Статията разглежда проблема за развитието на речта и формирането на умения за речево общуване в ранна и предучилищна възраст; овладяването на основните компоненти на родния език – фонетичен, лексикален и граматичен; водещата роля на педагогическото въздействие и целенасоченото стимулиране на децата чрез разнообразни средства – наблюдение, използване на текстове от художествената литература и включването в игрови дейности, които създават условия за активно обогатяване на речта на детето.
Развитието на речта и обучението по роден език в предучилищна възраст са обект на изследване от редица изтъкнати педагози и психолози като Я. Коменски, Й. Песталоци, Ф. Фрьобел, Е. Тихеева, Ф. Сохин и др. Техните теоретични постановки поставят основите на съвременната методика за езиково обучение в ранна детска възраст.
Ян Амос Коменски разглежда развитието на речта като последователен процес, който започва още в най-ранното детство. Според него до тригодишна възраст детето трябва да овладее ясното произношение на звукове, срички и думи, а в следващите години да обогатява речта си чрез активно назоваване на обекти от заобикалящата действителност. Особено значение Коменски отдава на принципа на нагледността, като подчертава връзката между речевото и познавателното развитие и предлага практически насоки за стимулиране на детската реч.
Педагогическата система на Йохан Хайнрих Песталоци се характеризира с хуманистична насоченост и акцент върху семейното възпитание. В обучението по роден език той формулира три основни направления: овладяване на звуковата страна на езика, усвояване на думата като средство за познание и развитие на свързаната реч. Песталоци извежда принципа „предмет – картина – дума“ като основа за езиковото обучение и поставя нагледността в центъра на педагогическия процес.
Фридрих Фрьобел, създател на системата за обществено предучилищно възпитание, също акцентира върху ранното развитие на речта. Според него учителят има ключова роля в обогатяването на речника на детето и подпомагането му при формулиране на мисли. Фрьобел подчертава взаимовръзката между реч, игра и наблюдение, като препоръчва използването на художествената литература като средство за речево развитие.
Съществен принос за развитието на методиката на обучението по роден език има Константин Ушински, считан за неин основоположник. В своята педагогическа система той поставя родния език в центъра на образователния процес и формулира три основни цели: развитие на способността за ясно и точно изразяване на мислите; усвояване на езиковите форми чрез фолклора и художественото слово; овладяване на граматическата система на езика – първоначално на практическо, а впоследствие и на теоретично равнище.
Началото на систематизираната методика за обучение по роден език в детската градина се свързва с труда на Елизавета Тихеева „Развитие речи дошкольника“ (1937). В него се утвърждава разбирането за централната роля на родния език в цялостното развитие на детето. Тихеева подчертава, че речевото развитие е тясно свързано с всички аспекти на личностното формиране.
Фьодор Сохин доразвива тези идеи, като акцентира върху активния и творчески характер на усвояването на езика. Той опровергава възгледите, че речевото развитие се основава единствено на подражание, и доказва, че детето е активен участник в процеса на овладяване на езиковата система.
В български контекст значим принос за развитието на методиката имат М. Чернева, Е. Петрова и С. Аврамова. Те разглеждат усвояването на родния език като процес, свързан с опознаването на заобикалящата действителност. Основните задачи на обучението по български език включват развитие на свързаната реч и обогатяване на речника (Даскалова, 1994).
Особено значение има приносът на С. Аврамова, която обосновава необходимостта от целенасочено овладяване на граматическия строеж на езика още в предучилищна възраст. Нейната методическа система допринася за ясно очертаване на специфичните задачи на обучението по роден език и за връзката му с познавателното развитие на детето.
Развитието на методиката на обучението по роден език в предучилищна възраст се характеризира с постепенно преминаване от интуитивни към научно обосновани подходи, като централно място заемат активната роля на детето, значението на нагледността и връзката между речта и мисленето.
Българските учени Г. Пирьов, Е. Петрова, Ф. Даскалова, Б. Ангелов и др. провеждат редица изследвания на детето в предучилищна възраст по отношение на неговото цялостно и по-специално речевото развитие.
Развитието на речта и усвояването на навици за речево общуване в ранна и предучилищна възраст става въз основа на овладяване системата на родния език, на неговата фонетична, лексикална и граматична среда. Според Ангелов учителите в детската градина и началното училище трябва да стимулират децата, като използват всички явления и феномени, различни литературни произведения и игри, които улесняват и подпомагат овладяването на езика и развитието на речта, и стимулират детето да обогатява своята устна реч, да овладее значението на думите, да свързва думите в различни изречения, да може свързано и граматически правилно да изразява мислите си.
