ДИФЕРЕНЦИРАН ПОДХОД И ГРУПОВА РАБОТА ЗА УСВОЯВАНЕ НА ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ ПО БЕЛ В ОСМИ КЛАС

В статията се поставя акцент върху възможностите за използване на диференциран подход и групова работа в обучението по БЕЛ в 8.клас за усвояване на знания, свързани с глагол. Разгледани са спецификите на диференцирания подход, изискващ съобразяване с различните образователни нужди и интересите на учениците, както и на груповото обучение за създаване на занимание на група обучавани, което е фиксирано във времето.

Диференцирането е цялостен подход, при който се поставя акцент върху разбиране на различните образователни нужди, особености и интереси на учениците. Значимостта на диференцирания подход се определя не само от увеличения достъп на обучаваните до различни технологии, но и от необходимостта да се осъзнае, че всеки от учениците има свои силни и слаби страни, интереси и стил на учене. Провежданите учебни часове в училище следва, от една страна, да предоставят възможност на учениците да усвояват знания и да развиват компетентности, а от друга страна, да позволяват развитие на индивидуалните заложби. Една от възможностите за постигане на удовлетвореност на учениците в учебния процес е използването на диференциран подход, защото той позволява приложението на разнообразни учебни материали, според индивидуалното темпо на учене и интересите на учениците.

Като понятие „диференциацията“ се свързва с различаването и различното отношение и поведение спрямо даден обект. Учителят, който прилага диференциран подход в обучението,  взема предвид индивидуалните стилове на учене на учениците и нивото им на усвоени знания, преди да подготви даден урок. Подходът има съществени ползи за широк кръг от ученици, включително тези с изявени дарби и специални образователни потребности (Мирчева, 2013). За да се приложи диференциална стратегия на преподаване, е необходимо класът да се раздели на малки групи или на учениците да се поставят индивидуални задачи от образователното съдържание, но да се отчитат различните им потребности. В основата на постигането на качествено преподаване с използване на диференциран подход е гъвкавото и целенасочено разделяне на класа на групи, съобразно конкретните потребности на отделните ученици в класа (Везирова, 2023).

Съществено предизвикателство в преподаването на учебния предмет Български език и литература са различията между учениците по отношение на познавателните им способности, интереси и образователни нужди. Обучението по предмета в 8.клас цели да се разширят и допълнят знанията, уменията и отношенията, които са свързани със съвременния български книжовен език, както и с изграждането на комуникативните компетентности на учениците. Учебната програма предвижда разширяване и допълване на знания на лексикално равнище (родово и видово понятие, фразеологично словосъчетание), на морфологично равнище (вид и залог на глагола), на синтактично равнище (видове подчинени изречение и пунктуация на сложно съставно и сложно смесено изречение). В обучението се въвеждат нови понятия (като „залог“), а от учениците се очаква да разпознават залога като отношение на глаголния субект към глаголното действие, както и да използват уместно формите на страдателен залог в речевата практика, с оглед постигането на конкретни комуникативни цели (Учебна програма по български език и литература за VIII клас, компонент Български език, общообразователна подготовка).

Успешното обучение и в частност усвояването на знания, свързани с глагола, изисква то да бъде „не само кратковременно и ефективно, но и приятно и полезно със своята базовост и всеобхватност“ (Веселинов, 2017). Диференцираният подход предоставя възможност учениците да се обучават и възприемат ученето като интересна, приятна и полезна дейност, но се изисква повече време за подготовка от страна на преподавателя за провеждане на учебните часове, в сравнение с недиференцирания подход.

Диференцираното преподаване е свързано със съобразяване с индивидуалните възможности и потребности на учениците, различаващи се по своите академични знания, усвоени умения и интересуващи ги теми. Някои от учениците от един и същ клас са по-напреднали в образованието си от други, а пък други срещат емоционални, когнитивни и социални затруднения в учебния процес, които довеждат до възпрепятстването им в усвояването на нови знания.

Диференциацията се разглежда и като „обучително насочена работа в специално конструирани от учителя групи и стимулира постигането на целите на обучението от всички ученици в един клас“ (Василева, 2019). При прилагането на диференциран подход в обучението поставените учебни цели са еднакви за всички ученици в класа, но се постигат с използването на различни дейности в отделните групи обучаеми. Необходимо е да се посочи, че диференцираният подход не е еднакъв с индивидуалния, въпреки че и двете понятия са припокриващи се и са свързани с ориентиране на самото преподаване към интересите, образователните нужди и способностите на учениците. Според Искърова „диференцирането напомня повече за принципа на ученето в смесени паралелки, отколкото за индивидуализацията. Съгласно този модел на преподаване учителят трябва да работи понякога с целия клас, понякога с малки групи, а понякога с отделни деца. Тези вариации са важни както за развитието на всеки ученик с неговите специфични знания и умения, така и за изграждане на чувство за общност в групата“ (Искърова, 2023).

Като основни ползи от прилагането на диференцирания подход в обучението по БЕЛ и конкретно за изучаване на глагол в 8.клас могат да се посочат:

• Преодоляване на пропуски – учениците са насърчени да се самооценяват, което спомага за осъзнаване на собствените си силни и слаби страни.
• Повишаване на учебната мотивация – учениците са по-уверени, ако получават задачи, които са съобразни с техния индивидуален напредък, което рефлектира и върху превръщането на ученето в по-интерес и забавен процес.
• Паралелна работа с ученици, имащи затруднения (с оказване на допълнителна подкрепа) и при тези с изявени дарби (чрез използване на надграждащи задачи).

