажирането на учениците. Това им помага да разберат значението на вярата и надеждата в живота и литературата и да развият умения за емпатия и лична рефлексия. 10. Лекция, беседа, наблюдение, упражнение, презентация, работа по проект, индивидуална и групова работа, аудио и видеоизлъчване с коментари; рецитал, дискусии, лична рефлексия и др.

9.3. Контролен етап

Средният успех на експерименталната група спрямо контролния етап от изследването е Мн. добър 4,68 (повишен с 1,16 спрямо констатиращия етап).

10. Доказване на хипотеза – метод на Уилкоксон

За доказване на хипотезата на експерименталното изследване бе приложен Т – критерий на Уилкоксон, даващ възможност да се съпостави признак (в случая ниво на усвоеност на литературни знания на изследваните деца), измерен в една и съща група, но в различни условия (т.е. преди и след обучението с дидактичната технология).

11. Изводи

1. Най-малката разлика в оценките между констатиращия и контролния етап е 0 и се среща при 1 ученик, тоест ученикът е изкарал еднакви оценки и на двата теста. Най-голямата е 4 и се среща при 4-ма ученици, и както е видно от разликата е в полза на констатиращия етап след обучението.

2. Рангове. Те се определят като сума от номерата в ранговия ред, които имат еднаква модулна разлика, делено на броя им. При 10 ученици най-често срещаният ранг (22,5) е с разлика в оценките 3. Шестима ученици повишават резултата си, трима го понижават. Най-рядко срещаният ранг е 1 при един ученик с разлика 0, тоест без разминаване в оценките при тестирането.

3. В случая нетипичните изменения са при двама ученици с ранг 6 (№8 и №14), при трима ученици с ранг 14 (№22, №24 и №25) и при трима с ранг 22,5 (№19, №21 и №26). Сборът от осемте нетипични изменения е по-малък от критичната стойност за 31 ученици – Т_кр. = 163. Проверяващата величина Т_емп. = 121,5. Т_кр. е по-голямо от измерената стойност Т_емп. /проверяващата величина/.

ИЛИ: При n=31, Т_кр. = 163, Т_емп. = 121,5, Т_емп. ≤ Т_кр., Н₀ се отхвърля и Н₁ се приема.

СЛЕДОВАТЕЛНО:

Извод – отхвърля се нулевата хипотеза /Н₀/, че повишението на резултатите след обучението се дължи на случайни фактори. Приема се алтернативната /Н₁/ – повишението на резултатите на учениците от изследваната група се дължи на приложения модел на обучение – иновативни мултикултурни практики в часовете по литература в XII клас.