Статията разглежда значението на приложните техники в часовете по изобразително изкуство и тяхната връзка с арт терапията като средство за емоционално и социално развитие на децата. Акцент е поставен върху работата с пластични материали като глина и пластилин, чрез които се стимулират въображението, фината моторика и емоционалната експресия.
Приложните техники в часовете по изобразително изкуство придобиват особена значимост, тъй като те не само въвеждат учениците в разнообразието от художествени практики, но също така създават условия за освобождаване на емоциите, намаляване на тревожността и развитие на вътрешна хармония – ключови аспекти на арт терапията. Арт терапията, като съвременен метод за психологическа подкрепа, все по-често намира място в образователната среда, където творческата активност на децата може да бъде едновременно форма на обучение и средство за емоционално развитие.
Някои изследователи обосновават теорията за творческото развитие с биогенетичен закон, според който цялото развитие на детето се определя и върви по едни и същи пътища, по които се е развивала човешката цивилизация, т.е. то минава през всички етапи на развитие от първобитния до съвременния човек.
Подобно разбиране на творчеството е характерно за много изследователи, които обясняват така и образа, създаван от детето. Заради схематичността на изображението този образ се възприема като символ, знак, а не като изображение на реален предмет.
При утвърждаване на теорията на символите, изследователите откъсват изкуството от реалния живот. Те виждат основата на творчеството па художника в неговия вътрешен свят, символичните образи се създават от него интуитивно, без да отразяват реалния свят, а представите и образите може да бъдат изразени под формата на отвлечени знаци.
Към същия възглед те се придържат и спрямо детското творчество. При това не се взема предвид психологията на детето – умението да се замени конкретна представа със знак, със символ, изисква висока степен на абстрахиране, отклоняване от конкретното, отбелязване на един смисъл и обозначаването му със знак.
Заменяйки предмета или действието, знакът може да включва някакви признаци на предмета, а може да бъде представен и в съвършено отвлечена форма. Знакът не изисква детайли, допълнения, той не отразява отношение към изобразяваното и във всякакви ситуации си остава непроменен.
За разлика от знака, образът пресъздава предмета с неговите основни отличителни и характерни признаци винаги в реална форма и предава отношението на автора към изобразяваното. При приложното използване рисунката понякога придобива характер на знак. Например в рисунката па архитекта, изобразяваща плана на помещенията в сграда, при нанасянето на условни обозначения на оборудване, или в топографията, където на плана на местността всички обекти са обозначени с условни знаци, задачата е да се предаде предназначението.
Понякога в творбата на изкуството се влага символичен смисъл, но от това тя не губи своята реалистична окраска. Смята се, че символичното изображение е недостъпно за децата от предучилищна възраст, защото предполага изобразяване на предмета с максимална степен на обобщаване. Рисунката на детето винаги е конкретна. Когато към неопределена форма се появят някакви детайли, това вече с образ, тъй като детето си представя предмета в действие, добавяйки липсващото със звуци или собствени движения. Постепенно количеството детайли нараства, образът става по-богат.
Децата почти винаги влагат в работата своето отношение, предавайки го с изобразителни или други средства. Това позволява рисунката на детето да се нарече своеобразна, изразителна. В някои случаи детската рисунка може да носи характер на знак. Това става, когато детето използва опростено изображение, в голяма степен заимствано отнякъде. То поставя знак там, където според съдържанието трябва да се изобрази даден предмет. Тогава образът се заменя със знак. Появата на такъв знак е пагубна за развитието па творческите изобразителни способности, тъй като освобождава детето от необходимостта да мисли, да си представя. Обикновено такива рисунки знаци говорят за грешки, допуснати в обучението. Те особено често се срешат тогава, когато педагогът злоупотребява с готови образци в качеството им на нагледни пособия.
Разбира се, чувствата и емоционалното увлечение помагат при творческия процес, но в много по-голяма степен в него участва съзнанието. Възникването на идеята, нейното осмисляне и реализация са основани на работата на съзнанието, на мисълта. Интуицията само подпомага творчеството, но не представлява решаващ момент, а и тя е по-добре развита при човек, притежаващ опит и знания. А предпоставки за тяхното придобиване се създава именно в педагогическите ситуации и часовете по изобразително изкуство. То е близко до децата, изобразителното изкуство е част от естетическото възпитание на личността. Според изследователи, естетическото възпитание в по-широко философско-социологическо и педагого-културологично отношение представлява съзнателно осъществяваната естетическа социализация и енкултурация на човека, на човешкия индивид.
