Използване на автентични материали в модулно обучение по Английски език в 12.клас

Посредством работа с различни автентични източници се реализира спираловидният принцип за изучаване на езика, включват се повече сетива, стимулира се активно техниката за подражание, има динамика и разнообразни дейности. Постига се вид апроксимация, основана на разбирането за пренебрегване на незначителни грешки в полза на успешното осъществяване на комуникативната цел. Усвояването на интонационните модели при слушане е предпоставка за качествено разбиране на текстове за слушане, които също са елемент от държавния зрелостен изпит в края на обучението в 12.клас.

При работа с автентични материали в часовете по чужд език се изостря вниманието на учениците върху съпътстващи речта елементи – паузи, недовършени изречения, повторения. При участниците в интервюта например имаме едновременно говорене или прекъсване на говорещия, смях, изразяване на изненада или недоволство с междуметия. С оглед на това, че английският език е световен език за дебатиране, един автентичен запис дава възможност да се обогати езикът с представата за синергетично възприемане на двама или повече участници в разговора [1].

Поставянето на фокуса върху продуктивната писмена реч изисква максимална мобилизация на учениците. В тези случаи те имат възможност да се концентрират и внимателно да подбират примери от заучените вече словосъчетания, подходяща лексика или словоред.

Писмените текстове, които учениците конструират, са в резултат на продължително натрупване на четене на текстове от различни жанрове с метафоричен език или терминология. За да достигнат до необходимата креативност при създаване на собствен текст, е нужно фрагментирано и последователно да се запознават с автентични текстове, като така имат възможност да асимилират информацията в реален контекст и ситуация. Чуждият език не се ограничава от формата на учебната система, а по-скоро е жива, динамична система, която се възприема директно с асистенцията на учителя.

Еклектичният сбор от методи и подходи определено трябва да отговаря на потребностите на учениците. От своя страна той зависи от творческата атмосфера в класната стая, от взаимното доверие между учител и ученик, отношенията между самите ученици, интригуващите теми, препратките от учебниците и учебните помагала по отношение на ежедневието, историята, културата, науката, изкуството и т.н.

Положителните ефекти в обучението по чужд език могат да се проследят след прилагането на иновативния подход и след като се осъзнае значението и стойността на комуникативната употреба на езика. Интегрирането на материали с различно културно съдържание спомага да се разбере не само структурно езика, но и да се изпитат емоционалните и психологически аспекти на културния контекст.

Настройването към конкретни културни особености се характеризира с вероятност да се постигне по-успешна комуникация. Да се разпознаят значенията на идиоматични изрази или жаргонни например при неофициалното общуване е от съществено значение за управлението на сложни социални ситуации и евентуално за избягване на недоразумения. Ключов компонент на културната компетентност е разбирането на неписаните правила на социалния етикет и невербалната комуникация. Това включва знанието кога и как да се води неформален разговор, правилното използване на езика на тялото и разликите в стиловете на общуване в различната англоезична култура.

Аудио-визуалните средства са подходящо илюстриране на непреднамерено поведение в съответна реална ситуация. Правилното разчитане на културния код е условие да се демонстрира уважително отношение и толерантност към събеседника. Особеностите при тълкуване на прословутия английски хумор се отчитат с адекватно осмисляне и интегрират умения за манталитета и психологията на хората, носители на езика [2].

Дигитализирането на учебния процес е ценен ресурс съвременните ученици да се потопят във видеоклипове от популярни английски телевизионни предавания, новинарски емисии, филми, YouTube канали, подкасти, интервюта и често те са част от неформалното образование за надграждане и по-задълбочено разбиране на езика като културен феномен. Този тип виртуални странствания са отправна точка да търсят прилики и разлики със собствената култура и да обогатяват лексикалната си и комуникативна подготовка.  Освен че развиват любопитството към определени теми, те формират умения да се ползват разнообразни сайтове, стимулират се говорните дейности и дискусионни умения.

Във времето на мултимедиите учениците са преситени с информация. Често се губят в огромния поток от осведоменост и не са в състояние да преценят сами коя информация е нерелевантна за тях. Това усещане води до безразличие и липса на ангажираност към презентирането на учебния материал в часовете и пред учителя остава предизвикателството как да повиши интереса и мотивацията при усвояване на ключовите компетентности на подрастващите, с цел да се превърнат в равноправни граждани на новото време.

