МОДЕЛ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ  ПРИ ВТОРИ ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ

 Вторият държавен зрелостен изпит измерва степента, в която зрелостниците са усвоили както теоретичните знания, така и практическите умения, свързани с избраната професия. Интегративният  характер на оценяването чрез защита на изпитни теми по теория и индивидуално задание по практика на професията представлява специфичен модел, който съчетава теоретична подготовка, практически компетентности и умения за представяне и аргументиране. Чрез тази форма на изпитване се създават условия учениците да демонстрират комплексно своите професионални знания, аналитично мислене и способност за прилагане на наученото в реални и близки до реалната практика ситуации.

Вторият държавен зрелостен изпит по професионално направление заема съществено място в системата на професионалното образование, тъй като удостоверява степента на придобитите знания, умения и компетентности на зрелостниците. Съвременните изисквания към подготовката на кадри в сферата на електрониката налагат прилагането на ефективни модели за оценяване, които да отразяват не само теоретичната подготовка, но и практическата готовност за реализация в професионална среда.

В контекста на обучението по теория и практика на професията, защитата на изпита представлява кулминационен момент, в който учениците демонстрират придобитите професионални знания и умения. Чрез този интегративен характер на оценяването се оценяват не само техническите способности, но и компетенции като аналитично мислене, способност за самостоятелно решаване на проблеми и ефективна комуникация. Ключовите компетенции обхващат специфични професионални умения, но и способности като критично мислене, комуникации и работа в екип, които са от решаващо значение за успешна професионална реализация.

МОДЕЛ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ИЗПИТНИ ТЕМИ ПО ТЕОРИЯ И  ИНДИВИДУАЛНО ЗАДАНИЕ ПО ПРАКТИКА

Моделът за оценяване на задължителния  държавен изпит за придобиване на професионална квалификация има за цел да установи постигането на резултатите от обучението по специалността, включени в държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по съответната професия, придобити през петгодишния срок на обучение от 8 до 12 клас.

• Те придобиват средно образование след успешно полагане на:
• задължителен държавен изпит за придобиване на трета степен на професионална квалификация по теория и практика на професията (чл. 132, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование).

Задължителният държавен изпит за придобиване на трета степен на професионална квалификация се провежда по национални изпитни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката. Националните изпитни програми по специалности са достъпни на електронната страница на Министерството на образованието и науката, раздел „Професионално образование и обучение“, рубрика „Национални изпитни програми“. Всяка от националните изпитни програми се състои от 18 теми.

• Форматът на изпита е в две части:
• част по теория на професията – писмена работа по изпитна тема от националната изпитна програма по специалността, с продължителност до 4 астрономически часа. Номерът на изпитната тема се изтегля в деня на изпита в Министерството на образованието и науката;
• част по практика на професията – индивидуално задание по практика, утвърдено от директора на училището, с продължителност до три последователни дни и не повече от шест астрономически часа дневно.

Съдържанието на изпитните теми в част по теория на професията се оформя в следните структурни единици: минимум 6 писмено развити страници от зрелостника по тема, изтеглена в деня на изпита в МОН. Съдържанието на индивидуалното задание по практика в част по практика на професията се оформя в следните структурни единици: практическа задача по индивидуално задание, изтеглена от зрелостника в деня на изпита.

• Функции на учителя, на комисиите и на директора на училището

Учениците изучават в 11.клас дисциплината Мултиплексни системи, а в 12.клас дисциплината Проектиране в телекомуникациите, като тези предмети влизат в билетите за изпитните теми по теория; по Мултиплексни системи билетите са два на брой (изпитни теми №3 и №10), а по Проектиране в телекомуникациите е една (изпитна тема №5).

Функцията на учителя по теория на професията е да ги подготви теоретично през двете години по тези предмети, като те трябва да усвоят теоретични знания, свързани с изучаването на различни видове схеми, които те трябва да могат да чертаят и обясняват.

Учениците изучават различни дисциплини по практика на професията, като учебна практика по електротехника и градивни елементи; учебна практика по схемотехника; учебна практика по  преносни линии; учебна практика по мултиплексни системи; учебна практика: процеси в телекомуникациите, като тези предмети влизат в изпита по практика. Функцията на учителя по практика на професията е да ги подготви през тези четири години практически, като трябва да усвоят практически знания за реализирането на различни видове схеми, работа с програми и така нататък.

Функцията на директора на училището е да определи квестори по общообразователните предмети в деня на изпита по теория на професията с продължителност до четири астрономически часа. Учителят по теория на професията нямат право да присъства в деня на изпита, определен със заповед на министъра на образованието и науката. Функцията на директора на училището е да определи учители в три последователни дни на изпита по практика на професията, с продължителност не повече от шест астрономически часа дневно.

