Разглежда се прилагането на груповата проектна дейност и нейната ефективност в часовете по Биология и здравно образование. Осъществяването на проектни дейности в училище се обуславя от различни фактори, сред които социално-икономически, образователни и възпитателни. При използване на проектна учебна дейност в училище учениците се насърчават да мислят самостоятелно и креативно.
Груповата учебна дейност е насочена към осъществяване на съвместни дейности от учениците. Като основен недостатък на традиционната класно-урочна дейност се посочва невъзможността за индивидуално преподаване и усвояване на знания от учениците. За преодоляване на този недостатък се въвеждат различни методи на преподаване, чрез които да се промени структурата на обучение и да се осигури възможност за прилагане на индивидуален подход в обучението (Кръстева, 2001). Груповата дейност може да бъде реализирана по различни начини, а именно като редуване на традиционно обучение и групова форма на обучение, използване на моделиране или игрови подход. Личностният подход в обучението има за цел да насочи образователния процес към дейности, чрез които да се развие личността на учениците, да се насърчи тяхната креативност и да се промени начинът им на мислене, с ефективна комуникация между учител и ученик.
Основни характеристики на проектната учебна дейност са:
- Стимулиране на учениците да учат оригинално и изобретателно.
- Изпълняване на различни учебни дейности в малки групи от ученици.
- Избиране на теми, които са близки до действителността.
- Разделяне на задачите, които следва да се изпълнят, самостоятелно от учениците.
- Наличие на пряка връзка между поставената от учителя цел на дейностите и тези, които се изпълняват от учениците.
- Възможност за изучаване на учебно съдържание, извън учебния предмет, в обучението по който се осъществява проектна учебна дейност.
- Стремеж на учениците да създадат конкретен продукт чрез постигане на заложената от учителя цел.
- Осъществяваната дейност в групата се извършва солидарно от всички ученици (Тодорина и др., 2003).
Проектно-базираното обучение позволява „обучаемите да придобиват нови знания и умения в процеса на проектиране, планиране и произвеждане на определен образователен продукт“ (Асенова и др., 2012). Постигането на целите на проектно-базираното обучение изисква както самостоятелно учене на учениците, така и работа в екип за решаване на поставените задачи. Специфика на проектно-базираното обучение е неговата гъвкавост по отношение на времетраене и представяне на учебното съдържание. За разлика от използваните методи в традиционното преподаване, при проектно-базираното обучение учителят не представя на учениците готово съдържание, а те самостоятелно или чрез групова работа анализират различна информация и достигат самостоятелно до ново знание (Таракова, 2022). Достигането до ново знание чрез извършвани дейности и опит в проектно-базираното обучение е предпоставка те да бъдат трайни. Традиционните роли на учител и ученик също са променени при проектно-базираното обучение, като учителят се превръща в ментор и наставник. В процеса на преподаване учителят насочва учениците към достигане до ново знание чрез задаване на въпросите какво и как, като стимулира активността на учениците и ги мотивира за самостоятелно учене, за да могат да постигнат целите на поставените задачи (Ангелова, 2015).
Дейностите на учителя в проектната учебна дейност са свързани с избор на учебно съдържание и целите, които следва да се постигнат; създаване на план за изпълнение на проекта; планиране на отделните дейности и начините за тяхното оценяване; определяне на предварителни параметри за контролиране на дейностите, както и анализиране на начина на изпълнение на дейностите от учениците (Стефанова, 2024). От своя страна по време на проектната учебна дейност учениците извършват дейности, свързани с разделяне на задачите между отделните членове в групата, търсене на информация за решаване на поставените задачи, обсъждане на изпълняваните дейности и промяна в разпределението на задачите при необходимост, обсъждане на постигнатите резултати от проекта, както и презентиране на реализираните дейности по проекта (Георгиева, 2024).
Чрез проектната учебна дейност се постига интерактивност в образователната среда, а именно свързана със смяна на традиционните роли на учител и ученик; повишаване активността в образователния процес на учениците; учителят се превръща в улесняващ учебната дейност и подпомагащ учениците при изпълнение на дейностите по проекта; има възможност за използване на интерактивни форми в учебния процес и на различни форми за осъществяване на контрол, включително самоконтрол от страна на учениците, както и осигуряване на свобода по отношение на мястото и средствата, използвани в образователния процес (Гюрова и др., 2006).
Работата по групови проекти създава интерактивна среда в учебния процес като преподаването на учебното съдържание се основава на активно взаимодействие между учител и ученици, като учителят консултира учениците до достигане на самостоятелно знание за решаване на конкретни задачи и постигане на крайна цел. Методът включва организиране на образователния процес чрез използване на интерактивни методи и постепенно преминаване през четири фази – предстартови дейности, работа по проекта, представяне на резултатите от проекта и обсъждане изпълнението на проекта.
