В настоящата статия са разгледани основните предимства на дидактическите игри в обучението по математика. Чрез игровите методи се целят повече и по-качествени взаимодействия между учениците в класа и между тях и учителя. Това е една възможност за личностно развитие на учениците, основана на съпреживяване, анализ, диалог, вземане на решения.
Дидактичната игра е обучаваща игра, при която игровият процес се съпровожда с усвояване от участниците на съдържанието на обучението. Играта, ученето и трудът са основните видове човешка дейност. При това играта готви детето както за учене, така и за труд, самата тя се явява едновременно и учене, и труд.
Играта не е само забавление. В процеса на играта децата преобразуват различни знания за предметите и явленията от обкръжаващия ги свят. Тя развива детската наблюдателност и способността им да определят свойствата на предметите, да отделят съществените признаци. Играта оказва голямо влияние за умственото им развитие, усъвършенства мисленето, развива вниманието и творческото въображение (Гроздев & Дойчев, 2009).
Играта спомага децата да изострят уменията си, да се учат на стратегии, логическо мислене и социални умения. Обучение от такъв вид е интересно за учениците и помага за концетрацията им върху изучавания материал. Една от причините този метод да е предпочитан все повече в училищата е децата да прекарват колкото се може повече време далеч от дигиталните устройства. С навлизането на все повече „умни“ технологии, децата свикват да работят с много устройства наведнъж, а това сериозно вреди на умението им да остават фокусирани за по-дълго време само върху едно нещо. Различни проучвания показват, че ежедневната игра – особено такава, която ангажира мозъка и тялото на детето – постига тази цел по-добре, отколкото домашни, видео игри или наказания.
Много преди играта да стане предмет на научни изследвания, тя е била широко използвана в качеството на едно от най-важните средства за възпитание на децата. На нея й приписват най-разнообразни функции – както чисто образователни, така и възпитателни. Играта има огромно значение за възпитанието, обучението и психическото развитие на децата. Тя дава възможност на плахите, неуверените в себе си деца да преодолеят своите комплекси и нерешителност.
Децата учат най-добре, когато получават много повторения в различен контекст от реалния живот – колкото по-разнообразно е изучаването на една тема, толкова по-задълбочено става разбирането ѝ от детето (Гюрова, 2000).
Говорейки за огромното възпитателно и познавателно значение на математическите игри, трябва да се обърне внимание и на важната роля на педагога за организирането и провеждането им. Преди всичко той е длъжен да сложи началото, основите на творческата работа у децата. Но контролът и ръководството му не трябва да се превръщат в подтискане инициативата и самостоятелността на децата, да не унищожава самата същност на играта, която е невъзможна без свободното проявление на личностните им качества и умения.
Използването на дидактични игри по математика дава възможност да се развива, усъвършенства и затвърдява наблюдателността, умението за работа в група (екип), децата да се изслушват и съобразяват с мнението на другите. На друго, по-високо ниво се издигат интелектуалните и творческите способности на децата. Те стават много по-свободни, самостоятелни, отговорни, креативни, активни и независими.
Играта допринася за създаване и запазване на добронамерен, позитивен психологически климат в детския колектив. Тя се явява ефективно средство за формиране личността на детето, неговите морално-волеви качества, в нея се реализират потребностите от взаимодействие със заобикалящата действителност. Известният педагог В.А. Сухомлински подчертава, че ”играта – това е огромен светъл прозорец, през който в душевния свят на детето се влива живителният поток на представите и понятията за обкръжаващия свят. Играта – това е искрата запалваща огъня на любопитството и любознателността”.
Нека си признаем, че математическите игри са много по-забавни от работните листове. Дори да се използват същите въпроси и да се поставят на карти за игра вместо на работен лист, учениците ще бъдат много по-заинтересовани от решаването на математическите задачи, когато те са под формата на игра. Когато децата се забавляват, ангажираността им с ученето драстично се увеличава, учат повече и наученото се запазва за по-дълго време. Децата обичат игрите, а математическите игри могат да бъдат чудесен мотиватор дори за най-неохотните ученици. Те са нискорискова форма на състезание за учениците. Най-добрите математически игри съчетават умения и късмет. Най-добрият ученик по математика невинаги ще спечели, когато в играта има аспект на късмет или шанс. Това е чудесен стимул за децата, които трудно се справят с учебния материал, защото те имат равен шанс с останалите да бъдат победители.
Друго предимство на използването на математически игри с учениците в началното училище е, че те помагат да се намали страхът на учениците от допускане на грешки. Много ученици се колебаят дали да участват в дейности с целия клас, защото се страхуват да не допуснат грешка пред своите връстници. Математическите игри осигуряват условия за работа в малка група или с партньори, където допускането на грешка не се смята за толкова голям риск, а последствията от нея са много малки, тъй като това е просто игра. Когато учениците изградят увереност в малка група или в партньорска среда, тя често се пренася с течение на времето в цялата група.
Математическите игри спомагат за насърчаване на математическите разговори и комуникацията между учениците. Те използват математическа лексика и обсъждат стратегии за решаване на проблемите и обосновават решенията си, докато играят играта. Учениците, които се притесняват да говорят или да задават въпроси пред целия клас, са много по-склонни да участват в математически разговори и комуникация, когато са с партньор или в малка група. Социално-емоционалните умения се упражняват и укрепват; умения като редуване, търпение, сътрудничество, следване на общи правила и уважително отношение към победата и загубата се упражняват с връстниците по време на математическите игри.
