Статията разглежда съдържателно образователното направление „Български език и литература” в детската градина, структурирано в шест образователни ядра, като на преден план е изведена комплексната реализация на речевото развитие на детето чрез подходящи методи и методически похвати.
В Закона за предучилищно и училищно образование от 2015 г. (чл. 55) и Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование на МОН (чл. 27) се посочва, че: „Предучилищното образование полага основите за учене през целия живот, като осигурява физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата, отчитайки значението на играта в процеса на педагогическо взаимодействие“.
С Наредба № 6 от 11.08.2016 г. се определя държавният образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език в системата на предучилищното и училищното образование. То е задължително за всички деца и ученици, които се обучават в системата на предучилищното и училищното образование. Процесът се реализира във всички форми на организация на предучилищното образование – чрез педагогическите ситуации по направление „Български език и литература“, както и в рамките на останалите образователни направления. Съгласно нормативната уредба се осигуряват и допълнителни условия за изучаване на български език от деца, за които той не е майчин.
Съгласно Наредба № 5 от 03.06.2016 г. при предучилищното образование трябва да се създават условия за цялостно развитие на детската личност и придобиване на съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.
Обучението по образователно направление „Български език и литература“ в детската градина поставя акцент върху комплексното развитие на речта на детето. Неговата основна функция е задоволяването на потребността от речева активност, която поражда положителни емоции и се превръща в стимул за изграждане на комуникативни умения и способности за общуване. Така се формира готовност за адекватно и целенасочено изразяване в различни речеви ситуации.
Съдържателно направлението е структурирано в шест образователни ядра: Свързана реч, Речник, Граматически правилна реч, Звукова култура, Възприемане на литературно произведение и Пресъздаване на литературно произведение. „Овладяването на езика и развитието на речта се свързват с възможността на децата да обогатяват своята устна реч, да усвоят значението на думите в най-различни ситуации. Дейностите, свързани с развитието на речта, често се свързват и с определен социален опит, като това допринася за усъвършенстване способността на детето да разширява представите си за света” (Наредба 5, 2016).
Формирането на социалната и комуникативно-речевата компетентност при децата на възраст 3–4 години протича в преходния период между ранното детство и предучилищната възраст, известен като „криза на третата година“. Този етап се характеризира с осъзнаване на собственото „Аз“ и засилен стремеж към самостоятелност. В този контекст адекватното педагогическо взаимодействие от страна на възрастните има ключово значение, тъй като подпомага емоционалната стабилност на детето и стимулира неговите потребности от общуване, сигурност и личностно утвърждаване.
Основните форми на педагогическо взаимодействие по български език и литература в предучилищна възраст са насочени към реализиране на четири основни цели: развитие на свързаната реч, обогатяване на речниковия запас, усвояване на граматически правилна реч и формиране на звукова култура. При децата на възраст 5–7 години особено значение придобива разширяването и осмислянето на активния речник, както и свързването на думите с родови и видови понятия. Това се подпомага чрез активно участие в разнообразни речеви ситуации, включително преразказване на народни приказки, което едновременно стимулира езиковото и когнитивното развитие. В този процес детето не само усвоява нови думи, но и се учи да ги използва адекватно в собствената си речева практика.
В граматичен аспект постепенно се овладяват формите за множествено число на съществителните имена и тяхното съгласуване с прилагателните по род и число. Развиват се и умения за конструиране и разширяване на просто изречение, допълване на изречения с пропуснати елементи, както и създаване на кратки римувани текстове. Паралелно с това се усъвършенства звуковата култура на речта чрез правилно произношение на звуковете в българския език, което е съществена предпоставка за ефективна комуникация и бъдеща езикова грамотност.
Съществен аспект в овладяването на езика е изборът на подходящи методи и методически похвати, основани на принципа за единство между нагледност и слово. В този смисъл се обособяват две основни групи методи за развитие на речта – нагледни и словесни, като в педагогическата практика често се използват и игрови, практически и емоционални похвати, които по същество се вписват в тези две групи. В обучението по български език и литература в детската градина водещо място заемат нагледните методи, тъй като те най-пълно съответстват на възрастовите особености и нагледно-образния характер на детското мислене.
