Настоящата статия разглежда възможностите за интегриране на емоционалната интелигентност в обучението по български език в предучилищна възраст. Представен е авторски педагогически модел „ЕЗЕ“ (Емоция – Знание – Език), който обединява емоционалното преживяване, познавателното осмисляне и езиковото изразяване в единен образователен процес. Изследването е насочено към деца от уязвими групи и показва положителни резултати по отношение на развитието на комуникативните и социално-емоционалните умения.
В съвременните условия на образование все по-голямо значение придобива развитието на емоционалната интелигентност като ключов фактор за успешна социална адаптация и ефективно общуване. В предучилищна възраст този процес е особено значим, тъй като именно тогава се поставят основите на емоционалната регулация и комуникативните умения. Обучението по български език предоставя широки възможности за развитие не само на речевите, но и на социално-емоционалните компетентности. Това предполага необходимостта от интегриран подход, който да съчетава езиковото обучение с развитието на емоционалната интелигентност.
Теоретична рамка
Емоционалната интелигентност включва способността за разпознаване, разбиране и управление на собствените и чуждите емоции. В педагогически контекст тя е свързана с развитието на емпатия, саморегулация и социални умения. Изследванията показват, че децата, които умеят да разпознават и изразяват емоциите си, демонстрират по-добри комуникативни способности и по-успешна адаптация в социална среда. Особено важно е това при деца от уязвими групи, при които често се наблюдават затруднения в езиковото развитие и социалното взаимодействие.
Методология на изследването
Цел на изследването
Да се изследва ефективността на модел „ЕЗЕ“ за развитие на емоционалната интелигентност чрез обучението по български език.
Обект и предмет
- Обект: обучението по български език в предучилищна възраст
- Предмет: развитие на емоционалната интелигентност чрез модел „ЕЗЕ “
Участници
Деца на възраст 6–7 години, включително деца от уязвими групи.
Методи
- педагогическо наблюдение
- анализ на дейността
- беседа
- игрови методи
Инструменти
- инструмент за наблюдение
- оценъчна карта
- педагогически ситуации
Моделът „ЕЗЕ“ представлява интердисциплинарен подход, който обединява три основни етапа:
Емоция – Създаване на ситуация за преживяване чрез:
- приказки
- музика
- игрови дейности
Знание – Осмисляне на емоцията чрез:
- обсъждане
- анализ на ситуация
- свързване с личен опит
Език – Вербализиране чрез:
- изречения
- разказ
- диалог
Резултати от изследването
Анализът на резултатите показва:
- повишена способност за разпознаване на емоции
- обогатяване на речника с думи за чувства
- подобрена комуникативна активност
- развитие на емпатия
Особено значими са резултатите при деца от уязвими групи, при които се наблюдава положителна динамика в социалното взаимодействие и увереността при изразяване. Получените резултати потвърждават ефективността на интегрирания подход, при който емоционалното преживяване служи като основа за езиково развитие. Интердисциплинарният характер на модела допринася за повишаване на мотивацията и активното участие на децата в образователния процес.
Моделът „ЕЗЕ“ представлява ефективен педагогически инструмент за развитие на емоционалната интелигентност чрез обучението по български език. Той съчетава емоция, знание и език в единна система, която подпомага цялостното развитие на детето. Моделът има потенциал за широко приложение в педагогическата практика и може да бъде адаптиран към различни образователни среди.