Представено е изследване, което има за цел диагностицирането на знанията на 4–5-годишните деца за геометричните фигури като еталони за опознаване на формата на предметите от околната среда. Основният фокус на изследването е да се оцени каква е степента на знанията на децата за геометричните фигури, които имат значение за бъдещото им обучение.
Овладяването на знания от децата е първият компонент при познавателната готовност на детето за училище. Математическата подготовка в условията на детската градина е насочена към формиране на елементарни математически представи, съобразена е както с познавателното развитие на децата, така и с възрастовите възможности за осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления в заобикалящата действителност.
Математиката е наука за количествените, пространствените и времевите отношения на обектите от реалния свят. Геометричните знания и умения имат голямо значение за общото и математическото образование в предучилищна възраст. Те развиват наблюдателността, логическото мислене, въображението на децата. В същото време се развиват познавателните им способности. Предметите от действителността имат разнообразни свойства – големина, цвят, форма и други. Запознаването с тях става постепенно, в процеса на обучение, под формата на игра.
През последните години образованието в България следва тенденциите, налагани от Европейския съюз, свързани с овладяването на някои основни ключови компетентности. Те способстват за подобряването на знанията, уменията, способностите и нагласите на учениците и тяхната по-успешна социална реализация. Изборът на тази тема основно е заради факта, че геометричният материал, който се изучава в детската градина, дава на децата основните знания за пространството, развива мисленето, въображението и е предпоставка за изучаване на геометрията в следващите образователни степени.
Представеното изследване има за цел да диагностицира знанията за геометричните фигури като еталони за опознаване на формата на предметите от околната среда при 4–5-годишните деца. Диагностичните процедури са проведени в група „Слънчице“, ДГ „Юрий Гагарин“ №8, Казанлък, с участието на 26 деца.
За измерване равнището на знания за геометричните фигури е разработен нестандартизиран тест, като акцентът е насочен към актуалното състояние, проблемите и тенденциите в развитието на проучваното явление – представи за геометричните фигури като еталони за опознаване на формата на предметите от околната среда. Задачите в него са осем на брой, като измерват равнището на знания за геометричните фигури и използването им като еталони при съпоставяне и класификация на обекти. При графичното представяне всички задачи в нестандартизирания тест са занимателно онагледени и това ги прави по-достъпни за детето.
Процедура: Работи се индивидуално с всяко дете. Предоставя му се тестът и се задават въпросите. Ако детето не е разбрало някой от тях, се оказва помощ. Отговорите се отбелязват в таблица. При умора или при липса на интерес от страна на детето, тестът се преустановява.
Процедура за отчитане и изчисляване на тестовия бал – когато детето даде верен отговор, се дава 1 точка, при грешен – 0 точки. Максималният брой точки е 8.
Необходими материали при провеждането на теста:
За детето: Цветно отпечатан тест, като всяка задача е на отделен лист, за да може детето да се съсредоточи само върху нея.
За учителя: Бланка, на която се отбелязва броят на правилно композираните геометрични фигури и името на всяко дете.
Време и продължителност на изследването
Изследването се провежда индивидуално за всяко дете. За провеждането на тестовете са необходими между 10 и 15 минути в зависимост от индивидуалния темп на детето. В случай, че детето прояви признаци на умора, тестът се прекъсва.
Място на провеждане
За предпочитане е изследването да се провежда на място, което е познато на детето, за да се избегне отвличане на неговото внимание.
Тест за определяне на уменията за композиране на геометрични фигури
Същността на похвата се изразява в съставяне на дадена композиция от геометрични фигури (свободно или по образец). При свободното композиране децата получават набор от малки цветни геометрични фигурки и сами подреждат композиция. При композирането по образец се дава образец на фигурата със съставните ѝ геометрични фигури. При диагностичната изследване е избран вариант на композиране по образец.
Процедура: съществен момент е детето да разбере какво точно трябва да направи. На детето се дава следната инструкция: „Какво виждаш на синия картон пред теб?“ Възможни отговори: снежен човек, борче, елхичка…
Учител: „От какви геометрични фигури са направени?“ Възможни отговори: кръг, квадрат, триъгълник
Учител: „Сега ще „разваля“ снежния човек и борчето, а ти се опитай да ги подредиш отново“.
