Съвременни аспекти в обучението по български език в 3.клас

Настоящата статия дава обща представа за съвременните тенденции в обучението на учениците от 3.клас по български език, във връзка с овладяване на езиковите граматични понятия. Изяснява се влиянието на интерактивността като необходимо и значимо средство за преодоляване на абстрактния характер на езиковите явления. Представят се интерактивни методи и техники. Акцент се поставя на модела за въвеждане на понятията, как се формират и с какви средства се изграждат ключови компетентности.

Обучението по български език и литература играе основна роля за формирането и развитието на личността, тъй като езикът е основно средство за човешкото общуване, за усвояване нормите на социално взаимодействие и поведение, за опознаване на действителността, за интелектуално развитие и приобщаване на личността към многовековния човешки опит както в национален, така и в световен мащаб, за саморазвитие. Иновативните тенденции предполагат използването на нови технически функционални модели в образованието.

Една от най-важните цели в обучението на децата е придобиването на езикова грамотност. Обучението по български език и литература в трети клас следва и надгражда знанията и уменията на учениците, придобити във втори клас. Учениковата личност в този възрастов период тепърва започва да полага основите на грамотността.

В трети клас основен и много съществен проблем е овладяването на абстрактния характер на основните лексикални понятия, свързани с частите на речта – съществително име, прилагателно име и глагол. Съвременните тенденции за постигане на положителни резултати са свързани с осъвременяване на процеса на обучение. Затова задачите в учебниците и помагалата по български език се съпътстват с много практически упражнения, в електронно четимите учебници и образователните сайтове, подкрепени с визуализации и игрови елементи, за да се формира и обогати езиковият усет. Това прави процесът плавен, изучаването по-лесно и интересно. Запознаването с експресивния характер на езика буди интерес у децата. Те се включват с желание, а  достигайки правилни решения, стават сигурни и удовлетворени от постигнатото.

Не на последно място акцентът пада в създаването на навици за извършване на проверка на съществителните имена, прилагателните имена и глаголите, самостоятелно и в състава на изречението. За адекватната и точната им употреба се съставят собствени  текстове (гатанки, преразкази, съчинения, съобщения, покани) и така се обогатява речниковият запас от думи на ученика. Отчитането на грешките, поправката и дейностите, свързани с преодоляване на пропуските, е необходимо да се извършват своевременно и незабавно. Учителите трябва да проявяват по-голяма бдителност и индивидуално да възлагат задачи на всеки ученик за справяне с проблемите.

Много полезно е обогатяването на преподавателската работа на учителя чрез използването на интерактивните методи. М. Мандева и Р. Минчева изследват проблема за интерактивността като средство за развитие на личността, за изграждане на същностна мотивация за учебна дейност, за формиране на устойчиво и удовлетворяващо познание, за стимулиране на комплексно изграждане на познавателни, комуникативни, социални и емоционални компетентности.

Интерактивните методи и техники в обучението по български език са групирани според:

• целите на обучението по български език в училище – лингвопрагматични, лингвокогнитивни, културологични;
• механизмите на овладяване на различните компетентности – комуникативноречеви, езиковедски и езикови, културологични.
• Интерактивни методи и техники за формиране на езиковедска компетентност: „Светкавица“, „Светофар“, „Трите (четирите, петте…) важни неща“,
• Интерактивни методи и техники за изграждане на езикова компетентност: „Лавина“, „Аквариум“;
• Интерактивни методи и техники за подобряване на комуникативноречевата компетентност: „Метод на проектите“, „Мозъчна атака“;
• Интерактивни методи и техники за обогатяване на културологичната компетентност: „Завъртане/Кръг“, „Рисуване на идея“. [1]

Кои методи и техники учителят ще използва, в съчетание с традиционните, зависи от конкретната задача, от отчитането на необходимостта за прилагане на точно конкретно съдържание, което да е емоционално ангажиращо за ученика и да бъде представено с подбраните средства.

Общият ефект от интерактивните методи се изразява в следното:

• Учениците се чувстват по-емоционално ангажирани;
• По-активни са;
• Стават по-самоуверени;
• Чувстват се по-свободни, независимо как се представят;
• Развива се творческият им потенциал, чрез нестандартно мислене и нови предизвикателства;
• Придобиват нови умения – да интерпретират, презентират, да вземат правилни решения;
• Учениците разбират, че сами могат да достигнат до информация по различни пътища. Това ги мотивира към самопознание и действие;
• Възпитават се към зачитане на чуждо мнение, толерантност, уважение към другите, колективизъм;
• В един момент учениците могат да станат обучители, а не само да бъдат обучавани;
• Екипната работа води до създаване на взаимовръзки между нивото на познание на всеки ученик;
• Отчита се многообразието от мнения, които да доведат до колективно решение.

