Работата с надарени деца в началното училище

Проблемът за работата с надарени деца води началото си от дълбока древност. Хората с изявени дарби са в основата на постиженията на човечеството във всички сфери на науката и социалния живот, но и днес все още липсва единно и ясно становище по редица въпроси: каква е същността на понятието „надарено дете“, кой и как може да диагностицира този феномен, какви психологически и педагогически проблеми поставя, по какъв начин те да бъдат решени. Съществуват терминологични неясноти и липса на единно определение за понятието „надарени деца“. Дефиницията на Мърланд гласи: „Високо надарените разполагат с осъществени или потенциални способности, които са израз на възможности за високи постижения в интелектуалната, творческата, художествената, музикалната, изобразителната или специфичната академична област, а също и на необичайни ръководни качества” (Мӧnks, Ypenburg, 2000).

Керековски говори за относителността на понятието надареност, което се изразява във „висока способност в областта на човешката дейност“ (Керековски, 1992). Според Д. Тодорина: „Дете, което показва по-високи забележителни постижения, обща интелектуална надареност, специални способности, в сравнение с връстниците си, в областта на науката, изкуството или спорта и ги проявява трайно, е надарено“ (Тодорина, 2009).

С. Чавдарова посочва, че „каквато и дефиниция да се дава от съответния автор на това понятие, винаги се има предвид фактът, че става дума за деца с висок коефициент на интелигентност, констатиран чрез съответно изследване посредством тест за интелигентност“ (Чавдарова, 2001).

Авторите, разглеждащи темата за надарените деца, се обединяват около идеята, че развитието на дарбата на едно дете се дължи на взаимодействието на множество фактори – наследствени заложби, особености на социокултурната среда и непосредствената дейност на детето – игрова, учебна, трудова. Не по-малко значение има и собствената активност и интересите на детето, психологическите му механизми за саморазвитие.

Съществуват редица документи, регламентиращи работата с надарени деца. В Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 48 от 9.06.2000 г.) се разглеждат принципите за закрила и се дефинира понятието „надарено дете“: „Дете с изявени дарби“ е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници”.

В Наредбата за приобщаващото образование подробно, ясно и точно са описани дейностите за преодоляване на агресията, тормоза и обучителните трудности на учениците, за превенция отпадането им от училище; изискванията за тяхното провеждане; формирането на работен екип, включващ учител, психолог и/или педагогически съветник, ресурсен учител, представител на ръководството; необходимостта от активното участие на родителите. За разлика от темата за работа с деца с проблеми в развитието и обучението, темата за работата с надарени деца е регламентирана само в отделни членове на Наредбата и не е достатъчно конкретизирана. Обучението и възпитанието на деца с обучителни проблеми и поведенчески отклонения е изключително значима и актуална проблематика, но е необходимо да се обърне същото внимание и загриженост и към надарените деца. Към тези, които биха дали своя ценен принос за развитието на обществото (Николова, 2019).

В Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби текстовете са свързани предимно с условията за получаване на награди, стипендии и помощи, за участие в състезания. В нормативните документи липсват: формулировка на актуалните проблеми, стоящи пред педагозите в работата им с надарени деца; изискванията за сформирането на работни екипи, за диагностика и усъвършенстване на способностите им; методика за работа с тях, както и методи за оценяване на постиженията им.

Активната и целенасочена работа с талантливите деца се осъществява в специализираните училища и профилираните гимназии, т.е. предимно във възрастовия диапазон 15–19 години. Факт е, че надареността на децата се проявява много рано и изисква да бъде открита и развита, т.е. да се създадат условия за съхраняване и усъвършенстване на дарбата на детето още от най-ранна възраст и по най-добрия възможен начин, за да се осъществи възпроизводство на интелектуалния елит на нацията.

Необходим е баланс в работата на педагозите от начален етап с децата със специални образователни потребности (СОП), обучителни проблеми, от една страна, и надарените деца, от друга. Съществуват достъпни форми за диагностика на деца със СОП, яснота от кого да бъде потърсена подкрепа при необходимост, технологии за работа с тях. Такива за надарените деца не могат да бъдат открити/не са лесно достъпни. „Надарените деца са също със специални образователни потребности, нуждаят се от подкрепяща среда и специфични технологии на развитие“ (Тодорина, 2009).

Твърдението на Ф. Мьонке и И. Ипенбург: „Висшето дарование – или по-скоро интелектуалният талант – обхваща най-малко следните три личностни белега: високи интелектуални способности, творчество и мотивация. Тези три фактора са взаимно зависими и ние ги наричаме „триада“. Тя позволява на педагога да насочи вниманието си към откриването на тези характеристики у учениците, да потърси помощ от компетентно лице за диагностициране на интелектуалната надареност на детето и областта ѝ на проявление, както и интересите му.