Водеща задача в обучението по български език в предучилищна възраст е развитието на свързаната реч в двете ѝ основни форми – диалогична и монологична. Тя създава условия за адекватно изразяване и разбиране на мисли и чувства и най-пълно отразява единството между речевото и умственото развитие на детето. Свързаната реч интегрира фонетичните, лексикалните и граматичните компоненти на езика и има определящо значение за цялостното речево развитие.
Разглеждана като единство от слушане и говорене, свързаната реч представлява основна форма на речева дейност, чрез която се осъществява устното общуване. В този смисъл комуникацията заема централно място в обучението и може да се реализира в различни форми – индивидуална, групова или публична, както и във формален или неформален контекст. Независимо от конкретната форма, тя е съществен елемент на образователния процес. Поради това създаването на подходящи комуникативни ситуации се очертава като ключов методически аспект в съвременната педагогическа практика. Развитието на речта е тясно свързано с мисленето и отразява логиката на детското познавателно развитие. Овладяването на езика като единство от лексика, граматика и фонетика се осъществява чрез логически организирана реч, която служи като основа за формиране на граматически правилно, изразително и съдържателно общуване. По начина, по който децата изграждат своите изказвания, може да се съди за равнището на тяхното речево развитие. В този смисъл свързаната реч се определя като способност за логично, точно и граматически коректно изразяване на определено съдържание.
В предучилищна възраст, особено при 6–7-годишните деца, се наблюдава значително разширяване на речниковия запас и усъвършенстване на уменията за използване на прилагателни и определения. Появяват се елементи на изводи, обобщения и умозаключения, което позволява по-успешно използване както на диалогична, така и на монологична реч. В този период се формират умения за логически свързана, граматически правилна и изразителна реч чрез преразказване на литературни произведения, като приказки и кратки разкази. Децата постепенно осъзнават структурата на разказа – начало, изложение и завършек.
Чрез беседи по теми, свързани с околната среда, се развиват умения за целенасочена диалогична реч и се активизират познавателните процеси. Децата започват да сравняват и съпоставят обекти и явления, да правят първите си обобщения и да използват по-сложни езикови конструкции, включително пряка реч, обръщения и описателни елементи. В разказите си те поставят героите във взаимовръзка и развиват сюжетното мислене.
Първите форми на свързана реч, които се откъсват от пряката нагледност, са разказите по наблюдение и преживяване. Те се подпомагат от кратка беседа, която възстановява основните моменти от ситуацията, а впоследствие се използва и конкретен план за структуриране на изказа. Разговорите и разказите по картина подпомагат развитието на речта чрез опора върху заобикалящата действителност.
Речниковата работа е насочена към обогатяване на езика с думи, обозначаващи качества, свойства и отношения между предметите, както и пространствени и времеви зависимости (напр. посоки, време, сезони). Постепенно се усложняват задачите, като се въвеждат елементи на описание, сравнение и сюжетно разгръщане на разказа.
В предучилищна възраст се утвърждават две основни форми на диалогична реч – разговорът и беседата. Те могат да бъдат индивидуални или колективни и постепенно преминават от близки до детето теми към по-абстрактни социални и природни явления. Основни методически средства са въпросите, словесните поръчки, кратките разкази по аналогия и нагледните материали.
Развитието на свързаната и граматически правилна реч се осъществява чрез нагледно-образни методи при по-малките деца и чрез словесни методи при по-големите. Свързаната реч се формира както от собствена позиция, когато детето разказва като участник в дадена ситуация, така и от позицията на герой, при което се стимулира творческо преразказване и по-дълбоко осмисляне на съдържанието.