 

Освен диференциран подход ефективност при изучаването на глагола има и груповата работа. Като понятие „груповото обучение“ навлиза в педагогическата теория и практика в началото на XX век, като историческите му корени се свързват с началните етапи на реформаторската педагогика, която подкрепя разбирането, че самостоятелността и предоставяната свобода по време на образователния процес трябва да бъдат основни принципи на обучението. Акцент е поставен върху разграничаването и индивидуалността на учебното съдържание, което да се основава на индивидуалните и възрастовите особености на обучаваните в малки групи, формирани на база специфични признаци.

В съвременната дидактика груповото обучение се отнася до идеята за кооперативно учене, като представлява занимание на група ученици, което е фиксирано във времето. По време на груповото обучение на учениците се поставя задача да намерят съвместно решение на поставен проблем или задача. Груповата работа може да прерасне в екипна (Велчева и Гъров, 2017).

Груповата работа в обучението създава условия за:

• повишаване ангажираността на учениците по време на обучението;
• усвояване на механизмите за сътрудничество;
• развиване на умения за общуване;
• наблягане на сътрудничеството, а не на съревнователния характер в отношенията;
• взаимно подпомагане и стимулиране за създаване на повече възможности за качествено обучение;
• привикване на учениците да се изразяват и да отстояват правата си, но и да споделят отговорностите в групата;
• навременна и ефективна обратна връзка за по-естествено изследване ефективността на избраните методи на преподаване и обучение;
• изграждане на модел на социална ангажираност и участие в съвместни дейности.

 

Участието на учениците в групов модел на обучение създава норми и правила на взаимодействие, което довежда до запознаване с различни взаимодействия. Работата на учениците в малки групи (4-6 ученици) създава възможности те от собствения си опит да се убедят в ползите от съвместното планиране, разпределянето на отговорностите и взаимното общуване. Ако учителят оценява усилията, които се влагат от учениците при работата в група за постигане на общия резултат, то мотивацията на всички значително се увеличава.

За да може да се постигне качествена работа в малка група е необходимо спазването на определени условия, като осигуряване на възможност за индивидуална работа на всеки от членовете от групата и създаване на позитивна среда, която да насърчава взаимодействието между членовете в групата. При използването на групова работа в учебните часове е необходимо внимателно да се избере учебното съдържание и допълнителна информация, която може да се използва, но да е съобразена с учебната програма. Съвместната работа на учениците при груповата работа трябва да им осигурява известна свобода по отношение на:

• избор на самостоятелни решения за изпълнение на поставените задачи;
• търсене и критично оценяване на различна информация;
• разпределение на ролите в групата;
• самооценка и корекция на извършваната работа.

 

Съществуват три основни компонента във всяка групова работа:

• резултат, до който трябва да се достигне;
• процедури и начини за достигане до резултата;
• разпределение на учениците във всяка от групите.

 

Според Петков има различни разновидности на груповата работа, в зависимост от използваните критерии, като:

• Особеност на членовете на групата – хомогенни и хетерогенни.
• Успеваемост.
• Познавателни интереси.
• Съдържание на учебните задачи – единна (с еднакво съдържание) и диференцирана (различни задачи на учебните групи).
• Продължителност на функциониране на групите и др. (Петков, 2025).

 

След натрупване на определен опит учениците самостоятелно могат да формират съвместен отговор на поставен проблем или задача и да се самооценяват. Всички членове на групата постепенно стават самовзискателни към себе си и към извършваните дейности от останалите, което в определени моменти може да доведе до враждебност и открита критика към тези, недовършващи дейностите си, според очакваните резултати.

Груповата форма на работа има множество положителни страни в обучението по БЕЛ, като подобряване на психологическия климат в класа, промяна във взаимоотношенията между учител и ученици и между самите ученици, насърчаване на самостоятелна работа и др. Дейностите на учителя при групова работа са основно насочени към формирането на групи в класа, правилния избор на учебни задачи и оценяване на постигнатите резултати (Димитрова, 2021). Груповата работа по БЕЛ в 8.клас превръща изучаването на сложните граматични теми от учебното съдържание, като глагола (вид, време, залог) в интерактивен процес. Разпределянето на ролите и екипните задачи предоставя възможност на учениците лесно да преодоляват възникнали предизвикателства и да развиват логическото си мислене, като съвместно обсъждат казуси и достигат до решение.

Оценяването на изпълнените дейности от учениците по време на груповата работа е препоръчително да бъде словесно, за да се намали дискомфортът и психологическото напрежение на учениците. Не трябва да се забравя, че груповите дейности са един от начините за създаване на положителен микроклимат в класната стая, поради което в края на груповата работа е добре да се отдели време за напомняне на целите на груповите задачи, а именно съвместни дейности за решаването им и самостоятелно търсене на информация и достигане до ново знание.

Приложението на диференциран подход и групова работа в обучението по БЕЛ в 8.клас изисква разделяне на учениците на групи, в зависимост от конкретния им темп на учене. Чрез групови задачи всяка от групите решава конкретно поставен проблем, свързан с вид на глагола, залог и др., използвайки адаптирана информация, според учебната програма за насърчаване на активното учене, самостоятелно достигане до ново знание и неговото затвърждаване.