Развитието на речта в предучилищна възраст се реализира в процеса по разширяване и увеличаване на многобройните социални връзки на детето със заобикалящия го свят, като в основата на тези връзки е главното средство на общуването – езикът.
Първо условие за речевото развитие на детето е възникването на потребността от общуване с другите хора. Именно благодарение на тази потребност е възникнал езикът. Така както във филогенезиса потребността от общуване е определила възникването на езика и овладяването му от човека, така и в онтогенезиса развитието на потребността от общуване определя научаването на езика от детето. Детето научава езика и се научава да говори, защото участва в съвместна дейност с другите хора, а за целта трябва да разбира какво те му говорят и самото то да може да говори.
Речевото общуване предполага не само умение за правилно, изразително и точно говорене, но и умение да се слуша събеседника и да се извлече информация, която да се използва в собствената реч. Необходимо е да се знае, че само когато общуването с детето отговаря на неговите социални потребности, само тогава ще има благоприятни условия за неговото правилно развитие и възпитание, за неговата познавателна дейност, за неговото мислене, за емоционалното му развитие и най-вече за говора му. При общуването се създават естествени условия за развитие на речта в единство с дейностите на детето, което има значение както за активизирането на говора на детето, така и за осмислянето му.
Общуването се отличава с богата информация и емоционална изразителност, при които се обогатява речникът на децата и се ускорява усвояването на системата от езикови правила. За пълноценното овладяване на родния език като средство за общуване, за развитието на речта и формиране на различните равнища на речевия механизъм не е достатъчно само детето да се запознае практически със системата на родния език, да му се съобщят определени думи, да се научи да свързва думите в съответни синтактични структури. Според комуникативно-дейностния подход най-важно е децата да се научат да действат с усвоените езикови форми, да употребяват активно в своята речева дейност заучените по време на обучение думи и граматични структури.
Развитието на речта при децата в предучилищна възраст, осъзнаването на речта като средство за комуникация и семантичната й страна, нейният смисъл в дадения контекст е процес, който има свои специфични особености, произтичащи от възрастовите особености на децата. Децата овладяват езика като единство от лексика, фонетика, граматика. Не случайно ранното разбиране на думите се формира у детето не въз основа на възприемане на фонетичния им състав, а въз основа на долавяне на общата ритмично-мелодична структура на думата или на изречението.
Основно значение има интонацията на произнасяните думи. Сред изследователите на комуникативната компетентност в България през последните десетилетия са Ангелов, Ангелова, Баева, Гюров, Гюрова, Делчев и др., които работят върху изясняване на нейната същност и я разглеждат като индивидуално-психологическа особеност на личността, като способност личността да общува ефективно, съвместно с други личности.
Изследвайки овладяването на комуникативната компетентност по първи, втори и прочие език, Кирил Димчев защитава тезата, че „комуникативната компетентност е владеене на комуникативно-речеви умения, необходими и достатъчни за решаване на комуникативни задачи при конкретни ситуации на общуването и в зависимост от речта. В структурата на комуникативно-речевите умения влизат няколко съставки, които съответстват на основните звена от структурата на речевата дейност” (Димчев,1998). Комуникативната компетентност в предучилищна възраст представлява „комплекс от общи свойства на речта, реализиращи способността не само да се формират отделни фрази, но и да се избират онези от тях, които най-точно отразяват социалните норми на поведение в отделните актове на речевото взаимодействие“ (Ангелов, 2008). Развитието на речта в предучилищна възраст има голямо значение за извършване на прехода от неосъзнато ползване на езика към съзнателната му и целенасочена употреба.
Речта не е самостоятелна и самоцелна дейност – тя съпровожда всяка дейност на човека и обслужва неговата комуникативна дейност. С използването на различни варианти на игрово взаимодействие се цели постигането на мотивиращо общуване, съобразено с възрастта на децата, което да доведе до повишаване на тяхната комуникативна компетентност. Речта в предучилищна възраст се развива в тясна взаимовръзка с мисленето и емоционалната сфера на детето. Усвояването на езика не се ограничава единствено до механичното запаметяване на думи, а включва активно участие в комуникативни ситуации, в които детето осмисля значението на думите и ги използва адекватно в различни контексти (Ангелова, 2010).
