Разглежда се приказката като средство за развитието на децата в предучилищна възраст.
Приказките подпомагат речевото развитие на детето. Влияят за усъвършенстване на неговия усет към красивото. Развиват ума и въображението. Свързани са и с изграждане на звукова култура. Когато децата възприемат приказка, чуват потока на речта. По този начин детето също се обогатява.
Примерът на възрастния е важен. Когато децата ни виждат самите ние да четем, и те проявяват интерес към книгата и ученето. Можем да вземем цветна детска книжка дори когато отиваме на пикник в гората или на разходка в парка. Прелистването на страниците сред природата превръща всяко излизане в малко приключение. Така децата винаги имат нещо интересно, към което да се насочат, и по-рядко търсят „каква беля да сътворят“. Вместо това вниманието им се насочва към истории, образи и въображаеми светове, които ги ангажират по естествен и ненатрапчив начин.
Любимото занимание на всяко дете е играта. В много приказки има замък. Когато прочетем приказка, можем да помолим децата да направят замък от кубчета или замък в детския пясъчник.
Образованието не е само усвояване на знания, а и възпитание в ценности. Децата попиват поведението на героите, разпознават добрите постъпки и постепенно започват да ги пренасят в собствения си делник. Детето запомня героите от приказката. Приказката е наситена с образи и се характеризира с близък до битието на детето сюжет.
Ресурсите в помощ на реализирането на образователния процес са разнообразни – материали за индивидуална работа за всяко дете – работни листове по образователно направление български език и литература, материали за фронтална работа с групата – дидактични табла с приказки по образователно направление български език и литература.
Таблата са нагледен материал, който улеснява педагога в провеждането на педагогическите ситуации. Прилагането на педагогическата технология за изучаването на приказките в практиката развива речта на децата. Предложените технологични решения са съобразени с държавните образователни изисквания.
Избраните приказки са подходящи за всяка възрастова група. Учителят може да добави и други приказки, ако прецени, че са подходящи и са съобразени с индивидуалните възможности на децата. Педагогът трябва да е в крак с времето и да се запознава с новата детска литература. Литературните произведения се избират, като се има предвид тяхната достъпност по форма и съдържание.
За първа група се подбират по-кратки и по-лесно разбираеми приказки. За четвърта възрастова група се избират по-дълги и по-трудни произведения. Обемът се увеличава според възрастта на децата. Изборът на художествени произведения трябва да бъде добре обмислен.
Педагогическите ситуации за изучаване на художествена литература се организират и провеждат според годишно тематично разпределение. Повторното запознаване с литературните произведения в предучилищна възраст е съществен елемент от обучението. Децата проявяват предпочитание към вече познати и любими произведения. Многократното слушане на приказката обогатява и задълбочава емоционалните преживявания на децата. По този начин децата осмислят постъпките на героите и събитията в приказката. Приказките са кратки, за да могат да бъдат разбираеми за децата.
Изборът на произведения за педагогическата ситуация трябва да бъде целенасочен и обоснован. В предварителната подготовка педагогът подготвя нагледния материал, който ще му служи като опора. Подготвя се и да изпълни литературната творба изразително. При четенето на приказката учителят трябва да има време да следи реакциите на децата. Важно е децата да различават героите. Учителят използва въпроси като: Какво прави?, Кой/ какво е това? и други.
Изучаването на приказки в предучилищна възраст се регулира основно от Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование, която определя държавния образователен стандарт, образователните направления и очакваните резултати. Приказките са част от направлението „Български език и литература“, където се изучават художествени текстове, включително народни и авторски приказки.
В Наредбата е заложено, че обучението се осъществява в среда за учене чрез игра, съобразена с възрастовите особености на децата — ключово условие при работа с приказки. Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) е основата, върху която стъпва Наредба № 5. Той определя: целите на предучилищното образование; принципите на обучение; ролята на детската градина, като институция.
Всяка детска градина избира програмна система, съответстваща на Наредба № 5. Тези системи съдържат конкретните теми, приказки и методически насоки за работа. В образователно направление „Български език и литература“ се изучават:
- български народни приказки;
- приказки от световната класика;
- съвременни авторски приказки.
Според държавния образователен стандарт (ДОС) децата трябва да:
– разбират съдържанието на приказката;
– разпознават герои, сюжет, последователност;
– изразяват отношение към постъпките на героите;
– пресъздават текст чрез драматизация, рисунка, разказване;
– развиват речеви умения и словесно творчество.
В програмните системи приказките са включени в: тематични ядра и седмични разпределения. Приказките са задължителен елемент от обучението по „Български език и литература“ във всички възрастови групи.
Нормативната уредба гарантира:
– свобода на учителя да избира подходящи текстове;
– задължителни резултати, които децата трябва да постигнат;
– интегриране на приказките в различни дейности;
– работа чрез игра, драматизация, творчество.