Настоящата статия представя методика и резултати от педагогически експеримент, свързан с прилагането на авторски модел на образователна технология в обучението по Банково дело. Резултатите потвърждават работната хипотеза, че прилагането на личностно-ориентиран, проектобазиран модел повишава ефективността на обучението, измерена с успеваемостта на учениците.
Динамиката на съвременния пазар на труда и непрекъснатото обновяване на нормативната база в сферата на професионалното образование поставят нови и по-високи изисквания пред учителя-практик. Търсенето на оптимален начин за постигане на трайни и приложими знания и умения у учениците е постоянно предизвикателство. В тази посока е насочено и настоящото изследване, чиято централна теза е, че проектобазираният образователен модел е ефективен инструмент за повишаване на качеството на обучението по Банково дело.
Обект, предмет и цел на изследването
Обект на изследването е обучението на учениците от 12.клас по Банково дело, раздел „Кредитна дейност на търговска банка“.
Предмет е образователната технология в обучението по Банково дело.
Целта е да се разработи и апробира технология, изградена на проектния метод, ориентирана към активно учене чрез интеграция на теоретични знания и практически умения.
Работна хипотеза и задачи
Работната хипотеза, която изследването си поставя за проверка, е следната: Ако се разработи и приложи обобщен, личностно-ориентиран модел на образователна технология, изграден на живото занимание с преживяната действителност в обучението по Банково дело, то ще се повиши ефективността на обучението, измерена с показаната успеваемост на наученото.
За постигане на целта и проверка на хипотезата са набелязани следните задачи: разработване и представяне на образователната технология; подбор и прилагане на изследователски методи и инструментариум; провеждане на експеримента; обработка и педагогически анализ на резултатите.
В изследването участват 22 ученици от 12 в клас на ФСГ „Атанас Буров“ – гр. Хасково, специалност „Банково дело“ – 16 момичета и 6 момчета. Те са разпределени в две еквивалентни групи по 11 ученици: експериментална група (ЕГ) и контролна група (КГ).
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ И ИНСТРУМЕНТАРИУМ
Разработеният модел на образователна технология е изграден на основата на няколко взаимодопълващи се метода. Г. Бижков подчертава, че при изследователската работа в педагогиката „всеки метод решава строго определени задачи и не може да обхване цялото многообразие и сложност на разглеждания проблем“, поради което е препоръчително съчетаването на методи с различна познавателна функция [1].
В апробирания модел са приложени следните основни методи:
Педагогически експеримент. Провежда се в две еквивалентни групи при равни условия. В ЕГ е осъществено педагогическото въздействие – проектобазиран модел с насочващи указания; в КГ учебната работа протича без такова въздействие. Различието между резултатите на двете групи в края на експеримента се дължи именно на въведения образователен стимул [1].
Диагностични методи. Включват дидактически тест и анкетен метод (непосредствена беседа). Дидактическият тест е „стандартизирана система от въпроси и задачи, проверяваща в еднакви условия нивото на обученост“ [1]. Той служи като констатиращ инструмент при стартиране на проекта.
Статистически методи. За обработка на резултатите са изчислени: средно аритметично, дисперсия, стандартно отклонение, коефициент на вариация, мода, медиана, корелационен коефициент на Пирсън и доверителен интервал при ниво на сигурност 99%.
Инструментариумът на изследването включва: дидактически тест (22 въпроса, максимален брой точки 22), работен лист (10 задачи, максимален брой точки 7), анкета с три въпроса, мултимедийни средства и онлайн финансови калкулатори.
Оценяването на познавателните способности на учениците е съобразено с таксономията на Блум – от равнище „знание и разбиране“ до „анализ, синтез и оценка“ [3].
ОПИСАНИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТА
Апробирането на модела е проведено през м. март 2026г. Работата е организирана в два блок-часа, всеки по 2 учебни часа.
Първи блок (90 минути)
Констатиращ експеримент (45 мин.) – И двете групи решават дидактически тест, включващ 22 въпроса с четири възможни отговора: 17 теоретични и 5 изчислителни, обхващащи теми от раздел „Кредитна дейност“. Тестът установява входящото ниво на знания и умения.
Стартиране на педагогическия експеримент (45 мин.) – Учениците получават работен лист с 10 задачи. В ЕГ са предоставени писмени насочващи указания за изпълнение на проекта; в КГ – не. И двете групи работят самостоятелно.
Втори блок (90 минути)
Проектен етап 2 (20 мин.) – Изчислителна работа: съставяне на погасителен план и изчисляване на годишен процент разходи (ГПР) по зададени кредитни параметри, с помощта на онлайн калкулатор.
Проектен етап 3 (15 мин.) – Творческа работа: изготвяне на презентация в PowerPoint (минимум 3 слайда) и нейното разпечатване.
Представяне и защита (55 мин.) – Всеки ученик разполага с 5 минути: 3 за презентиране и защита, 2 за въпроси и провеждане на анкета.