По време на изпита по теория на професията има двама квестори в залата, двама квестори в коридора и двама квестори на входа. Квесторите в зала събират телефоните на зрелостниците, прочитат инструктажа на ученика, изчакват да бъде изтеглен съответния вариант от МОН и заместник-директорът предоставя на квесторите вариант на тема с дидактически материали; квесторът изписва на дъската: вариант номер (например 5), начало и край на изпита.

След приключване на изпита по теория квесторите събират изпитните теми от зрелостниците с дидактическите материали и ги предоставят на секретаря на училището. Секретарят на училището предоставя засекретените теми на комисия, която се определя от директора на училището. Имената на зрелостниците не се изписват на листата, които им се предоставят по време на изпита, а на отделна бланка. След това комисията предоставя изпитните теми за проверка от комисия, определена от директора на училището. Комисията за проверка не знае имената на зрелостниците като проверява изпитните теми. Комисията за проверка се състои от трима учители по професионална подготовка.

По време на изпита по практика на професията има трима учители, определени със заповед на директора на училището, които си разпределят задълженията, като един от тях прочита инструктажа, другите двама раздават практическите материали.

Моделът на оценяването за придобиване на трета степен на професионална квалификация е учениците успешно да са издържали и теорията, и практиката на професията. Интегративният характер на оценяването е те да са усвоили своите професионални знания и умения по теория и практика на професията; това ще доведе до успешно придобиване на трета степен на професионална квалификация. Ако те не са усвоили тези професионални знания и умения по теория и практика на професията, те няма да могат да вземат съответната степен.

Ако зрелостникът не е издържал например теория на професията, а е издържал практиката на професията, тогава той се явява само на изпит по теория на професията, като оценката по теория на професията е „слаб”. Зрелостниците, които не са издържали  успешно и двете части, получават оценка „слаб“ и може да се явят на следваща изпитна сесия след подаване на заявление.

Сесиите са три:

Първата сесия е през май-юни; втората сесия е през август-септември; третата сесия е през януари.

Датите за изпитните сесии за провеждане на задължителен държавен изпит за придобиване на професионална квалификация – частта по теория на професията, както и сроковете за подаване на заявленията за допускане до задължителен държавен изпит за придобиване на професионална квалификация, се определят в началото на учебната година по график, утвърден със заповед на министъра на образованието и науката. В частта по практика на професията датите се определят със заповед на директора на училището за всяка изпитна сесия. Директорът обявява публично на общодостъпно място в училището, както и на интернет страницата на училището датата, началния час и мястото на държавния изпит за придобиване на професионална квалификация за частта по теория на професията и за частта по практика на професията или обявява датата, началния час и мястото на задължителен държавен изпит чрез изпитни теми в теоретичната част и индивидуално задание в практическата част, както и срока и мястото за оповестяване на резултатите от изпитите и на окончателната оценка най-късно до 3 работни дни преди датата за провеждане на изпита.

МОДЕЛ НА  ИЗПИТНА ТЕМА

Тема № 3

• Дефинирайте процеса мултиплексиране

Мултиплексиране (уплътняване) се нарича процесът на формиране на много съобщителни (телекомуникационни)  канали по една и съща преносна среда (линии) така, че да работят едновременно без взаимно влияние.

• Определение за мултиплексни системи

Поради факта, че преносната среда е твърде скъпо съоръжение, се използват линии, които се мултиплексират. Мултиплексирането на линиите се състои в едновременното предаване по тях на много телефонни разговори. Това се осъществява чрез канало-образуващи устройства и междинни усилвателни станции, които в съвкупност образуват мултиплексните системи.

• Обяснява предназначението на мултиплексните системи

Основен проблем, който решават мултиплексните системи, е пренасянето на определен брой съобщителни канали в даден тип преносна линия.

Възможни са различни начин за построяване на мултиплексна система:

• Система с честотно разделяне на каналите – за предаване на всеки разговорен сигнал се използва отделна честотна лента. Това се осъществява чрез модулиране на високочестотен синусоидален сигнал с предавания разговорен сигнал. Тази система спада към аналоговите.
• Цифрови мултиплексни системи – те принадлежат към системи с разделяне на каналите по време. Цифровите мултиплексни системи преобразуват аналоговия сигнал в цифров, като на всеки сигнал се предоставя определен интервал от време. Тези системи първо се използваха за мултиплексиране на симетричен и коаксиален кабел, а все по-широко приложение намират кабели с оптични влакна.

 

Мултиплексни системи при далечни връзки

Качеството на пренасяния разговорен сигнал се определя от три характеристики:

• Разбираемост – това е параметър, който показва на 100 предадени думи колко средно трябва да се повторят, за да бъдат правилно приети от насрещния абонат. При предаване по физикална верига разбираемостта зависи от изискванията, които настъпват при преобразуване на звуковата енергия в електрическа и обратното.
• Гръмкост на разговора – зависи от степента на затихване (отслабване) на електрическия сигнал при пренасянето му по веригата.
• Естественост на разговора – това е съответствието между приетия акустичен (звуков) сигнал и тембъра на гласа на говорещия абонат. Той се определя от широчината на честотната лента на веригата и честотните изкривявания, които се получават при преобразуване и пренасяне на сигналите.