Целта на обучението по роден език в детската градина е „да се формира правилна устна реч и навик за речево общуване с околните въз основа на овладяване на книжовния език” (Даскалова,1994). Усвояването на езика и развитието на устната реч следва да се осъществяват последователно и системно. В хода на своето развитие детето постепенно преминава от предметна към игрова дейност, като именно чрез играта се стимулира развитието на неговите когнитивни и езикови способности, както и разгръщането на индивидуалността му.
Постъпването в детската градина разширява социалния опит на детето, това е възможност за взаимодействие с по-широк кръг възрастни извън семейството. Новата среда създава благоприятни условия за овладяване на езика, развитие на речта и изграждане на комуникативна компетентност.
Традиционно развитието на свързаната реч се разглежда като преход от словесна дейност с помощта на нагледни средства към речева дейност без нагледна опора. В игрова ситуация, благодарение на нейната условност, относително леко се възпроизвеждат основните фактори, определящи комуникацията (мотивите и целите на участниците, техните социални роли, обстоятелствата на общуването, тактиката за достигане на целта и др.). Възприемането на приказка е тясно свързано с въображението. Детето асоциира, досътворява, комбинира художествени образи от приказките и претворява след това в своите творчески и ролеви игри. Характерни черти на въображаемите образи в тази възраст според Е. Русинова са емоционална наситеност, подчиненост на възприятието, яркост. Художествените образи от приказките, личният опит на детето, реалният живот – стават база за възпитание и развитие на въображението, което пък дава отражение и върху творческите игри на децата. Играейки съвместно, децата се договарят помежду си за разпределението на ролите и спазването на игровите правила посредством речта. Според Е. Петрова (1995) играта е естествена среда, в която детето използва речта, за да назове въображаеми обекти. Когато детето играе и импровизира като кара кола, то извършва сложна когнитивна операция – символизация. Класификацията на игрите в обучението по български език в детската градина също следва ядрата на образователното съдържание:
- Игри за развитие на свързаната реч;
- Игри за обогатяване на речника;
- Игри за формиране на граматически правилна реч;
- Игри за възпитаване звуковата култура на речта.
Видовете игри, използвани за овладяване на езика и развитие на речта в предучилищна възраст, могат да бъдат разграничени и според характера на игровите дейности, като предметни, изобразителни, ролеви или съобразно материалите, съответно нагледни и словесни. Особено забавни за децата са картини със забавни ситуации. На открито децата могат да драматизират с естествени декори и реквизити, познати приказки и да участват в различни ролеви и дидактични игри.
За обогатяване на речника децата трябва точно да назовават всички предмети и вещи в игровата и битовата им дейност, различни предмети от обстановката в дома и в детската градина, а също и различни предмети, които те виждат ежедневно. Още в ранна възраст, с появата на нови думи, детето трябва да назовава предмети, да споделя своите преживявания и постепенно речта започва да придружава играта, да допълва действията на детето. Децата имат игри с въображаеми предмети, които са придружени от реч, която помага за създаване на образ. Игровата ситуация изисква определено ниво на развитие на речта.
Драматизирането на познати приказки е форма за овладяване на логически свързана и изразителна реч. При драматизирането те влизат в роля, вживяват се, предават настроението на героите и оценяват техните постъпки. При драматизирането на приказките се поставят първите изисквания да използват подходящи речеви и изразни средства /интонация, мимика, жест/. Влиянието на художественото слово се проявява не само в езиковото, но и в емоционалното и естетическото развитие на детето. То стимулира въображението, формира ценностни нагласи, насърчава разграничаването на доброто и злото и обогатява представите за заобикалящия свят. Под въздействието на литературните произведения децата развиват творческите си способности и се включват в разнообразни игрови дейности – словесни, театрализирани и изобразителни.
Предметът на методиката на обучението по роден език обхваща изследването на особеностите на речевото развитие на децата под влияние на възпитателно-образователния процес в детската градина. Той включва също разкриването на педагогическите закономерности при формирането на правилна устна реч и навици за ефективно речево общуване.
Работата по развитие на речта в предучилищна възраст не се ограничава единствено до организираните педагогически ситуации по български език и литература, а се осъществява във всички аспекти на ежедневието – в игровата дейност, в битовия труд, както и по време на празници и развлечения. Именно в тези естествени комуникативни ситуации децата активно прилагат, упражняват и затвърждават своите речеви умения. Съществен аспект е и определянето на най-подходящите подходи, принципи, форми, методи и средства за развитие на речта, съобразени с психолингвистичните особености и възрастовите характеристики на децата.