Обогатяването на детския речник следва логиката на познавателното развитие. В този процес не е достатъчно децата само да усвояват правилното произношение на думите, а е необходимо да разбират тяхното значение и да ги използват адекватно в речевата си практика. Речникът включва активен и пасивен слой – активният обхваща думите, които детето използва, а пасивният – тези, които разбира, но не употребява. Езиковата подготовка е насочена към количествено и качествено обогатяване на активния речник чрез усвояване на нови думи и чрез прехвърляне на думи от пасивния към активния запас.
Богатството на речника се определя не само от броя на усвоените думи, но и от степента на тяхното разбиране и правилна употреба. В практиката често се наблюдава, че децата усвояват думи от различни източници самостоятелно, което понякога води до неточно произношение, неправилно разбиране на значението или неуместна употреба в речта. Това поставя важна педагогическа задача – своевременно да се предотвратяват и коригират неточностите в произношението и неподходящата употреба на думите в конкретни речеви ситуации.
Още в четвъртата година от развитието си децата започват да усвояват нови думи, които постепенно включват както в пасивния, така и в активния си речник, като по този начин се разширява и обогатява тяхната езикова компетентност. Формирането на граматически правилна реч е особено трудно за децата от предучилищна възраст и затова се извършва на интуитивна и практическа основа, в процеса на използване на езика и при възприемане на речта на околните. Детето се научава да говори граматически правилно чрез живата реч, а това се постига чрез ежедневно общуване на български език с възрастни и връстници в групата и в специално организираните педагогически форми на взаимодействие.
Овладяването на граматическия строеж на езика у детето е процес с изключително голямо значение не само за речевото, но и за умственото му развитие (Даскалова,1994). За да се усвоят трудните граматически форми и да се изработят устойчиви граматически навици и умения, е необходимо да се създадат условия както в детската градина, така и в семейството.
В работата по синтаксис се акцентира върху образуването и използването на изречението в речта. Децата преминават през няколко етапа на синтактично развитие, като се научават да образуват последователни изречения, спазвайки основните граматични правила. В работата с деца на възраст 3–4 години акцентът се поставя върху формирането на прости изречения с прав словоред. Постепенно речевите задачи се усложняват чрез включване на второстепенни части на изречението, което създава предпоставки за изграждане на по-разширени синтактични конструкции. В по-късен етап децата започват да конструират и сложни изречения, като усвояват връзките между отделните части на изказването.
Възрастта от 6–7 години се характеризира с рязко нарастване активността на детето в процеса на речевото общуване. Предвижда се обогатяване на речника на децата с разнообразни части на речта, усъвършенстване на фонематичния слух и регулиране темпа и ритъма на речта, практическо усвояване на някои основни морфологически и синтактически особености на езика. Реализирането на тези задачи дава възможност за формиране на логически свързана, граматически правилна и изразителна реч. Паралелно с това в комуникативно-речевата дейност се наблюдава разширяване на функционалния обхват на изречението – децата започват да използват съобщителни, въпросителни и подбудителни изказвания в зависимост от комуникативната ситуация. Съществено изискване в обучението е синтактичната и морфологичната страна на езика да се развиват в единство, а не последователно, тъй като те са взаимно обвързани в процеса на речевото развитие.
В предучилищна възраст се формират и основни граматически умения, свързани с правилната употреба на езиковите категории. Децата усвояват употребата на съществителните имена в множествено число, съгласуването на прилагателните имена със съществителните, както и правилното използване на глаголните форми по лице, число и време.
Друга съществена страна в развитието на граматичния строй на речта е овладяването на способите за словообразуване. Словообразуването се разглежда като важен компонент от развитието на езиковите способности, а словотворчеството – като ефективен метод, чрез който детето осмисля както значението, така и звуковата структура на думите. При децата на възраст 3–4 години този процес започва с усвояване на начини за назоваване на малките на животните, а впоследствие се разширява чрез образуване на глаголи от звукоподражателни думи.
Формирането на звукова култура на речта, като компонент на общата речева култура, има основополагащо значение както за последващото езиково развитие, така и за цялостното развитие на детето. Тя обхваща два взаимосвързани аспекта – правилно речепроизнасяне и развитие на речевъзприемането.
