Педагогическата ситуация е основна форма на организация на работата в детската градина. По своята същност тя е процес на взаимодействие между възрастния и детето, при който е налице момент на предусещане, предположение за резултатите от опита на децата от страна на педагога. Това е очакване на възрастния за определен вид среща между субектите, в нейните външни или вътрешни признаци (поза, движение, времетраене, пространство), представа за резултат от действията (интелектуални, перцептивни) или за насочеността (реакции, преживявания, отношения и пр.) на участниците.
Всяка педагогическа ситуация по своеобразен начин води до реализиране на педагогическите цели и съответното образователно съдържание. Тя представлява система от значими способи на дейност, чрез които се създават условия за развитието на творчески възможности, за формиране на емоционално-ценностно отношение към изучаваното съдържание, както и към процесите на възприемане на действителността.
Като се имат предвид възрастовите особености на 6–7-годишните деца, бяха разработени педагогически ситуации по Околен свят, с чието съдържание да се обогатят представите на децата за околния свят, както и да се формират конкретни представи за някои причинно-следствени връзки и явления.
В хода на работата с творбите се установи, че децата на тази възраст имат познания да разграничават и да посочват еталони, форми, обекти, явления, но все още за тях това са само понятия и в повечето случаи думи, които не са изпълнени със съдържание и представа за взаимовръзката между тях. Благодарение богатството на изразните средства, одухотворяването и достъпното поднасяне на проблематиката, художествената литература изпълва тези думи и понятия със смисъл. При възприемането на текста в съзнанието на децата възникват асоциации с аналогични явления, на които те са съпричастни. У децата се формират нагледни представи за изобразените с думи жизнени факти.
Описателните текстове от художествената литература представят околния свят такъв, какъвто е, и спомагат за обогатяване на представите на децата от предучилищна възраст за природата, която ги заобикаля.
Обстойният и достъпен анализ на художествените текстове дава възможност те да осмислят значението на думите – техния пряк и преносен смисъл – и посланието, което носят на слушателя. Това пък води до задълбочено опознаване на природата, до осмисляне нуждата от защитаване на нейните представители.
Преди да мине през ума, словото въздейства първо върху чувствата. Затова поезията и прозата облагородяват отношението на малките към обкръжаващия ги свят. Децата разбират, че са частица от природата и действията им трябва да са насочени към нейното опазване и обогатяване. Художествената литература е могъщо средство за нравствено, умствено и естетическо развитие, а това е основата за формирането на екокултура.
За да осмислят посланието на автора, децата трябва първо да се научат да слушат внимателно произведението. А като разбират съдържанието, те могат да преживяват чувствата и настроенията на героите. Осъзнавайки подбудите в поведението на персонажите и техните нравствени качества, децата могат да дадат мотивирана оценка за това кое е добро и кое лошо. Положителните образи събуждат желанието им за подражание и възпитават добродетели. При правилна насока от страна на учителя децата успяват сами да извлекат поуката от творбата. Епитетите, сравненията и определенията помагат за разкриване красотата на родната природа и приобщаването към нея. Подрастващите се научават да се възхищават на красивото и да изпитват удовлетворение от контакта си с него.
Изграждането на умения и потребност за екологосъобразен начин на живот е сложен и многообразен процес, така както природата е сложна и многообразна. Ярко доказателство за подчертания интерес на децата към околната среда са многобройните въпроси от типа: „Защо слънцето грее?“; „А то спи ли?“; „Откъде идва дъждът?“; „Какво правят звездите през деня?“. Тези въпроси съвсем не са механично повторение на думичката „Защо“. В тях се крие интерес и стремеж да узнаят нещо повече за това, което ги заобикаля, но не могат да разберат. Именно художествената литература по най-интересен и достъпен начин дава отговори на тези въпроси, като разкрива пред децата богатството на природни форми, картини и явления.
Разнообразието от приказки, стихотворения, въртележки, верижки, залъгалки, небивалици, гатанки по забавен път насочва към по-задълбочено опознаване на красивото, полезното и закономерното в природата. Верижките разкриват последователността и взаимната връзка между явленията. Въртележките и броилките допринасят за затвърдяване на познанията за околната природа. Гатанките отразяват най-типичните белези на растения, животни и явления. Веселите стихотворения и небивалици не само забавляват децата, но развиват и тяхното логическо мислене. Приказките карат децата да опознават героите, да разбират мотивите за техните постъпки, уточняват представите за понятията „добро“ и „зло“ и предоставят неповторими еталони за подражание.
Художествените творби увличат и същевременно съдействат за решаването на сложни умствени задачи в проблемно-игрова ситуация.
Книгата безспорно дава не само много знания за околната природа, но и възпитава у децата любознателност и наблюдателност, добродетели и естетически вкус, изгражда навици за умствен труд и умения за целенасочено подчиняване на собствената дейност на природните закони. Художествената литература допринася за усъвършенстване на възпитателния процес в предучилищните заведения, за усилване на любовта към родната природа, за опазване на нейните богатства и неизмерима красота.
Предложените педагогически ситуации бяха интересни за децата и се осъществяваха в много емоционална атмосфера.
