ПОВЕДЕНЧЕСКА И РЕЧЕВА  КУЛТУРА НА 5–7-ГОДИШНИТЕ ДЕЦА

Понятието ,,култура на поведение“ е конгломерат от много  и различни аспекти на отношението при взаимодействието на личността  с околните, като най-важните и значими са: комуникативно-речевата култура, наречена още ,,етикет“,  ,,добрият тон“,  вежливото поведение, умението за общуване, социална култура,  познавателна, сетивно-двигателна, емоционална, естетическа,  здравно-хигиенна, култура на поведение на улицата, музикална  култура, толерантност към другите, нравственото поведение и т.н.

Всяко дете има индивидуални схеми и модели на поведение в общуването. Съвкупността от тези схеми У. Шутс нарича базисна ориентация в общуването.

Развитието на социалните механизми влияе определено върху разширяващата се културно-образователна действителност, в която се вписват националните постижения и резултатите от интегрирания световен опит. Изграждането на културно-образователна среда е стратегия за реализиране на детето като творческа личност.

Удовлетворяването на детските потребности в социален план се отразява върху детската индивидуалност. Следователно социалната активност определя в значителна степен интегративната същност на детското поведение в когнитивен, социален, нравствен и волеви  аспект.

Педагогическото взаимодействие цели да се даде възможност на всяко дете да бъде партньор в детската общност. Да се поощрява детската активност и да се подпомага развитието и обогатяването на езиковата и поведенческата му култура; утвърждаване на детската личност и стимулиране на уважение и самоуважение.

Успехът на социалното възпитание и културата на поведение е заложен в разкриването и обогатяването на интеграционните връзки на социалната култура с другите видове култури на личността. Те трасират пътя към нови социални  практики, ориентирани в общочовешки ценности, изграждане на умения за общуване и самоизява.

Оттук следва важният извод, че ангажимент на образователната институция е да полага системни грижи за формиране на престижното етикетно поведение на  децата, за да отговори адекватно на обществените очаквания и на детските потребности.

В областта на предучилищното възпитание се доказва такава възможност, още повече, че индивидуалният потенциал, носен от всяко отделно дете, категорично насочва към определянето на педагогическото взаимодействие като призвано да утвърждава индивидуалните ценности. По този начин освен културата на поведението във взаимодействията, обект на изследването  са конкретните социални резултати, които могат да се търсят както на езиково и поведенческо ниво, така и на ниво отношения спрямо възрастни и деца. Реализацията е в следните три зони:

• Социални интерактивни умения;
• Вербални и невербални умения;
• Модели на поведение, интереси и дейности.

Комуникативната компетентност  е част от социокултурната и при определени условия може да съдейства за развитие на т.нар. ,,стратегическа компетентност”, тоест използването на стратегии за общуване в различен тип комуникативни ситуации и за решаване на комуникативни проблеми.

Ранното овладяване на поведенческия и речевия етикет от подрастващите е предпоставка за по-успешното им интегриране в детския колектив и съдейства активно за културното, комуникативното, нравственото, естетическото и социалното изграждане на детската личност.

В педагогическите форми на взаимодействие в детската градина се стимулира усвояването на умения за поведенческа и речева култура при 5–7-годишните деца чрез взаимодействията им с околните. С други думи, инструменталните знания и умения за целесъобразна употреба на учтиви, уважителни и позитивни форми на отношение, поведение и реч, на форми за етикетна комуникация при поздрав, сбогуване, молба, благодарност и извинение са в близките до ,,живия“ детски говор ситуации на социалностатусна симетрия и на възходяща социостатусна асиметрия.
В съвременното педагогическо пространство на възпитателните и образователните  институции се предоставят възможности за ранно овладяване на социалния етикет, на добри обноски и маниери, на културно и етично поведение на обществени места и у дома, на толерантност и уважение към околните. Това от своя страна дава шанс за успешен и добър старт на подрастващите в обществото, за престижна реализация, за житейски и професионални успехи.

Може да се обобщи, че формирането на етикетното поведение и развитието на вежливата реч в предучилищна възраст е проблем с безспорна перспективност, който обаче поставя доста нерешени въпроси и изисква добра воля, благородна амбиция и много усилия за успешното му реализиране на практика (Гюров, 2003; Колева, 2003).