Методът на проектната учебна дейност позволява изпълнение на конкретни дейности, а именно: обмисляне на идея, планиране на дейностите за изпълнение и оценяване на постигнатите резултати. Използването на метода позволява на учениците да представят свое решение на различни проблеми, като използват изследователски подход по време на обучението, а също и нетрадиционно изучаване на учебното съдържание. По време на работата в групови проекти учениците сами се контролират по отношение на качеството и ефективността на изпълняваните дейности за постигане на крайната цел на проекта.
Особено важни за реализирането на груповите проекти са активността и работата в екип. Дидактическата организация на груповите проекти изисква висока мотивация на учениците за извършване на възможно най-ефективни дейности. Постигането на ефективност е свързано с личностните качества и мотивацията както на учителя, така и на учениците. Въпреки че съществено значение имат и изпраните методи на преподаване, това, което прави ефективно обучението чрез използване на групови проекти, е опитът. За прилагането на метода се изисква и подходяща образователна среда. В основата на прилагане на метода е:
- Опитът на учениците и възможността за неговото използване за постигане целите на груповия проект.
- Създадената образователна среда, която да е мотивираща.
- Интересът на учениците към различни методи на преподаване.
- Мотивацията на учениците.
- Възможността за ефективна комуникация между учител и ученици, както и между самите ученици.
- Възможност за съчетаване на преподаването с използване на ИКТ средства и прилагане на съвременни технологии в образователния процес.
- Ефективно и многообхватно оценяване на усвоените знания от учениците.
- Адаптиране на начина на преподаване и усвояване на знания към индивидуалните особености на учениците. Груповите проекти позволяват на всеки ученик да изпълнява предпочитани от него дейности, което е трудно осъществимо при традиционното преподаване и позволява прилагането му в различните образователни етапи и по различни учебни предмети.
- Формира трайни навици за самостоятелно учене у учениците и саморазвитие.
- Променя традиционната роля на учител и ученик като насърчава интерактивността в ученето и преподаването.
- Развива се четивната грамотност.
- Многообразието и класификацията на организмите;
- Ролята на организмите за природата и човека;
- Взаимоотношенията в природата и опазването на биоразнообразието;
- Постигането на лично и обществено здраве;
- Превенция и профилактика на заболявания (Учебна програма, МОН).
-
- Ангелова, С. (2015). Проектно-базираното обучение – контекстът за формиране на мотивация за учене по природни науки. С., с. 30. [онлайн] https://journal.e-center.uni-sofia.bg/site/wp-content/uploads/downloads/2016/03/Svetlana_Angelova_2015_1.pdf
- Асенова, А., Йотовска, К. Евтимова, С. (2012). Проектно-базирано обучение на тема „Биологичното разнообразие в българските символи и традиции”. Science & Technologies. Volume II, Number 8, с. 15 [онлайн] http://www.sustz.com/journal/VolumeII/Number8/Papers/AsyaAsenova.pdf
- Георгиева, Ж. (2024). Повишаване на учебната мотивация чрез проектно-базирано обучение. Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Педагогически факултет, бр. 1, с. 410-416.
- Гюрова, В. и колектив (2006). Интерактивността в учебния процес. София, с. 80-90.
- Кръстева, А. (2001). Принос в педагогическата мисъл за развитието на груповото обучение. ВТУ, Педагогически алманах, с. 33.
- Николова, М. (2015). Проектно-базирано обучение по български език и литература. – Български език и литература, бр. 1, с. 59-77.
- Стефанова, С. (2024). Поставяне на учениците в центъра на учебния процес чрез използване на STEAM проектно-базирано обучение в прогимназиален етап на обучение – методически насоки за учители. – Обучение по природни науки и върхови технологии, Аз-Буки, бр. 1-2, с. 17-29.
- Таракова, Б. (2022). Модел за проектно базирано обучение в пресечната точка на общото и професионалното образование. – Професионално образование, Аз-Буки, бр. 1, с. 49-62.
- Тодорина, Д., Тодорова, Л., Антонова, А., Гюрова, В. (2003). Педагогика, дидактика – част 3. Благоевград, с. 102.
- Учебна програма по Биология и здравно образование за VII клас (общообразователна подготовка). МОН. https://www.mon.bg/nfs/2023/12/up_vii_bio.pdf
- Мария Дикова
Старши учител в 97. СУ – гр. София