Дидактични аспекти
Четиригодишните деца все още опредметяват геометричните фигури в познати предмети. В резултат на педагогическото взаимодействие четиригодишното дете започва да отделя признака „форма“ от конкретната природа на предметите. Вече не я отъждествява с предмета, а само я сравнява с него. Децата започват да съотнасят и обобщават предмети по форма, като си служат с предметни еталони. Съотнасянето и групирането на предмети по форма е на ниво „обследване чрез предметни еталони“. Детето държи в ръце предметен еталон (от хартия, пластмаса и др. материали), обследва контурите му, налага го върху други предмети за установяване сходства във формата. При това съотнасяне движенията на детето са хаотични, неточни и неколкократно повтарящи се до намиране на сходна форма. Тези особености са регистрирани и от италианската психоложка Монтесори чрез експериментираните от нея игри за вгнездяване на геометрични фигури и тела.
Децата от втора група условно се намират във втория етап от развитие на специфичното абстрактно мислене. Вторият етап насочва към разкриване структурата на геометричните фигури (върхове, страни, ъгли, равнина) и съществени признаци за фигурата (равни страни, две по две срещуположни равни страни и др.). Правят се първи опити детето да сравнява геометрични фигури, но без да осъзнава общи връзки и закономерности. Разкривайки структурата на фигурите, те виждат връзката на количествените представи и геометричните знания. Разбират наименованията на фигурите и започват да систематизират, като съотнасят частното към общото и абстрактното.
Перцептивните дейности за разпознаване, преобразуване, композиране, класифициране и моделиране на фигурите стимулира интелектуалната систематизация. Акцентът на педагогическото взаимодействие е в стимулирането на познавателната активност на детето и развиването на интелектуална систематизация на геометричните форми.
Целта на математическата подготовка за училище се съобразява с общата образователно-възпитателна цел за предучилищно възпитание: да се стимулират познавателните способности на децата и да се създадат предпоставки за свободно и хармонично развитие на детската личност. Основната цел на математическата подготовка е детето да се въведе в сложния свят на математически обекти и отношения, като се постави в специална познавателна среда за педагогическо взаимодействие. На тази основа да овладее обобщени способи и подходи за опознаване и оценяване на реалната действителност.
Постигането на образователно-възпитателния ефект от математическата подготовка в детската градина се основава на взаимно интегративно преплитане, допълване и обогатяване на системата от задачи. В системата от задачи на математическата подготовка във втора възрастова група се извеждат образователни, възпитателни и развиващи, като чисто в теоретичен план те се представят в пет основни групи:
- Система от математически знания и съответни умения; елементарни математически представи и съответстващите им похвати и начини на действие;
- Създаване на предпоставки за изграждане на логически структури на мисленето – класификация, сериация, инвариантност;
- Развиване на сензорни способности и овладяване на сензорни еталони;
- Разширяване на речника и развиване на свързана реч;
- Създаване на предпоставки за развиване на умения за учебна дейност.
В системата от образователни задачи за овладяване на програмното математическо съдържание във втора възрастова група се конкретизират основни задачи за ядро Равнинни фигури:
- Обобщаване на представите за кръг, квадрат и триъгълник;
- Запознаване със структурата на фигурата (връх, страна, ъгъл, равнина);
- Сравняване на фигурите според структурата им (налагане, броене на върхове и др.);
- Използване на геометричните фигури за сензорен еталон при съпоставяне и класифициране на обекти по форма;
- Активизиране на детската реч при словесно назоваване на геометричните термини, аргументиране при анализа на формата и структурата на фигурите;
- Овладяване на знания и умения за композиране, съпоставяне, моделиране и др.
Проблемът за математическата подготовка на децата за училище и диагностицирането ѝ е особено важен и актуален в съвременната реалност. Успешното и целенасочено развитие на детето може да се насърчава, ръководи и надгражда само ако се познават неговите индивидуални особености и възможности. Диагностицирането на детските постижения, разкриването на пропуските и особеностите на детското развитие рефлектират положително върху подготовката и готовността на детето за училище.
Учебно-възпитателната практика изисква перманентна обратна информация за проблемите в усвояването на базисни математически знания, за да се приложат адекватни и навременни мерки по преодоляването им. Измерването на математическата грамотност има за цел да определи доколко в края на задължителното предучилищно обучение са формирани знанията, уменията, ценностите и нагласите, смятани като определящи за успешна адаптация и реализация в училище. От това следва изводът, че диагностичните тестове трябва да са критериално ориентирани и съобразени с очакваните резултати, заложени в образователните стандарти за учебно съдържание по всяко направление.
Единствената реалност, която децата познават е тази, която е познаваема посредством възприемането на знаците. Учителят поставя децата в различни информационни полета и е длъжен да ги представя в тяхната специфична взаимовръзка: от знаците за природата към тези на културата, от вербалните към невербалните знаци и т.н. Предучилищната подготовка поставя началото на изграждане на комплексни знания за развитието на детето и неговия интерес към света.