Културата на поведение изисква спазването на точно регламентирани в обществото правила. Системата от тези правила се определя като етикет (етикеция), който е „…установен ред, система от правила, определящи формите на общуването, държанието, поведението, обноските в даден обществен или социален кръг“ (Пантелеева, 1994).

Елементи на поведенческата култура са:

• познанието: разбиране, осмисляне, проектиране;
• социални ориентации: норми, дейности, представи;
• емоции: преживяване, мотивация, избор;
• сетивно-двигателни усещания и координация: движение, умение, хармония.

Друг ключов елемент на поведенческата култура е комуникативно-речевият етикет, речевата култура при общуване.

Основните критерии в проучването отговарят на критериалните равнища  на образователния стандарт: знания, умения, отношения. В случая е прието всеобхватното отношение : дете – дете и дете – възрастен.

Процесите на социално учене за постигане на култура на поведението са индивидуализирани по своята същност и предназначение. Ето защо и социалното развитие  е индивидуално реализирана програма на социално учене в детерминирана среда.

В този смисъл важна роля се отрежда на методическата грижа за културното и речевото поведение и вежливата реч на 5 – 7-годишните деца.

Намира  отражение и във всички програмни системи за работа в детските градини: ,,Моливко”, ,,Ръка за ръка”, ,,Стъпка по стъпка”, ,,Приятели”, ,,Училище, здравей”,   ,,Приказни пътечки”, ,,Аз ще бъда ученик”  и т.н.

Наблюдението и възпроизвеждането на поведенчески форми, избирането на подходяща форма на поведение според ситуацията, оценяването на поведението в практически ситуации са заложени като критерии за учебното съдържание. В работата на учителите в детската градина  се прилага системен модел за стимулиране на социалната активност на детето в четири направления: осъзнаване на социалните ценности, общуване в социалната група, самоосъзнаване, поведение.

Познавателните механизми и когнитивните процеси, насочени към социалните и културни ценности, са предпоставки за:

• все по-точна реакция на детето към динамичната социална среда; субективна интерпретация на социалната реалност и ситуациите;
• самопознание и търсене на личен смисъл;
• самоорганизация и свободен избор;
• съзнателно общуване.

Водещата роля на играта в предучилищна възраст оказва благотворно влияние за многофункционалното й въздействие върху адаптивния механизъм, посредством появяващите се автономно или интегративно видове поведенческа култура – познавателна, естетико- художествена, социална, емоционално-волева и сетивно-двигателна и съдейства за хармонизирането на всички типове междуличностни отношения в детската група. На това основание определяме и проекциите в социалния свят на детето. Процесите, които изискват педагогическа подкрепа, са:

Първа група: възприемане – отразяване, моделиране, анализиране, познаване;

Втора група: изпробване – демонстриране, преобразяване, обогатяване на социалния опит, оценяване;

Трета група: изразяване – приобщаване, съпреживяване, интерпретиране, утвърждаване на ценности.

Поведенческата култура, хармоничните и хуманните взаимоотношения в процеса на педагогическото взаимодействие са съществени доминанти на субект- субектния подход и тяхното реализиране предполага моделирането на желания резултат в няколко аспекта:

• Формиране на умения за съвместна дейност;
• Продуктивно взаимодействие (партньорство) в групата – сътрудничество;
• Развитие и обогатяване на игровата дейност като база за формиране на умения да се работи в общност.

Социализацията, разглеждана като процес, представлява усвояване на  функции, култури, социални роли като система за възпроизводство на социалните връзки и обществени отношения.

Целта на предучилищното образоване е укрепване на детското съзнание за идентичност с оглед на физическите, интелектуалните и  психодинамичните характеристики.

Формирането на детето е сложен социално-педагогически процес, който протича под доминиращото влияние на социалните фактори. Процесът на социокултурна интеграция е сложен и продължителен. Той изисква съобразяване с  това, че детето е единна, динамична и  развиваща се личност по отношение на  своето реално и бъдещо ,,Аз”. Това налага възпитателната стратегия да е насочена към съхраняване на индивидуалността на детето, спомага за формиране на умения за култура в общуването и придобиване на поведенчески стратегии и толерантност.

Съвременната педагогическа парадигма изисква по-голяма отговорност, гъвкавост, динамичност при  възпитанието на детето, използване на различни методи и средства за формиране на личността му, съобразена със социалната действителност, което е предпоставка за овладяване на норми и култура на обществено поведение. Посредством тях децата стават внимателни, етични, отзивчиви и учтиви помежду си и  към възрастните.