Използването на художествената литература като средство за обогатяване на представите на детето за околния свят оформя у 6–7-годишните деца дълбоко познавателен интерес към природата.
Гатанките, стихотворенията, разказите, приказките могат да предизвикат интерес към някой обект, който те биха отминали незабелязано. Възприятията стават по-точни, по-богати, когато природната картина се слива с красотата на словото. Тези две възприятия оформят детските чувства, изпълват ги със съдържание, удължават тяхната трайност.
Художествената литература дава възможност на децата да осмислят красотата на природата, да изпитат положителни емоции, възхищение и удовлетворение от опознаването й. По непринуден начин те научават каква е ползата от даден природен обект и защо трябва да се опознават, съхраняват и опазват богатствата на природата.
Много от познанията, които децата не могат да получат от наблюденията и художествената литература, научават от многобройните енциклопедии. Благодарение на ясните, опростени и вълнуващи текстове, както и на невероятните илюстрации, фактите оживяват пред погледа на децата.
Положителното отношение на 6–7-годишните деца към природата в детската градина/група е преобладаващо, като факторите, с влияние върху тази реалност, са както формални – организационни или съдържателни по отношение на дейностите, в които те участват, така и неформални, свързани с поведенческите изяви на всички деца от групата. Предполагаме, че спецификата на познавателното взаимодействие с 6–7-годишните деца за опознаване на околния свят ще окаже значително влияние върху отношението на конкретното дете към социалната среда в детската градина/детската група. Но само познавателният процес за опознаване на околния свят, разгледан приоритетно като дидактичен процес, не е достатъчен, за да се провокира позитивното отношение на детето. Важни са спецификата на педагогическото взаимодействие, климатът в детската група, ролята на родителите и на детския учител.
Проследяване на постиженията на децата чрез образователно направление „Околен свят“, образователно ядро „Светът на природата и нейното опазване“
Провеждането на педагогически ситуации е с акцентиране върху проблеми за обсъждане, свързани с изграждане на представи за природата, чрез средствата на художествената литература.
Като проучват резултатите от възпитателната работа, учителите се информират за различни страни на провеждания от тях процес на овладяване от страна на детето на знания за околната среда. Откривайки постиженията и пропуските на децата, имаме възможност да насочим взаимодействието към желани и постижими резултати. Чрез диагностични изследвания може да измерим постиженията на децата в началото и в края на учебната година.
Материали за диагностицирането
Диагностицирането се извършва чрез диагностични задачи от индивидуални книжки за диагностика. За отчитане на постиженията се използва определеното в книжката място, на което се записват отговорите на децата – в случаите, когато диагностичните задачи изискват това. При част от диагностичните задачи за входно равнище се използва диагностично интервю, индивидуално с всяко дете. В тези случаи се изготвят индивидуални протоколи за описване постиженията на децата.
Общи инструкции
Диагностичните интервюта се изпълняват индивидуално. Групово се извършват задачите, в които се изисква невербална ориентация – да отбележат, да оградят, да нарисуват. За изпълнение на тези задачи детето трябва да разполага с комплект флумастери или цветни моливи.
Табл. 1. Критерии и показатели за измерване и оценяване постиженията на децата
| Критерии | Показатели |
| Входно и изходно равнище | |
| Ориентиране в растителния свят | Различаване на растенията в близкото обкръжение – строеж и характерни признаци. Свързване на растение с биотопа, където расте. |
| Ориентиране в животинския свят | Характеризиране на животните като живи същества. Разпознаване на жизнената им среда и характерните им признаци. |
| Ориентиране в сезоните | Разпознаване на животните от различни класове – жизнена среда на отделните класове животни. Установяване на връзка между животните и сезонните изменения в поведението им. Промени в поведението им съобразно сезона. |
| Разпознаване на небесните тела – слънце, луна и звезди | Диференциране на небесните тела и тяхното разпознаване през деня и през нощта. |
Скала за оценяване
Сборът от точките за всички задачи формира общото равнище на постиженията на всяко дете в тристепенна скала: високо, средно, ниско.
Табл. 2. Скала за оценяване
| Оценка | Общ брой точки за задачите по направлението | Характеристика за оценката |
| Високо | Над 35 т. | Високо равнище на постижения и готовност за успешна работа за овладяване на образователното съдържание в подготвителна група |
| Средно | От 15 т. до 35 т. | Средно равнище на постижения, има добри познания за растителния и животински свят, за промените в живата и неживата природа |
| Ниско | Под 15 т. | Ниско равнище на постижения – необходими са повече усилия и помощ, за да може успешно да овладее предвидения образователен материал за подготвителна група |
Табл. 3. Задачи за изследване постиженията на децата чрез диагностично интервю
| Диагностицирана представа | Въпроси за интервю | Отчитане на резултатите |
| Какво знаеш за въздуха? | Какво дишаме?
Има ли въздухът цвят? Кога въздухът мирише? Ако нямаше въздух…? |
Всеки верен отговор се оценява с 3 т.