След установяването е необходимо да се изработи план за неговото развитие и усъвършенстване, съгласно чл. 126 (ал. 4) в Наредбата за приобщаващото образование и най-добрите практики в света – в Унгария, Великобритания, Русия, Франция, САЩ. В юридически приетата в щата Илинойс, САЩ, дефиниция за надарените деца не само се определя съдържанието на понятието „надарени деца“, но и категорично се подчертава, че те „имат нужда и полза от специално планирани образователни програми” (Серебряков, 1999). В Дефиницията на Мърланд също се акцентира върху това, че „те са деца, които изискват диференцирано обучение и мерки за насърчаване, каквито обикновено не се прилагат в училищата…“ (по Мӧnks, Ypenburg, 2000).

Идеята на Д. Тодорина за разработването на Национална стратегия за работа с надарени деца в България е подкрепена от 89,2% от учителите, участвали в изследването ѝ, свързано с темата за надарените деца, т.е. учителите ясно осъзнават съществуващите дефицити в тази област и желаят да бъдат обучени, за да могат да работят диференцирано и ефективно с децата, съобразно техните интереси. В условията на съвременното българско образование не е определена ясно ролята на училището, учителя, вкл. този в целодневна организация на учебния ден, класния ръководител и педагогическия съветник в диагностицирането и развитието на надарените деца. Прави впечатление, че акцентът в предложените дейности по проект „Твоят час“, който единствен в момента позволява създаването на клубове по интереси и извънкласни дейности в училище, отново е върху работа с деца с обучителни затруднения. Темите в групите по интереси, които предполагат насочване на вниманието на педагозите към децата с дарби и талант, се свързват със спорт, етнография, гражданско възпитание, математика, чужди езици. При преглед на заниманията в клубовете и школите в Двореца на децата се забелязва, че те са насочени към източни бойни изкуства, танци, пеене, дизайн, спорт, приложно изкуство, живопис, математика, чужди езици, етнография, екология. Липсата на форми на работа с изявени деца-творци се наблюдава и в дейността на други институции, работещи с надарени деца. Причините за това са различни (Николова, 2019).

„Феноменът детско творчество се проявява в ранното детство – в началните стадии на един или друг културен код (думи, числа, изображения и други) или вид дейност: детското словотворчество и ранното литературно творчество на 5–6-годишните“ (Тодорина, 2009).

Въз основа на интересите и потребностите на детето-творец, на възрастовите му и индивидуалните му особености е необходимо създаването на екип от специалисти в училище, който да се погрижи за неговото развитие. Работата на училището като институция, пряко свързана и отговорна за развитие на интелектуалния и творческия потенциал на детето, е необходимо да бъде насочена към критерии за избор на ръководител/ментор. Необходимо е да се изработят ясни критерии за това кой може да работи с тези деца в училище. Не всеки учител притежава знания и умения да развие и усъвършенства дарбите на тези деца. Ръководителят трябва не само да е отличен професионалист, но и отговорно да направлява първите творчески опити на детето, да умее да мотивира, но и да критикува.

Главни мотиватори за достигане на интелектуални постижения („това, което мотивира личността да извърши дадена дейност“ (Чавдарова, 2001) са: „учителят с личните му и професионални качества; като най-предпочитан модел за идентификация; с необходимата професионалнопедагогическа подготовка да насочва и стимулира надарените деца към развитие и саморазвитие; типът училище и социално-ценностният и социално-психологически климат в него; учебното съдържание (доколко е насочено към усъвършенстване на дадената дарба, в случая, свързана с обучението по Български език); урокът – вмъкването на елементи в микроструктурата на урока, които да провокират и задълбочават интереса, да развиват творческите способности, както и да усъвършенстват уменията на надарените деца, а не да ги поставят в позиция на изчакващи тези, работещи на средно ниво, да приключат; методите, похватите и средствата в училищната практика. В хода на урока е необходимо да се отчитат възрастовите и индивидуалните особености на учениците, да се актуализират предишните им постижения, познавателните им интереси, потребности и мотиви, да се използват активно преимуществата на екипната работа, както и самооценката; извънкласната работа в училището – най-добрата възможност за разширяване и обогатяване на познанията, възникване и поддържане на познавателната активност на учениците, развитието на техните интереси и мотиви; взаимоотношенията между семейството и училището“ (Чавдарова, 2001). Необходимо е родителят да се включи като активен субект в образователно-възпитателния процес.

„Играта е мощен стимул, несравним по своята мощ посредник за приобщаване на детето към ученето, за обогатяване съдържанието на неговата готовност за включване в различни по характер познавателни дейности, стимулиране на познавателните интереси, както и изграждане на когнитивни стратегии за учене“ (Василева, 2002).

Играта дава възможност на детето да изпробва себе си в цялото разнообразие на своите способности.