Глобализацията в днешно време като интензивен процес също има своите императиви за социално приемане в междукултурните общности. За да имат успешна реализация, младежите се превръщат в обект на компетентностния подход, като съвкупност от начини и средства за пристъпване към определен проблем, или метод, който осигурява взаимносвързани похвати в цялостна стратегия.

При слушане на автентични аудио или видео записи езикът се реализира не само на семантично и синтактично ниво, но също така и на фонетично и прагматично ниво. По-важно в тези случаи е, че е налице елементът на достоверност, което превръща слушането в по-сериозно занимание, изискващо действително отношение, критичност и желание за дискусия. Това естествено довежда до формиране на увереност при дейности, свързани с продуктивно говорене и аргументация, като се използват изрази от видеата и аудиозаписите за отправна точка. Особен интерес представляват текстовете на песни, където може да се проследят и прозодичните характеристики на езика, чувството за ритъм и мелодичност.

За подобряване на уменията за четене и писане съдействат и автентични материали в писмен вид. Достатъчно е да се позовем на това, че учениците „реагират повече от всякога на уникалното и различното“ [3]. Констатира се така нареченото „търсещо новости поведение“. Скучният и досаден алгоритъм за водене на учебните занятия може да се преодолее с изучаване на автентични материали. Оформя се стремеж за по-гладко и ефикасно четене, спазва се интонационният модел, добрата артикулация, вниманието към взаимодействието на звукове от съседни думи в потока на речта.

Схващането, че овладяването на чужд език не е лимитирано в учебните системи, а е процес, който може да се подобрява цял живот, е аргумент за това, че непрекъснато може да бъдеш изненадван от нещо ново и непознато. То е в унисон с концепцията за учене през целия живот, като една от ключовите компетенции според Европейската езикова референтна рамка от 2018 г. [4] Компетенцията за придобиване на умения за учене пък е нещо необходимо за целия жизнен път и развитие на личността.

Не без значение е и формирането на този тип компетенция чрез разнообразието от автентични материали. Паралелно с нея се развива инициативност и самостоятелно мислене, което е мост към крайния продукт на образователната система – завършена, образована личност, която лесно се адаптира и активно си взаимодейства с бързо променящия се свят по най-добрия възможен за нея начин.

Всичко това се случва не без активното участие на учителя, но неговата роля също е променена. Той функционира като посредник между информационния поток, а не като основен източник на информацията. Освен да организира занятието с подбор на методи и подходи, той има свободата да подбира и образователните ресурси с цел да обогатява образователния процес, в случая не само със ситуации, близки до реалните, но и със съвсем реални ситуации. Тази е и крайната цел в обучението по чужд език, а именно да се обвърже езикът с определен социален контекст, а не да се преподава фрагментарно, с изолиран характер съдържание.

Увереността, че може да се справиш с конкретна задача, с която е много вероятно да се сблъскаш в реалния свят, като използваш чуждия език, е убеждението, че си в действителна ситуация извън класната стая. Това убеждение се затвърждава всеки път, когато се прибягва до употребата на автентични материали в урочните единици, които следват тематичните ядра от учебната програма.

Езиковият усет се формира в разнообразни ситуации под въздействие на демонстрираната речева среда. Тъй като се изисква комуникационно поведение, този усет е процес, улесняващ социализацията, но е и продукт на тази социализация4. Говоренето (писането) на чужд език е психологическа и ментална способност, сложно и специализирано умение. Според Бенджамин Уорф и неговата теория „Хипотеза на Сапир -Уорф“ [5], категориите и отношенията, които използваме, за да разберем света, произтичат от нашия конкретен език, което означава, че естествените носители на различни езици концептуализират света по различни начини.

В такъв случай усвояването на даден език означава да се научиш да мислиш, а не само да се научиш да говориш. През призмата на работата с автентични материали се постига именно развиване на способността за възприемане и преработване на информацията.

С оглед на потенциала, който предоставя работата с автентични материали, експериментално приложих тази технология през учебната 2024/2025 г. Технологията е реализирана в процеса на обучение на 20 ученици от 12.клас, хуманитарен профил с интензивно изучаване на английски език в СУ „Св. Климент Охридски“ – Ловеч, в часовете по избираем модул „Комуникативни компетентности в междукултурно общуване“ в периода от началото на октомври до края на април.