Ролята на учителя в модела е на инструктор и фасилитатор. П. Петров и М. Атанасова определят педагогическата технология като такава, която „създава организационни, методически, технически и други условия за ефективно използване на методите и формите на обучение“ [4]. Именно тази функция изпълнява учителят в апробирания модел – осигурява условия, напътства, но не предоставя готови решения.
РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗ
Резултати на експерименталната група
Резултатите на ЕГ от констатиращия тест и проектните задачи са представени обобщено:
| Задача | Среден успех | Оценка |
| Дидактически тест | 4,46 | Добър |
| Проектни задачи | 5,51 | Отличен |
| Ръст | +1,05 |
Успеваемостта по критерии при проектните задачи на ЕГ е: по Критерий 1 (знание и разбиране) – 92%; по Критерий 2 (приложение на знанията) – 82%; по Критерий 3 (анализ и синтез) – 77%; по Критерий 4 (оценка и защита) – 91%. Общата успеваемост на ЕГ в проекта е 88%.
Коефициентът на вариация намалява от 16,43% при теста до 10,40% при проекта, което говори за изравняване на знанията и уменията в групата под влиянието на педагогическото въздействие.
Корелационният коефициент на Пирсън за ЕГ е R = 0,75, което сочи голяма, положителна зависимост между изходните знания (тест) и постиженията в проектните задачи.
При ниво на сигурност 99% средният успех на ЕГ се съдържа в следните доверителни интервали: за теста – 3,89 ≤ 4,46 ≤ 5,03; за проекта – 5,07 ≤ 5,51 ≤ 5,95.
Резултати на контролната група
| Задача | Среден успех | Оценка |
| Дидактически тест | 4,23 | Добър |
| Проектни задачи | 4,62 | Мн. добър |
| Ръст | +0,39 |
Успеваемостта по критерии при проектните задачи на КГ е: по Критерий 1 – 68%; по Критерий 2 – 64%; по Критерий 3 – 55%; по Критерий 4 – 73%. Общата успеваемост на КГ в проекта е 66%.
Корелационният коефициент на Пирсън за КГ е R = 0,96, което показва много голяма зависимост между входящото ниво и крайните резултати – при липса на педагогическо въздействие изходните знания са решаващ фактор за крайния резултат.
При ниво на сигурност 99% средният успех на КГ се съдържа в следните доверителни интервали: за теста – 3,51 ≤ 4,23 ≤ 4,95; за проекта – 3,90 ≤ 4,62 ≤ 5,34.
Сравнителен анализ
| Група | Среден успех (тест) | Среден успех (проект) | Ръст |
| ЕГ | 4,46 (Добър) | 5,51 (Отличен) | +1,05 |
| КГ | 4,23 (Добър) | 4,62 (Мн. добър) | +0,39 |
Разликата в ръста между двете групи – 1,05 при ЕГ срещу 0,39 при КГ – е убедително свидетелство за ефекта на педагогическото въздействие. В ЕГ 100% от учениците завършват проекта с оценка „Много добър“ или „Отличен“, докато в КГ 27% от учениците получават оценка „Среден“ или „Добър“ на проекта. М. Михова подчертава, че образователната технология има за „принципна роля преди всичко повишаване ефективността на образователния процес“ [5]. Получените данни потвърждават тази постановка в конкретния учебен контекст.
ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Въз основа на проведения педагогически експеримент и статистическия анализ на резултатите могат да се направят следните изводи:
Първо, работната хипотеза е потвърдена. Разработеният и приложен личностно-ориентиран, проектобазиран модел на образователна технология повишава ефективността на обучението по Банково дело, измерена с успеваемостта на учениците. Средният успех на ЕГ нараства с 1,05 пункта – от добър (4,46) на отличен (5,51) – при ръст от само 0,39 пункта в КГ.
Второ, проектният метод активира и трите типа познавателни процеси – визуален, слухов и кинестетичен, – като поставя ученика в ролята на активен конструктор на знанието, а не пасивен получател.
Трето, намаляването на коефициента на вариация в ЕГ – от 16,43% на 10,40% – говори за изравняване на знанията и уменията в групата, т.е. моделът е ефективен не само за силните ученици, но и за тези с по-слаби входящи резултати.
Четвърто, апробираният модел е в пълно съответствие с нормативните изисквания за дипломиране чрез защита на дипломен проект по специалността, в сила от учебната 2025/2026 г., което го прави пряко приложим инструмент за подготовка на учениците.
Реализираното изследване потвърждава, че инвестицията в проектобазираното обучение дава измерим педагогически резултат и предлага практически приложим модел за всеки учител в професионалното образование.
[1] Бижков, Г. (2009). Методологически изисквания към дисертационните изследвания (с. 44–104). В: Ганчев, И. & Тошев, Б. (ред.). Теория и методология на обучението по естествени науки и математика. Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски“. [2] Полат, Е. С. (2000). Метод проектов. Москва: ИОСО РАО. [3] Селевко, Г. К. (1998). Современные образовательные технологии. Москва: Народное образование. [4] Петров, П. & Атанасова, М. (2003). Педагогическа технология. София: Веда Словена. [5] Михова, М. (2004). Образователната технология – същност и характеристики. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“.
Ел. поща: ant_todorova@abv.bg