Полезно е включването на занимания като разходки сред природата, посещения на исторически обекти, но със задача – описание на природата, на различни обекти, герои и събития, изразяване на емоции и др.

Началната компютърна грамотност, придобита в часовете по информационни технологии, може да се превърне в предпоставка за внедряването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в процеса на обучение на надарените деца. Интегрирането на ИКТ може да се осъществи на всички етапи от процеса на това обучение. От една страна, учениците трябва да създадат навици за използването на компютъра за обучение и усъвършенстване. От друга – упражненията и игрите, изпълнявани при използването на ИКТ, предизвикват любознателността на учениците, развиват вниманието и концентрацията им, изискват да се прилагат на практика получените знания. Пълноценното развитие и целенасоченото усъвършенстване на уменията на надарените деца се подпомага от изпълнението на компютърно базирани упражнения (Николова, 2019).

Необходимо е разработването на методическо ръководство за работа с надарени деца, което би улеснило работата на учителя, поставен в условията на класно-урочна система, и учебно съдържание, ориентирано към покриване на ДОС.

Ориентирането на началното образование и в частност приобщаващото образование към разгръщане на личностния потенциал на надареното дете и поставянето му в активна позиция на субект в осъществяването на образователния процес служи за основа за по-лесно овладяване на знанията по всички учебни дисциплини, пълноценно участие в ОВП, по-добра адаптация и социализация (Николова, 2019).

Отчитайки спецификата на работата с надарени ученици и по-конкретно възможните конфликтни ситуации, породени от генерираните недостатъци при интегрирането на тези ученици в образователната реалност, изследването, което проведох, се обръща към теорията и практиката на фокусираното върху решения образование в търсене на работещи стратегии и адекватни отговори. В България към момента няма документирани широкомащабни практики или проекти, въвеждащи изрично „фокусирано към решения образование“, но определени идеи са залегнали в една или друга степен в други образователни иновации във фокуса на образователната теория и практика.

Като цяло практиката при работа с надарени деца в България включва различни подходи на институционално, образователно и индивидуално ниво, но за съжаление често липсва систематичност и устойчива национална стратегия.

Работата с надарени деца в масовото училище в България (а и в много други страни) е изпълнена с редица предизвикателства – както за учителите и институциите, така и за самите деца и техните семейства.

Ето и основните проблемни области:

1. Идентифициране на надарените ученици

Предизвикателства:
Липса на ясна дефиниция и критерии в ЗПУО и учебната практика.
Учителите често не са обучени да разпознават различните типове надареност (академична, творческа, социална, кинестетична и др.).
Стереотипи – често се разпознават само деца, които „се отличават“ по оценки, но не и нестандартно мислещи, интровертни или хиперактивни надарени ученици.
Социална и културна стигма – някои деца крият способностите си, за да не бъдат „различни“.

2. Липса на индивидуален подход

Предизвикателства:
Масовото училище е ориентирано към средностатистическия ученик, което е в ущърб на напредналите ученици.
Учителите са натоварени с административни задачи и често нямат време или ресурси да адаптират програмата за отделен ученик.
Няма достатъчно възможности за обогатено или ускорено обучение – напр. менторство, проектна работа, междупредметни връзки.

3. Ограничения на учебната програма

Предизвикателства:
Националната учебна програма е стандартизирана и недостатъчно гъвкава.
Учителите са ограничени от задължителния материал и оценяване, което не позволява разгръщане на потенциала на напредналите.
Липсват учебници/ресурси за диференцирана работа с надарени ученици.

4. Психологически и емоционални нужди на децата

Предизвикателства:
Надарените ученици често се чувстват изолирани, неразбрани или скучаят в час.
Някои деца страдат от „перфекционизъм“, тревожност или емоционална чувствителност, но тези характеристики не се разпознават като свързани с дарбата.
Социалната адаптация може да бъде трудна, особено ако детето не намира „интелектуални връстници“.

5. Недостатъчно квалифицирани кадри

Предизвикателства:
В педагогическото образование липсва специализирана подготовка за работа с надарени.
Малко учители са запознати с концепции като обогатено обучение, ускорено обучение, диференциация, критическо мислене и т.н.
Няма задължителни обучения по темата в системата за квалификация.

6. Неравен достъп и социални бариери

Предизвикателства:
Деца от малки населени места или уязвими групи често остават незабелязани и без подкрепа.
Родители с ограничени ресурси не могат да осигурят допълнителни частни уроци, школи или участия в конкурси.
Бюрокрацията затруднява индивидуализацията – напр. трудно се прилагат алтернативни учебни пътеки.

7. Рискове от демотивация и отпадане

Надарените деца, които не получават адекватна подкрепа:

• Загубват интерес към ученето.
• Могат да станат поведенчески трудни – от скука или протест.
• В някои случаи се стига дори до ученическа апатия или отпадане от училището.