Разглежда се развитието на речевата компетентност при децата на 6–7-годишна възраст като ключов фактор за тяхната готовност за училище. Чрез емпирично изследване, проведено с подготвителна група в Детска градина „Свобода“ – гр. Ямбол, са оценени различни аспекти на езиковото развитие чрез пет стандартизирани субтеста, включващи разбиране на граматически структури, образуване на множествено число, корекция на семантични неточности, конструиране на изречения и намиране на думи по аналогия.
Резултатите показват, че децата демонстрират висока степен на речева готовност, умеят да конструират правилни изречения и имат богат речников запас, което подпомага успешния им преход към училищната среда. Най-големи трудности се наблюдават при образуването на множествено число и корекцията на семантично неточни изречения.
Подчертава се значението на системната и целенасочена педагогическа работа за развитие на езиковите умения чрез игрови и практически подходи, както и ролята на сътрудничеството между учители и родители. В заключение се посочва, че езиковата компетентност е фундамент за плавния преход към училищната дейност и за изграждането на успешна училищна компетентност.
Развитието на речевата компетентност е ключов показател за училищната готовност на децата в предучилищна възраст. Способността да се конструират правилни изречения, да се разбират граматически структури и да се правят логически свързвания между понятията подготвя децата за успешен преход към учебна дейност.
Тук са представени резултатите от емпирично изследване, проведено с деца на 6–7 години в подготвителна група на Детска градина „Свобода“ – гр. Ямбол. Целта е да се оцени речевата готовност чрез набор от стандартизирани тестове и да се очертаят основните закономерности и изводи за практиката.
Методология на изследването
Емпиричното изследване на речевата готовност на 6–7-годишните деца за училище беше реализирано чрез пет субтеста, които обхващат основните аспекти на езиковото развитие и училищната готовност.
Първият субтест – „Разбиране на граматически структури“ – цели да установи доколко децата могат да интерпретират изречения, като се опират на тяхната граматическа конструкция, а не само на последователността на думите. Чрез използване на игрови материали – кукли и фигури на животни – се проверява дали детето разбира смисъла на изречението и може да го представи нагледно.
Вторият субтест – „Образуване на множествено число на съществителните имена“ – оценява способността на децата да прилагат морфологични правила и да осъзнават връзката между форма и значение. Чрез преобразуването на думи от единствено в множествено число се проверява дали промяната във формата се осъзнава като промяна в смисъла.
Третият субтест – „Корекция на семантично неточни изречения“ – измерва умението на децата да откриват смислови несъответствия и да ги коригират. Тази задача изисква не само езикови знания, но и способност за логическо мислене и свързване на значението на думите в контекст.
Четвъртият субтест – „Конструиране на изречения“ – оценява умението за логическо свързване на думи и за изграждане на граматически правилни изречения. Детето получава набор от думи, от които трябва да състави смислено изречение. По този начин се оценяват както синтактичните му умения, така и способността да подрежда мислите си в логическа последователност.
Петият субтест – „Намиране на думи по аналогия“ – проверява богатството на речниковия запас и разбирането на семантичните връзки. Детето трябва да назове четвърта дума, която логически се отнася към три вече дадени думи, демонстрирайки способност за обобщаване и аналогия.
След обобщаване на резултатите от всички пет субтеста, за изследваната група деца беше отчетена средна емпирична стойност от 93,9 точки при максимални 119. Този резултат свидетелства за висока степен на речева готовност и добър потенциал за успешна адаптация към изискванията на първи клас.
Основни резултати и наблюдения
Изследването на речевата компетентност при децата на възраст 6–7 години показва, че те демонстрират значително умение за правилно конструиране както на прости, така и на сложни изречения. В този процес децата успешно използват съюзи и предлози, което позволява правилно свързване на части от изреченията и изграждане на смислови цялости. Също така се наблюдава добър контрол върху съгласуването по род и число, което е основен граматически аспект за правилната реч.
Лексикалният запас на децата в тази възрастова група е достатъчно богат и разнообразен, за да им позволи да намират думи по аналогия и да създават логически и смислови връзки между различни понятия. Това свидетелства за тяхната когнитивна зрялост и способност за асоциативно мислене, което е ключово за развитието на езиковата компетентност.
Въпреки положителните резултати, изследването открива и определени затруднения. Най-сериозни трудности децата изпитват при образуването на множествено число на някои съществителни имена. Също така корекцията на семантично неточни изречения е предизвикателство за част от тях, което показва, че е необходимо да се продължи целенасочената работа и подкрепа в тази посока.
Данните показват, че почти 90% от изследваните деца са готови за постъпване в училище, притежават не само необходимата когнитивна подготовка, но и социално-емоционална база, която да позволи адаптация към новата учебна среда. Това е важен показател за успешния преход от детската градина към училището.
Изводи и препоръки
Речевата компетентност е една от основните ключови компетентности, свързани с подготовката на децата за училище. Определянето на нейното съдържание е основа за конкретизирането и интегрирането във всички направления, за реализирането на качествен и ефективен възпитателно-образователен процес в детската градина.
Извеждането на спецификата на семантичната компетентност на децата от предучилищна възраст ще подпомогне педагозите за преодоляване на някои слабости и грешки при езиковото им обучение.
Децата по-лесно се справят със семантични задачи, когато тяхното решение е:
– близко до опита на децата;
– подкрепено от извършване на действия;
– свързано с емоционално наситено съдържание.
Програмната документация е основа за ориентиране на педагозите при развиване на речевата компетенция на децата. В същото време опитът показва, че е необходимо всеки учител да конкретизира своята стратегия съобразно условията и индивидуалните особености на децата.
Развитието на речта е дълъг и сложен процес, който изисква многостранна целенасочена работа в продължение на целия период на предучилищното детство, в това число и на етапа на 6–7-годишната възраст.
Възможността за използване на подходящи педагогически средства в работата за развитие на речта на децата в подготвителна група се определя от връзката между езика и мисленето, езика и действителността, езика и речта, а също така от възрастовите особености на децата в предучилищна възраст.
Методите и похватите за развитие на речта отчитат поетапното решаване на задачите за развитие на уменията в областта на езиковата грамотност.
Препоръки:
Да продължи работата по отношение на граматичната и семантичната страна на езика и речта; синтактичните знания и умения.
Целенасоченото използване на подходящи педагогически средства в работата с децата в подготвителна група ще повишава резултатите от обучението и ще обуславя по-високо равнище на развитие на речта на децата, а също така подпомага развитието на творческото мислене, въображението, комуникативните навици.
За постигането на максимални резултати, възпитателно-образователният процес в подготвителна група трябва да е непрекъснат, целенасочен, съобразен с възрастовите и психичните особености на децата, за да може пълноценно да се развива речевата готовност на обучаващите се в детските заведения при постъпването им в училище.
Заключение
Емпиричното изследване потвърждава, че децата на възраст 6–7 години демонстрират сравнително висока степен на речева готовност за училище. Те са способни да разбират и създават граматически правилни изречения, да изграждат логически връзки между понятията и да участват пълноценно в различни речеви ситуации. Тези умения са важни за плавния преход от игровата към учебната дейност и за изграждането на успешна училищна компетентност.
Продължаващата системна работа по езиковото развитие в предучилищна възраст ще осигури стабилна основа за бъдещото академично и социално развитие на децата, подпомагайки ги в посрещането на новите предизвикателства, свързани с училищното обучение.
-
Господинка Георгиева
ДГ „Свобода“ – гр. Ямбол