СПОРТЪТ ЗА ВСИЧКИ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СРЕДА

В статията се представят някои по-важни характеристики на системата за физическо възпитание и спорт в съвременното дигитално общество. Застъпва се идеята за широкото навлизане на физическите упражнения и спорта в бита на хората. Акцент се поставя върху спорта за всички като компонент на физическата култура, който има особено голямо значение за стимулиране на здравословния начин на живот. Стремежът е да се обединят усилията за изграждане на навици за спортуване през целия живот още в системата на образованието. Засягат се въпроси на здравното образование и спортното възпитание, като акцент се поставя върху развиването на валеологични компетентности чрез спорта за всички в образователната среда. Правят се важни изводи за необходимостта от създаване на методическа система на спорта за всички, основана на интегративния подход в образованието.

Потребностите на хората от двигателна активност в условията на съвременното информационно общество все по-определено налагат необходимостта от разширяване и обновяване на възможностите на спорта за всички. В европейските и националните документи за физическото възпитание и спорта се отчита социалната и възпитателната функция на спорта в живота на хората. На съвременния етап в нашата страна се активират действията на държавните и местните институции във връзка с насърчаване развитието на спорта за всички, на физическото възпитание, физическата активност и спорта в свободното време. Физическото възпитание се изтъква „като социално явление, свързано с развитието на двигателните способности и възпитаването на морално-волеви качества за постигане на високо ниво на физическа дееспособност и водене на здравословен начин на живот”.1

Спортът за всички като компонент на физическата култура

Положителният опит в системата на физическото възпитание и спорта в международен и в национален план утвърждава спорта като многоаспектно социално явление, важен компонент на физическата култура, основно средство за физическо възпитание. Чрез спорта човек разкрива своите физически възможности, неограничени волеви резерви (Rachev, Margaritov, 1996).

Физическата култура влияе особено много върху развитието на човека. Това влияние се свързва както с материалната, така и с духовната култура на обществото. За да се разберат възможностите за използване на физическата култура и за да се управлява нейното развитие, е необходимо да се анализират основните и функции и форми. Има се предвид, че функциите на физическата култура се реализират чрез активната дейност на човека. Системообразуващите фактори на физическата култура са физическото възпитание, спортът и възстановителната физическа култура, които се определят и като нейни основни компоненти (Rachev et al., 1998).

Като особена страна на културата, физическата култура има общи и специфични функции. Общите функции на физическата култура с тези на културата като цяло са: естетически, нормативни и информационни, а специфичните са: образователни, приложни, спортни, реактивни и оздравително-рехабилитационни (Matveev et al., 1985). Функциите се основават на характеристиките на физическата култура, които изискват да се удовлетворят естествените нужди на хората от физическа активност. Търсят се възможности за оптимално развитие на организма, за подобряване на физическото състояние в съответствие със закономерностите при укрепване на здравето, като се има предвид физическата дееспособност, която е „съществена и важна биосоциална особеност и характеристика на човешката личност”, „съвкупност от кондиционните и координационните двигателни способности на човека“ (Kostov et al., 2017: 15).

Най-общо физическата култура се определя като „централна категория с базисна характеристика на определен вид човешка дейност (активност), свързана пряко с условията и изискванията за подобряване на морфофункционалното развитие и усъвършенстване на човека“ (Kostov, 2013:  39). Без да се спираме на съществуващото многообразие от определения,  може да приемем, че в съвременните условия „физическата култура трябва да се разглежда като система (социално-културно явление), която включва организационно-управленски, нормативни, материално-технически, научни и духовни постижения на обществото, свързани с физическото развитие, физическото образование и здравето на човека“ (Jelyazkov, 2014: 3).

Потребностите на хората от двигателна активност в условията на съвременното информационно общество все по-определено налагат необходимостта от разширяване и обновяване на възможностите на спорта за всички. Спортът за всички се разглежда от някои автори като „обобщаващо понятие, включващо огромно разнообра­зие от различни форми на спортни изяви и двигателни дейности, насочени към подобряване на морфо-функцио­налния и психическия статус на широки слоеве от населе­нието“ (Boyanov, Obreshkov, 2013).

Спортът за всички може да се определи като своеобразен компонент на физическата култура, тъй като притежава функции, ориентирани към спецификите на физическата култура, които се реализират в системата на образование, в системата на подготовка за трудова дейност, в сферата на спорта, в сферата на организация на свободното време.  В процеса на обучение в средното и висшето училище функциите на спорта за всички се осъществяват при целенасочено усвояване на знания за прилагане на различни физически упражнения, развиване на двигателни навици и умения.