Максималният брой точки за задачата е 9. |
| Какво знаеш за водата? | Водата има ли вкус и цвят? Водата има ли мирис? Всичко ли, което се оцветява, е опасно за човека? Ако я нямаше водата…? | Всеки верен отговор се оценява с 2 т.
Максималният брой точки за задачата е 8. |
| Какво знаеш за почвата? | Кой не може без почва? Как се чувстват животните без почва? Какво ще стане с растенията без почва? Ако я нямаше почвата…? | Всеки верен отговор се оценява с 2 точка.
Максималният брой точки за задачата е 8. |
Табл. 4. Ключ за верните отговори
| Задача № | Верен отговор |
| Входно равнище | |
| Въздух – няма цвят; няма мирис, когато не е замърсен.
Нямаше да има живи същества – хора, животни, растения. |
|
| Вода – няма вкус; няма цвят; не всяка – има отровни бои, химически вещества и др., които я правят опасна; нямаше да има живи същества – хора, животни, растения. | |
| Почва. Растения, чиито корени, грудки и плодове са под земята; животни, които живеят в почвата; животни, чиято естествена среда на живот е почвата, не могат да живеят без нея; растенията не могат да виреят без почва; нямаше да има растения. | |
| 1 | Рисунката прилича на пъзел. Групите цветя са: градински, виреят в градината; горски, виреят в гората; стайни или саксийни, отглеждаме ги у дома. На растенията им е нужна вода, светлина, почва, въздух и грижи, за да се развиват. Промяна на растенията през различните годишни времена: градински – израстват, цъфтят, изсъхват от пролетта до есента; горски – израстват, цъфтят и изсъхват от пролетта до есента; стайни – израстват и цъфтят целогодишно. Могат да се използват за букети, украса и т.н. |
| 2 | Лисицата е жива, защото се движи, храни се, отглежда малките си. Аналогични са отговорите и за останалите животни – змия, пингвин, жираф и делфин. |
| 3 | Групите животни са: домашни, диви, прелетни птици, животни от джунглата. Домашните животни прекарват зимата под грижите на човека. Дивите животни – някои от тях изпадат в летаргия /зимен сън/ като мечката и таралежът, а други като сърната търсят прехрана под снега, както и в хранилки, за които се грижи човекът. Прелетните птици зимуват на юг, където могат да намерят храна за препитанието си. Температурата през зимния период в джунглата е благоприятна за тяхното презимуване. |
Табл. 5. Инструкции към отделните задачи
| Задача № | Дейност на учителя | Указания за детето |
| 1 | Проведете с детето диагностично интервю, задайте описаните по-горе въпроси и запишете отговорите. Оценете ги, както следва: по 1 точка на всеки верен отговор. | Какво дишаме? Има ли въздухът цвят? Има ли въздухът мирис? Кога въздухът мирише? Ако го нямаше въздухът? |
| 2 | Проведете с детето диагностично интервю и задайте описаните по-горе въпроси. Запишете отговорите. Оценете ги, както следва: по 1 точка за всеки верен отговор. | Водата има ли вкус? Водата има ли цвят? Водата има ли мирис? Всичко ли, което я оцветява, е безопасно за здравето на човека? Ако я нямаше водата? |
| 3 | Проведете с детето диагностично интервю и задайте описаните по-горе въпроси. Запишете отговорите. Оценете ги, както следва: по 1 точка за всеки верен отговор. | Какво дорисува на твоята картина? Кой не може без почва? Как се чувстват нарисуваните животни без почва? Какво ще стане с растенията, когато няма почва? Ако я нямаше почвата? |
| 4 | Предложете на детето да разгледа картинката. Поставете му задачата. След като я изпълни, му поставете въпросите. Запишете отговорите и ги оценете, както следва: по 1 точка на всеки верен отговор и по 3 точки за правилно ограждане на всяка от групите. | Очертайте териториите така, че всяка група цветя да има своето място да расте. На какво ти прилича твоята рисунка? Какво име можеш да й дадеш? Можеш ли да назовеш групите цветя и мястото за тяхното развитие? Кое е това растение? Къде расте то? Какво му е нужно да се развива? Как се променя през различните годишни времена? За какво може да се използва?
|
| 5 | Предложете на детето да разгледа картината и да реши задачата. След това поставете въпросите и запишете отговорите. Оценете ги, както следва: по 1 точка на всеки верен отговор за всяко едно животно и по 3 точки за вярно дорисуване на слънце. | До тези, които смяташ, че са живи, нарисувай слънце.
По какво разбра, че лисицата /изброяват се и останалите животни/ е жива? Можеш ли да я опишеш? Къде живее тя? С какво се храни? |
| 6 | Предложете на детето, след като разгледа картината, да изпълни задачата. Запишете отговора и го оценете, както следва: по 3 точки за правилно ограждане на групите и по 4 точки /по 1 точка за правилно назоваване на всяка от групите/, и по 3 точки /максимален резултат/ за изчерпателно разказване за избраната група. | Разгледай нарисуваните животни и ги огради по групи в зависимост от мястото им на живот. Избери една от групите и разкажи как животните от нея прекарват зимата. |