Екологично възпитание в началното училище чрез Човекът и природата

Настоящата статия представя теоретична постановка на проблема за екологичното възпитание, разглеждано като стратегически инструмент за формиране на устойчиви нагласи и поведение у подрастващите. На основата на съвременни педагогически изследвания и нормативни документи е анализирана ролята на учебния предмет Човекът и природата като ключов фактор за интегриране на екологични знания и ценности в обучението. Разгледани са основните аспекти на учебното съдържание, които създават условия за осъзнаване на екологичните взаимовръзки и изграждане на екологична култура. Акцент е поставен върху прилагането на иновативни педагогически подходи, включително интердисциплинарност, интерактивни методи и използване на дигитални технологии, които подпомагат ефективността на екологичното възпитание.

Възпитанието в дух на опазване на околната среда и устойчиво поведение е възприето като приоритет в контекста на глобалните промени и необходимостта от изграждане на екологично отговорни граждани. Началното училище се явява критичен етап за формиране на основополагащи нагласи и знания, свързани с природната среда. Особено важна роля в този процес има предметът Човекът и природата, чрез който се осъществява познавателно, емоционално и практическо въздействие върху учениците.

В изследването се прави опит за систематизиране на основните концепции и подходи за реализиране на иновативен модел за екологично възпитание чрез учебното съдържание в началния етап на образование.

В условията на глобални екологични предизвикателства, свързани с климатичните промени, замърсяването и загубата на биологично разнообразие, е осъзната необходимостта от изграждане на стабилни основи на екологична култура още в най-ранна възраст. Екологичното възпитание се разглежда като неразделна част от образователния процес, чрез който се изгражда отношение на отговорност към природата и устойчивото развитие (Стоянова, 2020; Кавалджиев, 2019). Чрез систематичното въвеждане на екологични теми и проблеми в учебния процес се цели повишаване на информираността на учениците и развиване на умения за устойчиво поведение в ежедневието.

Допълнително значение се отдава на глобалните образователни рамки като Целите за устойчиво развитие (SDGs), формулирани от ООН, където екологичното образование е определено като важна стратегия за постигане на устойчивост (UNESCO, 2017). В този контекст образователните системи се насърчават да включват в учебните програми знания за опазване на природата, за адаптация към климатичните промени и рационално използване на ресурсите.

Началното училищно образование е определено като ключов етап за формиране на основополагащи ценности, знания и нагласи. В този период се поставя основата на светогледа на детето, а възприемането на природата е силно емоционално оцветено. Поради тази причина екологичната тематика се въвежда в началния курс с особено внимание, така че да се съчетаят когнитивните, емоционалните и практически аспекти на възпитанието. Чрез подходящи методи и образователни ситуации се стимулира съпричастието на учениците към проблемите на околната среда и се насърчава тяхното активно участие в опазването ѝ (Божинов, 2018). Освен това се отчита, че именно в началната възраст учениците са склонни да изграждат стабилни поведенчески модели, които впоследствие трудно се променят. Следователно, ранното въздействие чрез екологично ориентирано образование допринася за дългосрочната устойчивост на възпитанието.

Изграждането на отговорно отношение към природата още в детството води до повишена гражданска активност и ангажираност в зряла възраст.

Учебният предмет „Човекът и природата“ се разглежда като особено подходящо средство за интегриране на екологичното възпитание. Чрез теми, свързани с жизнените процеси, природните явления, веществата и средата, се създава възможност за осмисляне на взаимовръзките между човека и околната среда (Димитрова, 2021). Учебното съдържание е структурирано така, че да подпомага осъзнаването на екологични зависимости и последствия от човешката дейност. Акцентира се върху необходимостта от рационално използване на природните ресурси и съхранение на екосистемното равновесие (UNESCO, 2017).

През конкретни учебни теми и практики, като например изучаването на почвата, водата, въздуха и живите организми, се създава основа за изграждане на ценности като уважение, грижа и отговорност към природата. Чрез задачите и проектите, заложени в учебното съдържание, се насърчава изследователското поведение и се формира екологично съзнание.

В процеса на екологичното възпитание се използват разнообразни педагогически подходи, които съчетават научно-познавателното с емоционалното и практическото въздействие. Прилагат се активни методи на обучение, които включват наблюдение, експерименти, дискусии, ролеви игри и решаване на казуси. Особено значение се отдава на обучението чрез преживяване и изследователската дейност, чрез които учениците се въвличат в реални ситуации и проблеми, свързани с природата.

Приложението на интерактивни образователни технологии и дигитални ресурси също се отчита като важен фактор за повишаване на интереса и ангажираността на децата. Чрез дигитални симулации, образователни игри и визуални материали се улеснява възприемането на сложни природни процеси и явления (Стоянова, 2020).

Допълнително, в практиката са разработени множество иновативни образователни проекти, при които ученици се включват в реални дейности, като засаждане на растения, участие в кампании за почистване на околната среда или създаване на презентации и изложби с екологична насоченост. Чрез тези дейности се стимулира вътрешната мотивация и отговорност у децата, както и се създава емоционална връзка с природата.

Обект на изследването е процесът на екологично възпитание в начална училищна възраст. Предмет на изследването е иновативният модел за реализиране на екологично възпитание чрез учебното съдържание по учебния предмет Човекът и природата.

Избран е качествено-описателен методологически подход, тъй като той позволява задълбочено проучване на педагогическите практики и тяхната ефективност в контекста на началното образование. Теоретичният модел е изграден въз основа на анализ на нормативни документи, учебни програми и научна литература. Акцентът се поставя върху емпиричните наблюдения и описания на добри практики в реална училищна среда, подкрепени с примери от педагогическата практика.

Методи за събиране на данни:

• наблюдение на учебни часове с екологична насоченост;
• анализ на ученически проекти и продукти (плакати, презентации, дневници за наблюдения);
• анкетно проучване сред ученици и родители относно възприемането и ефекта от екологичните дейности.

Получените данни са обработени чрез качествен анализ, като са кодирани основните повтарящи се теми и поведенчески реакции. Установено е повишено ниво на участие в екологични дейности, както и развитие на лична мотивация у учениците.

В заключение може да се каже, че екологичното възпитание в началното училище следва да се разглежда като приоритетен аспект на образователния процес, насочен към устойчивото развитие. Чрез целенасочено използване на учебното съдържание по Човекът и природата и прилагането на разнообразни педагогически подходи е възможно формирането на трайна екологична култура у подрастващите. Необходимостта от иновативни и интердисциплинарни модели на преподаване е особено актуална в съвременния контекст, изискващ подготвени и отговорни граждани. Педагогическото изследване подчертава значимостта на ранното екологично възпитание и очертава посоките за неговото бъдещо развитие.