Усвояване на познания за празници и обичаи чрез интегративен подход в обучението по родинознание в първи клас

Статията разглежда иновативни практики в съвременното начално образование чрез прилагането на интегративен подход в обучението по родинознание в първи клас. Основен акцент е поставен върху усвояването на знания за българските празници и обичаи, които са важен елемент от формирането на национална идентичност у подрастващите. Чрез съчетаване на различни образователни направления – езиково, музикално, изобразително, игрово и социално – се създават условия за активно учене и учене чрез преживяване. Представени са конкретни методически решения и иновативни педагогически технологии, които подпомагат изграждането на ценностна система и патриотично възпитание у учениците. Статията подчертава значението на интеграцията между учебните дисциплини за по-дълбоко разбиране на културното наследство и за постигане на цели, съответстващи на нуждите на съвременното образование.

Образованието е процес, който променя личността, и ако разглеждаме личността като отделна система, тя на свой ред приема ролята на атрактор и извлича най-ценното за себе си от този процес чрез динамични промени в равнището на развитие на познавателната, емоционалната и поведенческата сфера. „Качеството на образование безусловно зависи от качеството на условията, качеството на процеса и качеството на резултатите“, споделя Кр. Марулевска (2009).

В съвременното образование се мултиплицира идеята за цялостно формиране на личността. Формирането на личността започва още от най-ранна детска възраст, още в семейството. Семейството е групата, в която се осъществява първичната социализация на детето. Извън семейната среда важна роля имат педагогическите институции, които са водещи фактори за формирането на личността, и училището, което е огледало на обществото.

Обучението по учебния предмет Родинознание в първи клас е насочен към обогатяване на сетивно-познавателния опит на децата. То цели придобиване на знания, свързани с обкръжаващата ги природа и обществена среда. Основните задачи в обучението по Родинознание са свързани с това да се изгради личността на ученика, да се формират познавателни и комуникативни умения, както и представата за България, като родина на всички български граждани, за нашите празници и обичаи.

Голяма част от темите, заложени в програмите по Родинознание, са близки до опита, който имат децата, и така учителят, преподавайки урок за нови знания, може да се опре на жизнения опит на децата. От това произхожда и главната цел на обучението по Родинознание в първи клас, а именно да се допълнят и систематизират техните знания. Да им се предоставят достъпни и научно верни знания за обкръжаващата ги природна и обществена среда.

Усвояването на знания за празници и обичаи в обучението по родинознание в първи клас изпълнява съществена възпитателна функция. Знанията за традиционни български празници и обичаи допринасят за формирането на национална идентичност, уважение към културното наследство и развитие на социална отговорност у учениците още в началния етап на образование.

Чрез прилагането на активни методи – като ролеви игри, изследователски дейности, проектно-базирано обучение, тематични разкази и дискусии – се създават условия за интердисциплинарно усвояване на знания, базирано на личен опит и активно участие. В областта на родинознанието интегрирането на теми, свързани с българските празници и обичаи позволява използването на тези методи за постигане на по-дълбоко разбиране на културното наследство, развитие на гражданска идентичност и формиране на социална чувствителност.

Интеграцията по своята същност представлява състояние, при което различни елементи на една система се свързват и взаимодействат помежду си, образувайки единно, пълно и неделимо цяло. Съществуват различни мнения за необходимостта от приложението на интегративния подход. Според Owens (1972), интегративният подход трябва да обхваща цялата структура на учебното съдържание, тъй като реалният свят не е разделен на предмети – знанието е взаимосвързано и учениците трябва да изграждат умения за междудисциплинарно мислене.

М. Андреев в труда си „Интегративни тенденции в обучението“ подчертава, че интеграцията не е самоцел, а естествена форма на организация на учебния процес, чрез която се реализира по-пълноценно възпитанието и обучението на личността. Той акцентира върху необходимостта от цялостно педагогическо мислене, което да създава условия за: осмисляне на взаимовръзките между учебните дисциплини; пренасяне на знания в нови контексти; възпитаване на системен подход към света; прилагане на знанието в житейски ситуации.

Интегративният подход в началното образование се основава на принципа за обединяване на учебно съдържание от различни образователни области около тематични ядра, значими за личния и социалния опит на ученика. В този контекст активните методи на обучение представляват ключов инструмент за реализиране на интеграцията, тъй като стимулират познавателната активност, емоционалната ангажираност и социалното взаимодействие.

Съвместното приложение на интегративния подход и активните методи способства за изграждане на учебна среда, в която знанията не се усвояват изолирано, а се свързват с реалния живот, културния контекст и социалната практика. Това води до по-висока мотивация за учене, трайност на знанията и развитие на ключови компетентности у учениците.