МОДЕЛИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И СРЕДСТВА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЦЕЛИ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

В настоящата статия се акцентира върху моделите и основните форми за организация на работата в детската градина, реализирането на образователните цели в предучилищното образование и как художествената литература допринася за обогатяване, изграждане на умения и потребности за екологосъобразен начин на живот.

Основната форма на организация на работата в детската градина е педагогическата ситуация. По своята същност тя е процес на взаимодействие между възрастния и детето, при което е налице момент на предусещане, предположение за резултатите от опита на децата. Всяка педагогическа ситуация по своеобразен начин води до реализиране на педагогическите цели и съответното им образователно съдържание. Тя представлява система от значими способи на дейност, чрез които се създават условия за развитието на творчески възможности, за формиране на емоционално-ценностно отношение към изучаваното съдържание, както и към процесите на възприемане на действителността.

В хода на работа с литературни творби се установява, че децата на възраст 5-7 години  имат познания да разграничават, посочват еталони, форми, обекти, явления, но все още за тях това са само понятия и в повечето случаи думи, които не са изпълнени със съдържание и представа за взаимовръзката между тях. Благодарение богатството на изразни средства и достъпното поднасяне на проблематиката, художествената литература изпълва тези думи и понятия със смисъл. При възприемането на текста в съзнанието на децата възникват асоциации с аналогични явления, на които те са съпричастни. У децата се формират нагледни представи за изобразе­ните с думи жизнени факти.

Описателните текстове от художествената литература представят околния свят такъв, какъвто е, и спомагат за обогатяване на представите на децата от предучилищна възраст за природата.

Обстойният и достъпен анализ на художествените текстове дава възможност на децата да осмислят значението на думите – техния пряк и преносен смисъл – и посланието, което носят. Това неминуемо води до задълбочено опо­знаване на природата, до осмисляне нуждата от нейната защита.

Преди да мине през ума, словото въздейства първо върху чувствата. Затова поезията и прозата облагородяват отношението на малките към обкръжаващия ги свят. Децата разбират, че са частица от природата и действията им трябва да са насочени към нейното опазване и обогатяване. Художествената литература е могъщо средство за нравстве­но, умствено и естетическо развитие, а това е основата за формирането на екокултура.

За да осмислят посланието на автора, децата трябва първо да се научат да слушат внимателно произведението. А разбирайки съдържанието му, те могат да преживяват чувствата и настроенията на героите. Осъзнавайки подбудите в поведението на персонажите и техни­те нравствени качества, децата могат да дадат мотивирана оценка за това кое е добро и кое лошо. Положителните образи събуждат желанието на децата за подражание и възпитават добродетели. При правилна насока от страна на учителя те успяват сами да извлекат поуката от творбата, благодарение на изразните средства. Епитетите, сравненията и определенията помагат за разкриване красотата на родната природа и приобщаването към нея. Подрастващите се научават да се възхищават на красивото и да изпитват удовлетворение от контакта си с него.

Изграждането на умения и потребност за екологосъобразен начин на живот е сложен и многообразен процес, така както природата е сложна и многообразна. Ярко доказателство за подчертания интерес на децата към околната среда са многобройните въпроси от типа: „Защо слънцето грее?; „А то спи ли?“; „Откъде идва дъждът?“; „Какво правят звездите през деня?“. Тези въпроси съвсем не са механично повторение на думичката „Защо“. В тях се крие интерес и стремеж да узнаят нещо повече за това, което ги заобикаля, но не могат да разберат. Именно художест­вената литература по най-интересен и достъпен начин дава отговори на тези въпроси, като разкрива пред децата богатството на природни форми, картини и явления.

Разнообразието от приказки, стихотворения, въртележки, верижки, залъгалки, небивалици, гатанки по забавен път насочва към по-задълбочено опознаване на красивото, полезното и закономерното в природата. Верижките разкриват последователността и взаимната връзка между явленията. Въртележките и броилките допринасят за затвърдяване на по­знанията за околната природа. Гатанките отразяват най-типичните белези на растения, животни и явления. Веселите стихотворения и небивалици не само забавляват децата, но развиват и тяхното логическо мислене. Приказките карат децата да опознават героите, да разбират мотивите за техните постъпки, уточняват представите за понятията добро“ и „зло“ и предоставят пред подрастващите неповторими еталони за подражание.

Художествените творби увличат и същевременно съдействат за решаването на сложни умствени задачи в проблемно-игрова ситуация.

Книгата безспорно дава не само много знания за околната природа, но и възпитава у децата любознателност и наблюдателност, добродетели и естетически вкус, изгражда навици за умствен труд и умения за целена­сочено подчиняване на собствената дейност на природните закони. Худо­жествената литература допринася за усъвършенстване на възпитателния процес в предучилищните заведения, за усилване на любовта към родната природа, за опазване на нейните богатства и неизмерима красота.

Използването на художествената литература като средство за обогатяване на представите на детето за околния свят оформя у 5-7-годишните деца познавателен интерес към природата.

Гатанките, стихотворенията, разказите, приказките могат да предизвикат интерес към някой обект, който те биха отминали незабелязано. Възприятията стават по-точни, по-богати, когато природната картина се слива с красотата на словото. Тези две възприятия оформят детските чувства, дават им съдържание, удължа­ват тяхната трайност.

Много от познанията, които децата не могат да получат от наблюденията и художествената литература, научават от многобройните енциклопедии. Благодарение на ясните, опростени и вълнуващи текстове, както и на невероятните илюстрации, всеки един от тези факти оживява пред погледа на децата.

Положителното отношение на 5-7-годишните деца към природата е преобладаващо, като  факторите с влияние върху тази реалност са както формални – организационни или съдържателни по отношение на дейностите, в които участват те, така и неформални, свързани с поведенческите изяви на всички деца от групата. Спецификата на познавателното взаимодействие с 5-7-годишните деца за опознаване на околния свят оказва значително влияние върху отношението на конкретното дете към социалната среда в детската градина.