Приложните функции на спорта за всички се осъществяват преди всичко при използването на двигателната активност в системата на подготовка за трудова дейност, за преодоляване на стреса и умората. Спортните функции се осъществяват като се стимулират хората към достигане на максимални резултати при изпълнение на система от физически упражнения. Специално трябва да се подчертае, че изпълнението е съобразено с индивидуалните възможностите на човека.

При организацията на свободното време спортът за всички също има съществено значение. Като спортуват, хората преодоляват стреса и умората в ежедневието, възстановяват функционалните възможности на организма. Нещо повече, спортуването влияе на положителните емоции, стимулира развиването на ценности и стремежа към здравословен начин на живот. Това означава, че все повече се налага необходимостта от осъществяване на преход от дейности, които са насочени само към развиване на физически качества, умения и навици, към дейности, стимулиращи здравословния начин на живот. Стремежът е да се развиват потребности от физическо усъвършенстване, като по-пълно се отчитат индивидуалните възможности на човека. Така спортът за всички е ориентиран към спорт за всеки в процеса на физическа подготовка и интелектуално усъвършенстване.

В управлението на спортните услути в първите години след демократичните промени в нашата страна се използва опитът на западноевропейските страни. Създава се комплекс от предпоставки: разработват се програми, методически указания, подготвят се специалисти; създават се фитнес центрове. Първоначално спортните услуги се популяризират в големите градове на страната. Стремежът е да се създаде единна система от центрове за осигуряване на разнообразни спортни услуги с високо качество. Предлагат се услуги като: аеробика, каланетика, обща физическа подготовка, сауна, безплатни медицински консултации, плуване, водни колела, сърф, ски, тенис и пр. Разкриват се и центрове, които се утвърждават като съвременните форми за интегриране на масовия спорт със здравеопазването.

Предимствата на спорта за всички, осъществяван в спортните центрове, се свързва с ползотворното му влияние върху здравето на човека. Не се наблюдават нежелани странични ефекти; намалява се рискът от здравословни проблеми. Постига се желаният външен ефект за фигурата; повишава се мускулният тонус. Подобрява се самооценката на човека и се повишава  самочувствието; намалява натрупаното напрежение.

Спортът за всички постига и социален ефект, като подпомага социализацията в група от връстници със сходни интереси; възпитава ред и дисциплина. В много от случаите не се изискват и големи ресурси за специална организация и средства за треньори, защото всеки може да спортува и сам.

В европейските страни се наблюдава процес на нарастване на възможностите повече хора да ползват различни видове спортни услуги (спортни, културни, възстановителни и пр.). Израз на този процес е нарастване на потреблението на фитнес услугите, предоставяни от центрове, клубове, студия, асоциации и др. По своята същност звената за спортни и фитнес услуги у нас са частни и се създават по Търговския закон. Основната им стратегия е ориентирана към предоставяне на услуги на потребителите.

Влиянието на вътрешната и на външната среда има особено голямо значение. Комуникацията с потребителите се управлява при анализ на поведението и начина на живот. Маркетинговите проучвания на пазара на спортни услуги установяват потребителските интереси. В някои страни (Испания, Португалия, Франция, Италия, Гърция) се осъществява непрекъсната промяна в областта на фитнес услугите, една от причините за което е изменението на възрастовата структура на потребителите (Miletiev, 2019).

В спецификата на спорта за всички най-общо може да се поставят няколко акцента:

– Да се използват такива методи и техники, с които да не се целят непременно високи постижения, а да позволяват равномерно и редовно изпълняване на физически упражнения, поддържане на физическата активност според възрастовите възможности и индивидуалните особености на човека.

– Спортуващите не е необходимо да овладяват съответната спортна дейност в съвършенство, а да придават смисъл на дейността като важен компонент на здравословния начин на живот.

– Самостоятелното спортуване да бъде съчетано с целенасочена подготовка под ръководството на инструктор/треньор, да се усвояват знания, умения и компетентности, които да предполагат и стимулират  здравословния начин на живот.

– Развиването на уменията и компетентностите да се основава на индивидуалния подход, като се обръща внимание на напредъка на отделния човек от съответна възрастова група, както и на емоционалното преживяване при спортуването.

Здравно образование и физическо възпитаниe

Здравето винаги е било първостепенна жизнена потребност, но в съвременните условия нараства неговата значимост от медицинска, социална, икономическа, морална и правна гледна точка. Проблемът за здравното образование на младото поколение е актуален и особено важен за издигане равнището на здравна култура на обществото като цяло. По същество той има интегративен характер, зависи от множество фактори и за неговото разрешаване е необходимо взаимодействието между различни институции.