Изборът на математическа игра, която се фокусира върху определено умение, помага да се затвърдят и укрепят понятията, върху които учениците са работили в клас. Упражняването на уменията е много по-вълнуващо под формата на игра, отколкото в работната тетрадка или върху работен лист. Математическите игри могат да се използват като възможност за практикуване, в която децата ще искат да участват, и дори ще ви помолят за още.
Огромно предимство на математическите игри е, че след като се усвоят правилата и процедурите за игра, те могат да се играят независимо от учителя. Когато учениците са напълно ангажирани в игра със своите връстници, учителят има възможност да наблюдава учениците или да изтегля малки групи за обучение или допълнителна практика. Чрез използването на математически игри, които имат сходен формат през цялата година, ще можете да предоставите правилата и инструкциите при първото изиграване на играта, вместо преди всяка нова игра, която се играе, изграждайки независимост на учениците с всяка игра.
Добре е всички математически игри, които се използват, да следват една и съща настройка, правила и формат, но картите с въпроси за всяка игра да се фокусират върху различно умение. Учениците могат самостоятелно да играят игрите, без да се налага да задават въпроси за начина на игра, тоест те се учат на независимост.
Математическите игри позволяват на учениците да се учат от своите връстници. Има нещо специално в това учениците да се обучават и напътстват взаимно и да обясняват мисленето си един на друг, което осигурява огромни ползи за обучението. Понякога учениците могат да обяснят как да се реши даден проблем по начин, който е различен от този, който ученикът е чувал преди, и може да се окаже обяснението, което да накара концепцията да се затвърди.
Дидактическите игри по математика помагат за изграждането на стратегическо мислене и умения за решаване на проблеми. Учениците се научават да решават проблеми заедно, да мислят стратегически за това какви ходове да направят и как да бъдат успешни в играта. По време на математическата игра учениците вземат много стратегически решения, докато решават проблеми и планират следващия си ход.
Състезателният елемент на играта е едно от любимите неща на учениците. Именно надпреварата под форма на добронамерена игра със съученици и приятели мотивира децата да развиват своите умения в дадена област, да бъдат по-наблюдатели и бързи. Победителите в едно състезание се превръщат в герои и модели за подражание. В същото време подтикват останалите деца да се стремят към същия успех. Също така състезанията изграждат психическата устойчивост и упоритост на участниците.
При състезание децата знаят какви са стъпките по пътя към успеха. Това само по себе си ги мотивира да вървят напред. Когато са ясни конкретните цели и премеждия, през които трябва да преминат учениците по пътя към успеха, мотивацията им се повишава. Това показват проучванията на Института за състезателни науки. Накратко самият процес на състезанието е добър мотиватор. Целите и предизвикателствата насърчават учениците да учат, за да напредват и да побеждават останалите играчи.
Децата опознават себе си по всевъзможни начини, но най-вече чрез общуване. Благодарение на състезателните игри децата опознават и себе си, и останалите – техните реакции, предпочитания, силни и слаби страни.
Състезанията също така помагат на учениците да разберат, че и да не успеят, могат да опитат отново, защото неуспехът не е краят – има и други възможности пред тях. Тази позитивна обратна връзка им помага да изградят вътрешни механизми за справяне с грешки и неуспех в бъдещи житейски ситуации
Доказано е, че приятелското съревнование в училище – особено при групови занимания – възпитава любознателност у децатаи им помага да търсят решение на проблемите в себе си, вместо да обвиняват винаги другите за собствения си неуспех. Отговорността, самостоятелното мислене и аналитичността са други умения, които възникват в състезателния процес, често когато времето на състезанието е ограничено. Това помага на децата да развият и умението за анализ на риска, което е особено полезно за реални ситуации след това.
Състезатлните игри помагат на родителите да разберат от каква подкрепа имат нужда децата им. Като ги наблюдават в процеса на игра или разговатярят с техните учители, родителите могат да разберат как се справят децата с различни предизвикателства. Психологът Ерик Ериксън пише: ,,Да наблюдавате как едно дете играе, е сходно с това да наблюдавате как един художник рисува. В играта детето казва много, без да произнася нито дума. Можете да видите как решава проблемите си и какво не е наред.“ Ако по време на състезание детето е уплашено, разстроено или немотивирано, това е възможност родителите да му помогнат да промени нагласата си към предизвикателствата.
Игрите помагат да се насърчи вълнението към математиката и да се изгради любов към математиката у ученици. Те са забавни и ангажиращи за тях. Най-голямото учене се случва, когато децата се забавляват и са ангажирани в учебния процес. Учениците от началното училище трябва да видят, че математиката е нещо повече от поредица от задачи в учебника. Ако им позволим да се вълнуват от математиката чрез игри, това ще им помогне да изградят любов към този учебен предмет за цял живот.
Интересен, занимателен, креативен, обучаващ, провокативен, когнитивен и емоционален може да бъде всеки един урок по математика, с включена поне една дидактична игра, в която децата, решавайки поставената задача, усвояват и затвърдяват знания, умения и навици.