За да има разбиране, осъзнаване и прилагане на информацията, трябва да се отчетат и особеностите на развитие на когнитивните процеси в тази възраст.

Комуникативно-речеви и езикови компетентности

Езикът, като средство за общуване, се свързва с комуникативната му функция. Езиковите понятия се формират предимно с подбор на подходящи изразни средства в комуникативен план.

Таня Борисова конкретизира основните задачи за развитието на комуникативно-речевата сфера, уменията за ориентиране в комуникативната ситуация, подготовка на речевата изява и реализиране на дейността в устна и писмена форма. Комуникативно-речевата изява  предполага създаване на добра мотивация, на фона на житейския опит на ученика, ситуации за устно и писмено изказване, според структурата и съдържанието на езиковите задачи. Речевата изява зависи много от натрупаната информираност, правилен подбор на изразни средства, добра изградена структура за реализация на текста. [2]

Формиране на езикови (лингвистични) понятия

При изучаване на граматични понятия и признаци в 3.клас, учениците усвояват основни морфологични понятия: местоимение, прилагателно име, сродни думи и синоними. Те са пълнозначни, със собствено лексикално значение. Чрез изучаването на корен, представка и сродни думи, се осъзнава взаимовръзката между лексикално и граматично значение на думите. Абстрактната информация по усвояване на терминологията е свързана с преподаване в достъпна форма,  запознаване с граматичните признаци и усвояване на правописните правила.

Изграждане на правописа

В началния етап на обучение учениците овладяват основни книжовни норми. В упражненията се прилага звуко-буквен анализ, за да се установи дали има съответствие или несъответствие при изговор и правопис на думите. При несъответствие се пристъпва към извършване на проверка с другите форми на думата, със сродни думи или проверка в правописния речник. Речниковата работа е от голямо значение именно в този етап. Правописните умения и навиците за „усет“ към проверка на думите са трудно преодолим проблем. Изисква се правилен анализ и синтез, а той отново се постига с усвояване на правила за проверка на думите.

Според К. Димчев използването на текста в обучението има различно предназначение.

• Изходен текст. Използва се и е в основата за формиране на новите понятия и работата с него е свързана с комуникативно-речевата дейност.
• Тренировъчният текст служи за анализиране на признаците на езиковите понятия и комуникативните ситуации. Работи се с тях в уроците за упражнение, за изпълнение на домашна работа.
• Текстове за проверка и оценка. В тях се извършва проверка на знанията и се оценяват компетентностите. [3]

Текстовете са подбрани според предназначението им. Използват се текстове от различни сфери на социалния живот, които не са ограничени само с личния опит на ученика, а формират и нови познания за света. Но те трябва да изпълняват изискванията за достъпност, да са  прости, ясни и разбираеми за децата, да са свързани конкретно с изучаваното езиково явление.

Работата по формиране на частите на речта се извършва чрез богат илюстративен материал, с който нагледно-образната представа на учениците се изгражда по-задълбочено.

Следва се единен модел при запознаване с конкретните понятия – глагол, съществително, прилагателно име, сродни думи, синоними:

• анализ на думите – понятия и откриване на съществените признаци;
• въвеждане на термина и изясняване на определението чрез примери;
• откриването му в комбинация с други думи, в изречение, в текст;
• включване на понятието в конкретна речева дейност, за да се установи неговата свързаност или различие с другите понятия.

Причината за недостатъчната добра резултатност при усвояване на езиковите понятия е липсата на организация на учебния процес, която да създава най-благоприятни условия за реализирането му. Нужно е време за успешна реализация на задачите, свързани с непознатите езикови единици, достъпни и мотивиращи комуникативни ситуации. Подходите, методите и средствата, които ще се подберат, правят преподавателя – майстор, а новите идеи, които въвежда – иноватор.

Учителят трябва да надгражда своята роля на обучител. Необходимо е да има не само методическа подготовка, но и информационна, комуникационна, контролна, диагностична и управленска. Традиционните скучни уроци отстъпват място на иновативни методи за преподаване, чрез използване на електронни ресурси. Информационните технологии предоставят голям потенциал от емоционална, интересна и стимулираща среда. Глобалната мрежа на интернет комуникациите подпомага учителя да използва ИКТ като допълнително средство в преподавателската си дейност.  Усъвършенстването на преподаването и самото учене на днешния етап на развитие на образованието са невъзможни без  функционираща електронна среда.