Основната цел на арт терапията с деца е да се насочи тяхната социална активност и хармонизиране с обществото, чрез развитието на способността за самоизява и самопознание.
От гледна точка на представителите на класическата психоанализа, основният механизъм на възпитателно въздействие на арт терапията е механизмът на сублимация. Най-важната техника на арт терапевтичното взаимодействие се явява техниката на активно въображение, което се стреми да се изправи лице в лице със съзнаваното и несъзнаваното и да ги съгласува чрез ефективно взаимодействие. Различните типове арт терапия по специфичен начин подпомагат индивидуалното развитие на децата, тяхната сублимация и социална активност, като базов процес за социализацията.
Работата по моделиране може да бъде групова или индивидуална.
Според Л. Ангелова и Пл. Легкоступ „съвместната работа върху създаването на предмети за обща игра, при подготовка на подаръци за възрастните и т.н. – всичко това също развива у децата художествен вкус, естетическо чувство. Те започват да разбират красотата на колективния труд и възможността с общи усилия да се създаде нещо приятно и полезно за другите”.
Крайният резултат е, че ситуациите по моделиране съдействат за формирането не само на естетическо чувство, но и на естетическо отношение към това, което се е получило.
Овладяването на изобразителните и техническите средства за моделиране представлява за детето определена трудност и затова учителят трябва да подхожда с особена отговорност към избора на материалите за моделиране, към съдържанието и принципите на обучение. Най-често и най-подходящи за използване са пластилинът и глината. При работа с пластилин може да се избира между едноцветен и многоцветен. Първият дава възможност по-добре да се разберат целостта, формата и строежът на предмета. Цветът внася разнообразие в работата, представлява допълнително средство за изразителност.
При провеждане на упражнение „Моделирай семейството си като животни“ е удачно да се използва глина. Глината въздейства изключително добре на детето и то се чувства спокойно и уверено по време на работа.
Дадени са следните инструкции: „Моделирай от глина своето семейство като животни така, както си ги представяш в твоята фантазия.“
Целта на задачата е да се изследват чувствата и емоциите на детето. Насърчаване на детето да споделя конкретни преживявания във взаимоотношенията в средата, в която живее.
Децата приемат задачата с голям интерес. Лесно и бързо решават кой член на семейството като какво животно да бъде изобразен.
В часовете по приложно изкуство широко се прилагат и се използват апликации за моделиране, както и допълнителни материали – панделки, пръчки, конструкции и други, които позволяват по-добро прикрепване на модела, придаване на форми, устойчивост и други.
В педагогическите ситуации е важно децата да усвоят уменията за пропорционалност, като задачите са специфични за всяка една възрастова група.
Сюжетното моделиране се отличава със специфика в сравнение с рисуването. Сюжетната композиция често е свързана с използване на условни принципи за изобразяване на предметите, намиращи се на земята и във въздуха. При моделирането това невинаги може да се направи. Например детето не може да изобрази плуваща риба, но може да моделира морско дъно. Работата над сюжетното моделиране изисква от децата по-голямо умствено напрежение, тъй като за композицията трябва да се изберат най-изразителните предмети: типичен пример за това е ситуацията, свързана със създаване на есенна картина и апликиране.
В учебния процес по изобразително изкуство могат успешно да се интегрират техники от арт терапията: рисуване по емоция, работа със свободни форми, асоциативно рисуване, колаж и др. Тези техники подкрепят индивидуалния стил на детето, насърчават въображението и развиват фината моторика. Приложните техники улесняват учителя в наблюдението и анализа на емоционалното състояние на учениците.
Учебното съдържание по изобразително изкуство във 2.клас предоставя подходящи възможности за интегриране на арт терапевтични подходи. Темите, заложени в ДОС, позволяват свободно интерпретиране и лично отношение към задачите, което подпомага развитието на емоционална интелигентност. Необходимо е учебният процес да бъде адаптивен, с акцент върху индивидуалното изразяване, а не само върху техническите умения на учениците.
Яна Спасова, старши учител по Изобразително изкуство, НСУ „СОФИЯ“ yana.spassova@abv.bg