В средното образование се осъществяват връзки между отделните учебни дисциплини с цел да се усвояват знания и умения, да се развиват компетентности у учениците за здравословен начин на живот. В обучението по физическо възпитание и спорт, биология и здравно образование вниманието се насочва конкретно към овладяване на познания и грижа за здравето. По други предмети като например гражданско образование и психология учениците се запознават с традициите на народната култура, свързани с човешкото здраве, ориентират се в системата на човешките ценности.

Така в учебното съдържание на предмети от природонаучния и хуманитарния цикъл намират място въпроси, насочени към по-задълбочено познаване на живота на човека и възможностите за съхраняване на неговото физическо и психическо здраве. Имат се предвид и учениците със специални образователни потребности, като се изтъкват някои по-общи дидактически изисквания като това, какво може да мотивира ученика с обучителни затруднения да участва успешно в учебния процес, да се постави измерима и смислена за детето цел, да се подбират методи и техники, които да активизират емоциите на учениците (Halacheva, 2024).

Особено голямо място по въпросите, свързани с възможностите за съхраняване на физическото и психическото здраве на човека в средното училище заемат извънкласните дейности, свързани със: срещи със специалисти, беседи и дискусии, ролеви игри, тренировки и състезания, оздравителни занятия и др. Здравната работа в училище и извън него е важна част от валеологичното образование. В рамките на това направление се осъществяват и социално-физическите корекции и рехабилитации.

Особено важно е да се осъществява взаимодействие между средното и висшето образование. 

Изследванията на потребностите на студентите за спортуване се свързват с подобряване на работата по дисциплината „Спорт” във висшето  училище. Проблемът за мотивацията се изтъква като централен в учебно-тренировъчния процес (Ignatov, 2010).

В програмите по физическо възпитание и спорт за различните висши училища все повече място заемат компонентите, насочени към формиране на култура на личността, здравословен начин на живот, развитие на мотивация за повишаване на двигателната активност и спортните занимания. Може да се отбележат три компонента в учебното съдържание – социално-психологичен, интелектуален и двигателен. Социално-психологичният компонент се свързва с процеса за усвояването на ценностите на спортната култура. Интелектуалният компонент се свързва с комплекс от теоретични знания, обхващащи философски, медицински, педагогически и други знания, свързани с физическото възпитание и спорта. Двигателната дейност развива двигателни качества, умения и навици за управление на движенията, както и за използване на собствения физически потенциал (Stoev, 2013).

Ефектът, който се очаква да бъде постигнат, е: във висшето училище по дисциплината „Спорт” студентите да придобият трайни навици за спортуване, за занима­ния с физически упражнения и спорт, които и след завършване на висшето образование да се запазят като постоянни.

През последните години често се използва и терминът спортно образование, ориентирано към формиране на съзнателна и активна спортна дейност и здравословен начин на живот. Спортните дейности са ориентирани към намаляване диспропорциите във физическото развитие на студентите, възникнали от недостатъчната двигателна активност и нерационалното хранене, насочват към грижа за здравословното състояние, към намаляване на психическата умора и нервното напрежение от интелектуалната дейност на студентите.

Действителни условия за изграждане и развиване на култура на здравето у всички участници в обучението и възпитанието (ученици, учители, родители, експерти, студенти, университетски преподаватели) може да се създадат при системна организация на валеологичното образование в средното и във висшето училище. В образователните институции и извън тях се организира здравна среда, която благоприятства валеологичното образование на младото поколение.

Ефектът от валеологичното образование се търси при подобряване на индивидуалното здраве на всеки, което е комплекс от психически и физически характеристики и качества на личността, насочени към самоусъвършенстване и изграждане на мотивация за здравословен начин на живот.

Спортът за всички като компонент на физическата култура, който се откроява с общи и специфични характеристики, е ориентиран към поддържане на физическата активност според възрастовите възможности и индивидуалните особености на личността. Търси се баланс между това, да се обръща внимание на напредъка на отделния човек и необходимостта да се прилага интегративен подход към спорта и физическата активност в контекста на образованието.

Образователната среда като интегриращ фактор в образователната система осигурява възможности за реализация на спорта за всички. Тези възможности служат като отправна точка при създаване на методическа система на спорта за всички, основана на интегративния подход.

При осъществяване на взаимодействието между здравното образование и физическото възпитание се формират и развиват валеологични познания и компетентности. В средното и във висшето образование се създават реални условия за формиране и развиване на култура на здравето у образователните субекти: ученици, учители, студенти, университетски преподаватели, като се има предвид, че спортът е основен компонент на съвременния модел за здравословен живот.