Интегрираните форми играят важна роля в развитието и образованието на децата. Те съчетават различни учебни дисциплини, методи и дейности в един цялостен процес, който отразява реалния живот и интересите на децата. В статията е представено как интегрираните форми в обучението по БЕЛ в детската градина помагат за усвояването на речевата култура.
Чрез използването на интегративния подход се обогатява знанието, което се предлага на децата, без да се повтарят някои неща след време, без да се разкъсват на отделни части, поднесени в отделни часове, дни или седмици. Така те получават едни пълни и обобщени знания, цялостна представа по темата, което е най-добрият път към всестранното развитие на детето още от предучилищна възраст.
Ето един конкретен пример и от практиката, който разкрива същността на интеграцията в обучението. Едно занятие в детската градина може да съдържа знания както от образователно направление Математика, така и от Конструктивно-технически и битови дейности, Музика, Изобразително изкуство, Социален и природен свят. Същността на интегралния подход се състои точно в събирането и сливането на няколко направления (с нещо общо между тях) в едно. Такова занятие в детската градина се нарича интегрирано.
Интегралният подход има и още много други ползи за педагогиката. Материалът, който се предлага на децата, може доста да се улесни и да се разнообрази, когато се слеят някои по-теоретични знания с по-практични такива. По този начин те се затвърдява и обогатяват, нещата стават по-леки и лесни за възприемане и се разнообразява и разчупва ежедневната дейност. Например едно занятие по математика за сравняване на предмети по дължина и широчина би било много по-интересно и достъпно за децата, ако те имат възможност сами да построят предметите, които ще измерват или пък да ги нарисуват. В този конкретен случай имаме интегриране на занятията по образователно направление Математика, Конструктивно-технически и битови дейности и Изобразително изкуство. Интересно би било да звучи и подходящ музикален фон, който да има общо с дейността, която извършват децата. По този начин се добавя и направлението Музика в интегрираното занятие.
Интегралният подход е начин за синтез на знанията, когато те имат нещо, което ги свързва и обединява. Чрез него общите и подобните знания се представят заедно, като едно цяло. Това е сполучлив вариант в педагогиката, защото помага материалът да се поднесе по-свързано, без да има повторения на едни знания или пренебрегване на други. Освен това се спестяват време, усилия и задържане на вниманието (което е особено важно за децата от предучилищна възраст), които могат да бъдат отделени за други нови неща.
Главната цел на използването на интегративния подход в детската градина е да се създаде в съзнанието на децата единна картина за света и обществото като цяло, да се формира у тях едно общо познание както за социалния, така и за природния свят и мястото на човека в него. Защото в детската градина е много важно да се подготвят и възпитат деца, които са готови за училище, а по-късно и за зрелия живот. Те трябва да са самостоятелни, силни личности с характер, да са щастливи със себе си и другите около тях, да са добри и да си помагат.
Идеята за единството и взаимодействието на съставните части на цялото съществува още от времето на Платон и Аристотел. Тя се разработва и интерпретира от Кант, Хегел, Менделеев, Айнщайн и редица други корифеи на човешката мисъл.
Изходно начало на интегративния подход е взаимодействието между съставните части на цялото. В резултат на това взаимодействие възниква ново качество. То, от своя страна, подчинява тези части, преобразувайки ги. Именно това ново качество прави цялото „повече” от сбора на съставните му части.
Oпределението за думата „интеграция” е обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа и/или общи интереси, а за „комплекс” – съчетание от предмети, явления, обединени като една цялост.
Основната разлика между комплексен и интегрален подход е, че при интегралния се извършва една качествена промяна на цялото. При комплексния подход няколко неща се събират заедно, като сами по себе си те не са строго в някаква взаимовръзка, т.е. не е задължително да има нещо общо помежду им. Те просто са събрани заедно, обединени са. При интегралния подход обаче няколко свързани неща се обединяват и правят едно ново, като тези неща задължително имат общо помежду си.
Развитието на речевата култура при децата на 5–6 години е ключов аспект от предучилищното образование. Интегрираните форми на обучение допринасят значително за това развитие, като предоставят разнообразен, смислен и активен речеви опит. Ето конкретно как:
1. Създават естествени речеви ситуации
Интегрираните дейности включват игри, ролеви ситуации, проекти и изкуства, които изискват децата да говорят, обясняват, задават въпроси, разказват и изразяват мнение. Например:
- Ролева игра „В магазин“ (интеграция между математика и език): Децата броят и назовават продукти, водят диалог купувач–продавач.
- Проект „Животните в гората“ (интеграция на природа, език и изобразително изкуство): Децата разказват за любими животни, слушат истории, измислят кратки разказчета.
2. Обогатяват речника
Чрез комбиниране на различни образователни области (напр. околен свят и езиково развитие) децата усвояват нова лексика в контекст. Например:
- При рисуване на сезонни промени и обсъждане на времето децата научават термини като „облачно“, „ветровито“, „листопад“.
- В музикални дейности научават думи, свързани с ритъм, инструменти и емоции.
3. Стимулират свързано и логично изразяване
Интегрираните дейности често изискват децата да:
- Разказват последователно (напр. как са направили нещо в експеримент).
- Аргументират избор (напр. защо са избрали определен цвят или герой).
- Описват явления (напр. какво се случва, когато засадят семенце).
4. Развиват умения за слушане и диалог
В групови и игрови дейности децата се учат:
- Да изслушват другите, преди да говорят.
- Да отговарят уместно в диалог.
- Да разбират указания и да действат по тях.
5. Насърчават емоционално-изразителната реч
Изкуствата (драма, музика, танц, рисуване) често са включени в интегрираните форми. Те помагат на децата:
- Да изразяват чувства с думи.
- Да използват интонация, паузи, мимика и жестове в речта.
- Да се включват в драматизации и разказване на приказки, което подпомага плавното, емоционално и смислово говорене.
Пример за интегрирана тема:
Тема: „Приказен свят“ Направления: БЕЛ, изобразително изкуство, музика
Ход: Децата слушат приказка, след това я пресъздават с кукли или сценка, рисуват любим герой и описват неговите качества.
Цел: Усвояват нови думи, структурират разказа, упражняват емоционално изразяване и диалогична реч.
1.Божинов, Б. (2008). Интегрираното обучение – съвременен подход в образованието. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“. 2.Гюрова, В. (2012). Интегрираното обучение в предучилищна възраст. София: Народна просвета. 3.Куцкова, Р. (2009). Речево развитие в предучилищна възраст. София: Булвест 2000. 4.Попова, А. & Тодорова, М. (2011). Развитие на устната реч в детската градина. София: Азбуки. Христина Райкова, учител в ДГ “Елена Шомова”, с. Сатовча