Паралелката е единствена за училището и е обект на изследването с две измервания на резултатите в констатиращ и заключителен етап след провеждането на експерименталното изследване. Самото изследване се осъществи чрез поредица от дейности в рамките на учебната година, представляващи формиращия етап.

Целта е да се създаде технология за по-ефективно овладяване на английския език чрез работа с автентични материали в часовете по избираем модул и да се апробира нейната резултатност в практиката на обучението по английски език в 12.клас.

Във връзка с тази цел бяха поставени следните изследователски задачи: да се анализира теоретичната литература по проблема; да се анализира учебната практика; да се създаде технологията за усвояване на автентични материали; да се подберат видове автентични материали; да се разработи изследователският инструментариум; да се апробира новата технология; да се съберат емпирични данни от изследването; да се анализират резултатите, като се приложат статистически методи; да се докаже статистическата значимост на резултатите; да се направят изводи; да се осмислят перспективите на изследването и приложимостта на технологията.

Резултати бяха обработени статистически чрез сравняване на два теста в началото и края на обучението, като се доказа алтернативната хипотеза по метода на Уилкоксън за рангови и количествени променливи при зависими две извадки. В табличен вид се представят резултатите и се търсят нетипични резултати (единични за ученик). Сборът от тях представлява Темп, който е по-малък от Ткр. 52 < 60 или Темп< Ткр., с което се доказва че резултатите от контролния тест са повлияни от прилагането на технологията в рамките на 21 учебни часа.

Провокирани от динамиката на съвременния свят, в часовете влизат непринудено теми от актуални световни конфликти и събития – войната в Украйна, конфликтът между Израел и Иран, бунтовете в Лос Анджелис и т.н. Това е индикация, че младите хора изискват повече гъвкавост в часовете, където фокусът на вниманието е върху настоящето. В този контекст се предлагат за работа автентични медийни материали с отзвук от актуалните новини. Именно такива материали няма как да присъстват конкретно като теми в учебниците.

За да се запази равновесието между успешното говорене и писане се налага да се предлагат на учениците повече писмени материали. Възприемането на достатъчно количество писмени автентични текстове е ключов момент за култивиране на умения за писане на английски език, съгласно изискванията за жанровете: есета, доклади, разкази, статии, резюмета, писма, речи и публични изказвания. Дневният ред включва блог постове, презентации, описания на събития и т.н., често с допълване на илюстративен материал към текста. Освен възможност учениците да споделят мисли, идеи, знания, опит, тези средства за комуникация са отправна точка и за подобряване на творческото мислене и напредък в областта на графичния дизайн и в умението да управляват добре времето за подготовка и изпълнение на задачите.

Съществуват тематични и логически връзки между изреченията на един текст, които са белязани от съюзи и текстови конектори. Един от компонентите на комуникативната компетентност е нейната дискурсност – уменията да се започва, поддържа и завършва речевият контакт с помощта на кохерентен и кохезивен текст. Социолингвистичният аспект е умението да се подбира код, адекватен на социалния контекст.

Прилагането на стратегийна компетентност (да се преодоляват трудностите и пропуските в речевото общуване) и езикова компетентност (умения да се разграничава правилен от неправилен израз) като елементи на комуникативната компетентност, разширяват широкия спектър от дейности, които се извършват екипно, в интерактивна среда с отчитане на индивидуалните особености на отделния ученик.

В практиката съм правила частични опити да ангажирам вниманието на учениците с работа върху автентични материали, но „излизането“ по този начин от учебното съдържание не ги мотивираше особено. По-скоро ги възприемаха като задачи с незадължителен характер, повърхностно и несериозно. През последните години обаче наблюдавам отчетливата тенденция да са във фокуса на внимание именно такива материали. Очевидно дигиталното поколение има своите нови потребности и търсения, когато информацията е на един клик разстояние. Учебникът започва да функционира като рамка-ориентир за очакваните резултати, но и като лимитиращо, недостатъчно средство за социалната интеграция на младите хора.

Нуждата от пряко съприкосновение с автентични материали по време на работата в учебна среда е условие, гарантиращо по-голяма мотивация за успех и постигане на по-добри резултати. То е възможност за учениците да осъзнаят потенциала си и връзката с реалното прилагане на езиковата им подготовка.