 

МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

Моделът за оценяване на зрелостниците от 12 Б клас на втория държавен зрелостен изпит по професионално направление изисква използването на разнообразни методи и средства, които да осигурят комплексно и задълбочено разбиране за ефективността и приложимостта на съществуващата система за оценяване. Избраните методи и средства трябва да позволяват систематичен анализ на процеса на оценяване, като се фокусират върху различните аспекти на теоретичната и практическата част от изпита.

• Методи и средства
• Документален анализ

Той включва преглед на нормативни документи, методически указания, програми за подготовка и оценяване, както и примери за изпитни материали (дидактически материали, работа с нови програми, практически задачи и критерии за оценка). Този метод ще осигури основата за разбиране на официалните стандарти и изисквания за оценяване на зрелостниците в професионално направление. Този анализ е необходим, за да се установят рамките, в които протича процесът на оценяване. Той ще позволи изследването на съществуващите нормативи и как те съответстват на актуалните нужди в образованието и професионалното обучение. Така ще може да се оцени съществуването на потенциални пропуски в текущите практики.

• Преглед на изпитни материали и анализ на изпитни резултати

Включва анализ на изпитни материали от предходни години както на теоретични, така и практически задачи. Освен това се анализират и резултатите от изпитите, за да се установят тенденции в оценките и разпределението на резултатите на зрелостниците.

Анализът на изпитните материали ще позволи да се оцени тяхното съответствие с професионалните стандарти и реалните изисквания на работната среда. Освен това, анализът на резултатите ще помогне за идентифициране на трудности, които могат да възникнат при изпълнение на задачите, и за оценяване на реалната компетентност на зрелостниците по отношение на поставените изисквания.

• Наблюдение

Включва наблюдение на взаимодействието между квестори, изпитващите и зрелостниците, както и на начините, по които се оценяват теоретичните и практическите знания и умения.

Чрез наблюдение ще се установят реалните процеси на оценяване на изпитните задания, както и дали те отразяват адекватно нивото на практическите умения на зрелостниците. Този метод ще предостави ценна информация за това как се реализират стандартите в практиката.

Също така чрез наблюдение ще се установят реалните процеси на оценяване на изпитните теми, както и дали те отразяват адекватно нивото на теоретични умения на зрелостниците. Този метод ще предостави ценна информация за това как се реализират стандартите в теорията.

Методи и техники могат да бъдат: консултиране, делегиране на задачи, подкрепяне, разработване на творчески и други задачи (учене чрез дейност), симулации, производствени практики, експерименти, изследователска работа и други, повечето от които влизат в спектъра на така наречените интерактивни методи и техники (или образователни технологии).

Интерактивността се отнася до взаимодействието между учител и ученик, както и между самите ученици. Учениците могат да се подготвят успешното за реализирането на втория държавен зрелостен изпит чрез изпитни теми по теория и индивидуално задание по практика под ръководството на учителя като работят по примерни индивидуални задания в часовете по практика и по изпитните теми в часовете по теория.

Това обучение на учениците е предизвикателство както за учителите, така и за самите ученици. Учебният процес трябва да бъде организиран така, че да осигурява натрупването и развитието на необходимите знания, умения и способности у учениците без да ограничава тяхната личност или “моделиране” на техния талант според субективните представи на учителите. От своя страна, учениците трябва да имат възможност да развият своите способности и своя талант на базата на качествено професионално обучение, но също така да натрупат опит и знания за самостоятелна работа, комуникативни умения, организационни умения, професионално отношение, коректност и лоялност към това, което правят.

Обучението е ориентирано към придобиването на максимално широк спектър от знания, умения и компетентности, необходими за успешната реализация на учениците в професионалната  област. Подборът и организацията на съдържанието за изпитните теми по теория и индивидуалното задание по практика и съпътстващата теоретична и практическа подготовка е необходимо да отговарят на изискванията за получаване на базисна теоретична и професионална подготовка, както и да е ориентирано към съвременните тенденции.

Упражненията и практическите задачи са важни за подготовката на втория държавен зрелостен изпит чрез изпитни теми по теория и индивидуално задание по практика. В много случай подготовката чрез изпитни теми по теория и индивидуално задание по практика може да се планира, организира и провежда в по-дълъг период от време с оглед на особеностите на съответния формат (презентации, чертане и обяснение на схеми от ученика на дъската, практически упражнения, производствена практика, екипна и индивидуална работа) и организационния цикъл.

 Моделът за оценяване на зрелостниците при провеждане на втори държавен зрелостен изпит, чрез писмена работа по изпитна тема в частта по теория на професията и индивидуално задание в частта по практика, предоставя важен механизъм за оценяване на реалните компетенции на учениците. Тя осигурява балансирано съчетание между теоретичните знания и практическите умения, като е ориентирана към конкретните изисквания на професионалното направление.