В началната предучилищна възраст често се наблюдават типични особености като неясна и неритмична реч, непълно или неточно произнасяне на отделни звукове, нарушения в сричковата структура на думите, затруднения в артикулационните движения и нестабилно речево дишане. В същото време този възрастов период се характеризира с наличие на благоприятни анатомо-физиологични и психологически предпоставки за успешно усъвършенстване на звуковата страна на речта.
Педагогическата работа е насочена към формиране на ясно и правилно звукопроизношение, както и към изграждане на разбираема и изразителна реч. Децата на 3–4-годишна възраст все още не владеят напълно движенията на артикулационния апарат, поради което допускат характерни грешки при произнасянето на определени звукове. В периода между 2 и 5 години речевата активност на децата значително нараства, което прави особено важно своевременното подпомагане при затруднения в звукопроизношението. В този етап интересът към нови думи е силно изразен, но тяхното овладяване често е съпроводено с трудности, особено при по-сложни звукове като „р“ и „л“. Подготовката на децата също е съществен елемент и включва изясняване на непознати думи и изрази, както и използване на нагледни материали – илюстрации, модели и други средства, когато липсва непосредствен опит.
Запознаването с художествената литература в предучилищна възраст изисква внимателен подбор на произведения, съобразени с възрастовите особености на децата както по съдържание, така и по форма. В началния етап се формират умения за слушане и разбиране на литературния текст, а впоследствие – за неговото възпроизвеждане и преразказ. Общуването с художественото произведение стимулира детската реч, като я прави по-богата, по-изразителна и емоционално наситена. Художествената литература се утвърждава като съществено средство за развитие на всички езикови равнища, особено за обогатяване на речниковия запас и усвояване на образци на литературна реч, които постепенно се включват в детската речева практика. Ефективното използване на художествената литература изисква целенасочена предварителна подготовка от страна на учителя. Той подбира подходящи методи и средства за представяне на произведението, съобразени както с неговите особености, така и с целите на възприемането и нивото на естетическо развитие на децата. Особено значение има изразителното изпълнение на текста, което допринася за по-пълното му възприемане.
Стимулирането на интерес към литературното произведение се осъществява чрез разнообразни методически похвати – нагледни, словесни и нагледно-действените. Самото произведение може да бъде представено чрез четене, разказване или изпълнение наизуст, което позволява по-силно емоционално въздействие и активизиране на детската реакция. В процеса на работа се поставя акцент не само върху запаметяването, но и върху осмислянето на съдържанието, свързването му с личния опит и изграждането на конкретни представи.
Особено място заема беседата върху литературното произведение, в която водеща роля имат въпросите на учителя. Те трябва да бъдат ясно формулирани и насочени към разбиране на постъпките, мотивите и взаимоотношенията на героите, както и към осмисляне на езиковите особености на текста. Чрез тях се активизират различни психични процеси – мислене, памет, въображение и емоции, като се стимулира съпреживяването и личностното отношение на децата. Въпросите следва да насърчават самостоятелното мислене, изразяването на мнение и изграждането на индивидуална интерпретация. Възприемането на литературното произведение в предучилищна възраст се обогатява значително чрез интеграция с други изкуства, като музика и изобразително изкуство, което засилва емоционалното въздействие и подпомага по-задълбоченото му осмисляне.
Речевото развитие се характеризира със своята сложност и многопластовост. Както посочва Фидана Даскалова, разработването на надеждни диагностични инструменти представлява сериозно предизвикателство в областта на психодиагностиката и лингводидактиката. Поради това към настоящия момент не съществува универсална и напълно обективна методика за оценка на речевото развитие и езиковата обучаемост. Това се обуславя от факта, че речевата дейност е неразделна част от цялостната комуникативна активност на личността, както и от комплексния характер на езика и речта. В този контекст подготовката за ограмотяване, реализирана в подготвителните групи, е тясно свързана с цялостното развитие на речта и езиковите умения на детето.
ас. Ирина Ангелова-Цончева ДЕОПК, СУ „Св. Климент Охридски“